Отбелязахме 138 години от Освобождението на Варна

 

Симеон Кулиш, историк, член на Отечествен съюз-Варна

На 27 юли отбелязахме 138 г. от освобождението на гр.Варна от османско робство. Морската ни столица е последният освободен български град.

Във връзка с годишнината по инициатива на Диана Алексиева, общественик и русофил, с подкрепата на Отечествен съюз-Варна и БАС-Варна се проведе празнично шествие от Духовно-просветен център "Св.Архангел Михаил" до Братската могила в Морска градина Варна. Колоната се води от портретите на император Александър II и генерал Столипин. На паметника се поднесоха цветя и се отдаде почит към всички знайни и незнайни герои, отдали живота си за свободата на България и Варна от османско робство!

За бележитата дата разказва в спомените си архимандрит Инокентий: „На 27 юли сутринта клепалото на скромния български параклис „Свети Архангел Михаил“ канел богомолците на божествена служба, по случай на празника „Св. Панталеймон“. През това време генерал Столипин повикал свещеник Върбанов и му казал: „Оставете божествената литургия, докато дойдат войските“. След малко се чули звуковете на военна музика. Всички вперили поглед откъде ще се зададат войските. Неописуема радост… Часът минал 10, станало 12, но войските още ги нямало. Избраните представители измежду българското население, свещеник Хр. Върбанов, в пълно църковно облечение  и Велико Христов, с поднос, върху които били сложени хляб и сол, чакали да приветсвуват от името на българското гражданство войските и генерала с хляб и сол.

Но войските още ги нямало. Турците затворили врата на крепостта и не пускали русите. Генералите, без отрядния генерал Цимерман, прескочили Илджъз-табия (намирала се близо до Стойновия хан, на улица „Ниш“) и отишли при турските офицери. По този начин те отворили крепостните врати и освободителните войски, начело със своята музика, влезли в града и се отправили към „Ченге пазар“ (сега площад „Екзарх Йосиф) и влезли в параклис „Св. Арх. Михаил“, където бил отслужен молебен към св. Богородица. След отслужването му учителят Д. Станчев, произнесъл прочувствена реч на славянски език. Всички присъстващи ронили сълзи от неизказана радост. След завършването на речта войските и народа излезли на улицата пред параклиса.

На войниците бил раздаден по геврек и чаша вино.

Военната музика свирила под прозорците на Янаки Жеков. През това време турските войски опразвали града, като минавали покрай турските, без да се случи нещо неприятно.“