Клеймото "балкански"

Александър Андреев, Дойче веле

beganzi 241215Откакто възникна така нареченият "Балкански маршрут" на бежанците, Западна Европа сякаш преоткрива този регион, който беше занемарила. Какво можем да очакваме от това преоткриване? Променя ли се имиджът на Балканите? И дали "Стара Европа" гледа диференцирано на тамошните държави, част от които вече членуват в ЕС? С тези въпроси се обърнахме към българския политолог Иван Кръстев и към белгийския балканист проф. Раймонд Детрез. Ето техните отговори в обобщение:

Къде ще са Балканите след 5 години?

"Балканите промениха не само геополитическото си място, но и географията си, а кризата принуди ЕС да види региона с нови очи. Ако преди ЕС можеше да се надява, че по някакъв начин ще "замрази" Балканите и ще се занимава с тях, когато е готов, днес е ясно, че Балканите са част от европейското пространство. И затова големият въпрос е: какво е готов да направи ЕС в този момент", посочва Иван Кръстев и уточнява:

"С други думи: бежанската криза постави въпроса, който ЕС упорито избягваше през последните 10-15 г.: въпроса за границите на Европа. Сега този въпрос иска отговор, защото бежанската криза не може да бъде овладяна, ако Брюксел не е готов да реши кои граници ЕС смята за свои външни граници и кои са границите, които страните-членки са готови да защитават колективно. Дали са границите на страните-членки? Или са границите на всички страни, включително и балканските, които ЕС вижда като сегашни и бъдещи членки? Или пък са просто шенгенските граници? И даже не точно те, а границите на страните-основателки, на "малката Европа", която ще се появи, ако кризата на евроинтеграцията продължи. Бъдещето на Балканите е пряка функция от това как ще изглежда ЕС през следващите 5 или 10 г. Вече въпросът не е дали Балканите ще бъдат част от ЕС, а как ще изглежда ЕС. Дали този ЕС ще бъде на две скорости, на три скорости, дали ще има консолидиран център и една доста разпръсната периферия", коментира българският политолог.

Белгийският балканист проф. Раймонд Детрез обръща внимание на един друг аспект: "Вниманието на Запада е насочено предимно към потоците бежанци, а не толкова към страните, през които минават. Пък и бежанците не желаят да остават на Балканите, така че тамошните страни не бяха принудени да взимат някакви съдбовни решения. Сега от балканските страни-членки на ЕС ще се очаква да вземат участие в подслоняването на разпределените бежанци, както и в по-координираната борба срещу тероризма, а кандидат-членките биха могли да се възползват от случая и да направят добро впечатление. Но за съжаление двете групи все повече се сближават по признака "евроскептицизъм". Едните са разочаровани, защото очакваха прекалено лесно да получат прекалено много, а за другите ЕС постепенно губи част от привлекателността си поради кризите - финансовата, бежанската и т.н. В същото време и ЕС сякаш не осъзнава каква решаваща роля играе за изграждането на съвременни политически и икономически институции на Балканите. И протака както отварянето на Шенгенската зона, така и приема на нови членки от региона", обяснява Детрез.

"В момента ЕС трябва да се справя с какви ли не проблеми и затова вниманието към познатите слабости на България и Румъния (корупция, куцаща съдебна система и т.н.) като че ли е отслабено. Тоест, тези страни все повече се приемат като равностойни партньори. А и след като за групата проблемни държави бе въведен терминът "Западни Балкани", в момента България и Румъния в по-голяма степен се разглеждат като всички други европейски страни.

Освен това имиджът на балканския регион като че ли се подобри, след като няколко средноевропейски страни - най-вече Унгария и Полша - сами се злепоставиха в хода на бежанската криза. И още нещо: за мнозина на Запад през изминалата година Гърция окончателно се присъедини към държавите, които носят съмнителното клеймо "балкански". В обобщение: имиджът на Балканите на Запад е повече въпрос на предразсъдъци и въображение, отколкото на реалности. И да не забравяме, че мнението за Балканите никъде не е толкова отрицателно, колкото на самите Балкани", казва проф. Детрез и отправя следното предупреждение:

"Колкото повече отслабват както ентусиазмът към ЕС на тамошните страни, така и интересът на самия ЕС към Балканите, толкова по-бързо в региона възниква вакуум, който се опитват да запълнят традиционните исторически съперници на Балканите. Защото освен западните сили, представени от ЕС, които в момента все още имат най-голямо влияние, свои интереси на Балканите открай време прокарват също Русия и Турция. Не става дума за някакви териториални амбиции, а за разширяване на сферите на влияние чрез бизнеса, по пътя на личните, делови или политически контакти, които в определен момент могат да се активират за други цели. При това не бива да забравяме, че тъй като Турция е член на НАТО и все още се надява на членство в ЕС, по-скоро Русия е силата, която създава по-голяма опасност от конфронтация със Западния свят", заключава проф. Детрез.

