Завръщането на генерал Громов и хаоса около Сирия

 

Ofmedia.bg

5 280816Използването на стратегическите бомбардировачи Ту-­22М3, излитащи от авиобазата Хамадан в Иран вместо от Южна Русия, е част от нова стратегия на Русия за бойните действия в Сирия и в частност за военните действия във втория по големина град Алепо. Очевидно Москва няма намерение да се съобразява с възраженията на САЩ (че по този начин се нарушава резолюция 2231 на СС на ООН) и на ирански депутат (че така се нарушава конституцията на страната).

Нещо повече, присъствието на такива руски въоръжения в Иран, целящи удари по цели в най­-важната битка в момента в Сирия, означава, че на този етап не съществуват никакви стратегически споразумения със САЩ, Турция или Саудитска Арабия. Те опровергават каквито и да е позитивни сигнали, излъчвани от дипломатите на тези държави.
На последното заседание на Съвета за национална сигурност президентът Путин е отбелязал, че сирийската армия е твърде бавна и не успява да координира своите действия с руските въздушни удари. За тази цел е дадена зелена светлина за прехвърлянето в Сирия на контингент от 2000 руски доброволци, първите от които вече са пристигнали в Тартус. Според арабски източник командването на този специфичен контингент, от чиито редове са дадени вече десетки убити, е предоставено на о.р. генерал Борис Громов. Последният е известен с това, че през 1989 г. изведе съветските войски от Афганистан.

Министърът на отбраната на РФ Сергей Шойгу е поискал отсрочка до 15 септември да бъде „затворена пролуката, направена от бунтовниците“ в обсадата на Алепо. Поради тази причина ударите на руската авиация са насочени именно срещу бунтовниците. Чрез тях Москва се опитва да елиминира тактическото полево ръководство на Турция и Саудитска Арабия. Според местни източници при последните удари на руската авиация са били убити двама саудитски и един пакистански офицер.

Новата руска тактика е изненада и за турската страна. Руско-­турските срещи на високо и на експертно равнище не са дали практически никакъв резултат за Сирия. Отговорът на въпроса дали Москва е закрила представителство на сирийската прокюрдска партия Демократичен съюз (ПДС) го дава в свое интервю нейният лидер Салех Муслим, който е отрицателен.

В същото време искането на руската страна Турция да затвори границата със Сирия за бойци и оръжие го дават местни източници. Той също е отрицателен. Нещата практически продължават по същия начин. Експерти добавят, че срещата Путин – Ердоган е имала за цел да върне положението между двете страни в състоянието отпреди 24 октомври 2015 г., когато беше свален руският самолет. Преди този период двете страни отстояваха коренно противоположни интереси в Сирия, но поддържаха добри икономически отношения.

Радикализирането на турската външна политика след опита за преврат на 15 юли прие и своите измерения спрямо Сирия. Две седмици след тази дата външният министър Чувушоглу е събрал при себе си лидерите на сирийската опозиция и им е дал нареждане да започнат офанзива в Алепо. Преди опита за преврат имаше сигнали за осъществяването на задкулисни контакти между Дамаск и Анкара на антикюрдска основа. Като евентуалният резултат от въпросното сътрудничество е убийството в началото на юли 2016 г. в сирийския град Камишли на третия човек в йерархията на ПКК, сириеца Бахор Ердал. Той е създател на продължилата 9 месеца практика на управление на регионалните комитети в турските градове с доминиращо кюрдско население в Югоизточна Турция. За тяхното ликвидиране турската армия използва танкове и артилерия. Сега турският премиер Бинали Ялдъръм потвърди, че не вижда Сирия с Асад, декларирайки необходимостта от териториалната цялост на страната (антикюрдско послание) и нейното антиконфесионално управление (анти­-Асад послание).

Запознати твърдят, че руската страна е стимулирана да активизира действията в Сирия в очакване на новата американска администрация, която едва ли ще бъде толкова сговорчива като тази на Барак Обама. Според израелски източници първото различие между Москва и Вашингтон (най­-вероятно управляван от Хилъри Клинтън) ще бъде именно за Сирия.

В Тел Авив вече заявиха, че са обезпокоени от изключителното тясно военно сътрудничество между Русия и Иран, което след използването на авиобазата в Хамадан може да прерасне и в координацията на действия извън сирийските национални граници.

