Детайли

Категория: Днес

Публикувана на 30 Април 2017

Посещения: 2502

Вицепрезидентът бе гост на представянето на книгата „Дневник Царя-Освободителя по освобождението на България“

 

Ofmedia.bg

“Според съвременниците никоя война не е била толкова популярна сред народите на Русия и славянските народи от Руско-турската война“. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова, по време на представянето на новото издание на книгата „Дневник Царя-Освободителя по освобождението на България“ вЦВК.

„Каква е била политическата конюнктура в Русия и между Русия и Великите сили – знаем немалко, сигурно и някои от фактите ще останат в тайна. Безспорно е обаче, че Източният въпрос се превръща в Български въпрос, когато героичният подвиг на Априлското въстание става част  от сложните политически и национални отношения в Европа. Когато смелостта, дързостта и решителността се заплащат с мъчения, смърт и отчаяние, за да дойде осъзнатият вик за помощ и подкрепа към европейските народи“, каза вицепрезидентът.

Според Илияна Йотова политическата конюнктура не отстъпва и в днешните оценки за Руско-турската война – от имперски интереси до освобождение на славянските народи, но 24 април 1877 г. е дата, която не само слага началото на войната, но прокламира свобода, суверенитет, държава.

Новото издание на книгата на Леонид Чичагов „Дневник Царя-Освободителя по освобождението на България“ беше представена от проф. Андрей Пантев.

След представяне на книгата вицепрезидентът, посланици на различни държави у нас, представители на Народното събрание, на граждански организации поднесоха венци и цветя на паметника на Царя Освободител.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Детайли

Категория: Днес

Публикувана на 09 Март 2017

Посещения: 2890

70 ГОДИНИ ПАРИЖКИ МИРЕН ДОГОВОР 

СЛОВО НА СИМЕОН СИМЕОНОВ ПРИ ОТКРИВАНЕТО НА ТЪРЖЕСТВЕНОТО СЪБРАНИЕ-КОНЦЕРТ

СОФИЯ, 28 ФЕВРУАРИ 2017 Г. ЦВК, ЗАЛА КОНЦЕРТНА                     

                   УВАЖАЕМИ УЧАСТНИЦИ И ГОСТИ НА ДНЕШНИЯ ФОРУМ,

                         СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ И СЪМИШЛЕНИЦИ,

                   На 10 февруари т.г. се навършиха 70 години от подписването от правителството на антифашистката политическа коалиция Отечествен фронт /ОФ/ на Парижкия мирен договор, уреждащ следвоенното положение и статут на България в международните отношения. С този договор България като победена държава през Втората световна война – съюзник на хитлеристка Германия се завръща пълноправно в семейството на демократичните и съюзени народи и отваря нова, достойна страница в своята история и държавност.

                   Огромната значимост на този акт е в явна дисхармония с днешното свенливо спотайване на държавните институции и медиите при отразяването на историческата годишнина, поради което тя остана почти незабелязана от широката общественост . Днес ние ще се опитаме да запълним частично тази празнина , рискувайки да излезем от политкоректното говорене, слагащо спирачки пред достоверното припомняне на поведението на Великите сили – СССР,САЩ и Великобритания във връзка с клаузите на договора и защитата на националните интереси на България. Днес не е престижно да се говори положително за създадения преди 75 години в разгара на Втората световна война, спасителен за България антифашистки Отечествен фронт , за жертвената антифашистката съпротива и борба, за дейността на ОФ правителствата след историческия поврат на 09.09.1944 г. и предприетите мащабни преобразувания в страната, за героичното участие на българската армия по фронтовете на Югославия, Унгария и Австрия в състава на Трети украински фронт в заключителната фаза на войната, за ролята и мястото на Съветския съюз - на Русия днес , в разгрома на хитлерофашизма и спасението на България от нова национална катастрофа и разбира се достойно уважение към ролята на съюзниците от Антихитлеристката коалиция за съдбата на Родината.

