Детайли

Категория: Днес

Публикувана на 04 Октомври 2015

Посещения: 1101

Ofmedia.bg

Очакванията, че президентът и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев ще свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) във връзка с бежанската криза и тежкото състояние на Въоръжените ни сили, засега не се оправдават. Призивите на опозицията не срещат разбиране от държавния глава.

По този повод прессекретариатът на държавния глава разпространи информация, с която казва, че държавинят глава си е свършил работата, като е свикал по тези въпроси две заседания на КСНС през ноември 2013 г. и април 2015 г.

За бежанската криза

От съобщението на прессекретариата на президента: „Във връзка с бежанската криза държавният глава свика КСНС на 20 ноември 2013 г., като тогава решенията бяха взети с пълно политическо съгласие. Членовете на КСНС се обединиха около позицията, че са налице рискове за националната сигурност, в това число в хуманитарен, здравен и социален аспект. Консултативният съвет изиска от Министерския съвет да актуализира Плана за овладяване на кризисната ситуация и да отчита периодично изпълнението му. Всички политически партии и институции се ангажираха да се дистанцират от опитите за застрашаване на етническия мир в страната, насаждането на ксенофобия и омраза и разделение в обществото, както и да осигурят съответната законодателна и ресурсна подкрепа на компетентните институции. Политическите партии решиха всички институции активно да работят за постигане на единно европейско решение за общи действия във връзка с миграционната криза. Държавният глава счита, че по тази тема решенията на КСНС са актуални. Като  благодари на политическите партии за постигнатото пълно политическо съгласие, държавният глава очаква изпълнение на взетите решения, а не излишно политизиране в предизборна обстановка.”

За състоянието на българските Въоръжени сили

От съобщението на прессекретариата на държавния глава: „Президентът свика заседание на КСНС по проблемите и перспективите пред българските Въоръжени сили на 27 април 2015 г. На заседанието беше постигнато широко политическото съгласие, с изключение на БСП и „Атака“, като бяха взети следните решения:

1. Министерският съвет да внесе в Народното събрание за обсъждане и приемане „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България“. На основа на приетата Програма, Министерски съвет да разработи нов „План за развитие на Въоръжените сили на Република България“.
2. Изпълнителната и законодателната власт да осигурят спазването на принципа за ненамаляване на финансовите средства за отбрана като процент от БВП спрямо 2014 г. и плавното им увеличение до постигане на 2% от БВП в рамките на едно десетилетие, с изключение на 2015 г., отчитайки непредвидените и извънредни разходи през годината.
3. Бъдещите инвестиции в отбранителни способности да отговарят на стандартите на НАТО, да бъдат насочени към повишаване на оперативната съвместимост със съюзниците в съответствие с възможностите на държавата.

Към днешна дата „Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България“ е приета от Министерския съвет и президентът очаква в най-скоро време да бъде внесена за разглеждане и приемане от парламента. Държавният глава апелира към правителството и Народното събрание в планирането и приемането на бюджет 2016 да бъде изпълнено решението на КСНС за ненамаляване на бюджета за отбраната като процент от БВП спрямо бюджет 2014 г., т.е. минимум 1.33% от БВП за отбрана за 2016 г. Президентът очаква да бъде спазено и решението на КСНС, че бъдещите инвестиции в отбранителните способности трябва да отговарят на стандартите на НАТО.
Държавният глава настоява да бъдат спазени решенията на КСНС както по отношение на бежанската криза, така и по отношение на проблемите в армията. Президентът призовава политическите партии да покажат институционална култура, спазвайки вече взетите решения на КСНС и да се откажат от излишно политиканстване по отношение на армията и сектор „Сигурност“ като цяло. Държавният глава настоява армията да не се използва за предизборни цели и да бъде оставена спокойно да планира и повишава бойните си способности, като й се осигури съответният ресурс за това, на база на взетите решения на КСНС.”

Президентът приканва политическите сили да се концентрират върху смислени и работещи предизборни послания, да поемат ясни ангажименти към гражданите и да работят за изпълнението на дадените обещания. Държавният глава, по своя преценка, ще проведе разговори с представители на парламентарно представени политически сили. Както и досега, държавният глава няма да допусне излишно политизиране на най-висшия орган по сигурността в страната, какъвто е КСНС, още повече в предизборна обстановка.

Детайли

Категория: Днес

Публикувана на 04 Октомври 2015

Посещения: 1098

Ofmedia.bg

"България е заплашена да се превърне във фронтова държава и цел на "Ислямска държава. Джихадистите разполагат с такова въоръжение, което може да достигне България. И така изведнъж от държава, в която можем да си живеем спокойно, можем да се превърнем в опасно място." Това заяви сензационно пред ПИК соцдепутатът Таско Ерменков. Поводът за избухването му са промените в Закона за отбраната и въоръжените сили.

"Промените касаят  възможността за използване на чужди сили и средства за защита на въздушното ни пространство. На страницата на военното министерство се казва,  че "Единствено България продължава да изпълнява ангажиментите си към общата охрана на въздушното пространство на НАТО - Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана самостоятелно." Това силно ме притеснява. Дали не става дума за димна завеса за разполагане на елементи на натовска противоракетна отбрана на територията на България като допълнение към вече разположените командни елементи на НАТО у нас?!", уточни Ерменков. 

"Дали военният министър не ни прави на луди?А и дали това не е част от стратегията на президента Росен Плевнелиев, след като не свиква КСНС. Защото на него ще трябва да отговаря на доста неудобни въпроси", гневно пита Ерменков. Той настоява Николай Ненчев да даде обяснение дали има опасност от разполагане на противоракетна отбрана на територията на България.