Празник със сълзи на очи

 

Мира Дочева – Областен координатор на Отечествения съюз Стара Загора

1 2305179 май 2017! 72 години от Победата над фашизма и обявяване края на най-кървавата война в историята на човечеството – Втората световна.

Отечественият съюз – Стара Загора, съвместно с БАС, БСП и дружеството на руските граждани Стара Загора, както и Съюза на ветераните от войните, организираха и взеха участие в поднасяне на цветя и венци – знак на преклонение пред подвига и паметта на падналите за свобода войни. Стотици старозагорци със цветя, знамена, закичени с георгиевски лентички и носещи портретите на свои близки, участници в партизанското движение и края на войната, се събраха пред Паметника на Съветския войн за да отдадат своята почит и признателност пред тези, чиито кости са съхранени на това свято място.

Звучи неповторимата песен – „Ставай, страна огромная”.

Председателят на БАС – Стара Загора – г-н Трифон Митев изнесе емоционално слово. Народният представител – Драгомир Стойнев преветства старозагорци.

Председателят на руското дружество – Марина Владимирова – Председател на Руски клуб и приятели.

Скъп гост на старозагорци бе Фатима Губиева – внучка на сержант Хаджумар Кайтмазов, чийто кости са съхранени в костницата.

Запис на оръдейни гърмежи и едноминутно мълчание….

Младежи с транспарант в ръце „Безмъртният полк” тръгва към центъра на града. Със знамена и портрети, поема дългата колона на старозагорци.

Бавно и тържествено, притиснали снимките до гърдите си на своите близки, като река заляха алеята на бул. „М.М.Кусев”.

Последна спирка на „Безсмъртния полк” е залата в комплекс ”Верея”. Скъпи гости са проф.Искра Баева – историк, и г-н С.Симеонов – Председател на Нац.съвет на Отечествения съюз. Председателят на Отечествения съюз в Стара Загора – Илка Петкова, с емоциално слови напомни на присъстващите в залата значението на тази историческа дата. Проф.Баева завладя публиката с изнесените исторически факти и напомни, че който не се учи от историята е осъден да я повтори.

Председателят на Националния съвет на Отечествения съюз с всеизвестната си ораторска дарба, прикова вниманието с ярки и вдъхновени думи, които повдигнаха духа на старозагорци.

Срещата приключи с Концерт на известната руска певица – Елена Маленких.

Денят на Победата остави дълбоки следи и насълзени очи у старозагорци. Той бе празник за душите и сърцата на тези, КОИТО НЕ ИСКАТ И НЯМА ДА ЗАБРАВЯТ.

***

Елена Маленких: длъжни сме да не забравяме

Певицата от Екатеринбург Елена Маленких пред „Старозагорски новини“:

- Елена, как се чувствате тук, в Стара Загора, като част от празника за Деня на победата?

– Много се радвам, че имам възможността да бъда тук и да поздравя вашите ветерани, жителите на вашия град с прекрасния празник на Победата. Длъжни сме да не забравяме онова, което направиха нашите деди и прадеди за целия свят. Длъжни сме да го помним. И за тези участници във войната, които са още живи, сме длъжни да им подарим празник. Преди една година пак бях в Стара Загора. Имахме концерт с Иля Баланчук. Познавам вашия град благодарение на моята приятелка Елена Ангелова и съм й много благодарна, че пак ме покани.

- Включвате се в шествието на „Безсмъртният полк“ и носихте портрета на Вашия дядо. Кой е той?

– Моят дядо е гвардейският лейтенант Григорий Филипович Маленких. Той служи през цялата война. Върна се жив у дома. Изгледа трима сина и беше много добър човек. За съжаление, вече не е между живите. Но аз го помня и много го обичам.

- Какво са за Вас песните, които изпълнявате?