Експерти са на мнение, че Вашингтон и Москва са изготвили дългосрочни стратегии в очакването на новия стопанин на Белия дом. Русия иска да по­добри позициите на терен след появата на новия американски президент. Паралелно с това САЩ залагат на т.нар. Vetted Syrian Opposition (VSO). Става въпрос за онези бунтовници, чиято „селекция е предимно въз основа на лични качества, военен опит и сцепление на отделните отряди и които са способни да постигнат своята легитимност чрез победа на ИДИЛ на терен”. За 2017 г. сумата, отделена за тях, е в размер от 250 млн. долара.

Основната финансова тежест е на Саудитска Арабия и Катар, а тренировъчната и логистичната подкрепа е на Турция и Йордания. Техният приблизителен брой е около 40. Основните са „Нова сирийска армия”, движението „Нуредин Занки”, отрядът „Султан Мурад” (за който нашите медии отбелязаха снабдяването с български муниции), отряд 99, бригада 51, бригада „Хамза”, бригада „Моатасим”, бригада „Султан Мехмед Завоевателят”, Северният отряд, както и отделни части от двете най­-големи бунтовническите милиции, възприемани от Москва като терористични, „Ахрар аш шам” и „Джейш ал ислам”.

Въпреки че САЩ деидеологизираха подхода на селекцията на въпросните бунтовнически милиции, прави впечатление, че акцентът е поставен върху тези, създадени от отцепници от сирийската армия, и такива, които изповядват идеологията на „Мюсюлманските братя”. Отношението към последните коренно отличава Русия и САЩ. „Мюсюлманските братя” са включени в списъка на терористичните организации на Москва, докато за Вашингтон те не са терористи. Страните­ членки в антитерористичната коалиция също имат своята роля в снабдяването с оръжие, логистиката и подготовка в зависимост от ролята, която дадената държава изпълнява в програмата.

Кюрдските милиции „Части за народна защита”, военното крило на ПДС, имат друг статут. Те са включени в програми на Пентагона и не участват в предходната. Сътрудничеството на САЩ с кюрдите против ИДИЛ е една от причините за недоволството на Анкара от Вашинтгон. В същото време тя е силен инструмент за натиск върху Турция да не напуска НАТО и да продължи сътрудничеството със Запада. Както отбелязват близкоизточни коментатори, опитът за преврат в Турция предизвика огромни сътресения. Има антидемократични промени във вътрешната и радикални моменти във външната политика. Но това събитие не е равностойно на ислямската революция през 1979 г. в Иран. Според близкоизточни анализатори няма промяна в ценностната система и преминаването на Турция към руско­-иранско­-сирийско­-Хизбула съюз е фикция. Преди 15 юли 2016 г. Ердоган беше част от движението „Мюсюлмански братя”. След тази дата той продължава да бъде, но вече в силно радикализирана форма.

Въпросът е докъде може да стигне, така че да остане формален съюзник на Запада и член на НАТО. Турският колумнист Синан Бейкет от вестник „Хюриет” поставя акцент върху факта, че сега „паралелната структура” на Гюлен е основната мишена на правителството. В същото време „паралелните общности” на кюрдите имат много по­-голям потенциал, тъй като могат да откъснат територии от самата държава, докато общността на Гюлен не може. Ердоган и Гюлен са част от едно тяло. Анализаторът от Algemeiner Бен Коен сполучливо оприличава техните взаимоотношения като тези между Сталин и Троцки. Всяко по­-рязко сближаване на Анкара към Москва ще предизвика пропорционално действие на Вашингтон към кюрдите, което е в много по­-голям ущърб на Анкара.

Ердоган отлично знае, че на този етап Вашингтон е гарантът, че независим Кюрдистан няма да получи статут на международно призната държава в Съвета за сигурност на ООН. От него зависи дали военното сътрудничество с кюрдите ще прерасне в политическо, както го желаят те. Особено сега, когато президентът на иракски Кюрдистан Месауд Барзани отново започна да говори за необходимостта от отделяне от иракската държава.

Текстът е публикуван в The Foreign Insider.

