В Москва ще има „леко метро"

 

Анастасия Рупасова, Руски дневник

7 220816На 10 септември в руската столица ще се открие Московският централен пръстен (МЦП) – аналог на германския S-Bahn и „лондонското открито метро“. Новите вагони, които ще имат WiFi, ще могат да превозват до 400 000 души дневно, което ще позволи метрото в Москва да се облекчи с 15% и да се съкрати с 20 минути средното пътуване из града.

Идеята да се построи такава пръстеновидна железопътна линия не е нова. За първи път тя е лансирана от министъра на финансите на Руската империя Сергей Витте преди повече от сто години. На 7 ноември 1897 година Николай II възлага на специално съвещание да се започне изграждането на Малката пръстеновидна железопътна линия и през 1903 година това става факт.

Станциите по линията били проектирани в стил модерн: керемидите за покривите били купени от Варшава, а часовниците – от известната швейцарска фирма „Павел Буре“, в помещенията на станциите било прокарано електричество и монтирани холандски и руски печки.

Въпреки очакванията, пътническият превоз не потръгнал веднага. Високата цена на билетите значително свивала потока от пътуващи. Ценовата политика била преразгледана и до 1917 година МЦП превозвал из Москва работници и служещи.

Само че след 20-те години на миналия век, когато през районите, през които минавала линията, тръгнали трамваи и автобуси, движението на пътници по кръговия жп път било спряно. Той се използвал само за превоз на товари.

В съветско време много пъти се подемала идеята МЦП отново да стане един от видовете градски транспорт. Само че голямата натовареност с превози на товари и особеностите на съоръжението не позволявали лесно и бързо по линията да се пуснат пътнически вагони.

Едва през 2011 година проектът за включване на пръстеновидната железопътна линия в транспортната мрежа на столицата бил приет от градските власти. След като бъде изпълнен изцяло, МЦП ще може да се нарече пълноценен аналог на „лондонското открито метро“, на S-bahn в Германия, на Stadtbahn в Австрия, на RER във Франция, на Passante в Италия и на HEV в Унгария.

Какво да чакат московчани?

Влаковете „Ласточка“ (Лястовичка) бяха избрани за подвижния състав на МЦП. Те са изградени от компанията Siemens специално за руските железопътни линии. Същият модел беше използван по време на Олимпиадата в Сочи, както и в Подмосковието, по ленинградското и редица други направления. Дневно по линията ще се движат 130 двойки „Ласточка“. Вагоните са по-големи от използваните в метрото – те са по-широки, седящите места са по-малко, ще има тоалетни, климатици, екрани, пространство за детски колички и велосипеди.

Влаковете ще имат електрически контакти за зареждане на мобилни устройства и WiFi. Всеки влак ще има по 5 вагона и ще може да превозва 1250 пътници. Заплащането за пътуването по МЦП ще става със същите карти, които се използват и в метрото: Единна (еднократни пътувания) и Тройка (попълваща се карта).

По целия МЦП ще работят 31 станции. Всяка една от тях се планира да бъде свързана със спирките на наземния транспорт, а 17 – със станциите на метрото. Преходът при прехвърлянето от 11 станции към метрото ще става по закрити галерии: инженерите метростроители наричат това принципа на „сухите крака“. От 10 станции ще може пътуващите да се прехвърлят на крайградски електрички.

Столичните власти обещават, че прехвърлянето ще отнема не повече от 8 минути. В час пик влаковете ще се движат на интервал от 5-6 минути и от 10-15 минути през останалото време. Графикът на работа на МЦП е напълно аналогичен на разписанието на метрото: от 6 часа сутринта до 1 часа през нощта.

По прогнози, Московският централен пръстен трябва да намали натоварването на пръстеновидната линия на метрото (Колцевая) с 15% и с 40% да разтовари московските гари: на жителите на Подмосковието вече няма да им се налага да използват метрото, за да си стигат до домовете, а като седнат в МЦП. Това, по думите на авторите на проекта, ще намали с 20 минути времето на средностатистическото пътуване.

Тъй като за няколко милиона граждани МЦП ще стане най-близкият до дома транспорт, то само след една година столичните електрички ще могат да приемат до 400 000 души дневно. А за една година МЦП ще обслужва до 300 милиона пътници.

