Импресия за словото

Мира Дочева,

Областен координатор на Отечествения съз в Стара Загора

Няма по-хубав език от българския!

Красота, изящество, усмивка, размисъл, мъдрост, увереност, житейски опит - всичко може да се изрази с него.

Словото, българското слово, е стихия, борба, подвиг, багри и приказка... И това, създадено благодарение на светите братя Св.св.Кирил и Митодий!

А какво е тя, азбуката?. Първата учителка, която с обич и нежност държи малката ръчичка. Следващите учители, които с търпение и всеотдайност предават своите знания на учениците си. Книгите, прочетени на един дъх.

Тридесет букви, които сътворяват магия! С тях съхраняваме миналото и творим бъдещето.

Словото е изящния контур на знанието. Една осмокласничка пише: „Бродят сенките на миналото и будят духа ни. И винаги, редом с българина и страшния летопис на времето, са и българските букви, нашето -А,Б, с които преодоляваме болката с сърцето си и чуваме в стиха на Вазов гордостта на думите: „И ний сме дали нещо на света!”

А аз, учителката по душа и сърце, ще минавам през двора на моето училище, ще чувам как  падат кестените, отброявайки годините. И гласовете на многобройните ми ученици ще огласят -коридора- на моята душа, докато ме има.

***

УЧИЛИЩНИЯТ КОРИДОР

И тича 

младостта

по коридора.

Догонва я

звънът

на часовете.

А бавно,

тихо

времето пристъпя

и стапят се

тъй бързо

гласовете.

Остава
коридорът пуст-

Да чака...