Росен Плевнелиев: С оградите и блокадите по границите срещу бежанците ЕС застава срещу собствените си правила, ценности и идентичност

Ofmedia.bg

С всяко парче нова ограда днес, с взаимните блокади на граници, с телените мрежи, с водните оръдия и сълзотворен газ, използвани срещу бежанците и то в сърцето на Европа, ЕС застава срещу собствените си правила, ценности и идентичност. Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който откри в София срещата на високо равнище „Нови визии за партньорство и съседство в Европа“. Настоящи и бивши държавни и правителствени ръководители от региона участват в конференцията, под патронажа на държавния глава, организирана от Фондация „Център за политически диалог Петър Стоянов“ и Международния център „Низами Ганджави“.

Росен Плевнелиев призова за солидарност и отговорност, както и за общ европейски подход за справяне с мигрантския натиск. „ЕС е семейство и като такова то се базира на ценности, на споделена съдба, а не на калкулации и интереси“, категоричен беше президентът. Държавният глава заяви, че ако европейската идентичност не бъде подкрепена, ЕС ще претърпи провал. Росен Плевнелиев даде пример с функционирането на Шенгенското пространство като барометър за състоянието на съюза. „Шенген е мечтата за Европа без граници, така че от София до Берлин и от Краков до Париж, да пътуваш без да си показваш паспорта. Ние, източноевропейците, най-добре го разбираме, защото бяхме зад „Желязната завеса“ преди 25 години. Днес обаче някои държави в ЕС налагат временно неприлагане на правилата на Шенген. Шенген днес е поставен в опасност“, заяви президентът Плевнелиев и допълни, че правото на убежище универсално и е неизменна част от правата на човека.

„Стотици хиляди души стоят на прага на Европа, протегнали ръка за помощ, борещи се за правото си на живот. От това се възползват националистическите партии, които се захранват от страховете на хората“, посочи президентът. Държавният глава изрази загриженост от тенденцията на засилване на езика на омразата, расизмa, ксенофобията, популизмa и агресивния национализъм. Тези предизвикателства надхвърлят националните граници и ни призовават към решителни действия заедно, смело и в световен мащаб, заяви държавният глава.

Росен Плевнелиев подчерта, че животът на бежанците няма да се подобри, докато конфликтът в Сирия продължава и апелира международната общност да работи за прекратяване на боевете. „Европа трябва да „удари“ с ръка по масата и каже „Стига вече с тази кървава война“. Трябва да гарантираме спазването на основните човешки права, да се нагърбим с трудната задача да създадем държавни институции в Сирия, които да служат на хората“, заяви президентът. Росен Плевнелиев посочи, че е крайно време за усилията да бъдат насочени към справянето с причините за възникване на кризите, а не единствено към разрешаване на нейните последствия.

Президентът изтъкна необходимостта от целенасочени мерки за предотвратяване на конфликтите и от съгласувани действия на международната общност срещу войнстващия екстремизъм. „За да можем да постигнем трайни и работещи решения, за да има устойчиви резултати, е необходимо тясно сътрудничество между правителствата и правоприлагащите институции, но заедно с регионалните организации, заедно с гражданското общество, заедно с местните общности, медиите и частния сектор. Само заедно можем да бъдем ефективни“, заяви Росен Плевнелиев. Президентът допълни, че на национално ниво трябва да се приемат политики и мерки, които да съдействат за предотвратяване на радикализацията на маргинализираните общности, като се осигури по-доброто им интегриране в обществото. „Терористите със сигурност ще бъдат победени от обединените сили на антитерористичната коалиция. Идеологията на терористите обаче не се побеждава с оръжие. Тя се побеждава с по-добри идеи. Историята показва, че тероризмът няма религия. Той се побеждава от общества, които вярват в общочовешките ценности. Той се побеждава от хора с морал, вярващи в толерантността и диалога с различните“, заяви президентът.

В изказването си държавният глава посочи като добър пример промяната на Балканите през последните две десетилетия. „Всички държави от региона се стремят към демократизация и икономическо развитие. В този смисъл интеграцията в ЕС няма алтернатива. Никога досега в историята балканските държави не са били толкова добре свързани с останалите държави от ЕС“, подчерта държавният глава. Президентът посочи, че Балканите са мястото, където Европа трябва да покаже, че си е научила урока от украинската криза – факторът, променил геополитическия баланс на континента. „Москва поставя Балканите в центъра на своите геополитически интереси. Нашата загриженост е, че политиката на „велики сили“ пренебрегва суверенитета и волята на отделните народи и това може да доведе до нови източници на нестабилност“, заяви Росен Плевнелиев. Държавният глава подчерта реалната заплаха, която е налице в Европа, произтичаща от стратегията за създаване на замразени конфликти. „Това се използва като инструмент за дестабилизиране на други държави и поставяне в трайна зависимост. Това, за съжаление, ще продължи дълго. Трябва да сме подготвени, да бъдем търпеливи и да вземаме решения, базирани на ценности и с дългосрочен хоризонт“, призова президентът.