– Песните от военните години – „Темная ночь“, „Катюша“, „Журавли“, са песни за сърцето, не само за възпоменание на жертвите от войната. Те са вечни. И вълнуват, защото са искрени. Много пъти съм ги изпълнявала и съм виждала сълзите в очите на хората, които ме слушат.

на снимката депутатът Георги Гьоков с Елена Маленких,www.bsp-obls-starazagora.org.

 

4 230517

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2 230517

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3 230517

Сто години безсмъртие на поета подпоручик Димчо Дебелянов

 

Ofmedia.bg

1 111016Димчо Дебелянов събра тази вечер в концертната зала на ЦВК писатели и поети, офицери, читалищни дейци, стенографи, музейни работници, библеотекари, ученици и още много почитатели на неговата поезия. Специално от Копривщица дойде кметът на Общината старшина от запаса Георги Герданов, заместник-председател на СОСЗР. Това е човекът, който знае всички Димчови стихотворения.

Проявата бе по повод 100 години от гибелта на подпоручик Димчо Дебелянов, загинал на 2 октомври 2016 г. Той пада убит в сражение с англичаните около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (или Валовища, днес Сидирокастро). През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му Копривщица.

Организатори на вечерта бяха НД „Димчо Дебелянов- 1960”  - София, Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Национална асоциация „Сигурност”,  Община Копривщица, дирекция на музеите в Копривщица, Съюзът на народните читалища, сп. „Черно и бяло”, Отечествеинят съюз, Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, културни институции и др. В музикалната програма се включиха формация „Армейска песен” от Представителния ансамбъл на Въоръжените сили, талантите от НД „Димчо Дебелянов” и дамски камерен хор „Арфа”.

Цялото творчество на Димчо Дебелянов е посветено на майката, любовта и родината, каза кметът на Копривщица Генчо Герданов. Той рецитира стихотворение на Димчо, което е написал за себе си, навършвайки 25 години. Издателят Христо Ковачев представи второто издание на книгата на Тихомир Геров „В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов”. В нея се намира единственото вярно описание за гибелта на офицера поет. От многобройните стихотворения на Димчо Дебелянов шест са военни, припомни полковник от запаса Кирил Парапанов, който изпълни едно от тях „Един убит”. Заместник-председателят на СБП Димитър Христов бе категоричен, че Димчо Дебелянов изпълни своя дълг както към Родината, жертвайки се за нея, така и към българската литература. Първата му книга е издадена едва през 1920 г., припомни заместник-директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов. Най-димчовия поет Георги Киров се върна към историята преди 100 години, когато непосредствено преди сражението подпоручик Дебелянов дава на командира си последните оригинали на стихотворенията „Един убит” и „Сиротния”. Председателят на Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори Карамфил Митев разказа за годините, когато Димчо Дебелянов е бил парламентарен стенограф и е работил като стенограф в Общината в София.

Председателят на НЧ „Димчо Дебелянов – 1960” доц. д-р Иван Матев благодари на организаторите и участниците и изрази увереност, че Димчо Дебелянов ще продължава да привлича интереса на българите. От читалището бяха връчени благодарствени грамоти на инициаторите. Председателят на СОСЗР генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов връчи почетния знак на съюза и грамота на доц. д-р Иван Матев, на директора на дирекция „Музеи” в Копривщица Искра Шипева и на организатора на читалището Миглена Китанова, която има основна заслуга за успеха на вечерта.

През 2017 г ще отбележим 130 години от рождението на Димчо Дебелянов. Кметът на Копривщица Генчо Герданов информира, че родният град на поета се подготвя за подобаващо тържество, което има амбицията да се превърне в национално.

2 111016

Оживяха епичните боеве за Добрич

Ofmedia.bg

1 280816По изключително интересен и интерактивен начин част от историята на Добрич бе пресъздадена от над 150 реконструктори от пет държави по време на състоялата се на 28 август военно историческа възстановка на Добричката епопея 2016 г.  Тя бе организирана от „46-ти Добрички пехотен полк“ и Община град Добрич, съобщава Topnovini.bg.