8 220816

9 220816

Сгъстяват се облаците над турската икономика

 

Ofmedia.bg

turzia 280716Отслабнала валута, разтревожени инвеститори, удар по туризма в разгара на сезона: неуспешният опит за преврат на 15 юли ще остави следи върху турската икономика въпреки усилията на властта да омаловажи отражението му.

От 15 юли по телевизията непрекъснато вървят кадри на танкове по улиците, на изтребители, прелитащи над Анкара и Истанбул, на разрушени сгради, на заподозрени с белезници, влачени от военните пред съдилищата, на отмъстително настроени от войнствени водачи тълпи.

Тези събития, колкото шокиращи, толкова и неочаквани, положително ще възпрат чуждестранния инвеститор, казва Уилям Джаксън, специалист по бързо развиващи се икономики в лондонския изследователски център "Кепитал Икономикс". Колкото до вече присъстващи в Турция компании, изглежда малко вероятно те да разширят дейността си.

Непосредствените загуби, изразени в спад на туристически посещения и отложени инвестиции, вероятно ще забавят растежа през 2016 и 2017 г., предупреждава Международният институт по финанси (IFF) - базирано във Вашингтон лоби, обединяващо 500 банкови учреждения. Ако положението се усложни, последиците може да са по-сериозни и да застрашат финансовата стабилност, предупреждава IFF.

През 2015-а Турция отбеляза растеж от 4% - равнище, което Международният валутен фонд предвиждаше и за тази година.

Жизненото равнище на населението постоянно се подобрява от началото на 2000 г. - период, който отговаря на идването на власт на Реджеп Ердоган. Публичният дълг е едва една трета от БВП на страната.

Турция обаче има структурни слабости, които може да се задълбочат след неуспешния пуч: годишна инфлация от близо 7%, слабо частно спестяване, зависимост от чуждите инвестиции, банков сектор, отслабен от икономика, основана на задлъжняването.

Без да се брои туризмът, който жестоко пострада от неотдавнашните атентати: преди пуча експерти изчисляваха, че политическата ситуация и терористичните рискове може да струват 8 милиарда долара на този отрасъл, който дава работа на 8% от активното население. През май броят на туристите, посещаващи Турция, спадна с една трета.

Ще се компенсират ли последиците от пуча от връщането на руснаците? През октомври 2015 г. Москва наложи санкции, след като един от бомбардировачите й бе свален от турски изтребител. Руснаците заедно с германците и британците са най-многобройните посетители на страната. Туризмът обаче не е единствената грижа. Ако капиталите бягат, лирата ще падне и икономиката ще трябва да се приспособи, като намали вноса, предупреждава Уилям Джаксън.

В дните след пуча лирата загуби 6% от стойността си спрямо долара. От април спадът е 10 процента. Обезценяването на валутата има преки последици за предприятията, които и без това са силно задлъжнели в чуждестранна валута.

В Турция, ако валутата падне прекалено много, ситуацията става особено болезнена и това може да доведе до депресия, казва Майкъл Харис, началник на изследователския отдел в инвестиционната банка "Ренесанс Капитал", специализирана в бързо развиващите се пазари.

Френският застраховател на търговски кредитен риск "Кофас" (Coface) разкри, че валутните резерви на страната може да се окажат недостатъчни при внезапно изтегляне на капитали.

Следователно, налице са известен брой фактори, които може да доведат до рязко преобръщане на икономиката през следващите години с потенциал за рецесия. Такова е предупреждението на Уилям Джаксън.

Властите полагат усилия да успокояват. Според вицепремиера, отговарящ за финансите Мехмет Шимшек, отражението на опита за държавен преврат ще е краткотрайно, а последствията относително незначителни.

Преди седмица проправителствените медии отвориха страниците си за индустриалците, изразяващи благодарността си към президента Ердоган, и за инвеститорите, които обясняват, че искат да задържат дори да увеличат капиталовложенията си в страната.

Според президента Ердоган няма значение, че "Стандард енд Пуърс" е намалила от BB+ на ВВ оценката си за дълга на страната - решение, което по думите му е изцяло политическо. Държавният глава дори нападна рейтинговата агенция, заявявайки пред депутатите: Какво ви засяга, кои сте вие, за какви се вземате?

