Българският език в третото хилядолетие – химера или реалност?

Асен Богданов*

Гроздалина Георгиева*

Българинът Джон Атанасов е създател на персоналния компютър. И правилно за това крупно научно постижение със световна значимост той е приет за член на БАН, а днес неговото име носят български училища и читалища. Но хардуера и софтуера на компютрите разработват и системно актуализират американски предприемачи. Те развиха и международната информационна мрежа – интернет.

България прие и използва високите технологии. Макар и след много години – повече от 30, постави условие софтуера да се превежда и на български език. Но остана клавиатурата. На пръв поглед нещо дребно и незначително. С това привикнаха повече от милион потребители през целия си живот. Нещо повече, поставиха на преден план английските букви, а под тях българските и това е прието като постижение. Честно казано и аз и хиляди български интелектуалци считахме това за нормално. Но очите ми отвори българинът Ивайло                       Минков, който работи във фирма „Фонио“ за слухово протезиране по швейцарска технология и естествено швейцарска апаратура за нея. Той мотивира предложение на първа позиция на клавиатурите за компютри да бъдат българските букви и българската им подредба, а на втора позиция английската клавиатура, с оглед да се ускори усвояването на компютъра, като инструмент, необходим в ежедневието за малки и големи.

Клавиатурната подредба по БДС се използва традиционно при пишещите машини. Подредбата е от типа подредби, при които гласните и полугласните са поставени от едната страна на клавиатурата, а повечето съгласни - от другата (с цел двете ръце да се редуват възможно най-често). Българските машинописци редовно печелят международни състезания по машинопис,(Космос, 1964 г.)[1] печатайки със скорост от над 1000 знака в минута, което е съизмеримо със скоростта на говорене.

Обяснението на този феномен е просто. Съставянето на подредбата на машинописната клавиатура на кирилицата е съобразено със зависимостите между честотата на срещане на всяка буква в българския език, както и с тези между гласни и съгласни, и анатомията на ръката. С тези въпроси в България се е занимавала комисия от машинописци – стенографи при Народното събрание през 1907 – 1908 г. Въз основа на резултатите от това изследване е била разработена клавиатурата за десетопръстно писане на кирилица. (Това обяснява наличието на разлики при клавиатурите на руски, украински и другите ползващи кирилицата езици).

През 2006 г. Димитър Скордев от Факултет по математика и информатика на Софийския университет и Димитър Добрев – Институт по математика и информатика към Българската академия на науките предлагат проект за нова фонетична клавиатурна подредба, базирана на широко използваната досега такава, но с някои промени като предложението е включено в проект за Национален стандарт прБДС 5237:2006 „Клавиатурни подредби на устройства за писане на български език“, който съдържа подредби за клавиатури на електронни устройства:

При десетопръстната система за писане, пръстите на двете ръце се държат върху клавиатурата върху втория (среден или основен) ред клавиши, в така наречено основно положение. Клавиатурата се разделя мислено на зони, като клавишите от всяка зона се натискат с един и същи пръст. През време на писане пръстите на двете ръце се държат постоянно в основно положение. Само пръста, с който се натиска даден клавиш, ако е необходимо се изнася, натиска клавиша и после се връща в основно положение.

Интервалите между думите се отбелязват чрез натискане на интервалния клавиш с палеца на едната или на другата ръка. - Ако буквата преди интервала е натисната с пръст на лявата ръка, интервал се натиска с палеца на дясната ръка и обратно.

Гледа се само текста, който се преписва или екрана на компютъра, а не ръцете на клавиатурата. Обяснявам всичко това, тъй като българинът има нагласа към подредбата на буквите. Той от малък я усвоява, а сега английските букви на първа позиция на клавиатурата разконцентрират и млади и стари.