В Москва ще има „леко метро"

 

Анастасия Рупасова, Руски дневник

7 220816На 10 септември в руската столица ще се открие Московският централен пръстен (МЦП) – аналог на германския S-Bahn и „лондонското открито метро“. Новите вагони, които ще имат WiFi, ще могат да превозват до 400 000 души дневно, което ще позволи метрото в Москва да се облекчи с 15% и да се съкрати с 20 минути средното пътуване из града.

Идеята да се построи такава пръстеновидна железопътна линия не е нова. За първи път тя е лансирана от министъра на финансите на Руската империя Сергей Витте преди повече от сто години. На 7 ноември 1897 година Николай II възлага на специално съвещание да се започне изграждането на Малката пръстеновидна железопътна линия и през 1903 година това става факт.

Станциите по линията били проектирани в стил модерн: керемидите за покривите били купени от Варшава, а часовниците – от известната швейцарска фирма „Павел Буре“, в помещенията на станциите било прокарано електричество и монтирани холандски и руски печки.

Въпреки очакванията, пътническият превоз не потръгнал веднага. Високата цена на билетите значително свивала потока от пътуващи. Ценовата политика била преразгледана и до 1917 година МЦП превозвал из Москва работници и служещи.

Само че след 20-те години на миналия век, когато през районите, през които минавала линията, тръгнали трамваи и автобуси, движението на пътници по кръговия жп път било спряно. Той се използвал само за превоз на товари.

В съветско време много пъти се подемала идеята МЦП отново да стане един от видовете градски транспорт. Само че голямата натовареност с превози на товари и особеностите на съоръжението не позволявали лесно и бързо по линията да се пуснат пътнически вагони.

Едва през 2011 година проектът за включване на пръстеновидната железопътна линия в транспортната мрежа на столицата бил приет от градските власти. След като бъде изпълнен изцяло, МЦП ще може да се нарече пълноценен аналог на „лондонското открито метро“, на S-bahn в Германия, на Stadtbahn в Австрия, на RER във Франция, на Passante в Италия и на HEV в Унгария.

Какво да чакат московчани?

Влаковете „Ласточка“ (Лястовичка) бяха избрани за подвижния състав на МЦП. Те са изградени от компанията Siemens специално за руските железопътни линии. Същият модел беше използван по време на Олимпиадата в Сочи, както и в Подмосковието, по ленинградското и редица други направления. Дневно по линията ще се движат 130 двойки „Ласточка“. Вагоните са по-големи от използваните в метрото – те са по-широки, седящите места са по-малко, ще има тоалетни, климатици, екрани, пространство за детски колички и велосипеди.

Влаковете ще имат електрически контакти за зареждане на мобилни устройства и WiFi. Всеки влак ще има по 5 вагона и ще може да превозва 1250 пътници. Заплащането за пътуването по МЦП ще става със същите карти, които се използват и в метрото: Единна (еднократни пътувания) и Тройка (попълваща се карта).

По целия МЦП ще работят 31 станции. Всяка една от тях се планира да бъде свързана със спирките на наземния транспорт, а 17 – със станциите на метрото. Преходът при прехвърлянето от 11 станции към метрото ще става по закрити галерии: инженерите метростроители наричат това принципа на „сухите крака“. От 10 станции ще може пътуващите да се прехвърлят на крайградски електрички.

Столичните власти обещават, че прехвърлянето ще отнема не повече от 8 минути. В час пик влаковете ще се движат на интервал от 5-6 минути и от 10-15 минути през останалото време. Графикът на работа на МЦП е напълно аналогичен на разписанието на метрото: от 6 часа сутринта до 1 часа през нощта.

По прогнози, Московският централен пръстен трябва да намали натоварването на пръстеновидната линия на метрото (Колцевая) с 15% и с 40% да разтовари московските гари: на жителите на Подмосковието вече няма да им се налага да използват метрото, за да си стигат до домовете, а като седнат в МЦП. Това, по думите на авторите на проекта, ще намали с 20 минути времето на средностатистическото пътуване.

Тъй като за няколко милиона граждани МЦП ще стане най-близкият до дома транспорт, то само след една година столичните електрички ще могат да приемат до 400 000 души дневно. А за една година МЦП ще обслужва до 300 милиона пътници.