Източник – в. „Дума”

Кои са кандидатите за поста министър-председател на Великобритания

Ofmedia.bg

britan 050716След разтърсващия вот за „Брекзит” политическият живот във Великобритания претърпя значителни промени. Сред тях е и оставката на премиера консерватор Дейвид Камерън. Сега торите търсят негов приемник.

Стана така, че днес Бо-Джо, както британските таблоиди наричат Борис Джонсън, стана централна фигура – и за медиите, и за членовете на Консервативната партия. След референдума, на който мнозинството гласува за излизане на Великобритания от ЕС, за логичен приемник на Камерън се смяташе пламенният радетел за „Брекзит” и бивш кмет на Лондон, известен с нестандартния си политически стил. Малко преди изтичане на срока за подаване на заявления за лидерския пост в партията, а значи и за поста начело на правителството, Джонсън обяви, че няма да се кандидатира.

Така консерваторите могат да избират измежду пет възможности. Тереза Мей: новата „желязна лейди” Трезвият политически подход и ясните формулировки – с това днешният министър на вътрешните работи напомня на британците на Маргарет Тачър, „желязната лейди” от 80-те години. Мей определя себе си като политик, годен да се справи с трудностите на всекидневието. Под нейно ръководство правителството започна да прилага „радикална програма от социални реформи”, за да „направи Великобритания страна, която работи за всеки, независимо кой е и какъв е произходът му”, заяви Мей. По въпроса за миграционната политика Тереза Мей, която беше застъпник на запазване на членството в ЕС, се придържа към твърда линия. Мей е известна и благодарение на речта си, произнесена през 2002 година, в която тя нарече консерваторите "nasty party" (гадна, отвратителна партия). И въпреки че торите, както посочи тогава Мей, са затънали в корупция и скандали, до момента те се разкайват и изглеждат „непривлекателно”.

Желание да заеме поста премиер изрази и министърът на труда и пенсиите Стивън Краб. 43-годишният политик поддържа антиелитарен образ. Мнозина смятат, че той е представител на работническата класа, тъй като е отгледан от самотна майка, която е била на социални помощи. Стивън Като председател на партията Краб е готов да се бори „с разкола, създаден от Борис Джонсън”, обявявайки се категорично за „Брекзит”. Роден шотландец, с уелски и полски корени, Стивън Краб подчертава необходимостта от запазване целостта на Обединеното кралство след нееднозначния резултат от референдума. Заявката на Краб за мястото на Камерън не започна гладко, тъй като журналистите поискаха от него да изрази позицията си спрямо гей общностите. Преди три години той гласува против закона за еднополовите бракове, които днес са разрешени във Великобритания. Освен това, Краб е тясно свързан с християнската организация Care, която се обявява за лечение на хомосексуалистите. Майкъл Гоув: двойникът на Джонсън Издигането на кандидатурата на британския министър на правосъдието Майкл Гоув стана малко неочаквано. Той е убеден радетел за „Брекзит” и бивш съратник на Борис Джонсън. В интервю за сп. „Spectator” Гоув изтъкна, че е решил да се кандидатира, понеже Джонсън не можел да управлява партията. Дотогава 48-годишният политик повтаряше, че няма намерение да се съревновава за поста.До началото на парламентарната си кариера Гоув работи като журналист във в. „Таймс”. Близък приятел е с Дейвид Камерън и финансовия министър Джордж Озбърн. Гоув има значителен дял в модернизирането на партията, което позволи на торите да се върнат на власт през 2010 година. Въпреки че заради позицията му спрямо „Брекзит” отношенията му с Камерън се изостриха, той продължи да се ползва с уважението на застъпниците и от двата лагера преди референдума, казват източници от Консервативната партия. Лиъм Фокс: скандалният министър на отбраната 54-годишният Лиъм Фокс разчита на знанията и опита си. През 2010 година той влезе в кабинета на Камерън като военен министър. Година по-късно подаде оставка: стана ясно, че приятелят му Адам Верити го е придружавал на поне 18 официални визити. На визитната си картичка Верити е написал, че е официален съветник на министъра, но всъщност е влизал в ролята на лобист в сферата на военната промишленост. Лиъм Фокс, както и Борис Джонсън, са убедени радетели за „Брекзит”.