Предложението на Ивайло ни накара да възприемем и защитим обоснования практицизъм. Потърсихме и по-дълбок смисъл свързан с българския език, писменост и култура. Ето защо го свързахме не само с настоящето, но и с далечното минало, а и с предстоящото и бъдеще с хоризонт прехода от второто в третото хилядолетие. Наложи се да формирам екип от историци, културоведи, българисти, философи, психолози, софтуеристи, физиолози, организатори на труда, учители от предучилищното до допълнителното обучение, бизнесмени, администратори, военни и полицаи…

Оказа се, че дребното новаторско предложение има изключителна роля за българския език писменост и култура и е не само българска а и европейска културно-историческа ценност даже в прехода от второто в третото хилядолетие. А ако не се осъществи, т.е. всички клавиатури не се подменят с нови, в които българската азбука и подредбата и не заемат своето място, българският език, писменост и култура ще се обезличат, ще потънат с времето в забвение, въпреки че те са не само българска и европейска, а и световна културно-историческа ценност. Този факт е достатъчен Европейската комисия, а и ЮНЕСКО да определят не София, не Пловдив, не Велико Търново… а цяла България като европейски център (столица) на културата не в 2016 година, а във второто хилядолетие на световната общност.

Тази позиция на България в Европа и света е призната от множество световно признати учени от различни държави. Тяхната безпристрастна оценка е безспорна.

Руският академик Дмитрий Лихачов, световно известен учен, в резултат на свои дългогодишни изследвания твърди: „… и чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава (България), защото в защита на българския народ в плътен строй стояха българският език, писменост и култура!“ и по-нататък отбелязва: „… Вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света“.

До същите изводи стигат: английският изследовател Арнолд Тойнби, италианският професор Санте Грачоти, унгарският професор-византолог Геза Фохер и още много учени от държави, в които науката и образованието са с приоритетно развитие. Тяхната теза за приноса на България в културата и цивилизацията в Европа и света признават и подкрепят и видни политици като Шарл де Гол, а по-късно и Франсоа Митеран, а те не могат да бъдат обвинени в любов към България. А Вячеслав Похвалски – украински дипломат твърди: „…украинците, а също така и белорусите и руснаците, всички си спомняме, че писмеността, културата ни и православната християнска вяра произхождат от България. Искам да припомня и факта, че двама от първите украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприян.

Но да се върнем към акад. Лихачов. На основата на своите изследвания признати като безспорни научни постижения, той прави научно обоснована прогноза за бъдещето на България, нейната писменост и култура. „Необходимо е…“, подчертава Лихачов, „…да бъде съхранена България. …та да бъде не само последна отломка от миналото, но и да бъде първата от бъдещето –първата култура, която ще премине в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето.“

Вярно, това не е прогноза на Световната банка, нито на ЦРУ, или която и да е институция на САЩ и нейните сателити. Тяхната прогноза за България е нейното изчезване от света, заличаването и от географската карта на земното кълбо, като се базират и на демографската катастрофа на страната. На тях не им е нужен българският език и писменост, българската култура. На тях им е необходима българската земя. Историята потвърждава, че Българската държава на духа се е простирала от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския, като непрестанно е намалявала своите граници, и заключават, а защо и да не изчезне. Ето защо: „Битката е да бъде сломен българския дух, а е известно, че това може да стане само като се разгроми плътния защитен строй на българския език, писменост и култура. И опитите да сторят това се редят един след друг. Немски професор дойде в България с предложение българската азбука да бъде заменена с латинска. Дори Софийският университет за тази иновация го направи „доктор хонорис кауза“. Готвеше се да го последва и университета във Велико Търново. Но българската интелигенция се надигна, събраха се хиляди подписи „против“ и той безславно се прибра в Германия.

