45 години по-късно: България отново плаче за своя футболен герой

 

Ofmedia.bg

trifon 150216Преди близо 45 години България губи две големи футболни личности. На 30 юни 1971 г. любимците на нацията Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков напускат този свят по изключително нелеп начин – двамата, в разцвета на силите си, загиват след зверска катастрофа на прохода Витиня. Новината за тяхната смърт шокира България. Гунди и Котето са боготворени от феновете на Левски и Локомотив и уважавани от тогавашните запалянковци на останалите отбори, включително и от тези на вечния съперник ЦСКА.

Мъката от гибелта на двамата е повсеместна. На погребението им се изсипват над половин милион българи, за да кажат последно сбогом на своите любимци.

Повечето от нас не са били родени по времето на въпросните събития, но едва ли има българин, който да не е чувал за тях.

 Никой не се ражда лош, но малко хора умират добри. Е, Гунди и Котков явно са били от тези, малкото. Притежавали са голям футболен талант, но в същото време са останали хора с главно „Х” до края на своя живот.

Такъв, какъвто ще запомним и Трифон Иванов - легендарният български футболист, който си отиде от този свят вчера на 50-годишна възраст. За футболните му качества се знае всичко – той бе основният стълб в отбраната на националния отбор в продължение на 10 години. Смел, безстрашен и безкомпромисен спрямо противниците си, Туньо успя да си извоюва страховита репутация. Не една и две световни футболни звезди са вдигали безпомощно ръце след брилянтните му шпагати. Но като че ли паметен ще остане споменът за единоборството и последвалия умолителен поглед на Руди Фьолер към съдията по време на четвъртфиналния мач между България и Германия в онова незабравимо американско лято.

Да, той се забелязваше и блестеше дори в отбор с артисти като Стоичков, Балъков, Лечков, Костадинов, Любо Пенев, Боби Михайлов и Наско Сираков. Едва ли щяхме да сме четвърти в света ако не притежавахме футболиста, железния защитник Трифон Иванов. Но той отказа да е звезда. За него най-важното нещо бе отборът и не спря да го повтаря до края на своя не много дълъг живот.

Предпочиташе да играе за успеха на целия тим, а не за собственото си „Аз”. Такъв си остана и след края на своята славна кариера. Скромен, симпатичен на хората, шегуваше се и с околните, и със себе си. Не се биеше в гърдите колко много е направил за България, а взе най-правилното решение – остави другите да го оценяват.

И те го направиха. След 45 години България отново пророни сълзи за свой футболен герой, който си отиде преждевременно от този свят.  Червени, сини, зелени – вчера цветът нямаше значение. Човекът Трифон Иванов беше оценен по достойнство. Жалко, че не бе сред нас, за да види любовта на сънародниците си. Но в живота е така – добрите хора почти никога не получават навреме това, което заслужават. А може би те не се и стремят към подобни благини.

Сбогом, Трифоне! Почивай в мир! Ще останеш вечно в сърцата на футболните запалянковци. Те никога няма да забравят как се бореше като лъв с екипа на България. Не знам дали на 17 февруари ще се повтори грандиозното изпращане на Гунди и Котков, но това е без значение. Бъди сигурен, че хората оценяват футболиста и човека Трифон Иванов!

(Материалът е на Sportal.bg)

Най-добрите футболисти и треньори за 2015 година

 

Ofmedia.bg

popov 300116Станаха ясни футболистите и треньорите, които попаднаха в топ 10 за 2015 година. Първите трима сред играчите бяха обявени, а на четвърто място е класиран Валери Божинов, който изпреварва Димитър Бербатов, заел 6-то място.
При треньорите след челната тройка се нареждат Петър Хубчев и Стойчо Стоев, които имат равни точки на четвъртото място. Наставникът на ЦСКА Христо Янев е седми.