Още една ревностна радетелка за излизането на Великобритания от ЕС е Андреа Лидсъм. „Нека извлечем максимума от „Брекзит”!”, написа Лидсъм в блога си след като обяви, че ще се кандидатира за лидерското място в консервативната партия. Лидсъм става депутат, а след изборите през 2015 година – министър на енергетиката. Заедно с Борис Джонсън участва в многобройни дебати по телевизията във връзка с референдума за членството в ЕС и привлича вниманието на булевардната преса. Лидсъм често е критикувана за популистките си, а понякога и расистки коментари.

Източник БГНЕС

Продължаваме участието си в Афганистан, включваме се в многонационална бригада в Румъния

Ofmedia.bg

1 110716Срещата на върха на НАТО във Варшава на 8 и 9 юли завърши така, както започна. Ключовите послания на генералния секретар Йенс Столтенберг, като „Силната защита и силният възпиращ ефект са основната задача на НАТО”, останаха до края. А по отношение на Русия? Отговорът на шефа на НАТО е „Отношенията ни с Русия се основават на силен възпиращ ефект в съчетание с диалог.” Какво още от заключителния документ, който има 137 точки, т.е. 137 теми и от изявленията на лидерите. Каква беше първата реакиця на Москва, очаквайки на 13 юли Съвета НАТО-Русия.

Otbrana.com

1.        НАТО остава непроменена общност, що се отнася до това, че се основава на свободата, мира, сигурността и споделените ценности, включително на свободата на личността, правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Най-голямата отговорност на Алианса е да защитава територията на страните-членки, както е посочено в чл. 5 на Вашингтонския договор. В същото време трябва да запази способностите си да реагира  извън своите граници и да работи с партньори и международни организации

2.        Идентифицирано е от къде идват заплахите за сигурността. Те идват от изток и от юг, от държавни и недържавни субекти; от въоръжените сили и от терористични организации, от кибер и хибридни атаки, от агресивните действия на Русия, от несигурността в Близкия изток и Северна Африка и от действията на т.нар. Ислямска държава, която поражда и вълната от бежанци. Най - общо – има дъга на несигурност по перифериятана НАТО.

3.        НАТО ще продължи да се бори с тероризма. Ще засили подкрепата си за антитерористичната коалиция в борбата срещу ДАЕШ, като ще осигури и въздушна платформа за радиолокационно наблюдение в подкрепа на съюзническите сили. Партньорите също така ще засилят обмена на информация и сътрудничеството със страните в конфликтните региони в Близкия изток и в Северна Африка.Що се отнася до Сирия, е необходим незабавен и истински политически преход, се посочва в документа.

4.        Поне 12 от 137-те точки се отнасят пряко до политиката на Русия. А почти всички останали – косвено. Действията на Русия са определни като агресивни, особено, що се отнася до Украйна. Има обвинения за нарушаване на правата на човека на Кримския полуостров и особено на татарите. Военните действия на Русия се определят като непрозрачни, което е една от причините да се иска актуализация на Виенския документ за ограничаване на конвенционалните оръжия. В същото време се посочва, че Алианса държи на политическия диалог с Русия и на Съвета НАТО- Русия.

5.        Политиката на отворени врати ще продължи. Изразява се задоволство, че скоро Черна гора ще стане 29-я член на НАТО. НАТО насърчава тези партньори, които се стремят да се присъединят към Алианса - Грузия, бившата югославска република Македония и Босна и Херцеговина. На следващите срещи на високо равнище НАТО ще отправи покана към Македония, веднага след като се намери  взаимно приемливо решение на спора за името. Като част от инициативата за партньорство ще бъдат предложени по-добри възможности за сътрудничество с  Австралия, Финландия, Грузия, Йордания и Швеция. НАТО ще продължи да подкрепя териториалната цялост и суверенитета на Армения, Азербайджан, Грузия и Република Молдова.