За първи път в България  военни събития бяха пресъздадено толкова реалистично. На територията на „Старите казарми”, където се състоя възстановката бяха прокопани 300 метра окопи. Имаше разположени действителни заграждения от бодлива тел. Бяха включени артилерия и четири картечните гнезда. Възстановчиците стреляха с над 120 пушки с халосни патрони. Имаше цял кавалерийски взвод реконструктори с елитни коне.

Включиха се реконструктори от 17 клуба на възстановчици на национално дружество „Традиция“ в България, както и техни колеги от Русия, Украйна, Израел и Латвия. Те пресъздадоха реалистичната картина на епичните боеве в периода 5-7 септември 1916 година.

В рамките на час и половина в прокопаните окопи, с участието на оръдия и картечници, бой очи в очи, присъстващите имаха възможност да научат за героизма на предците си, които не са допуснали вражеските войски да превземат Добрич и така да бъде отворен пътят за Варна, която по това време е почти без охрана от военни части.

В урока по история на живо деца от клуб "Български искрици" и училище "Свети Климент Охридски", много доброволци от пенсионерски клубове възкресиха най-драматичните моменти преди битката - разстрела на 53-ма граждани край железопътната гара и отвличането на добруджанци от румънските власти в лагери.На бойното поле в сраженията между бойците на Трета българска армия и румънски,  руски и сръбски войски прогърмяха близо 200 взрива и бяха изстреляни около 10 000 патрона

Защитниците на Добрич в рамките на два дни успяват да отбият две сериозни атаки на противника, но позициите на безстрашната българска армия отслабват. Генералите Стефан Тошев и Кантарджиев искат помощ. Преди още да дочака заповед от Генералния щаб на помощ на защитниците на Добрич идва ген. Иван Колев със своята конна дивизия. Те атакуват вражеските позиции във фланга. Това, както и крилатата вест, предавана от уста на уста – „Тутракан падна“, окрилява бранителите. Румънските, сръбски и хърватски воини се предават, руските войници се бият до последно, но победата е удържана. Добрич е свободен.

Възгласи "Да живее България" и "Ура" огласиха Старите казарми при пристигането на българската кавалерия под предводителството на генерал Иван Колев, дала решаващ принос за освобождението на Южна Добруджа.

С аплодисменти приключи възстановката на Добричката епопея, при която на бойното поле загиват 1053 български войници и офицери, а жертвите общо са над 3500 от всички армии. След победата добричлии погребват телата на всички войници без значение на тяхната народност и вяра в най-голямото Военно гробище в страната, което съществува и до днес.

След края на възстановката участници и публика отдадоха едноминутно мълчание в памет на загиналите в Добричката епопея. Кметът на Добрич Йордан Йорданов поздрави за прекрасната възстановка всички реконструктори и връчи на ръководителите им грамоти.

От своя страна ръководителят на добричкия клуб д-р Добрин Добрев подари на Йорданов първият тип българска сабя била на въоръжение в българската армия по времето на Третото българско царство с пожеланието: „Вадете я при нужда, прибирайте я с чест!“. Кметът Йорданов спази традицията и откупи оръжието с монета.

2 280816

 

2 280816

Отечественият съюз ще приема позиция за предстоящите избори

 

Ofmedia.bg

1 280916Разширено заседание на Националния съвет на Отечествения съюз ще се проведе на 8 октомври. В дневния ред са предвидени два основни въпроса. Първият е анализ на обществено - политическата обстановка в страната в светлината на предстоящите избори за президент и вицепрезидент и на националния референдум на 6 ноември и вторият – приемане на решение за отбелязване през 2017 г.на 75-та годишнина от Създаването на ОФ/ОС и 70-годишнината от подписването на Парижкия мирен договор от България.