Футболист № 1 за 2015 година 


1 .Ивелин Попов  - “Спартак” (Москва), Русия – 241 точки


2 .Ивайло Чочев  - “Палермо”, Италия – 108 точки


3 .Георги Миланов– “ЦСКА” (Москва), Русия – 61 точки


4. Валери Божинов – „Партизан“ (Белград), Сърбия – 26 точки


5.Светослав Дяков– „Лудогорец“ (Разград)- 22 точки


6. Димитър Бербатов – „ПАОК“ (Солун), Гърция – 15 точки


7.Благой Георгиев– „Рубин“ (Казан), Русия – 12 точки


8.Георги Пеев– „Амкар“ (Перм), Русия – 8 точки


9.Владислав Стоянов– „Лудогорец“ (Разград) – 7 точки


  Георги Костадинов– „Левски“ (София)- 7 точки


 Страхил Попов– „Литекс“ (Ловеч) – 7 точки


10. Живко Миланов – „Левски“ (София) – 5 точки


Треньор № 1 за 2015 година


1. Станимир Стоилов - “Астана”, Казахстан – 264 точки


2.Никола Спасов– „Черно море“ (Варна)  -  118 точки


3.Георги Дерменджиев– “Лудогорец” (Разград) – 70 точки


4. Петър Хубчев – „Берое“ (Стара Загора) – 34 точки


  Стойчо Стоев – „Левски“ (София) – 34 точки


6. Ясен Петров – „Шъдзяджуан“- Китай – 22 точки


7. Христо Янев – ЦСКА (София) – 21 точки


8. Димитър Димитров – „Иртиш“, Казахстан – 13 точки


9. Димитър Васев – „Локомотив“ (София) – 3 точки


10. Иван Колев – „Славия“ (София) – 2 точки


     Павел Дочев – „Ерцгебирге“ (Ауе), Германия – 2 точки

Всички резултати на Литекс от есента бяха анулирани

 

Ofmedia.bg

litex 220116Това решение взе Спортно-техническата комисия към БФС, след като Изпълкомът потвърди изхвърлянето на "оранжевите" от "А" група.
При това положение най-ощетен е Левски, който игра три пъти срещу Литекс и спечели 7 точки, които сега му се отнемат. От актива на Лудогорец пък ще бъдат извадени само 2, спечелени от шампионите в двете им срещи с ловчанлии.
С оглед това развитие в класирането на "А" група настъпват известни промени. Лудогорец става едноличен лидер с 36 точки, а Левски остава на второто място - 31 пункта. 

Ето решението на СТК:

* На основание влязло в сила решение на ДК при БФС от 16.12.2015 година и предвид факта, че нарушението е извършено през първия полусезон,  съгласно чл.24, ал.11, буква а/ от Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС за сезон 2015/2016 година, изиграните срещи от ПФК Литекс от І-ви до ХХ-ти кръг, включително, се анулират.

* На основание влязло в сила решение на ДК при БФС от 16.12.2015 година и във връзка с чл.6,ал.7 от Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС за сезон 2015/2016 година Литекс през следващия сезон 2016/2017 ще се състезава в "Б" група.

Радо Янков за победите, мечтите и чувството да представяш България

 

Ofmedia.bg

rado 260116Най-добрият ни състезател в сноуборда Радослав Янков даде интервю за БНТ HD, в което сподели как е започнал да се занимава с този спорт и разкри, че мечтае за олимпийско отличие, но най-важното за него е да бъде здрав. 25-годишният състезател от Чепеларе постигна този сезон 2 победи за Световната купа, а през изминалия уикенд отново достигна до финал и бе много близо до нов триумф.

"Резултатите ми отпреди и тези сега ми дават сила да продължа напред. Независимо какво се случва, аз ще продължавам да се боря да покорявам нови върхове. Това е безценно. Последните победи са нещо, което не може да се сравни и да се опише. Не може да се постави някаква цена на това нещо", сподели Янков. 

"Доста малък съм започнал да карам ски - на тригодишна възраст. Майка ми и баща ми са ски-учители и аз съм от край, в който това е единственото, с което можеш да се занимаваш. Просто се преориентирах към сноуборда, в клуба в нашия град в Чепеларе и нещата започнаха оттам.
"Спечелих едно детско световно първенство и може би това ми е дало някаква насока, може би самият резултат там ми е дал енергия и амбиция да покорявам още върхове. След това, когато бях най-добър при юношите две години поред, със сигурност реших, че това е нещо, с което искам да се занимавам. Винаги съм бил амбициозен и винаги съм си казвал, че доброто ще дойде и съм се борил за това", продължи Радо Янков.

"Какво е да се състезаваш на най-високо ниво за българския флаг? Изключително е. Това е чест за мен - да покажа знамето накрая, да чуя химна, когато съм на почетната стълбичка и да разплача толкова много хора", добави новата ни звезда в сноуборда.

"Талантът и трудът? Талантът е може би 20%. Както казват хората, талантът е до време, след това се иска работа, надграждане, тренировки. Всеки един талант може и да залезе, но ако всичко върви по правилния начин, нещата се получават, този талант може да бъде надграден и да се покажат добри резултати. 