6.        Продължава политиката за повишаване на разходите за отбрана. Отбелязва се, че от 2009 г. за първи път това е станало през 2016 г. По-голямата част от съюзниците обаче са спрели падането на разходите за отбрана в реално изражение. Днес пет от тях отговарят на изискванията да отделят не по-малко от 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Десет покриват препоръките 20 на сто от техните бюджети за отбрана да се разходват за оборудване и превъоръжаване, включително за научни изследвания и развитие.

7.        В ход е подготовка на морска стратегия на НАТО. Ще продължи укрепването и разширяването на позициите на Алианса на море.

8.        По-активното участие на жените прави НАТО по-силен! Отчита се, че след последната среща в Уелс има напредък в това отношение.  Въпреки това, представителството на жените в НАТО, включително в ръководните му органни, е недостатъчно.

9.        За да са адекватни позициите на Алианса в отговор на променящите се опасности, реформата в разузнаването на НАТО трябва да бъде непрекъснат и динамичен процес. Във връзка с това се въвежда и нов помощник-генерален секретар на НАТО по разузнаването.

10.    Установява се засилено предно военно присъствие. От началото на 2017 г. ще се формират многонационалните батальони в Естония, Латвия, Литва и Полша. Те трябва да демонстрират солидарността сред страните на НАТО. Тези батальони ще работят съвместно с националните сили. Те ще бъдат изградени на принципа на рамковата държава, т.е. за Латвия - Канада, за Литва – Германия, за Естония – Великобритания и за Полша – САЩ. На югоизток рамковата държава е Румъния за създаване на многонационална бригада. България ще участва с един баатльон до 400 военнослужещи на ротационен принцип. Приветства се засилването на военното въздушно и морско присъствие в нашия регион.  

11.    До октомври т.г. НАТО ще разработи предложение до страните членки от Черноморския басейн по отношение на предното присъствие на Алианса в региона. Предложението трябва да адресира притесненията на страни членки, свързани с нарушения баланс в средата на сигурност след анексирането на Крим от Руската федерация. Не става въпрос за двустранни или тристранни инициативи, а за открити за всички държави членки инициативи под егидата на НАТО за съвместна подготовка и учения, за координация и за съгласуване на действията. В никакъв случай не става дума за каквито и да било флотилии, такива няма, няма и да има, подчерта президентът Росен Плевнелиев.

12.    България ще продължи участието си в мисията на НАТО в Афганистан "Решителна подкрепа" до края на 2016 г. и след това. Страната ни отчита както напредъка, така и оставащите предизвикателства пред партньорите в мисията.

13.    Лидерите от НАТО обявиха киберпространството като ново поле на активност на отбранителните дейности на съюзниците от Алианса, равноправно на действията по въздух, море и земя. България ще трябва да ускори приемането на Стратегията си за киберотбрана, да надгради киберсигурността на своите институции и това трябва да се случи координирано и с ЕС, като партньор в рамките на съвместната работа с НАТО в сферата на киберзащитата.

14.    Като голям успех от Срещата на върха във Варшава се откроява подписването на Съвместната декларация за партньорство между НАТО и ЕС, която поставя на ново равнище отношенията между двете организации. ЕС и НАТО са изправени пред сходни предизвикателства и ще подсилят съвместния си капацитет и координация за справяне с тях. Сътрудничеството включва ранно идентифициране и анализ на хибридните заплахи, по-добър обмен на разузнавателна и на друга информация, както и засилено партньорство в сферата на киберсигурността.

(Източник: Otbrana.com)

 ***

Как реагира Русия?

„На предстоящото заседание на Съвета Русия-НАТО на 13 юли ще очакваме от Алианса разяснения на плановете му за разширение“, се казва в официалното съобщение на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от „Взгляд“ в неделя (10 юли), съобщава Руски дневник.

„Руската страна внимателно изучава решенията на състоялата се на 8 и 9 юли среща на върха на НАТО във Варшава“, се казва в документа.

Захарова отбелязва, че Москва очаква подробни разяснения от представители на Алианса за натовските усилвания по всички „азимути“ в хода на срещата на 13 юли, когато ще разговарят постоянните представители в Съвета Русия-НАТО.

Говорителката на Министерството на външните работи на Русия посочва, че първичният анализ на случилото се във Варшава показва, че „НАТО продължава да съществува в някакво военно-политическо огледало“.

