Поклон пред героизма на воините от полка на полковник Борис Дрангов

Ofmedia.bg

Днес в село Дрангово, община Петрич, се проведе ритуал по полагане на венци и цветя в знак на признателност по повод 100 - годишнината от освещаването на Чешма-паметник „Дрангова чешма” на загиналите войни от 5-тимакедонски полк с командир полковник Борис Дрангов, съобщават от Otbrana.com. В родолюбивото събитие участваха личният състав на военно формирование 26 400- Благоевград и Представителният духов оркестър на Сухопътните войски. Почетният караул с началник капитан Николай Щурков бе поздравен от началника на отбраната генерал-лейтенант Константин Попов, който по-късно в словото си припомни свръхчовешкия подвиг на българските воини от полка на полковник Борис Дрангов. Негово високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим отслужи заупокойна панахида за загиналите от 5-тимакедонски полк. Положени бяха цвеят и пред бюст-паметника на полковник Борис Дрангов

Честването уважиха още заместник-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев, евродепутатът Ангел Джамбазки, народните представители от 43-то Народно събрание – Даниела Савеклиева, Димитър Танев и Атанас Стоянов, областният управител на Благоевград – Бисер Михайлов, началникът на ВА „Георги С. Раковски” генерал-майор Тодор Дочев, началникът на Щаба на Сухопътните войски бригаден генерал Валери Цолов, началникът на НВУ „Васил Левски” бригаден генерал Пламен Богданов, началникът на гарнизона в Благоевград подполковник Иван Иванов, кметът на община Петрич Димитър Бръчков, кметове на населени места от община Петрич, Райна Дрангова, внучката на полковник Борис Дрангов, председателят на СОСЗР генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов, председателят на Съюза на ветераните от войните доц. д-р Иван Сечанов, председателят на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите младши лейтенант от запаса Петър Велчев, председателят на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ капитан далечно плаване Атанас Илев, председателят на БЧК Христо Григоров, директорът на ОД на МВР старши комисар Росен Танушев, директорът на РСПБЗН – Благоевград комисар Георги Пармаков, общественици, ученици и много граждани.

(Още актуални и архивни снимки на - https://www.facebook.com/profile.php?id=100000531543349)

***

Историята
Водосветът на Дранговата чешма преди 100 години е направен по идея и предложение на майор Христо Танушев командир на 2-ра дружина на 5-ти пехотен Македонски полк, припомня Агенция Фокус. В края на месец януари 1916 г. Македонската дивизия се настанява в северното подножие на планината Беласица. 5-ти Македонски полк устройва бивак в гънките на хълмистото плато над село Митиново, източно от град Петрич. Пребиваването на полка тук е ознаменувано с два бележити случая – раздаване наградите на живите герои и обезсмъртяване славно загиналите за родната земя юнаци от полка. Посред малката котловина, край бивака, са построени в каре дружините на полка. Сред тях величаво се издига фигурата на полковия командир. Той държи лист в ръка и чете с висок глас, ясно – отчетливо тия думи: 