Най-важното е, че съм здрав. За мен това е на първо място. Ако не съм здрав, просто не мога да дам 100% от себе си, което се е случвало преди, но сега всичко върви по план.

Със сигурност другите гледат по-сериозно на мен, тъй като до миналата година нямах попадания във финалите. Сега знаят, че съм във форма и със сигурност имат едно наум. 

Когато си с толкова малък екип и средствата не са конкурентни на тези на другите отбори, наистина победата е по-сладка. Ние сме двама човека и успяваме да се борим с най-големите, това е най-важното. Доста от другите състезатели дори показаха респект, тъй като наистина при нас е малко по-трудно, отколкото при тях", каза още 25-годишният състезател.
Както всички други, и аз мечтая за олимпийски медал, но преди всичко искам да съм здрав, това е най-важното за мен", завърши Янков.

Доктор Спорт навърши достойните 75 години

Пюзант Касабян не е просто състезател, треньор и шеф на федерация, а цяла институция

kasabian 130116Пюзант Касабян е роден на 12.01.1941 г. в Хасково. Завършва две висши образования - медицинско в Пловдив и спортно във ВИФ (сега НСА). Състезател е по баскетбол, тенис на маса и тенис, а впоследствие става съучредител на три спорта в България - бадминтон (1967 г.), скуош (1980) и ракетлон (2002). Той е единственият спортист, участвал във финалите на всичките проведени 7 републикански спартакиади (1959-89) като баскетболист, пингпонист, тенисист и бадминтонист. Сумарно събрано, той е участвал 56 сезона в елитните "А" групи на страната - 6 като баскетболист в "Д. Канев" (Хс), "Берое" и "Академик" (Пд), 18 по тенис на маса, 11 по тенис и 21 по бадминтон. И това постижение едва ли някога ще бъде подобрено. При всички тези участия той е завоювал общо 11 индивидуални титли и още други 12 медала, плюс 17 отборни трофея (плюс още 2 отличия) и 11 Купи на България.

Бил е старши треньор на националния отбор по бадминтон от 1969 до 1989 г., генерален секретар на федерацията по този спорт (1989-92), а от 1992-ра и до момента - неин президент. Член на Европейския съюз по бадминтон (1988-93), член на УС на Световната федерация (2000-09). Председател е на Балканската асоциация по бадминтон, както и на един от трите световни тренировъчни центъра по този спорт в света - в София. През януари 2002 г. бе награден с орден "Стара планина" за изключителни заслуги за развитието на спорта в България.
---
Когато в спортните среди в България се спомене името Пижо, всички са наясно - става въпрос за д-р Пюзант Касабян, президента на федерацията по бадминтон. Малцина в тези среди не са контактували с него лично, а които не са - няма как да не са чували за този човек, чиято душа и сърце са отдадени единствено на спорта. Защото и днес, вече 70-годишен
(Б.р. – очеркът е от 2011 г.), Доктора не спира да действа само в една посока - развитието на любимото си дете бадминтона, който той "внесе", разви и утвърди в България.

Когато на 12 януари 1941 г. в дома на златаря от Хасково Ованес Касабян се ражда момче, бащата поставя над люлката му една малка топка вместо дрънкулки. И като че това предопределя житейския път на Пюзант. И от малък той гони парцалената топка от сутрин до вечер в арменската махала. Оттогава датира и обръщението Пижо, тръгнало от името на златарския магазин на бащата "Бижу". "Сега всички ме знаят като Пижо, в най-лошия случай като Доктора", смее се Касабян.

Макар че и баща му, и чичо му Магърдич са върли левскари, а в дома им е гостувал самият Георги Аспарухов, Пюзант не избира футбола като повечето си връстници. За начало го грабва баскетболът. През 1952 г. в града е донесена първата баскетболна топка, основан е и клуб, а повечето деца от Хасково се увличат по новия спорт. Игрището е в дерето до гимназията, кортът е глинен и при дъжд става кално поле. "Но игрите ставаха на всяка цена", спомня си Пижо. С хасковския средношколски тим той е два пъти втори в ученическите шампионати на България. През 1959-а треньор на мъжкия отбор става легендата Веселин Темков. Набитото му око веднага съзира таланта на Пижо и той го взима в състава. Стават доста близки, а ерудитът Темков съветва Касабян да следва в Консерваторията заради музикалния му талант. Но младокът избира медицината. Впрочем увлечението на д-р Касабян по пеенето не угасва и той и досега често изпълнява любимите си арменски песни в компания. Но в онези години в главата му е предимно спортът. Точно с помощта на Пижо "Димитър Канев" (Хасково) влиза в "А" група след квалификационния турнир през 1959 г. за попадане в елита в залата на ст. "Васил Левски". 
"В последния мач ни трябваше победа срещу бургаския "Ботев", а накрая всички титуляри напуснаха за по 5 фаула - спомня си Касабян. - И работата опря до мен, младока. Пуснаха ме да спасявам положението и го спасих - вкарах решителните два коша в третото продължение и влязохме в "А" група."

