Ofmedia.bg

Пресцентърът на МО съобщава, че в рамките на Срещата на министрите на отбраната на НАТО в Главната квартира в Брюксел, състояла се днес, министър Николай Ненчев обсъди със своите колеги актуални въпроси от дневния ред  на Алианса в светлината на нарастващите предизвикателства  за общата сигурност. Форумът направи  преглед на изпълнението на решенията  от Срещата на върха в Уелс, в частност на Плана за действие за готовност на НАТО,  в контекста на подготовката за Срещата на върха във Варшава през 2016 година.

Заседанието на Северноатлантическия съвет във формат „28“ очерта общото разбиране  за необходимостта от по-нататъшно засилване на колективната отбрана на Алианса в условия на нарастващи заплахи и несигурност в  международен план.  Министрите  отчетоха  значителен напредък в изпълнението на Плана за действие за готовност и отбелязаха приноса на всички съюзници към укрепването на общата сигурност и увеличаването на способностите за реакция и отговор на предизвикателства от изток и юг. Одобрена беше военната концепция за усилени Сили за отговор на НАТО, с техния сухопътен, морски и въздушен компонент, включително на системата за тяхното командване и управление. С това решение на практика се осигурява увеличаването на тези сили  до 40 000 души.

Министрите одобриха  създаването на още два щабни елемента за интегриране на силите на НАТО – в Унгария и Словакия, в допълнение към  вече активираните през септември т.г. в България, Полша, Литва, Латвия, Естония и Румъния. В рамките на дискусиите министър Ненчев изтъкна важността на активирането на 6-те щабни елемента за интегриране на силите на НАТО и  българския принос по отношение на засиленото предварително планиране на Алианса. Той подчерта значението на интензифицирането на дейностите, провеждането на ротационни учения и военното присъствие на НАТО на източния фланг. Министърът отбеляза, че България се отнася сериозно по отношение на попълването на националната квота по длъжности, с цел тяхното 100%-во окомплектоване и постигане на пълната оперативна готовност на командните елементи.  

Една от сесиите бе специално посветена на ситуацията в Сирия и Афганистан.  Съюзниците  изразиха обща загриженост от нарушенията от страна на Русия на въздушното пространство на Турция, както и от нарастващото военно присъствие на Русия в Сирия като цяло, което може да доведе до допълнителна дестабилизация в региона. Посочена беше необходимостта Русия да играе конструктивна роля и да сътрудничи в борбата срещу ИДИЛ и за намирането на политическо решение на конфликта в Сирия. Разгледана бе и усложнената обстановка в Афганистан в светлината на задачите на  мисията на НАТО „Решителна подкрепа“ и плановете за партньорство и подпомагане на афганистанските въоръжени сили през следващите години. Съюзниците заявиха единодушно решението си за продължаване подпомагането на Афганистанските сили за сигурност и своята ангажираност през 2016 – 2017 г. Преминаването на мисията в друга фаза ще зависи единствено от постигнатото състояние на сигурност в страната, а не от времеви параметри.

Във фокуса на работния обяд бе дългосрочната адаптация на Алианса за посрещане на предизвикателствата пред сигурността в перспективата на очакваните решения на Срещата на върха във Варшава през 2016 г.

В рамките на еднодневната си среща министрите обсъдиха и теми, свързани със стратегията на НАТО за противодействие на хибридната война и разширената политика за киберотбрана. 

Министър Ненчев изтъкна важността от разработването на национална концепция по хибридната война, която да е съгласувана със стратегията на НАТО по тази тема. Той подкрепи идеята за създаването на хъб за експертиза за обмен на информация по въпросите на хибридната война в Главната квартира на НАТО. В областта на киберотбраната той изтъкна значението на междуинституционалния подход, при който различните държавни институции си взаимодействат и се координират за целите на киберсигурността.  В този аспект министърът подчерта ролята на индустрията и академичните среди за разработване на иновативни технологични решения в областта на киберсигурността.

В Брюксел министър Ненчев проведе среща  с главнокомандващия силите на НАТО в Европа генерал Брийдлав, на която беше разгледан приносът на България в изпълнението на Плана за действие за готовност и подготовката на Щабния елемент за интегриране на силите на НАТО за постигане на пълна оперативна готовност, както и приносът на страната ни в операции на НАТО. По време на двустранните срещи на министър Ненчев с министрите на отбраната на Гърция и на Грузия Панос Каменос и Тинатин Хидашели бяха обсъдени  въпроси, свързани с развитието на сътрудничеството в областта на отбраната. 

