Детайли

Категория: Светът

Публикувана на 02 Октомври 2016

Посещения: 3247

Новото лице на руското разузнаване: какво означава идването на Наришкин

Екатерина Синелшчикова, Руски дневник

Владимир Путин смени шефа на Службата за външно разузнаване. Тя бе оглавена от бившия шеф на руския парламент и отдавнашен приятел на президента Сергей Наришкин. Експертите не изключват възможността Наришкин да се опита да вдигне агентурната мрежа на ново ниво.

В четвъртък вечерта, на 22 септември, президентът Владимир Путин инициира поредното кадрово рестартиране на персонала, като освободи от длъжност председателя на Държавната дума и свой съратник от „питерската“ група Сергей Наришкин. В замяна на това екс-председателят на Думата получи поста шеф на Службата за външно разузнаване (СВР) – структура, за която се знае изключително малко, а ръководните длъжности в нея, според много наблюдатели, не предполагат дълбоко въвличане в разузнавателната дейност. Михаил Фрадков, който оглавяваше СВР почти девет години, е ярък пример в това отношение. До заемането на поста той не е имал никакво отношение към разузнаването.

В случая с Наришкин е малко по-различно: четвъртият човек в руската политика се върна към това, с което е започнал. По неофициални данни бившият шеф на парламента започва кариерата си в края на 70-те години в Първо главно управление на КГБ, което отговаря за външното разузнаване и след това е обособено в отделна служба – СВР.

Преминаването на Сергей Наришкин към разузнаването може да се окаже опит леко да се усили закостенялата система на СВР, а също и да му се осигури синекурна длъжност с прилична заплата. Съдейки по декларацията, през изминала година доходът на началника на СВР е най-внушителен сред останалите шефове на спецслужби – 20 млн. рубли ($319 000).

Роденият в Санкт Петербург Наришкин е завършил Международният институт по мениджмънт, специалност „Икономика“ в родния си град. В началото на 1990-те години работи заедно с Путин в кметството, а след това в правителството на Ленинградска област. През 2004 г. пристига в Москва и веднага попада на точното място – назначен е за зам.- ръководител на икономическото управление, скоро става шеф на администрацията в правителството на Фрадков. Работи и като вицепремиер, докато през 2008 г. не оглавява администрацията на президента Дмитрий Медведев. През 2011 г. Наришкин попада в Държавната дума, когато резултатите на партия „Единна Русия“ водят до загуба на мнозинството в долната камара. На изборите през 2016 г. Наришкин отново спечели мандат, а „Единна Русия“ – мнозинство в парламента.

СВР променя задачите си?

Съгласно президентския указ Михаил Фрадков е освободен от длъжност „във връзка с излизането му в пенсия“. Сега той ще оглави Съвета на директорите на държавната монополна компания „Руски държавни железници“. Но има и други наблюдения. По данни на източници на изданието Slon Magazine (Slon.ru) през последните месеци в Кремъл са постъпили жалби срещу шефа на СВР във връзка с агентурната работа и „прекалено оптимистичните доклади на спецслужбите за  преговорите между ЕС и САЩ за режима на свободна търговия“.

По сведения на вестник „КомvерсантЪ“ много хора в СВР говорят за нуждата от обновление на ръководния състав и за вътрешни реформи. Скандалите с руски шпиони започнаха да се появяват със завидна регулярност. Все още се помни скандалът от 2010 г., който се оказа най-грандиозният в СВР за всичките години на неговото съществуване – тогава ФБР залови 10 агенти под дълбоко прикритие – можеха да бъдат осветени още 80, както и цялата система за събиране на разузнавателна информация.

За разлика от непрофилния Фрадков, новият шеф не е равнодушен към разузнавателната работа – Наришкин е много по-уместна фигура, според президента на независимия Институт за национална стратегия Михаил Ремизов. „Той е способен да подсили позицията, на която започва работа, още повече че принадлежи към висшата лига руски политици и е близък с президента. Плюс това има добър списък с прослужено време точно в тази сфера“, казва експертът.

Според политолога не бива да се пренебрегва и фактът, че при сегашните сложни отношения със Запада СВР променя задачите си. Критично важно става умението да се работи по тертипа на британското разузнаване (Intelligence Service) – да бъде съвместявана комплексната аналитична дейност за заплахите и качествената обработка на данните. „В момента СВР трябва да бъде ключова структура, формираща когнитивната карта на света и следователно политическата стратегия на Русия“, казва той.

