- Детайли
- Категория: Светът
- Посещения: 2123
Как дългът на Украйна към Русия измени световната финансова система
Алексей Лоссан, Руски дневник
Международният валутен фонд разреши да се кредитират страни с просрочени задължения по суверенните дългове. Това решение ще позволи на фонда да продължи програмата си за помощ на Украйна, даже ако страната не върне на Русия $3 млрд. Според мнението на руски експерти новата политика подкопава устоите на световната финансова система.
Международният валутен фонд реши да преразгледа своята политика по отношение на страните с просрочени суверенни дългове – съобщава агенция Bloomberg, като се позовава на директора по комуникациите на МВФ Джери Райс. Преди това уставът на организацията забраняваше да се предоставя финансова помощ на страни, които имат просрочени кредити. Против решенията на МВФ застанаха руските представители в организацията, но не можаха да повлияят на хода на гласуването, тъй като разполагат едва с 2,39% от гласовете в съвета.
МВФ предостави възможност и на други длъжници свободно да тълкуват задълженията по суверенните дългове. По този начин то минира цялата система на международните финанси“ – казва Алексей Марголин, проректор на Руската академия за народно стопанство и държавна служба (РАНХиГС), близък до руското правителство икономически институт. Според неговите думи „рисковете за кредиторите съществено се повишиха, а това говори, че реформирането на МВФ не е през девет планини в десета“.
На 20 декември 2015 г. украинските власти трябва да погасят задължението си към Русия в размер на 3 милиарда долара, обаче, както нееднократно заявяваха представители на тази страна, те не възнамеряват да правят това. В случай на невръщане на средствата, съгласно предишните правила на МВФ, тази организация трябва да спре помощите за Украйна.
Липса на гаранции
През ноември 2015 година руският президент Владимир Путин предложи да се преструктурира украинският дълг от 3 милиарда долара: страната щеше да получи отсрочка за една година и след това време трябваше да върне средствата в течение на три години, като изплаща по 1 милиард долара годишно. Но за това на Русия ѝ бяха необходими финансови гаранции от други държави, в това число от САЩ и ЕС, или от финансови институции, включително МВФ. Както заяви на 9 декември министърът на финансите Антон Силуанов на съвещание с президента, Русия не успя да получи такива гаранции.
„Ние получихме официален отказ от правителството на САЩ да предостави гаранции по задълженията на Украйна“ – заяви министърът. Съгласно официалното съобщение на министерството на финансите, руските власти планират да се обърнат към Лондонския международен съд (арбитражна комисия), ако не получат обратно своите средства.
„Съдейки по всичко, ЕС и МВФ се опитват да се дистанцират от този конфликт, за да може той да се решава изключително между Москва и Киев“ – казва анализаторът на ИК „Премиер“ Сергей Илин. Според неговите думи в глобална равносметка всички разбират, че предоставянето на тези гаранции фактически ще означава, че на Европа ще ѝ се наложи да плати вместо Украйна. „Неизплащането на този дълг при всички случаи ще легне като тежко бреме на плещите на Украйна, затова за всички ще бъде по-добре, ако те платят или ако успеят да се договорят за преструктуриране“ – казва Илин.
На свой ред украинските власти обясняват позицията си с това, че не могат да предоставят на Русия по-добри условия, отколкото на другите кредитори, съгласили се преди това да опростят част от дълга.
Главните последствия
За последен път МВФ промени кредитните правила през 1998 година, когато фондът разреши да се кредитират страни в случай на неизплащането на дълговете им към търговски банки – на притежателите на техните суверенни облигации. Все пак задлъжнялостта пред международните институции и пред други държави не позволяваше на длъжника да получава средства от МВФ. В края на октомври 2015 година изданието „Уолстрийт джърнъл“, като се позова на бившия представител на САЩ в съвета на МВФ, Дъглас Редикер, съобщи намерението на МВФ да промени правилата, за да „не позволи на Русия да държи програмите на фонда за заложници“.
Впрочем според думите на Сергей Илин „МВФ традиционно печели време с надеждата, че проблемът ще се реши от само себе си“. „В крайна сметка задачата е да не се допусне хуманитарна катастрофа в Украйна, тъй като от това ще загубят всички. Но все пак това само по себе си е прецедент, разбира се, и той може негативно да се отрази на репутацията на цялата институция в бизнес обществото“ – казва той.
- Детайли
- Категория: Светът
- Посещения: 2540
Глобалната военна мощ
Страховитата българска армия от началото на 20 век (когато са ни наричали „прусаците на Балканите”) днес се е свила до някакви жалки размери, които ни отреждат едва 68-мо място с индекс 1.6720, веднага след Казахстан (индекс 1.5806) и непосредствено преди Кения (индекс 1.6841).