В последните двадесет години на миналия век, а и в първите двадесет години на настоящия опитите се правят през информатизацията. и то не само чрез софтуера посредством компютърни игри и програми. С натиск на подкупни политици и държавници, с хонорари за лекции, българският език се заменя с английския. По улиците на табелите с български наименования се появи и превода им на английски език. Вече и в метрото названието на спирките се произнася и изписва на английски. В медиите престана да се използва уважителната форма на обръщение, наследена от хилядолетните ни пра-родители. Водещите „Ти-кат“, обръщат се към непознати, видни личности, възрастни хора… на „ти“ и на малко име. И то защото в английския език липсва учтивата форма на обръщение или както казва колегата Биолчев „опростачването се натрапва като необратим процес“. И да се върнем към използването на персоналния компютър, той задейства игри и програми с клавиатура, надписана с английската азбука. Но след реакция на българското население под английските букви се появяват и българските. С една дума българският език, българската писменост са втора категория, второ качество. А с тази клавиатура хората работят от раждането до смъртта си. И тръгва настойчиво и агресивно използване на метода на внушението. Английският език се научава по-бързо чрез компютърните игри за всички поколения хора. И са прави – като се усвоят 1800 думи. Счита се, че с този речников багаж английският език е добър, а за българският и руският са необходими 3-4 пъти повече думи. От тук и защо да се изучават, когато е възможно да се работи с английския език. Същевременно ни се натрапват и американски празници като културни ценности, въпреки че нашите са от няколко хиляди години, а тези англоезичните, особено от САЩ нямат и 500 години. Но да се върнем към клавиатурата за работа с компютри. Време е да кажем „стоп“ и предложението на консултантите по използване на слухови апарати Ивайло да срещне разбиране и подкрепа. Но както всяко друго предложение за иновации се нуждае от изследване и доказателство. Аз и обкръжението ми сме учени и всяко предложение за нововъведение подлагаме на много-критерийна оценка. Още първите резултати разкриват висока комплексна, практическа, образователна и научно-културна ефективност.

Минаха години и то не малко, но ние сме оптимисти, с помощта на прогнозирането, гледаме към бъдещето и по метода на сценария го връщаме назад и го прикрепваме към настоящето. От миналото вземаме най-ценното, което предопределя бъдещето, защото е в основата на прогнозата, която е с хоризонт третото хилядолетие. И от тези вероятностни перспективи стигаме до настоящето, тъй като то предопределя ще се постигне или не предвиденото бъдеще. И чест прави на плеядата учени от миналото, които без да са познавали методите на прогнозирането и на метода за определяне на бъдещата реалност на новата фундаментална наука за информацията, вярно са предопределили какво може да постигне България в прехода от второто в третото хилядолетие. Заслугата на Ивайло Минков е, че той разкрива какво именно трябва да бъде настоящето за да се постигне бъдещето. А това добре знаят и съветниците на вселенският патриарх Вартоломей, турският министър председател Давитоглу и още няколко учени, които работят за чуждите сили. На тази основа наши политици и държавници, които работят за тези чужди сили и развиват настояще, което отклонява България от бъдещето. Предложението на Ивайло Минков е иновативно защото срива проекти на чуждите сили да се сломи непреклонният дух на българите като ни лишават от плътният строй на българският език, писменост и култура. И с основание, ние учените от екипа, който проучва това дребно – прагматично предложение, още повече, че ролята му е не по-малко значима от откритието направено от Джон Атанасов, искаме откривателят му да бъде награден морално с орден „Кирил и Методий“ с огърлица, а и материално от българското правителство. Не говоря, че разпоредителят, управляващ европейския фонд „Наука и образование“ трябва да възнагради нашия научен екип за труда и резултата от него т.е. за научно-обоснованата оценка на значимостта, величието на иновативното предложение на българина Ивайло Минков. Но властимащите, а да не говорим за Американския фонд „Америка за България“, т.е. против България няма да подкрепят нито иновативното предложение, нито труда на изследователския ни екип, който разкри неговото огромно значение за идентификация и съхраняване и развитие на българската нация в периода на преход от второто в третото хилядолетие.

Още сега българското правителство със свое решение трябва да постави изискване пред вносителите на клавиатури да бъдат с българска азбука по традиционната българска подредба, а под нея английската. Това изискване трябва да бъде предявено от българската общественост чрез обществени и неправителствени организации чрез организациите на работодателите. Не на последно място е и ролята на медиите. Съпротивата на върхушката под влияние на външни сили в т.ч. но не на последно място на САЩ ще бъде голяма. Още в предварителни разговори някои интелектуалци и политически дейци ме обвиниха в русофилство и национализъм.

Не крия, че ние сме българи и отстояваме българските интереси и ролята на България в световното пространство.

Така, че господа политици, не ни изкарвайте такива или онакива. Аз съм български учен и работя за България. Бъдете добри и вие независимо от коя партия сте и коя външна сила Ви лансира морално и материално да поработите „на ползу роду“. Не усуквайте, а действайте и отстоявайте интересите на България.

*Асен Богданов, академик, професор, доктор на икономическите философските науки, председател на Обществената академия на наука, образование, култура

* Гроздалина Георгиева, научен секретар на Европейска академия за иновации – България