Администратор, на когото вярват

За кариерата на самия Наришкин, когото в СВР смятат за „свой“, това назначение може и да е понижение, смята членът на експертния съвет на Института за социално-икономически и политически изследвания Алексей Зудин. Все пак реално позицията на СВР в листата с ранговете не стои много високо. Самият Наришкин до последно наричаше информациите, че отива в разузнаването „спекулации“, участваше в изборите за Държавната дума (проведени на 18 септември) и заяви, че не „възнамерява да отстъпва мандата“ си.

Ще се появи ли в Русия аналог на КГБ?

Изданието Газета.ru отбелязва, че в това назначение се вижда високата оценка за дейността на Наришкин в Държавната дума, където той се изяви като добър администратор, но не и като блестящ политик. Според генерал-лейтенанта от КГБ Николай Леонов преминаването на Сергей Наришкин от парламента във външното разузнаване е „чисто политическо назначение“. „Това е естествено и разбираемо, защото държавният глава трябва да има за шеф на СВР човек, на когото има пълно доверие. Освен това Наришкин има огромен опит в държавната и политическата работа, което прави кандидатурата му безспорна и няма да има разногласия по въпроса“, казва още Леонов пред изданието.

Остава ли Наришкин чисто политическо назначение или отива в СВР в качеството на реформатор – това е въпросът, смята Зудин. Фрадков беше политическо назначение. Съдбата на Наришкин не е еднозначна. Ако слуховете за създаване под егидата на ФСБ на Министерство на държавната сигурност (структура, която ще обедини в себе си всички други силови ведомства, в това число и СВР) се потвърдят, Наришкин скоро ще се окаже сред губещите. „Там вече ще си има началник“, казва Зугин.

Но отиването в разузнаването не може да бъде наречено точно синекурна работа. Кой ще заеме мястото на Наришкин като председател на Държавната дума ще се разбере до дни. Кандидат номер едно е сегашният заместник-ръководител на администрацията на президента, „сивият кардинал на Кремъл“ Вячеслав Володин.

Детайли

Категория: Светът

Публикувана на 29 Август 2016

Посещения: 2954

Завръщането на генерал Громов и хаоса около Сирия

Ofmedia.bg

Използването на стратегическите бомбардировачи Ту-­22М3, излитащи от авиобазата Хамадан в Иран вместо от Южна Русия, е част от нова стратегия на Русия за бойните действия в Сирия и в частност за военните действия във втория по големина град Алепо. Очевидно Москва няма намерение да се съобразява с възраженията на САЩ (че по този начин се нарушава резолюция 2231 на СС на ООН) и на ирански депутат (че така се нарушава конституцията на страната).

Нещо повече, присъствието на такива руски въоръжения в Иран, целящи удари по цели в най­-важната битка в момента в Сирия, означава, че на този етап не съществуват никакви стратегически споразумения със САЩ, Турция или Саудитска Арабия. Те опровергават каквито и да е позитивни сигнали, излъчвани от дипломатите на тези държави.
На последното заседание на Съвета за национална сигурност президентът Путин е отбелязал, че сирийската армия е твърде бавна и не успява да координира своите действия с руските въздушни удари. За тази цел е дадена зелена светлина за прехвърлянето в Сирия на контингент от 2000 руски доброволци, първите от които вече са пристигнали в Тартус. Според арабски източник командването на този специфичен контингент, от чиито редове са дадени вече десетки убити, е предоставено на о.р. генерал Борис Громов. Последният е известен с това, че през 1989 г. изведе съветските войски от Афганистан.

Министърът на отбраната на РФ Сергей Шойгу е поискал отсрочка до 15 септември да бъде „затворена пролуката, направена от бунтовниците“ в обсадата на Алепо. Поради тази причина ударите на руската авиация са насочени именно срещу бунтовниците. Чрез тях Москва се опитва да елиминира тактическото полево ръководство на Турция и Саудитска Арабия. Според местни източници при последните удари на руската авиация са били убити двама саудитски и един пакистански офицер.

Новата руска тактика е изненада и за турската страна. Руско-­турските срещи на високо и на експертно равнище не са дали практически никакъв резултат за Сирия. Отговорът на въпроса дали Москва е закрила представителство на сирийската прокюрдска партия Демократичен съюз (ПДС) го дава в свое интервю нейният лидер Салех Муслим, който е отрицателен.