Обама е най-популярният световен лидер

 

Ofmedia.bg

obama 221215Американският президент Барак Обама е най-популярния световен лидер, показа глобално допитване на „Галъп интернешънъл“, съобшава БГНЕС. Положителни оценки за него са дали 59% от допитаните, а отрицателни 29 процента. Втора е Ангела Меркел с 42% одобрение и 29% процента неодобрение. Третият ред заема британският премиер Дейвид Камерън - той е харесван от 37% от допитаните, а 28% не го харесват. На четвърто място анкетираните са поставили френският президент Франсоа Оланд – 35% одобрение и 29% неодобрение. В следващите места от класацията преобладават държавници, за които положителните оценки са по-малки от отрицателните. Така пети е руският президент Владимир Путин – 33% от анкетираните го одобряват, а 43 процента – не. При китайският лидер Си Цзинпин разликата е само 3 процента – 27% процента одобрение и 30% процента неодобрение. При втората петорка единственият държавник с преобладаващо одобрение е индийският премиери Нарендра Моди, класиран на седмо място – 24% го оценяват положително и 20% отрицателно. На осмо място е бразилският президент Дилма Русеф – еднакви пропорции на одобрение и неодобрение. Последните две места заемат саудитският крал Сауд (20% одобрение и 31% неодобрение) и иранският президент Хасан Роухани (19% към 32%) Според президента на WIN/Gallup International Жан-Марк Леджър, двама са лидерите, които приковават вниманието – Обама и Путин. „Докато през последните години президентът Обама трябваше да се бори за популярност у дома, на световната сцена той остава най-популярният лидер. От друга страна, президентът Путин е много харесван у дома, но в световен мащаб репутацията му е по-неблагоприятна", отбеляза Жан-Марк Леджър. Обама е подкрепян в Европа, двете Америки, Източна Азия, а на Путин симпатизират страните от Централна Евразия и Южно-Азиатския регион. Руският вестник „Ведомости“ констатира, че Путин е един от малкото лидери, спрямо когото подкрепата у дома е по-голяма от средната за света.

Годишната пресконференция на Путин: руският лидер не изневери на стила си

 

Екатерина Синелшчикова, Руски дневник

putin 211215Руският президент Владимир Путин проведе ежегодната си голяма пресконференция. В рамките на близо три часа той направи детайлен обзор на руската икономика и перспективите за развитието ѝ; успя да отговори на въпроси за отношенията с Турция; и даде да се разбере, че проблемът с Украйна не е в руския телевизор.

“Руски дневник“ отрази акцентите от конференцията в онлайн режим в рубриката НАКРАТКО, а сега представя на вниманието на читателите си коментари на експерти.

Михаил Коростиков, политолог; директор на департамента за стратегическо развитие в Московския държавен университет по икономика (МЕСИ): Конференцията мина спокойно, както и посланието пред Федералното събрание. Нямаше никакви повратни моменти – огласи се онова, което се знаеше и по-рано. Но според мен аудиторията не успя да се успокои. Наистина, хората имат въпроси и за системата „Платон“ (системата за таксуване на тежкотоварните автомобили), и по жилищни въпроси, и в сферата на икономиката.

ЦИТАТ: Путин за икономическата криза: 

„Старите прогнози за излизане от кризата се базираха на очакванията, че барел петрол ще струва $100. Но пикът на кризата и при сегашните цени на петрола е зад нас. Пикът, а не самата криза.“

Владимир Путин за пореден път заяви: хора, всичко е наред, не се тревожете – но този път няма усещане, че това бе възприето. Думите на държавния глава са важни, но има обективни неща, които хората чувстват в своя портфейл. Президентът честно призна, че върху бюджета са повлияли цените на петрола, които в момента са различни от очакваните. Но нямаше отговор на въпроса какво да правят хората, които бяха застигнати от този неочакван обрат. И, разбира се, е ясно, че ако цената за барел петрол продължи да пада, то и икономиката ще го последва.