„Велика България е плод на велики жертви. Надлъж и на шир тя оросена с кръвта, покрита е с костите, осветена е с теглилата на десетки хиляди несравнени български юнаци. 
Верен на дълга и нашия роден полк даде драгоценни животи, за да даде общата ни благополука, за да издигне обединената ни държава. Из нашите мъжествени и стройни редове излязоха 98 юнака убити и 180 ранени. Първи между загиналите с честно падналите на бойните полета. Тяхната кръв, свещена за всеки българин, остана на родната земя като навеки писан завет да живеем, да се бием и да умираме достойно за България! Мир на честния им прах! Вечна памет на пламенните им сърца, на благородната и самоотвержената им душа. След падналите творци на народното величие живите български орли, част от които сте вие, сега свободни и горди деца Македонски. Всички бяхте честни войници, железни юнаци, достойни българи! Но всички не можах да отлича. Всички не мога да наградя. Представени от храбрите ви ротни командири или избрани от самите вас с сърце препълнено от радост награждавам с кръстове тия безтрепетни лъвове, които никога не казваха стой и всякога – първи в грозния бой. Награждавам с червени нашивки тия достойни представители на българската вярност и упоритост. Едва оздравели от тежки рани те долетяха в своите роти готови за нови битки и победи. Връщайки се те ни думат: до сетния издих за родния край! Заслужени български синове! Вий сте красота и гордост на родната войска, надежда и упора на отечествената земя! Във ваше име възторжено поздравявам всички храбри и верни войници от полка. Наградата задължава да ти порасне името – да ти пораснат грижите.Това е вярно. Но аз съм уверен, че вие избраници на полка, всякога ще бъдете образ на неудържимо юначество, желязна твърдост, непоколебимо постоянство. За юнаците и верните – сърдечно, неудържимо българско ура! 
Пожелали юнаците от 5-ти Македонски полк да увековечат паметта на падналите в борбата с враговете техни другари. Не потърсили някъде градски площад, да издигнат величав – скъп паметник; но съзидали почти без средства и сгодно градиво, далеч от заселище край шосе – чешма – да служи на пътника. Практично-гениално съчетание на паметното с полезното – първо по рода си у нас! Не сме много богат народ; не можем да пилеем средства за скъпи паметници , пригодени само да се гледат. Ала преживяваме събития, които трябва да увековечим. Твърде навременен пример ни дават юнаците от 5-ти Македонски полк – чешма – паметник. Тя е построена край старинен друм, който някога по Струмишка долина за Рупелска Клисура – на място на старата Юрушна чешма – 6 километра източно от град Петрич. Тръгнете ли за тоя град Рупел преди да прехвърлите Митиновското плоскогорие, погледът ви се спира на група вековни брястове от дясно край шосето, а под тях виждате стълба на чешмата – паметник – до 3 метра висок. Върху квадратна мраморна плоча над чучура лъщи надпис: „1916 г. На падналите юнаци.От 5-ти пехотен Македонски полк.” 
Идея за съграждане на паметника-чешма дал командира на 2-ра дружина майор Танушев; сръчни и опитни войници я осъществяват. 
На 16 април 1916 г. – 10 часа преди пладне войниците от полка, на чело на командира си, подполковник Дрангов, построени в каре около паметника, посрещат началника на дивизията генерал Златарев. Музиката засвирва тържествен марш; войниците вземат за почест и полковото знаме се развява под вековните брястове. Полковият свещеник, подпомогнат от войнишки хор, извърши службата – освети се тържествено паметника-чешма. След молебена генералът изтръгна чепа и чучура на чешмата и буйно се разляха бистри водни струи. Притекоха те, за да загасват жаждата на жадните, както червените струи кръв на падналите в полето на честа юнаци напоиха робската земя, за да израсне, за да изгрее свободата в многострадална Македония. „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”. Започна речта си към войниците генералът. И между другото каза: „ В тоя стих поетът на говори за смъртта – краят на кратковременния човешки живот, а намеква за спомена, що остава да живее в поколенията. Умира онзи, колко богат и да би бил, що не е допринесъл нищо за благото на родината си; но тоя, който е сложил костите си за своите неволни братя – той не умира, а живее в паметта на поколенията. Кога българският войник падне на бойното поле, той не умира. За това свидетелства осветеният днес паметник. Тая света идея е ръководила вашето полково началство - да го съгради. Ще мине пътник, уморен и жаден, ще се напие от тоя източник и ще каже: Бог да прости! Ето как ще помнят вашите другари, паднали в боя с врага… Нека кажем и ние; Вечна им памет! 
И ако по стечение на обстоятелствата Върховният ни Вожд ни повика – нека сме готови и ние да умре за защитата на нашата родина, както сложиха костите падналите герои”, заповед номер 84 от 16 април 1916 г. на 5-ти пехотен Македонски полк – бивак на 6 километра източно от град Петрич.