„Въпреки обективните интереси за поддържане на мира и стабилността в Европа, необходимостта от впрягане на всички потенциални отговорни международни играчи за противодействие на реални, а не измислени предизвикателства на действителността, Алиансът концентрира усилията си за „сдържане“ на несъществуваща „заплаха от Изток“, казва Захарова.

„Изразителният дисбаланс в укрепването на натовските флангове на изток, на фона на безпрецедентната по своите мащаби терористична опасност по южното направление, свидетелства за все по-очевидното откъсване на политиците от блока от действително насъщните потребности за защита и обезпечаване на безопасността на гражданите на държавите-членки на НАТО“, добавя в официалното си изявление Мария Захарова.

НАТО иска повече средства за отбрана и военно присъствие на изток и юг

България няма да се включи в инициативата на Румъния за обща флотилия с Турция, категорични са президентът, премиерът и министърът на отбраната. Те направиха изненадващи извънредни изявления след участието на Николай Ненчев в срещата на министрите на отбраната на НАТО, но която се обсъждаха основните моменти от дневния ред на предстоящата среща на върха на Алианса във Варшава.

Спирдон Спирдонов, Отбрана.com

2 1 160616От многонационалното учение в Полша „Анаконда – 16” през срещата на министрите на отбраната в Брюксел НАТО стартира по финалната права до най-висшия си форум във Варшава. По всичко личи, че предстоят решения, които засягат пряко източния и югоизточния фланг на Алианса и непосредствено България. На специална пресконференция по време на „Анаконда – 16”, което завършва на 17 юни, военният министър  на Полша Антони Мачеревич съобщи, че на форума ще пристигнат повече от 2 000 души от делегациите на страните от НАТО, както и от ООН, ЕС и Световната банка. Той прогнозира, че срещата има всички шансове да влезе в историята, променяйки чувствително в добра посока сигурността в Централна и Източна Европа.

На срещата на върха на Алианса в полската столица на 8 и 9 юли т.г. ще се вземе решение за създаване на

многонационална бригада с рамкова държава Румъния.

Това каза генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг на проведената (14 и 15 юни) двудневна среща на министрите на отбраната в Брюксел. То е част от усилията на съюзниците за засилване на отбранителния и възпиращ потенциал на НАТО. Той включва още развръщането на ротационен принцип на четири батальонни бойни групи в Естония, Латвия, Литва и Полша, както и засилено морско присъствие и провеждане на учения в региона на Черно море.  Според генералния секретар в Черноморския регион ще се търси доставяне на оборудване и боеприпаси и предварително позициониране. Това, каза той, е нашето ясно послание, че ако страна съюзник бъде нападната, Алианса ще отговори като едно цяло. Променената среда на сигурност в региона, вследствие на кризата в Украйна, налага да бъде поставен акцент върху стратегическото значение на Черноморския регион при формулирането и реализирането на политиките на ЕС и НАТО, бе посочено и на софийската среща на президентите на България и Румъния. И Росен Плевнелиев, и Клаус Йоханис приветстваха решението на САЩ да дислоцира военноморски части в Черно море в рамките на Европейската инициатива за гарантиране на сигурността на съюзниците в Европа.

2 2 160616България вече изрази

готовност да участва в многонационалната бригада,

която ще бъде в състав от 2500 до 5000 души. Ние, каза министърът на отбраната Николай Ненчев, ще се включим с до 400 военнослужещи. "Обсъдихме въпроси, свързани със сигурността на Югоизточна Европа, включително и разполагането на една рота на територията на Румъния. Към момента евентуално ние бихме могли да участваме с приблизително около 400 човека в обучение и общи тренировки на ротационен принцип. Ние се убедихме заедно с румънския колега, че е необходимо по-осезаемо присъствие от страна на НАТО в региона на Черно море. Имаме обща концепция и вероятно ще поставим този въпрос на срещата на върха във Варшава съвместно", обясни Николай Ненчев в рамките на министерската среща на Алианса в Брюксел, където той проведе разговор с румънския си колега Михня Моток. „България ще подкрепи създаването на щабна структура на НАТО, както и разполагането на многонационална бригада в Румъния. Очакваме да се вземе такова решение на Срещата на върха на НАТО във Варшава“, отбеляза президентът Росен Плевнелиев след срещата си в София на 15 юни с президента на Румъния Клаус Йоханис. Тогава държавният глава припомни изразената от министъра на отбраната Николай Ненчев позиция, че страната ни е готова да изпрати на ротационен принцип до 400 военнослужещи за подготовка и обучение. 