„Тютюневият град“ и чинарите в Пловдив

 

Пламен Енчев, Труд

5 220816Преди по-малко от 70 години – на 28 септември 1946 година, е отпечатан във вестник “Литературен фронт” първият откъс от романа “Тютюн” на Димитър Димов. Той е озаглавен “Тютюнев склад”. 70 години по-късно мястото на действието в романа и в едноименния филм избухна в пламъци и практически вече го няма.

Пожарникари, следователи, прокурори и всякакви експерти вече разследват огромния пожар на пъпа на Пловдив. Мненията клонят към умишлен палеж, напомнят се подробности около съдбата на емблематичните сгради на ул. “Иван Вазов” и в околните пресечки. Огнеборци бдят да няма вторични запалвания…

Ето ви една история от средата на 70-те години на миналия век. Тютюневите складове си работеха, всеки, който минаваше покрай тях, усещаше специфичната приятна миризма на суровия тютюн. Ако си мислите, че и тогава не е имало “грандиозни” идеи за разбутване и преустройство на градската среда в центъра на Пловдив, жестоко се лъжете. Носеше се следната мълва: По време на проектирането на сегашния център на града един от архитектите предложил на кмета и на първия секретар на Окръжния комитет на БКП ул. “Иван Вазов”, която води към гарата, да бъде асфалтирана и разширена, а всички дървета от двете й страни да бъдат изсечени. Става дума за чинари на възраст днес над сто години, засадени от първия главен градинар на Пловдив Станчо Станчев през 1901 година.

Тогавашният първи секретар на ОК на БКП Дража Вълчева (1930 – 2016) привидно се съгласила с проекта на архитекта. Но го помолила да остави поне един чинар в началото на улицата. Защо, попитал архитектът. За да те обесим на него, казала му тя. Така чинарите били спасени. И си стоят до ден днешен.

За разлика от тютюневите складове, които през последните десетина години бяха и са предмет на апетитите на куп заинтересовани лица – частни собственици, предприемачи, а много вероятно и чисти авантюристи и мошеници.

Неотдавна един от складовете за малко да падне жертва в интерес на поредните предприемачи. Целият комплекс от бивши производствени сгради е обявен за паметник на недвижимото културно наследство. Министерството на културата се намеси и спря събарянето. Тогава се оказа, че собствениците са получили разрешение от общината, въпреки че става дума за паметник на културата. Впоследствие прокуратурата повдигна обвинения срещу собственика на склада и срещу главния архитект на Пловдив, позволил разрушаването.

А в събота, по странни стечения на обстоятелствата, три от сградите “изведнъж” пламнаха, последва ги четвърта, слабо бе засегната още една. “Тютюневият град” е част от уличния ансамбъл “Иван Вазов” – “Цанко Дюстабанов” и в него се предвиждаше да се организират много от инициативите и проявите в рамките на спечеленото от Пловдив домакинство на “Европейска столица на културата 2019”.

Въобще на Пловдив нещо не му върви с пожарите. По ирония на съдбата пак през август – на 22-ри, но през 2013 година, изгоря сцената на драматичния театър в града. Едва преди месец ремонтът беше завършен и театърът отново отвори врати.

Нека все пак оставим следствието и прокуратурата да си свършат работата по изгорелия “Тютюнев град”. В желанието си да им помогнем напомняме два цитата от романа “Тютюн” на Димитър Димов:

“Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.”

“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.”

 Под натиск писателят пренаписва книгата си

През 1951 г. романът “Тютюн” е завършен окончателно, предаден е в издателство “Народна култура” и стига до читателите, но и до своите критици.

Те изказват мнения на обсъждания и в статии в тогавашните вестници, че “Тютюн” се нуждае от “преработване”. Под натиск Димитър Димов, макар и с неохота, се съгласява да промени романа си, като разшири описанието на работническата класа и въведе нови герои, като увеличава обема на книгата с още 250 страници. През 1954 г. “Тютюн” се появява в новия си вид. Чак през 1992 г. е публикуван отново в първоначалния си образ.