По отношение на Турция всичко е ясно: той потвърди позициите, които бяха обявени по-рано.  

ЦИТАТ: Путин за Турция

„Със сегашното турско ръководство ни е трудно или практически невъзможно да се договорим. Когато казваме, че сме съгласни, те ни нанасят удар в гърба. Не виждам възможност да поддържаме отношения на държавно ниво“.

„Ако някой от турското ръководство е решил да «оближе» американците на едно място, не знам дали те са постъпили правилно, дали американците са имали нужда от това“.

Смущаващи са обаче думите на президента, че ще е трудно да се възстановят хуманитарните и културни връзки с тази страна. Позицията му не е съвсем ясна: защо заради ръководството трябва да страдат гражданите на Турция?

Леонид Поляков, завеждащ катедрата за обща политология във Висшата школа по икономика: Президентът разговаря с пресата в характерния си стил, беше в пълна информационна готовност. Той не изглеждаше неподготвен по нито един въпрос и за него бе важно да даде абсолютно изчерпателни отговори.

Например много болезнен за руснаците е въпросът за протестите на шофьорите на камиони. Този въпрос създава напрежение не само в икономически план, но и започва да води до засилване на социалното напрежение в страната. И за Путин бе много важно да покаже, че познава ситуацията в детайли – правителството не е объркано и има конкретни предложения.

По най-острите международни въпроси позицията му бе доста конструктивна и открита. За ситуацията в Турция той ясно разграничи отношенията към държавното ръководство и бизнеса. „Независимо от безумните постъпки на ръководството на тази страна, сме готови да продължим бизнес отношенията и големите инвестиционни проект – АЕЦ и „Турски поток“.

ЦИТАТ: Путин за турската АЕЦ „Аккую“

„Русия не е инвестирала $3,5 млрд. в АЕЦ „Аккую“ – въпросът за бъдещето на този проект трябва да се решава на корпоративно ниво – това е чисто търговски въпрос и не сме направили нито една крачка, която би навредила на икономическите ни интереси. Но това е работа на „Росатом“ и неговите партньори“.

Също толкова премерен бе и отговорът му за минския процес. Президентът направи конкретна препратка към точките от минския меморандум и показа, че Киев формално демонстрира някакви крачки, а на практика процесът буксува.

Кои руски компании са в топ 100 на световните оръжейни производители?

 

Александър Королков, Руски дневник

koncern 211215Стокхолмският институт за изследване на проблемите на мира (СИПРИ) публикува рейтинга на най-големите оръжейни компании за 2014 г. В него са представени всички водещи световни производители на оръжие, освен китайските.

През 2014 г. руските компании показват стабилен ръст, издигайки се с няколко позиции в списъка, а освен това, броят на руските предприятия в първата стотица се увеличава от 9 на 11. Според мнението на експертите от СИПРИ подобряването на позициите на руските оръжейни производители е свързано не толкова с увеличените продажби в чужбина, колкото с увеличената държавна отбранителна поръчка.

11 място: Концернът ВКО „Алмаз-Антей“

От руските компании с най-висок рейтинг е Концернът ВКО „Алмаз-Антей“. През 2014 г. холдингът се е изкачил с 1 позиция и сега е на 11-то място. Общите продажби на холдинга надхвърлят 9 милиарда долара, а делът на продаваната военна продукция достигна 96%. „Алмаз-Антей“ произвежда знаменитите ракетни комплекси с близка и далечна зона на покритие С-300 и С-400 „Триумф“. С-400 пази небето над Сирия. През 2014 г. Китай бе първата страна, поръчала тази система ПВО, а в момента Индия води преговори за нейното закупуване.

14 място: Обединена авиостроителна корпорация (АОК)

През тази година АОК се е изкачила от 15-то на 14-то място. Тя произвежда граждански и военни самолети: изтребителите Су и МиГ, учебно-бойния Як-130, пътническите Сухой Суперджет-100, Мс-21 и тежкия транспортен Ил-76МД-90. С особено търсене се ползват изтребителите Су и Як-130, самолетите-амфибии Бе-200. Общите продажби на АОК за 2014 г. се оценяват на $7,7 млрд., а делът на военната продукция е 80%.

15 място: Обединена съдостроителна корпорация (ОСК)

За 2014 г. ОСК е успяла да отвоюва 2 позиции, като се изкачва от 17-то на 15-то място. ОСК е монополист в производството на атомни и неатомни подводници, бойни кораби от различен клас, а също така на граждански съдове и сондажни нефтени платформи.