Както посочи г-н Столтенберг една от задачите на тази бригада ще бъде да организира и улесни дейността на НАТО в региона. Впрочем на срещата в Брюксел, а и на предстоящия форум във Варшава, един от акцентите на решенията ще бъде „по-нататъшно подобряване на свободата на придвижване на силите на НАТО в Европа”. През миналия месец е проведено специално учение в това отношение, което е показало сериозен напредък. Над 400 военни превозни средства със съответния брой военнослужещи са транспортирани от Испания до Полша за четири дни. Смята се, че скоростта на движението на войските ще направи разликата при възникване на криза. Впрочем това беше и един от основните въпроси, който се отработи на многонационалното учение в Полша „Анаконда-16”, което потвърди и командващият американските Сухопътни войски в Европа генерал-лейтенант Бен Ходжис.

Аргументите на министрите, които очевидно ще бъдат в основата на решенията от Варшава, са, че мерките за

засилено предно присъствие на Алианса

са в отговор на заплахите пред евроатлантическата общност и имат за цел да гарантират сигурността на съюзниците от източния фланг. Що се отнася до Румъния и България, съюзниците се съгласиха да бъдат предприети съвкупност от мерки за допълнително укрепване на сигурността в региона, посочи министър Ненчев, т.е. трябва да очакваме засилено военно присъствие на наша територия. Тук може да прибавим и информацията, че България води преговори с Полша за осъществяване на съвместна охрана на въздушната ни граница, което бе официално потвърдено от външния ни министър Даниел Митов. От своя страна в Брюксел Николай Ненчев изрази задоволство от изпълнението на Плана за готовност за действие (RAP), като изтъкна значението на мерките по Air Policing за югоизточната част на територията на Алианса.

В дневния ред на срещата във Варшава ще влезе и въпросът за осигуряване на

стабилност отвъд границите на Алианса.

Очаква се постигане на споразумение за обучителна мисия в Ирак. Така ще се допълни подготовката на иракски офицери в Йордания. Освен това, ще се разширява присъствието на НАТО в Егейско море, известно още като Бяло море. Смята се, че досегашният опит е доста ефективен. Според Столтенберг НАТО ще работи, за да превърне в операция “Актив Индевър” в по-широка операция на морската сигурност. При трансформацията на “Актив Индевър” ще се има предвид и резолюцията на ООН, относно либийското оръжейното ембарго. Алиансът продължава наблюдението и със самолетите AWACS. Намеренията са НАТО да продължава да работи с партньори в Близкия изток и Северна Африка. Г-н Столтенберг посочва, че НАТО се ангажира да направи повече, за да подкрепи своите партньори, "защото, когато нашите съседи са стабилни, ние сме по-сигурни."

Основен въпрос на срещата на върха във Варшава ще бъде, разбира се, осигуряването на ресурсите.

Според генералния секретар, има малък напредък за първи път от много години. Прогнозите са, че през 2016 г. процентът от БВП за отбрана би могъл да бъде 1,5, което е увеличение с над 3 милиарда долара. Столтенберг обаче призовава съюзниците, като запазят набраната инерция, да направят повече. Защото, казва той, нашите разходи трябва да съответстват на предизвикателствата пред сигурността.

На срещата на върха един от основните въпроси ще бъде

посланието на НАТО към Русия.

Как, отговаря генералният секретар Йенс Столтенберг: „Нашето послание е, че НАТО ще продължи да предпазва и защитава всички съюзници срещу всякакви заплахи, идващи от всички посоки. И това е причината, поради която ние реализираме най-голямото укрепване на нашата колективна отбрана от края на Студената война. В тази среща на високо равнище ще вземем нови решения, особено във връзка с присъствие в източната част на Алианса с четири батальонни бойни групи, както и в Югоизточната част на Европа. В същото време нашето силно послание е, че не търсим конфронтация с Русия, не искаме нова Студена война. Ние ще продължим да се стремим към по-конструктивни отношения на сътрудничество с Русия и особено, когато напрежението е високо, както и сега, да съхраняваме каналите за политически диалог, както и военни контакти. Защото не трябва да се допускат инциденти и злополуки, като свалянето на самолета над Турция.”