8 220816

9 220816

Продължаваме участието си в Афганистан, включваме се в многонационална бригада в Румъния

Ofmedia.bg

1 110716Срещата на върха на НАТО във Варшава на 8 и 9 юли завърши така, както започна. Ключовите послания на генералния секретар Йенс Столтенберг, като „Силната защита и силният възпиращ ефект са основната задача на НАТО”, останаха до края. А по отношение на Русия? Отговорът на шефа на НАТО е „Отношенията ни с Русия се основават на силен възпиращ ефект в съчетание с диалог.” Какво още от заключителния документ, който има 137 точки, т.е. 137 теми и от изявленията на лидерите. Каква беше първата реакиця на Москва, очаквайки на 13 юли Съвета НАТО-Русия.

Otbrana.com

1.        НАТО остава непроменена общност, що се отнася до това, че се основава на свободата, мира, сигурността и споделените ценности, включително на свободата на личността, правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Най-голямата отговорност на Алианса е да защитава територията на страните-членки, както е посочено в чл. 5 на Вашингтонския договор. В същото време трябва да запази способностите си да реагира  извън своите граници и да работи с партньори и международни организации

2.        Идентифицирано е от къде идват заплахите за сигурността. Те идват от изток и от юг, от държавни и недържавни субекти; от въоръжените сили и от терористични организации, от кибер и хибридни атаки, от агресивните действия на Русия, от несигурността в Близкия изток и Северна Африка и от действията на т.нар. Ислямска държава, която поражда и вълната от бежанци. Най - общо – има дъга на несигурност по перифериятана НАТО.

3.        НАТО ще продължи да се бори с тероризма. Ще засили подкрепата си за антитерористичната коалиция в борбата срещу ДАЕШ, като ще осигури и въздушна платформа за радиолокационно наблюдение в подкрепа на съюзническите сили. Партньорите също така ще засилят обмена на информация и сътрудничеството със страните в конфликтните региони в Близкия изток и в Северна Африка.Що се отнася до Сирия, е необходим незабавен и истински политически преход, се посочва в документа.

4.        Поне 12 от 137-те точки се отнасят пряко до политиката на Русия. А почти всички останали – косвено. Действията на Русия са определни като агресивни, особено, що се отнася до Украйна. Има обвинения за нарушаване на правата на човека на Кримския полуостров и особено на татарите. Военните действия на Русия се определят като непрозрачни, което е една от причините да се иска актуализация на Виенския документ за ограничаване на конвенционалните оръжия. В същото време се посочва, че Алианса държи на политическия диалог с Русия и на Съвета НАТО- Русия.

5.        Политиката на отворени врати ще продължи. Изразява се задоволство, че скоро Черна гора ще стане 29-я член на НАТО. НАТО насърчава тези партньори, които се стремят да се присъединят към Алианса - Грузия, бившата югославска република Македония и Босна и Херцеговина. На следващите срещи на високо равнище НАТО ще отправи покана към Македония, веднага след като се намери  взаимно приемливо решение на спора за името. Като част от инициативата за партньорство ще бъдат предложени по-добри възможности за сътрудничество с  Австралия, Финландия, Грузия, Йордания и Швеция. НАТО ще продължи да подкрепя териториалната цялост и суверенитета на Армения, Азербайджан, Грузия и Република Молдова.

6.        Продължава политиката за повишаване на разходите за отбрана. Отбелязва се, че от 2009 г. за първи път това е станало през 2016 г. По-голямата част от съюзниците обаче са спрели падането на разходите за отбрана в реално изражение. Днес пет от тях отговарят на изискванията да отделят не по-малко от 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Десет покриват препоръките 20 на сто от техните бюджети за отбрана да се разходват за оборудване и превъоръжаване, включително за научни изследвания и развитие.

7.        В ход е подготовка на морска стратегия на НАТО. Ще продължи укрепването и разширяването на позициите на Алианса на море.

8.        По-активното участие на жените прави НАТО по-силен! Отчита се, че след последната среща в Уелс има напредък в това отношение.  Въпреки това, представителството на жените в НАТО, включително в ръководните му органни, е недостатъчно.

9.        За да са адекватни позициите на Алианса в отговор на променящите се опасности, реформата в разузнаването на НАТО трябва да бъде непрекъснат и динамичен процес. Във връзка с това се въвежда и нов помощник-генерален секретар на НАТО по разузнаването.