Компанията си изгради устойчива мрежа от купувачи – подводниците от клас „Варшавянка“ ги купуват индийците, а Виетнам, освен тях, купува от ОСК и стражеви кораби тип „Гепард“.

23 място: Вертолетите на Русия

Холдингът „Вертолетите на Русия“ подобри позициите си в рейтинга с 3 пункта, като се премести от 26-та на 23-та позиция. Общите продажби на фирмата за 2014 г. се равняват на $3,9 млрд. Делът на продаваната военна продукция се определя на 90%. Всяка година руските войски получават над 100 съвременни вертолета, такива като Ка-52 и Ми-28Н, а проверените във времето, едни от най-масовите вертолети в света – Ми-8/Ми-17, успешно летят в небето над страните от Азия, Африка, Латинска Америка, а също така и в някои европейски страни.

24 място: Обединена приборостроителна корпорация (ОПК)

Обединената приборостроителна корпорация за първи път попада в рейтинга, при това направо на 24-то място. Компанията разработва и произвежда свързочни устройства и системи, роботизирани комплекси и автоматизирани системи за управление на войските. Делът на продажбите на военна продукция е 90% от общите продажби. Продукцията на ОПК се изнася за повече от 30 страни по света, в това число за страните от Африка, Азия, Латинска Америка, Близкия Изток. Основният дял от произвежданата продукция заемат свързочните системи за различни видове бронетанкова техника, свързочни системи за авиацията и военноморските сили.

34 място: Корпорация „Тактическо ракетно въоръжение“

Корпорацията „Тактическо ракетно въоръжение“ се изкачва с 12 места в рейтинга. За 2014 г. корпорацията заема 34-та позиция в класацията с показател от $2,96 млрд. общ обем на продажбите. Предприятието е основен производител на крилати противокорабни ракети (Яхонт), коригируеми и управляеми авиобомби (КАБ), които сега масово се употребяват от руската военна авиация срещу ИД в Сирия. Делът на продажбите на военна продукция е 95%.

38 място: Обединена двигателостроителна корпорация (ОДК)

ОДК губи две позиции в сравнение с миналата година, но, както и преди, си остава в топ 40 на водещите оръжейни компании в света. Именно тя произвежда двигателите за космическите ракети-носители „Съюз“, а също така и двигатели за военната и гражданската авиация и корабните газотурбинни агрегати. Общите продажби на корпорацията са $4,2 млрд., делът на военната продукция е 61%.

39 място: НПО „Високоточни комплекси“

Още един „новак“ в класацията, с общ обем на продажбите от $2,3 млрд., е НПО „Високоточни комплекси“. Компанията произвежда високоточни оръжейни системи и комплекси за тактическата зона на бойните действия.

Сухопътните и морски средства за ПВО с малък радиус „Панцир-СМ1“, ЗРАК „Палма“, а също така противотанкови комплекси „Корнет-Е“ вече са добре познати на чуждестранните купувачи. „Панцирите“ са на въоръжение в армията на ОАЕ, прикриват руската военна база в Латакия, корабните зенитно-ракетни установки „Палма“ за близък огневи рубеж се монтират на стражевите „Гепарди“ във Виетнам, а „Корнетите“ успешно се използват от перуанската армия. Предприятието не произвежда гражданска продукция, затова делът на продажби на военна продукция е 100% и този показател е най-високият сред руските отбранителни фирми, попаднали в класацията.

45 място: Концерн радиоелектронни технологии (КРЕТ)

Водещ производител на бордово оборудване и авиационна електроника, системи за държавно опознаване, а също така на средства за радиоелектронна борба, холдингът се изкачи с цели 9 места и зае 45-то място в листата. Като се имат предвид секретността и високотехнологичността на разработките на КРЕТ, основен клиент на компанията е руското Министерство на отбраната, а делът на военната продукция е 82%. Но КРЕТ участва активно и в реализацията на граждански проекти, в това число и в чужбина. Уляновското конструкторско бюро по приборостроене (УКБП), част от КРЕТ, достави в Република Еквадор оборудване за автоматизирана система за управление на водноелектрически централи.