В същото време искането на руската страна Турция да затвори границата със Сирия за бойци и оръжие го дават местни източници. Той също е отрицателен. Нещата практически продължават по същия начин. Експерти добавят, че срещата Путин – Ердоган е имала за цел да върне положението между двете страни в състоянието отпреди 24 октомври 2015 г., когато беше свален руският самолет. Преди този период двете страни отстояваха коренно противоположни интереси в Сирия, но поддържаха добри икономически отношения.

Радикализирането на турската външна политика след опита за преврат на 15 юли прие и своите измерения спрямо Сирия. Две седмици след тази дата външният министър Чувушоглу е събрал при себе си лидерите на сирийската опозиция и им е дал нареждане да започнат офанзива в Алепо. Преди опита за преврат имаше сигнали за осъществяването на задкулисни контакти между Дамаск и Анкара на антикюрдска основа. Като евентуалният резултат от въпросното сътрудничество е убийството в началото на юли 2016 г. в сирийския град Камишли на третия човек в йерархията на ПКК, сириеца Бахор Ердал. Той е създател на продължилата 9 месеца практика на управление на регионалните комитети в турските градове с доминиращо кюрдско население в Югоизточна Турция. За тяхното ликвидиране турската армия използва танкове и артилерия. Сега турският премиер Бинали Ялдъръм потвърди, че не вижда Сирия с Асад, декларирайки необходимостта от териториалната цялост на страната (антикюрдско послание) и нейното антиконфесионално управление (анти­-Асад послание).

Запознати твърдят, че руската страна е стимулирана да активизира действията в Сирия в очакване на новата американска администрация, която едва ли ще бъде толкова сговорчива като тази на Барак Обама. Според израелски източници първото различие между Москва и Вашингтон (най­-вероятно управляван от Хилъри Клинтън) ще бъде именно за Сирия.

В Тел Авив вече заявиха, че са обезпокоени от изключителното тясно военно сътрудничество между Русия и Иран, което след използването на авиобазата в Хамадан може да прерасне и в координацията на действия извън сирийските национални граници.

Експерти са на мнение, че Вашингтон и Москва са изготвили дългосрочни стратегии в очакването на новия стопанин на Белия дом. Русия иска да по­добри позициите на терен след появата на новия американски президент. Паралелно с това САЩ залагат на т.нар. Vetted Syrian Opposition (VSO). Става въпрос за онези бунтовници, чиято „селекция е предимно въз основа на лични качества, военен опит и сцепление на отделните отряди и които са способни да постигнат своята легитимност чрез победа на ИДИЛ на терен”. За 2017 г. сумата, отделена за тях, е в размер от 250 млн. долара.

Основната финансова тежест е на Саудитска Арабия и Катар, а тренировъчната и логистичната подкрепа е на Турция и Йордания. Техният приблизителен брой е около 40. Основните са „Нова сирийска армия”, движението „Нуредин Занки”, отрядът „Султан Мурад” (за който нашите медии отбелязаха снабдяването с български муниции), отряд 99, бригада 51, бригада „Хамза”, бригада „Моатасим”, бригада „Султан Мехмед Завоевателят”, Северният отряд, както и отделни части от двете най­-големи бунтовническите милиции, възприемани от Москва като терористични, „Ахрар аш шам” и „Джейш ал ислам”.

Въпреки че САЩ деидеологизираха подхода на селекцията на въпросните бунтовнически милиции, прави впечатление, че акцентът е поставен върху тези, създадени от отцепници от сирийската армия, и такива, които изповядват идеологията на „Мюсюлманските братя”. Отношението към последните коренно отличава Русия и САЩ. „Мюсюлманските братя” са включени в списъка на терористичните организации на Москва, докато за Вашингтон те не са терористи. Страните­ членки в антитерористичната коалиция също имат своята роля в снабдяването с оръжие, логистиката и подготовка в зависимост от ролята, която дадената държава изпълнява в програмата.