10.    Установява се засилено предно военно присъствие. От началото на 2017 г. ще се формират многонационалните батальони в Естония, Латвия, Литва и Полша. Те трябва да демонстрират солидарността сред страните на НАТО. Тези батальони ще работят съвместно с националните сили. Те ще бъдат изградени на принципа на рамковата държава, т.е. за Латвия - Канада, за Литва – Германия, за Естония – Великобритания и за Полша – САЩ. На югоизток рамковата държава е Румъния за създаване на многонационална бригада. България ще участва с един баатльон до 400 военнослужещи на ротационен принцип. Приветства се засилването на военното въздушно и морско присъствие в нашия регион.  

11.    До октомври т.г. НАТО ще разработи предложение до страните членки от Черноморския басейн по отношение на предното присъствие на Алианса в региона. Предложението трябва да адресира притесненията на страни членки, свързани с нарушения баланс в средата на сигурност след анексирането на Крим от Руската федерация. Не става въпрос за двустранни или тристранни инициативи, а за открити за всички държави членки инициативи под егидата на НАТО за съвместна подготовка и учения, за координация и за съгласуване на действията. В никакъв случай не става дума за каквито и да било флотилии, такива няма, няма и да има, подчерта президентът Росен Плевнелиев.

12.    България ще продължи участието си в мисията на НАТО в Афганистан "Решителна подкрепа" до края на 2016 г. и след това. Страната ни отчита както напредъка, така и оставащите предизвикателства пред партньорите в мисията.

13.    Лидерите от НАТО обявиха киберпространството като ново поле на активност на отбранителните дейности на съюзниците от Алианса, равноправно на действията по въздух, море и земя. България ще трябва да ускори приемането на Стратегията си за киберотбрана, да надгради киберсигурността на своите институции и това трябва да се случи координирано и с ЕС, като партньор в рамките на съвместната работа с НАТО в сферата на киберзащитата.

14.    Като голям успех от Срещата на върха във Варшава се откроява подписването на Съвместната декларация за партньорство между НАТО и ЕС, която поставя на ново равнище отношенията между двете организации. ЕС и НАТО са изправени пред сходни предизвикателства и ще подсилят съвместния си капацитет и координация за справяне с тях. Сътрудничеството включва ранно идентифициране и анализ на хибридните заплахи, по-добър обмен на разузнавателна и на друга информация, както и засилено партньорство в сферата на киберсигурността.

(Източник: Otbrana.com)

 ***

Как реагира Русия?

„На предстоящото заседание на Съвета Русия-НАТО на 13 юли ще очакваме от Алианса разяснения на плановете му за разширение“, се казва в официалното съобщение на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от „Взгляд“ в неделя (10 юли), съобщава Руски дневник.

„Руската страна внимателно изучава решенията на състоялата се на 8 и 9 юли среща на върха на НАТО във Варшава“, се казва в документа.

Захарова отбелязва, че Москва очаква подробни разяснения от представители на Алианса за натовските усилвания по всички „азимути“ в хода на срещата на 13 юли, когато ще разговарят постоянните представители в Съвета Русия-НАТО.

Говорителката на Министерството на външните работи на Русия посочва, че първичният анализ на случилото се във Варшава показва, че „НАТО продължава да съществува в някакво военно-политическо огледало“.

„Въпреки обективните интереси за поддържане на мира и стабилността в Европа, необходимостта от впрягане на всички потенциални отговорни международни играчи за противодействие на реални, а не измислени предизвикателства на действителността, Алиансът концентрира усилията си за „сдържане“ на несъществуваща „заплаха от Изток“, казва Захарова.

„Изразителният дисбаланс в укрепването на натовските флангове на изток, на фона на безпрецедентната по своите мащаби терористична опасност по южното направление, свидетелства за все по-очевидното откъсване на политиците от блока от действително насъщните потребности за защита и обезпечаване на безопасността на гражданите на държавите-членки на НАТО“, добавя в официалното си изявление Мария Захарова.

Сгъстяват се облаците над турската икономика

 

Ofmedia.bg

turzia 280716Отслабнала валута, разтревожени инвеститори, удар по туризма в разгара на сезона: неуспешният опит за преврат на 15 юли ще остави следи върху турската икономика въпреки усилията на властта да омаловажи отражението му.

От 15 юли по телевизията непрекъснато вървят кадри на танкове по улиците, на изтребители, прелитащи над Анкара и Истанбул, на разрушени сгради, на заподозрени с белезници, влачени от военните пред съдилищата, на отмъстително настроени от войнствени водачи тълпи.