61 място: Уралвагонзавод (УВЗ)

19 позиции в класацията си отвоюва производителят на тежката платформа „Армата“, на нейна база в близките години ще се произвеждат серийно танк, бойна машина на пехотата и самоходна артилерийска установка. УВЗ е известен по света с бронираната си техника. Танковете и БМП, произведени от УВЗ, са на въоръжение в редица страни: Венецуела, Индия, Куба, Иран, Виетнам, Македония и т.н. УВЗ притежава най-малкия дял продажби на военна техника от всички руски компании – само 44%. Компанията е специализирана основно в производството и реализацията на техника с гражданско предназначение: железопътни вагони, мобилни сондажни установки.

91 място: Концерн радиотехнически и информационни системи (РТИ)

Концернът РТИ попада за първи път сред стоте водещи световни компании, през 2013 г. той бе на 101-во място. РТИ произвежда задхоризонтни РЛС и РЛС за свръхмощна и далечна локация, например РЛС тип „Воронеж“, които покриват периметъра на Русия и следят всички ракетоопасни направления. Освен РЛС (които представляват 45% от общите продажби на компанията и се доставят само за Министерството на отбраната), концернът РТИ произвежда и гражданска продукция, например помпено и вентилационно оборудване.

В класацията намират място и дъщерни холдингови компании: „Сухой“, „Иркут“ и „Миг“ (част от ОАК), „Севмаш“, „Адмиралтейские верфи“ и съдоремонтен център „Звьоздочка“ (част от ОСК), концернът „Созвездие“ (част от ОПК), „Уфимско моторостроително производствено обединение“ (част от ОДК).

Ирина Бокова: Трябва да се борим за младите хора

 

Ofmedia.bg

bokova 161215Екстремистите вдъхват страх, трябва да откликнем с гражданско включване и компетентност за културен диалог. Това заяви генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова на международната конференция „Борба с насилието и екстремизма: нов план за сигурност в образованието и културата”, предаде репортер на БГНЕС.

Бокова бе категорична, че всяко поколение среща предизвикателства, които трябва да преодолее-днес едно от тях е борбата с насилието и екстремизма. Борбата, каза тя, изисква нови форми на действие, време и воля. „Идвам от Париж, където е седалището на ЮНЕСКО. Видяхме бруталната природа на тази заплаха. Тези варварски действия са част от една вълна на насилие и екстремизъм. 213 отворени атаки, продължиха и атаките в Тунис през март и в Бейрут - през ноември.

Голямата картина включва Сирия и Ирак и нестабилността на региона там. Това са ужасни човешки трагедии. Боевете в Сирия унищожиха много от националните обекти, включително старите градове на Дамаск”, каза Бокова. Тя изтъкна, че културата винаги е била жертва на войната, но това, което виждаме днес, е нещо ново. Според Бокова виждаме нарочно унищожаване на културното наследство, систематични атаки срещу културното разнообразие, което е военно престъпление. Това унищожава идентичността и тъканта на обществото, унищожава разнообразието, смята генералният директор на ЮНЕСКО.

Ирина Бокова заяви, че няма единствена кауза, която да води екстремистите, но това, което знаем е, че единствено силата не може да ни помогне да се противопоставим на това, което се случва днес, на омразата, нетолерантността. „Имаме нужда от меки действия. Трябва да се борим за сърцата и умовете на младите хора днес. Нека да подчертая последните събития в исторически план, ролята на младите мъже и жени в борбата с екстремизма. Екстремистите вдъхват страх, трябва да откликнем с гражданско включване, компетентност за културен диалог”, изтъкна тя. Бокова е на мнение, че нито един човек не се ражда екстремист, такъв се става. „Трябва да научим младите хора не да мразят, а на мир. Трябва да се борим срещу невежеството.

ЮНЕСКО смята, че образованието ще помогне за преодоляване на тази криза днес. В Ирак, Сирия ЮНЕСКО инвестира в образованието на младите хора и на бежанците”, подчерта Ирина Бокова. Според генералният директор на ЮНЕСКО интернет е друг фронт в тази война. „Трябва да откликнем на пропагандата на екстремизма и насилието. Трябва да откликнем като покажем диалог между културите. Трябва да действаме и да защитим културното наследство на човечеството. Това не са само сгради и тухли, става дума за човешката идентичност и културата като сила за построяване на устойчивост”, посочи Бокова. Тя обясни, че чрез Съвета за сигурност, ЮНЕСКО подкрепя правителствата и работи в близко сътрудничество с ООН, Интерпол, световната клиентска организация и много други. Вярвам, че усилията ни ще донесат плод. Когато работим заедно с правителствата можем да възстановим това славно минало и да се противопоставим срещу екстремизма, заключи Ирина Бокова.