Проф. Михаил Константинов, в. „Политика“
Във връзка с военно-политическата криза, породена от свалянето на руския бомбардировач СУ-24М от турски изтребител Ф-16 в небето над Сирия, се появиха множество анализи за възможността от започване на голяма война НАТО-Русия, или на регионална война Русия-Турция. Обсъжда се и възможността от избухване на Трета световна война с използване на ядрено и климатично оръжие, която няма да се ограничи само с НАТО и Русия, а ще въвлече и другите ядрени сили. Ще припомним, че официално ядрените сили са постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН: САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция, както и Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея. Още няколко високотехнологични държави, например Япония, Германия и Бразилия, имат готовност да произведат ядрено оръжие за много кратко време, а към ядрения клуб скоро официално ще се присъединят Иран и Саудитска Арабия. Последната вече ясно заяви желанието си да придобие няколко ядрени бойни глави, но не като ги произведе, а като си ги купи. Примерно от Пакистан, или от международни дилъри (има и такива!). В момента представител на Саудитска Арабия е председател на Съвета по правата на човека в ООН. Това последното го споменавам за пълнота.
За климатичното оръжие се носят легенди и не е ясно, дали в някоя от суперсилите то е напуснало фазата на проектиране в конструкторските бюра и вече е в оперативно състояние.
Към този вид оръжие трябва да причислим средствата за пробив на озоновия слой над определен район на Земята, предизвикване на земетресения, изригвания на вулкани (например в Йелоустоун, САЩ) и гигантски цунами, както и други подобни ужасяващи събития с апокалиптичен мащаб. Проблемът с ядрените и климатичните оръжия е, че дори и противникът да не отговори с подобаващата решителност и мощ, човешката цивилизация ще бъде на практика изтрита от лицето на Земята. Дори такива далечни острови на цивилизацията, като Австралия и Нова Зеландия, няма да се спасят. Поради това този сценарий ще го оставим на авторите на научна (и не толкова научна) фантастика, а тук ще разгледаме само възможността за конвенционален военен конфликт. Последствията от който понякога могат да са сравними с тези при използване на ядрено оръжие.
Такива конфликти с участието и противоборството на САЩ, Русия и Китай вече имаше достатъчно: войната в Корея (1950-1953), войната във Виетнам (1956-1973), две от войните в Близкия изток с участието на Израел (1967 и 1973), войната на СССР в Афганистан (1979-1989). Такава война вече не се изключва и в Близкия изток и Северна Африка. В тези войни суперсилите не воюваха само с подставени изпълнители,
а влизаха и в директни сблъсъци
Така например на 1 май 1960 г. руснаците свалиха американски разузнавателен самолет Ю-2, летящ на 21 000 метра, дълбоко в съветска територия. Преди това над Корея летяха и влизаха в бой един срещу друг не само американски и съветски самолети, но и американски, руски и китайски екипажи. Във Виетнам съветски ракетно-зенитни комплекси, управлявани от руснаци, стреляха срещу американските бомбардировачи. В редица въздушни боеве между израелски и арабски самолети (завършили впрочем с почти пълна победа на израелците) участваха и съветски летци. В небето над Афганистан, по време на съветската инвазия, бяха свалени, според занижени съветски данни, над 100 самолета и 300 хеликоптера. Естествено, с американски противовъздушни средства. От този далеч непълен списък се вижда, че историята на американо-руското военно съперничество след края на Втората световна война е дълга и наситена със събития. А очевидно предстоят, и то скоро, още интересни случки.
Затова именно е необходимо да се направи обективен анализ на конвенционалните военни възможности на държавите по света. Що се касае до ядрените, там нещата са както по времето на Студената война: САЩ могат да унищожат човечеството цели 5 пъти, а Русия – само 4. Останалите ядрени сили пък могат и те да го унищожат това нещастно човечество още един път. Та като цяло излиза 10 пъти. Докато всъщност и един е достатъчен. Но как тогава да сравним примерно военната мощ на две държави, едната от които има два пъти повече самолети, а другата – два пъти повече танкове и артилерия (примерът е съвсем условен)? Или как да сравним мощта на една морска държава, която има боен флот, с друга, която няма излаз на море? Тук трябва да се отчете и броя и нивото на обучение на личния състав на армията, качеството и възрастта на бойната техника, развитието на икономиката, географското разположение и наличието на природни ресурси, и много други фактори.