Очаква се на заседанието на Комисията НАТО-Грузия да бъде потвърдена подкрепата на Алианса за Грузия, в качеството й на партньор на НАТО с достъп до разширени възможности. Министрите ще бъдат  запознати и с хода на изпълнението на приетия в Уелс „Съдържателен пакет на НАТО за Грузия“ като елемент от засиленото сътрудничество между НАТО и Грузия. България ще препотвърди подкрепата си за евроатлантическото бъдеще на Грузия.

Ofmedia.bg

Нашата е страна една от най-засегнатите от санкциите срещу Руската Федерация и за това трябва да има ясна позиция по този въпрос

„Нашата е страна една от най-засегнатите от санкциите срещу Руската Федерация и за това трябва да има ясна позиция по този въпрос. Доказа се неефективността на тези санкции и това е свързано и с представите как санкциите ще  доведат до промени, което не се случи. „Повтаряната мантра „няма друг начин” доказа, че очевидно има и други начини”.

Това заяви от парламентарната трибуна председателят на НС на БСП Михаил Миков. Той представи предложението на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ за проектa на решение за необходимостта от преразглеждане на политиката на санкции на ЕС във връзка с конфликта в Украйна. Той подчерта, че проектът за решение  на БСП от преди 10 месеца е отразявал тогавашната обстановка, но днес той е още по-актуален, когато водещи европейски политици оценяват санкциите срещу Руската Федерация като неефикасни, пречка за подобряване на отношенията и диалога и вредни за възможното включване на Русия в решаването на конфликта в Сирия.

Миков бе категоричен, че Народното събрание в една парламентарна република трябва да заеме ясна позиция и за това БСП предлага своя проект за решение, в което влизат 3 точки. Кaто първа такава той посочи обявяването против разширяване на санкциите от страна на ЕС към Руската Федерация, както и срещу разширяването на контра санкциите от страна на Русия. Миков заяви, че с втората точка се възлага на МС да изготви план за поетапна отмяна на санкциите, наложени от ЕС срещу Русия, който да бъде представен на Съвета по Външните работи на ЕС с активна роля на българското правителство. На трето място той посочи незабавната отмяна на забраната за пътуване в ЕС на депутати от Думата и от Съвета  на  Руската Федерация, с цел установяване на парламентарен диалог между ЕС и Руската Федерация.  „Приемането на решението ще бъде една достойна позиция на НС и ще очертае националните ни интереси и желанията на българските граждани. Това ще бъде ясен знак, че българската външна политика може да има характер, че българският парламент и българският МС са автономни органи, които служат само на интересите на българските граждани”, заяви лидерът на левицата.  

 Очевидно е овчедушието на българското правителство

Михаил Миков подчерта, че днес е очевидно овчедушието на българското правителство за ясна позиция по този въпрос. Той обясни, че санкциите са засегнали силно млечния сектор и са били зададени въпроси на министъра на земеделието от депутати от левицата за компенсациите на България. „Контрасанкциите затвориха пазарите за европейските стоки, а европейските стоки, високо субсидирани, нахлуха в България и унищожават българското производство, което е изложено и в проекта за решение на левицата”, допълни Миков.

По думите на лидера на БСП е очевидно, че Минските споразумения водят към успокояване на проблема в Украйна. Той обаче подчерта, че се затрудняват междупарламентарните контакти между Русия и страните членки на ЕС и в частност  България, разбиват се традиционно добри отношения между българския и руския народ. „В обществеността на Руската Федерация има тежки коментари по повод позициите, свързани със санкциите. Това ще даде тежки поражения върху нашите културно, икономическо сътрудничество и приятелство”, предупреди Миков.

 Санкциите срещу Русия са двуличие

„Политическите санкции срещу Русия са едно голямо двуличие. Определени политици са включени в някакъв списък, в същото време други политици осъществяват контакти – българското правителство изпрати трима министри в Русия, а защо определени руски политици да не могат да посетят Русия?”,  попита лидерът на БСП. По думите му стагнацията в икономическите отношения, произтичащата от санкциите и контрасанкциите,  носи тежки щети на българската икономика. Той обясни, че освен българското млекопроизводство, млекопреработването, става въпрос и за електрокарното производство и около 40 % спад на руските туристи в България за тази една година. „Преките щети за българската икономика надхвърлят 100 млн. евро., косвените щети са многократно повече. В така създадената обстановка проектът за решение, който предлагаме, е още по-актуален”, заяви Михаил Миков.  Той бе категоричен, че този проект трябва да ангажира нашето правителство, което днес отсъства, с ясна позиция. „Защо ги няма днес да изпълнят ангажимента си за парламентарен контрол”, попита Миков.