Тези събития, колкото шокиращи, толкова и неочаквани, положително ще възпрат чуждестранния инвеститор, казва Уилям Джаксън, специалист по бързо развиващи се икономики в лондонския изследователски център "Кепитал Икономикс". Колкото до вече присъстващи в Турция компании, изглежда малко вероятно те да разширят дейността си.

Непосредствените загуби, изразени в спад на туристически посещения и отложени инвестиции, вероятно ще забавят растежа през 2016 и 2017 г., предупреждава Международният институт по финанси (IFF) - базирано във Вашингтон лоби, обединяващо 500 банкови учреждения. Ако положението се усложни, последиците може да са по-сериозни и да застрашат финансовата стабилност, предупреждава IFF.

През 2015-а Турция отбеляза растеж от 4% - равнище, което Международният валутен фонд предвиждаше и за тази година.

Жизненото равнище на населението постоянно се подобрява от началото на 2000 г. - период, който отговаря на идването на власт на Реджеп Ердоган. Публичният дълг е едва една трета от БВП на страната.

Турция обаче има структурни слабости, които може да се задълбочат след неуспешния пуч: годишна инфлация от близо 7%, слабо частно спестяване, зависимост от чуждите инвестиции, банков сектор, отслабен от икономика, основана на задлъжняването.

Без да се брои туризмът, който жестоко пострада от неотдавнашните атентати: преди пуча експерти изчисляваха, че политическата ситуация и терористичните рискове може да струват 8 милиарда долара на този отрасъл, който дава работа на 8% от активното население. През май броят на туристите, посещаващи Турция, спадна с една трета.

Ще се компенсират ли последиците от пуча от връщането на руснаците? През октомври 2015 г. Москва наложи санкции, след като един от бомбардировачите й бе свален от турски изтребител. Руснаците заедно с германците и британците са най-многобройните посетители на страната. Туризмът обаче не е единствената грижа. Ако капиталите бягат, лирата ще падне и икономиката ще трябва да се приспособи, като намали вноса, предупреждава Уилям Джаксън.

В дните след пуча лирата загуби 6% от стойността си спрямо долара. От април спадът е 10 процента. Обезценяването на валутата има преки последици за предприятията, които и без това са силно задлъжнели в чуждестранна валута.

В Турция, ако валутата падне прекалено много, ситуацията става особено болезнена и това може да доведе до депресия, казва Майкъл Харис, началник на изследователския отдел в инвестиционната банка "Ренесанс Капитал", специализирана в бързо развиващите се пазари.

Френският застраховател на търговски кредитен риск "Кофас" (Coface) разкри, че валутните резерви на страната може да се окажат недостатъчни при внезапно изтегляне на капитали.

Следователно, налице са известен брой фактори, които може да доведат до рязко преобръщане на икономиката през следващите години с потенциал за рецесия. Такова е предупреждението на Уилям Джаксън.

Властите полагат усилия да успокояват. Според вицепремиера, отговарящ за финансите Мехмет Шимшек, отражението на опита за държавен преврат ще е краткотрайно, а последствията относително незначителни.

Преди седмица проправителствените медии отвориха страниците си за индустриалците, изразяващи благодарността си към президента Ердоган, и за инвеститорите, които обясняват, че искат да задържат дори да увеличат капиталовложенията си в страната.

Според президента Ердоган няма значение, че "Стандард енд Пуърс" е намалила от BB+ на ВВ оценката си за дълга на страната - решение, което по думите му е изцяло политическо. Държавният глава дори нападна рейтинговата агенция, заявявайки пред депутатите: Какво ви засяга, кои сте вие, за какви се вземате?

Източник – в. „Дума”

Кои са кандидатите за поста министър-председател на Великобритания

Ofmedia.bg

britan 050716След разтърсващия вот за „Брекзит” политическият живот във Великобритания претърпя значителни промени. Сред тях е и оставката на премиера консерватор Дейвид Камерън. Сега торите търсят негов приемник.