Опит да се реши тази сложна задача за сравняване на военната мощ на държавите по света дава т.нар. „Глобален индекс на военната мощ” (на английски Global Firepower Index), който отчита над 50 фактора, като ползва данни на ЦРУ. Важно тук е, че се мери само конвенционалната мощ, т.е. не се отчитат ядрените сили на държавите. Да видим какво пише в неговото последно издание от месец ноември 2015 г. (според тази класация колкото по-мощна е една държава, толкова по-малък е нейният индекс), което обхваща общо 126 държави. На първо място, разбира се, са САЩ с индекс 0.1663, следвани непосредствено от Русия с индекс 0.1865 и Китай с 0.2318. В първите дванадесет най-силни държави са още Индия, Великобритания, Франция, Южна Корея, Германия, Япония, Турция, Израел и Индонезия. Вижда се, че смятаната за много силна във военно отношение Турция е на 10-то място, следвана от Израел. На последните три места пък са Мали (124), Мозамбик (125) и Сомалия (126).
За нас, като българи, естествено много важна е информацията за България. За съжаление, тук нещата са много тъжни. Страховитата българска армия от началото на 20 век (когато са ни наричали „прусаците на Балканите”) днес се е свила до някакви жалки размери, които ни отреждат едва 68-мо място с индекс 1.6720, веднага след Казахстан (индекс 1.5806) и непосредствено преди Кения (индекс 1.6841). И ако преди нас са все пак други големи държави като Тайван, Египет, Виетнам, Бразилия, Иран, Мексико и много други, то трябва да преглътнем и факта, че преди нас са също така Миянмар, Етиопия (!), Мароко и Колумбия. Как тук да не се сетим за класическата поговорка, че който не храни своята армия, храни чужда?
Някой тук може да каже, че след като сме член на НАТО, нещата не са толкова черни. Щото другите натовски армии ще ни защитят. И няма, много няма да е прав този някой,
защото нещата не са просто черни
Много черни са. А и наскоро българското общество научи, че прословутият член 5 от пакта НАТО съвсем не предвижда безусловна помощ, а нещата са всъщност само пожелателни. Освен това е най-малкото обидно за паметта на дедите ни, отвоювали и запазили земята българска, да хленчим как са щели други да ни помагат, ако и когато лошите ни нападнат. А и не сме ли вече нападнати? И все пак, къде е България в класацията по военна мощ, макар и само в рамките на НАТО? В НАТО членуват 28 държави, скоро и Черна Гора ще се присъедини като 29-та държава членка. Та от тези 28 държави ние сме на 21-вото (непочетно!) място. Пред нас, освен големите натовски държави, са и някои по-малки като Хърватия. Поучително е да видим също така кои са след нас. Това са трите миниатюрни (но доста войнствени напоследък) балтийски републики, Словения и Албания – слава Богу, поне албанците сме ги изпреварили! Макар че не е ясно дали и те няма да ни минат по някое време. Който е броил внимателно вече е видял, че две държави се губят и те би трябвало да са след нас. Наистина, това са Исландия и Люксембург. Те обаче нямат армии, така че изобщо ги няма в класацията по военна мощ. И няма как да не сме пред тях във военно отношение – всяко положително число е по-голямо от нула, но това не може да е повод за гордост. Още по-малко национална.
Реформите в армията са като всички други: лесно и бързо се руши, но трудно и бавно се съгражда. Ако оцелеем във връхлитащите ни бурни времена, трябва отново да върнем военната мощ на България. Без да претендираме за регионално превъзходство, но и без да оставаме в унизителната поза на беззащитна държава с разграден двор и бягащо в чужбина младо поколение. Синовете и дъщерите ни
ще трябва да я свършат тази работа
Защото ние, каквото можахме, съсипахме.
Големият английски философ и математик Бъртранд Ръсел (1872-1970) е автор и на редица афоризми. Един от тях е за войната и същевременно представлява игра на думи на английски език. Афоризмът гласи „Войната не определя кой е прав (right, значи „прав”, но и „десен”), а кой е оцелял (left, значи „останал” и „оцелял”, но и „ляв”)”. Всъщност, Ръсел ни кара да се замислим над въпроса, струва ли си да водим война, само за да разберем кой е останал? И не е ли, както ни учи великият китайски военачалник Сун-Дзъ (V-IV в. пр.н.е.), по-добре да победим врага, без да се сражаваме? Друг е въпросът дали днес, след пълния провал на лидерите и на либералните идеолози на християнската цивилизация, това все още е възможно. Но така или иначе решението, както винаги, е в собствените ни ръце. Или, по-точно, в главите ни.