„Истинският, устойчив път на развитие е повече, не по-малко демокрация“, заяви Росен Плевнелиев, като посочи интеграцията в Европа като ключово решение за прогрес. „Нашите демокрации не са перфектни, те невинаги функционират добре. Но именно демокрацията ни прави силни, свободни, хуманни“, допълни Росен Плевнелиев. Президентът посочи, че успехът на една държава се измерва с успеха на обикновения човек. „Не ни трябват силни държави, които да решават за слабите, а ни трябва международен ред, в който всеки е важен, независимо дали е богат, или беден, силен, или слаб. Не ни трябват силни държави и личности, за които правилата и общочовешките ценности не важат“, заяви президентът. Държавният глава призова държавите и лидерите да вярват, че различията се „решават“ по мирен начин, а не със сила. „Символ на успешната държава са не силните хора, а демократичните институции, които служат на хората“, заяви Росен Плевнелиев. Президентът отново заяви подкрепата си за активното българско гражданско общество, което изисква от държавните институции прозрачност и ефективност.

Ofmedia.bg

Пресцентърът на МО съобщава, че в рамките на Срещата на министрите на отбраната на НАТО в Главната квартира в Брюксел, състояла се днес, министър Николай Ненчев обсъди със своите колеги актуални въпроси от дневния ред  на Алианса в светлината на нарастващите предизвикателства  за общата сигурност. Форумът направи  преглед на изпълнението на решенията  от Срещата на върха в Уелс, в частност на Плана за действие за готовност на НАТО,  в контекста на подготовката за Срещата на върха във Варшава през 2016 година.

Заседанието на Северноатлантическия съвет във формат „28“ очерта общото разбиране  за необходимостта от по-нататъшно засилване на колективната отбрана на Алианса в условия на нарастващи заплахи и несигурност в  международен план.  Министрите  отчетоха  значителен напредък в изпълнението на Плана за действие за готовност и отбелязаха приноса на всички съюзници към укрепването на общата сигурност и увеличаването на способностите за реакция и отговор на предизвикателства от изток и юг. Одобрена беше военната концепция за усилени Сили за отговор на НАТО, с техния сухопътен, морски и въздушен компонент, включително на системата за тяхното командване и управление. С това решение на практика се осигурява увеличаването на тези сили  до 40 000 души.

Министрите одобриха  създаването на още два щабни елемента за интегриране на силите на НАТО – в Унгария и Словакия, в допълнение към  вече активираните през септември т.г. в България, Полша, Литва, Латвия, Естония и Румъния. В рамките на дискусиите министър Ненчев изтъкна важността на активирането на 6-те щабни елемента за интегриране на силите на НАТО и  българския принос по отношение на засиленото предварително планиране на Алианса. Той подчерта значението на интензифицирането на дейностите, провеждането на ротационни учения и военното присъствие на НАТО на източния фланг. Министърът отбеляза, че България се отнася сериозно по отношение на попълването на националната квота по длъжности, с цел тяхното 100%-во окомплектоване и постигане на пълната оперативна готовност на командните елементи.  

Една от сесиите бе специално посветена на ситуацията в Сирия и Афганистан.  Съюзниците  изразиха обща загриженост от нарушенията от страна на Русия на въздушното пространство на Турция, както и от нарастващото военно присъствие на Русия в Сирия като цяло, което може да доведе до допълнителна дестабилизация в региона. Посочена беше необходимостта Русия да играе конструктивна роля и да сътрудничи в борбата срещу ИДИЛ и за намирането на политическо решение на конфликта в Сирия. Разгледана бе и усложнената обстановка в Афганистан в светлината на задачите на  мисията на НАТО „Решителна подкрепа“ и плановете за партньорство и подпомагане на афганистанските въоръжени сили през следващите години. Съюзниците заявиха единодушно решението си за продължаване подпомагането на Афганистанските сили за сигурност и своята ангажираност през 2016 – 2017 г. Преминаването на мисията в друга фаза ще зависи единствено от постигнатото състояние на сигурност в страната, а не от времеви параметри.

Във фокуса на работния обяд бе дългосрочната адаптация на Алианса за посрещане на предизвикателствата пред сигурността в перспективата на очакваните решения на Срещата на върха във Варшава през 2016 г.

В рамките на еднодневната си среща министрите обсъдиха и теми, свързани със стратегията на НАТО за противодействие на хибридната война и разширената политика за киберотбрана. 

Министър Ненчев изтъкна важността от разработването на национална концепция по хибридната война, която да е съгласувана със стратегията на НАТО по тази тема. Той подкрепи идеята за създаването на хъб за експертиза за обмен на информация по въпросите на хибридната война в Главната квартира на НАТО. В областта на киберотбраната той изтъкна значението на междуинституционалния подход, при който различните държавни институции си взаимодействат и се координират за целите на киберсигурността.  В този аспект министърът подчерта ролята на индустрията и академичните среди за разработване на иновативни технологични решения в областта на киберсигурността.

В Брюксел министър Ненчев проведе среща  с главнокомандващия силите на НАТО в Европа генерал Брийдлав, на която беше разгледан приносът на България в изпълнението на Плана за действие за готовност и подготовката на Щабния елемент за интегриране на силите на НАТО за постигане на пълна оперативна готовност, както и приносът на страната ни в операции на НАТО. По време на двустранните срещи на министър Ненчев с министрите на отбраната на Гърция и на Грузия Панос Каменос и Тинатин Хидашели бяха обсъдени  въпроси, свързани с развитието на сътрудничеството в областта на отбраната. 

Очаква се на заседанието на Комисията НАТО-Грузия да бъде потвърдена подкрепата на Алианса за Грузия, в качеството й на партньор на НАТО с достъп до разширени възможности. Министрите ще бъдат  запознати и с хода на изпълнението на приетия в Уелс „Съдържателен пакет на НАТО за Грузия“ като елемент от засиленото сътрудничество между НАТО и Грузия. България ще препотвърди подкрепата си за евроатлантическото бъдеще на Грузия.