В баскетболния елит Пижо изкарва 6 г. в три различни отбора, но постепенно, след изиграни над 300 мача, се насочва към тениса на маса, защото "все повече се вдигаше ръстът на баскетболистите, дори на гардовете, а аз не съм особено висок". Впрочем по този спорт той се е запалил почти едновременно с баскета и още през 1956-а става окръжен юношески шампион по тенис на маса. От 1958-а е и в представителния тим на Хасково и понякога е завършвал баскетболния си мач и веднага е тичал към залата, за да помага на отбора в поредния двубой по тенис на маса. В крайна сметка за 16 г. в пинг-понг елита той два пъти печели Купата на страната с "Хасково" и веднъж е отборен шампион с "Академик" (Пд) - през 1964-та. Става и майстор на спорта.

Но шило в торба не стои. По време на следването си (през 1965 г.) заминава за състезание в Грузия. "В Сухуми след тренировка по тенис на маса с брат ми Арсен (с него бяхме двойка) отидохме на плажа и там видяхме младежи да играят някаква игра с пера и ракети. Опитахме и ние и се запалихме - спомня си Касабян. - Купихме си ракети. Понаучихме се да прехвърляме перото и като се върнахме, донесохме със себе си пособията."

Постепенно братята ентусиасти запалват и други хора. Появяват се още пионери на бадминтона като Веселин Кръстев в София, Венцислав Венков във Варна, Тодор Деков в Стара Загора. През 1967-а с активното участие на Касабян се създава републиканска секция по бадминтон, а първото състезание се провежда на Бъдни вечер.
Този спорт става голямата любов на Пюзант Касабян и на неговото развитие и просперитет той посвещава цялата си енергия. В началото като състезател печели 11 индивидуални титли и още куп отборни трофеи и медали и става заслужил майстор на спорта. След това е треньор - 20 г., начело на националните отбори. Следва и организационната работа във федерацията. За да се стигне до момента, в който България има цели петима участници при първото олимпийско участие на този спорт - в Барселона '92. И оттогава бадминтонистите ни не са пропускали олимпиада.
Някак между другото Касабян се втурва и в тениса, по който се запалил още по време на следването си в Пловдив. И на корта печели немалко отличия, включително отборната титла с "Хасково" през 1984 г. Но най-големият му успех е, че с неговата активна дейност и "ръчкане" на всякакви отговорни фактори в Хасково е изграден един от най-добрите тенис комплекси в България, на който и в наши дни тренират и играят стотици спортисти.

На същия този комплекс през 1980 г. Касабян демонстрира и новия тогава за България спорт - скуош. Само година по-рано Доктора е на Открития шампионат на Великобритания по бадминтон, но там, в съседство с "Уембли Арина", където са мачовете, има център за скуош с 20 корта. По-нататък всичко се развива по познатия сценарий и в България вече 30 години се играе скуош благодарение на Пижо Касабян.

Но и в следващите години, въпреки постоянните си ангажименти най-вече покрай организацията на всичко в българския, а и в европейския и световен бадминтон като член на управите в съответните структури, страстта му към новото не го оставя. И през 2002 г. Доктора "въдворява" още един спорт в България - ракетлон. При него състезателите играят четирибой по пинг-понг, тенис, бадминтон и скуош.

Д-р Пюзант Касабян вече не се състезава, но влага цялата си страст и усилия в развиването на спорта в България. Нищо че е президент на федерация и сам цяла институция - не се притеснява както да търчи в търсене на средства за подготовка и участие по състезания на елитните ни бадминтонисти, така и за организиране на детски и юношески първенства почти всяка седмица. И всички знаят - захване ли се Касабян с някоя спортна кауза, няма отърване, гони докрай. Същински Доктор Спорт.

(Автор на материала е Делян Кючуков, в. Сега, 12.01.2011г.)