Стана така, че днес Бо-Джо, както британските таблоиди наричат Борис Джонсън, стана централна фигура – и за медиите, и за членовете на Консервативната партия. След референдума, на който мнозинството гласува за излизане на Великобритания от ЕС, за логичен приемник на Камерън се смяташе пламенният радетел за „Брекзит” и бивш кмет на Лондон, известен с нестандартния си политически стил. Малко преди изтичане на срока за подаване на заявления за лидерския пост в партията, а значи и за поста начело на правителството, Джонсън обяви, че няма да се кандидатира.

Така консерваторите могат да избират измежду пет възможности. Тереза Мей: новата „желязна лейди” Трезвият политически подход и ясните формулировки – с това днешният министър на вътрешните работи напомня на британците на Маргарет Тачър, „желязната лейди” от 80-те години. Мей определя себе си като политик, годен да се справи с трудностите на всекидневието. Под нейно ръководство правителството започна да прилага „радикална програма от социални реформи”, за да „направи Великобритания страна, която работи за всеки, независимо кой е и какъв е произходът му”, заяви Мей. По въпроса за миграционната политика Тереза Мей, която беше застъпник на запазване на членството в ЕС, се придържа към твърда линия. Мей е известна и благодарение на речта си, произнесена през 2002 година, в която тя нарече консерваторите "nasty party" (гадна, отвратителна партия). И въпреки че торите, както посочи тогава Мей, са затънали в корупция и скандали, до момента те се разкайват и изглеждат „непривлекателно”.

Желание да заеме поста премиер изрази и министърът на труда и пенсиите Стивън Краб. 43-годишният политик поддържа антиелитарен образ. Мнозина смятат, че той е представител на работническата класа, тъй като е отгледан от самотна майка, която е била на социални помощи. Стивън Като председател на партията Краб е готов да се бори „с разкола, създаден от Борис Джонсън”, обявявайки се категорично за „Брекзит”. Роден шотландец, с уелски и полски корени, Стивън Краб подчертава необходимостта от запазване целостта на Обединеното кралство след нееднозначния резултат от референдума. Заявката на Краб за мястото на Камерън не започна гладко, тъй като журналистите поискаха от него да изрази позицията си спрямо гей общностите. Преди три години той гласува против закона за еднополовите бракове, които днес са разрешени във Великобритания. Освен това, Краб е тясно свързан с християнската организация Care, която се обявява за лечение на хомосексуалистите. Майкъл Гоув: двойникът на Джонсън Издигането на кандидатурата на британския министър на правосъдието Майкл Гоув стана малко неочаквано. Той е убеден радетел за „Брекзит” и бивш съратник на Борис Джонсън. В интервю за сп. „Spectator” Гоув изтъкна, че е решил да се кандидатира, понеже Джонсън не можел да управлява партията. Дотогава 48-годишният политик повтаряше, че няма намерение да се съревновава за поста.До началото на парламентарната си кариера Гоув работи като журналист във в. „Таймс”. Близък приятел е с Дейвид Камерън и финансовия министър Джордж Озбърн. Гоув има значителен дял в модернизирането на партията, което позволи на торите да се върнат на власт през 2010 година. Въпреки че заради позицията му спрямо „Брекзит” отношенията му с Камерън се изостриха, той продължи да се ползва с уважението на застъпниците и от двата лагера преди референдума, казват източници от Консервативната партия. Лиъм Фокс: скандалният министър на отбраната 54-годишният Лиъм Фокс разчита на знанията и опита си. През 2010 година той влезе в кабинета на Камерън като военен министър. Година по-късно подаде оставка: стана ясно, че приятелят му Адам Верити го е придружавал на поне 18 официални визити. На визитната си картичка Верити е написал, че е официален съветник на министъра, но всъщност е влизал в ролята на лобист в сферата на военната промишленост. Лиъм Фокс, както и Борис Джонсън, са убедени радетели за „Брекзит”.

Още една ревностна радетелка за излизането на Великобритания от ЕС е Андреа Лидсъм. „Нека извлечем максимума от „Брекзит”!”, написа Лидсъм в блога си след като обяви, че ще се кандидатира за лидерското място в консервативната партия. Лидсъм става депутат, а след изборите през 2015 година – министър на енергетиката. Заедно с Борис Джонсън участва в многобройни дебати по телевизията във връзка с референдума за членството в ЕС и привлича вниманието на булевардната преса. Лидсъм често е критикувана за популистките си, а понякога и расистки коментари.

Източник БГНЕС