- Детайли
- Категория: Светът
- Посещения: 2034
Турция иска бърза отмяна на санкциите от Русия
Ofmedia.bg
В Анкара смятат за необходимо Русия в най-скоро време да отмени въведените против Турция икономически санкции във връзка синцидента със сваления бомбардировач Су-24
Това заяви министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу в интервю за ТАСС.
Икономиката и търговията винаги са заемали особено място в нашите двустранни отношения.
Смятаме за неправилно, заради случилия се печален инцидент, да позволяваме да бъде нанасян ущърб на отношения ни, които в резултат на многогодишни усилия получиха здрава и устойчива основа, заяви турският външен министър, отговаряйки на въпроса как в Анкара оценяват подписания от президента на Руската федерация указ за прилагане на специални икономически мерки по отношение на Турция.
По мнението на турското външно министерство преди между двете държави е съществувало разбиране, че търговско-икономическите отношения не трябва да се подлагат на влиянието на политическите разногласия.
Вместо да ескалира сегашното напрежение, на нас ни е необходимо хладнокръвно и възможно най-скоро да преодолеем този период и отново да върнем нашите отношения в предишната насока. Трябва да се помни това, че в противен случай този печален инцидент ще носи в себе си риска от продължителни последствия, а също ще запази опасността от усложняване на отношенията между нашите народи, подчерта турският министър.
- Детайли
- Категория: Светът
- Посещения: 2077
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ДО МО: ФРАНЦИЯ ИСКА НАШИ ВОЙНИЦИ ДА УЧАСТВАТ В МИСИИ В МАЛИ И ЦАР!!!
Ofmedia.bg от trud.bg
Франция официално е поискала наши войници да бъдат изпратени за участие в мисиите им в Мали и Централноафриканската република, научи „Труд“ от два независими източника в Брюксел и София. Писмото идва, след като на 17 ноември на заседанието на съвета "Външни работи и отбрана" в Брюксел, Франция поиска прилагането на чл. 42, ал. 7 от договора за ЕС, след атентатите в Париж. Текстът от договора предвижда, ако държава членка на ЕС стане жертва на въоръжена агресия на своя територия, останалите страни имат задължението да окажат помщ и подкрепа с всички възможни средства. България, както всички други европейски държави, изрази пълна солидарност и подкрепа.
Целта на Франция с искането е нашите рейнджъри да заместят част от техните войници в Африка, които да бъдат изтеглени за започващата операция срещу „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак. В писмото има няколко варианта за помощта, като едно от исканията е за охранителна рота, която да пази летище в столицата на Мали - Бамако. Операцията в Мали започна след призива на местното правителство през януари 2013 г. и е подкрепена с резолюция на ООН. Тя се наложи, след като местна ислямистка групировка и туарегски въстаници обявиха независимост на северния регион Ауазад в края на 2012 г. В миропазващата мисия участват и Холандия, Китай и още 12 африкански държави. При предишното искане на Франция в началото на операцията, България изпрати 4 военни лекари. На 20 ноември т.г. терористи джихадисти окупираха хотел „Радисън“ в Бамако. Операцията по освобождаването приключи с 22 жертви.
В Централноафриканската република (ЦАР) Франция има контингент от около 1600 души. Международната мисия там също е от 2013 г., след като местната власт поиска сили от ООН да спрат геноцид, воден от местни ислямистки бунтовници в северната и централната част на страната.
От МО все още няма официален отговор на въпросите на „Труд“ дали ще изпратим войници и колко ще бъдат те. Според наши източници, ако изпълним задължението си за помощ по договора на ЕС, участието ни ще е символично. Причината е тривиална- заради финансови проблеми МО не може да плаща командировъчни.
- Детайли
- Категория: Светът
- Посещения: 2046
Германия се включва във военната кампания в Сирия
Ofmedia.bg
Но няма да се присъедини към страни като Великобритания, Франция, САЩ и Русия, които нанасят въздушни удари
Долната камара на германския парламент одобри в петък плановете на правителството за присъединяване към военната кампания срещу Даеш в Сирия, предаде Ройтерс.
От 598 депутати, участвали в гласуването, 445 са дали вот „за”, 146 – против, а седем се въздържаха.
В региона ще бъдат изпратени самолети „Торнадо“ за разузнаване, фрегата на ВМФ, която да помогне за защитата на френския самолетоносач „Шарл де Гол” и 1200 бойци.
Германия обаче няма да се присъедини към страни като Великобритания, Франция, САЩ и Русия, които нанасят въздушни удари
по цели на Даеш.
Германия освен това ще увеличи до 150 своя контингент в Северен Ирак, който в момента наброява 100 бойци. Те помагат за обучението на кюрдските сили, които се борят срещу ИД. Германия също така им е предоставила оръжия и боеприпаси.
Страница 13 от 17