               Днешното наше тържествено събрание, както и проведената по-рано научна конференция на тема „Нова България и мирът след Втората световна война“ и откритата фотодокументална изложба, посветена на събитията от онова време, имат за цел постигането на помирение в обществото на основата на обективната историческа истина , в името на гражданското разбирателство и единението на нацията. Мирният договор от 10.02.1947 г. следва да се разглежда като краен резултат и в контекста на събитията от Втората световна война и на развилите се процеси в България и света непосредствено след нея, но също така и като едно начало в развитието на нова България след него при новото геополитическо разделение на света.

             В годините на Втората световна война България изминава пътя от неутралитета до съюза с нацистка Германия, което в крайна сметка ще я нареди отново, след катастрофата от Първата световна война, сред победените държави. Благодарение, обаче, на жертвената антифашистка съпротива и борба на българския народ под знамето на ОФ, активно подкрепяна от СССР и Великобритания, благодарение на героичните победи на Първа българска армия срещу хитлеристката армия в заключителната фаза на войната на страната на Антихитлеристката коалиция, благодарение на смелите действия и преобразувания на ОФ правителствата след 09.09.1944 г. включително осъждането от Народния съд на виновните за фашистки престъпления и най-вече благодарение на братската защита и отстояване на българския национален интерес на Парижката мирна конференция от Съветския съюз с активната подкрепа на другите братски славянски страни – Беларус, Украйна, Полша, Чехословакия и Югославия, България сключва един достоен мир без да загуби нито един квадратен метър територия, запазвайки и присъединената през 1940 г. Южна Добруджа,а и с търпими военни и стопански клаузи. С този договор се слага край на състоянието на война на България с победителките и урежда международноправния статут на страната като суверенна държава, отваряйки пътя към преодоляване на изолацията включително присъединяването по-късно към ООН.

                   Различни са оценките в българското общество на Парижкия договор. Очевидно в него не са постигнати редица национални идеали, не са гарантирани исконни и законни български териториални, военни и икономически претенции като въпроса за Западна Тракия и излаза на Егейско море, за Западните покрайнини и т.н.. Може би най-много ни боли от непризнаването на статут на съвоюваща държава срещу Германия въпреки жертвите в съпротивата и заключителната фаза на войната. Да това е така, но нека не забравяме ,че България беше въвлечена във Втората световна война от монарха и неговото правителство през 1941 г. като съюзник на фашистка Германия и член на Тристранния пакт – Оста :Рим-Берлин-Токио и обяви война през декември 1941 г. на САЩ и Великобритания, нека помним , че на България бяха предоставени от Германия за администриране и управление до края на войната така наречените „нови земи“ в Гърция и Югославия, че българската икономика беше придатък на германската и т.н. като с всичко това ние ставаме съотговорни и потърпевши като победена страна в мирните преговори и клаузите на договора. Едно е безспорно днес- Парижкият мир е единствено възможният в оня исторически момент и е достоен за България, запазвайки териториалната ни цялост и суверенитет. Този договор ни осигури равноправното място в следвоенното устройство на света и съхрани България на европейската карта.

                 Ние – представителите на патриотичното гражданско общество в Отечеството, обединени в Национален инициативен комитет с участието на ръководни представители на политически партии, граждански съюзи и сдружения, с участието на активни граждани – представители на научната и творческата интелигенция, на запасното войнство, бизнеса и медиите и с подкрепата на Министерството на отбраната и ръководството на ЦВК, днес тачим и отбелязваме тържествено 70-та годишнина от подписването на Парижкия мирен договор.

                   Да живее България!

                   Откривам тържественото събрание-концерт !

                   /Следва химн на Република България/             

                   След химна представям и приветствам официалните гостите поименно!

                   Поздравления! Дава се думата на някои, другите се прочитат или само съобщават!

                   Давам думата за слово на проф. д-р Искра Баева

                   След доклада на проф. Баева награждавам Роберт Шестаков – Първи секретар в посолството на Руската Федерация с възпоменателен плакет.