Какво се случи в София след срещата в Брюксел?

Необичайно в такива случаи последваха извънредни изявления на президента, премиера и министъра на отбраната. Целта, очевидно беше, да се изясни българската позиция. Както каза, държавният глава, за да няма спекулации. И защото няма нищо извънредно. Такъв брифинг действително беше необходим, защото срещата на върха на НАТО във Варшава е след броени дни, а все още не е известна българската позиция по очакваните решения. Сега поне президентът Росен Плевнелиев заяви, че не правим нищо извън приетата от парламента Програма за развитие на отбранителните способности до 2020 г. и Плана за развитие на Въоръжените сили до 2020 г. Всичко друго, посочи той, е противозаконно.

Държавният глава не отрече, че ще участваме с до 400 военнослужещи в многонационална бригада на НАТО в Румъния, но подчерта, че става въпрос за обучение на ротационен принцип. На същия принцип – учения, подготовка и координация, ще се подчинява инициативата за регионално сътрудничество в областта на морската отбрана, но в рамките на формата на НАТО, стана ясно от думите на президента.

Истината е, че няма яснота, истината е, че тепърва ще трябва много да се работи. Този извод на президента е колкото успокояващ, толкова и тревожен. От една страна Росен Плевнелиев твърди, че румънският му колега не говори за „флотилии, за нови кораби, обърнати срещу някого”. От друга страна отбелязва, че става дума за първия етап на тази регионална инициатива, т.е. за морски учения, а „след това ще видим как ще бъде развита“. Тревожното е, че и президентът не знае какво ще се случи. „Ще работим, ще видим каква е тази инициатива. Меморандум ли ще бъде, инициатива ли ще бъде, какво ще бъде, ще я има ли, няма ли да я има. Всичко това обаче в рамките на легитимните насоки, дадени към българските Въоръжени сили, програма и план за развитие до 2020 г.”

Всичко онова, което се случи в последните няколко дни, беше съгласувано както с президента, така и с министър-председателя, каза министър Ненчев. На срещата с румънския му колега е била представена инициативата на Румъния и Турция за изграждане на флотилия. Нещо, срещу което възразих и помолих, ако се разглежда този въпрос, той да се разглежда във формат политическо ръководство на НАТО, заяви министърът.

Флотилия, по начина, по който беше предложена, е отхвърлена и от държавния глава, от военния министър и от мен и на срещата с румънския премиер, и на срещата с румънския президент, каза министър-председателят Бойко Борисов. Според него България е доказала своята евроатлантическа ориентация. Ние, припомни той, имаме от 2006 г. договор и 5000 американски войници минават всяка година на подготовка у нас, като до 2500 могат да бъдат едновременно в базата в Ново село. Модернизирахме летищата в Безмер и Граф Игнатиево, непрекъснато у нас се провеждат съвместни тренировки, продължи Бойко Борисов, за да каже: „Оттук нататък има една граница”. Още от неговите думи: „И аз неслучайно като говорех за „ястреби“, има държави, които гонят своите интереси, гонят своите позиции, искат да са на гребена на вълната в даден момент, това си е тяхна работа. Аз съм изключително доволен и щастлив, че и държавният глава, и министърът на отбраната, говорих и с външния министър, сме категорични по тази тема.” Той прогнозира, че тема за кораби на НАТО да охраняват нашата граница може да възникне при мощна бежанска вълна, ако се зададе по море, след като затворят Егейско и Средиземно море. Надява се, обаче, да се справим с наши сили.

Какво ще прави по-нататък НАТО, ще се решава във Варшава. Всеки ангажимент от наша страна би трябвало да минава през санкцията на парламента. Обезпокоително е, че важни решения за националната отбрана и участието на България в съюзни формирования се чуват зад граница или при посещения на чужденци, макар и съюзници, казва председателят на Комисията по отбрана генерал от резерав Михо Михов.

Спирдон Спирдонов

Снимка НАТО