Кюрдските милиции „Части за народна защита”, военното крило на ПДС, имат друг статут. Те са включени в програми на Пентагона и не участват в предходната. Сътрудничеството на САЩ с кюрдите против ИДИЛ е една от причините за недоволството на Анкара от Вашинтгон. В същото време тя е силен инструмент за натиск върху Турция да не напуска НАТО и да продължи сътрудничеството със Запада. Както отбелязват близкоизточни коментатори, опитът за преврат в Турция предизвика огромни сътресения. Има антидемократични промени във вътрешната и радикални моменти във външната политика. Но това събитие не е равностойно на ислямската революция през 1979 г. в Иран. Според близкоизточни анализатори няма промяна в ценностната система и преминаването на Турция към руско­-иранско­-сирийско­-Хизбула съюз е фикция. Преди 15 юли 2016 г. Ердоган беше част от движението „Мюсюлмански братя”. След тази дата той продължава да бъде, но вече в силно радикализирана форма.

Въпросът е докъде може да стигне, така че да остане формален съюзник на Запада и член на НАТО. Турският колумнист Синан Бейкет от вестник „Хюриет” поставя акцент върху факта, че сега „паралелната структура” на Гюлен е основната мишена на правителството. В същото време „паралелните общности” на кюрдите имат много по­-голям потенциал, тъй като могат да откъснат територии от самата държава, докато общността на Гюлен не може. Ердоган и Гюлен са част от едно тяло. Анализаторът от Algemeiner Бен Коен сполучливо оприличава техните взаимоотношения като тези между Сталин и Троцки. Всяко по­-рязко сближаване на Анкара към Москва ще предизвика пропорционално действие на Вашингтон към кюрдите, което е в много по­-голям ущърб на Анкара.

Ердоган отлично знае, че на този етап Вашингтон е гарантът, че независим Кюрдистан няма да получи статут на международно призната държава в Съвета за сигурност на ООН. От него зависи дали военното сътрудничество с кюрдите ще прерасне в политическо, както го желаят те. Особено сега, когато президентът на иракски Кюрдистан Месауд Барзани отново започна да говори за необходимостта от отделяне от иракската държава.

Текстът е публикуван в The Foreign Insider.

Детайли

Категория: Светът

Публикувана на 30 Септември 2016

Посещения: 2613

Хилари Клинтън печели срещу Тръмп с 60:40 в първия тв дебат

Ofmedia.bg

По време на диспута с Клинтън в университета "Хофстра" в щата Ню Йорк Тръмп прояви известния си рязък стил, като заяви в отговор на неин коментар: "Типичен политик: само приказки, а никакви действия", съобщава epicenter.bg.

Клинтън се обърна направо към зрителите и заяви: ”Не става дума за нас, а за вас”. Тръмп първоначално избегна въпроса, като каза, че ще направи намиращата се според него в ”сериозни затруднения” Америка ”отново велика”, и добави: ”Ще мога да го направя. Не вярвам, че Хилари Клинтън ще може”.

 Републиканският кандидат обаче завърши отговора си, като каза, че ако неговата съперничка от Демократическата партия спечели президентските избори, той "напълно ще я подкрепи".

 Доналд Тръмп обвини Хилари Клинтън, че подкрепя вредни търговски споразумения, предаде ДПА. Той разкритикува Клинтън за Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) с Канада и Мексико, подписано от нейния съпруг - бившия президент на САЩ Бил Клинтън, и каза, че Транс-тихоокеанското партньорство (ТТП) ще бъде "почти също толкова лошо".

 "Надявах се, че това ще бъде добра сделка..., но стигнах до извода, че не беше", заяви Хилари Клинтън за ТТП, което тя подкрепи като държавен секретар, но сега казва, че е против него. Тя заяви, че ще преценява търговските споразумения въз основа на това дали създават работни места.

 Тръмп изтъкна като свой основен приоритет предоговарянето на търговските споразумения. "Трябва да предоговорим търговските си сделки и да спрем да позволяваме на тези страни да крадат нашите компании и нашите работни места", каза той.

 Тръмп заяви, че съгласно неговия план данъците ще бъдат сериозно намалени, което според него ще съдейства за "създаване на работни места, каквото не сме виждали от времето на Роналд Рейгън".

 По време на диспута с Клинтън в университета "Хофстра" в щата Ню Йорк той прояви известния си рязък стил, като заяви в отговор на неин коментар: "Типичен политик: само приказки, а никакви действия".

Телевизионната компанията Си Ен Ен обяви, позовавайки се на анкета след първия дебат в университета Хофстра, че победа е удържала Хилари Клинтън.

Според анкетата 62% от запитаните са посочили за победител кандидатката на демократите, а 27% са заложили на Доналд Тръмп.

В същото време водещият програмата на Си Ен Ен, представяйки резултатите от допитването, е отбелязал, че "целевата аудитория, сред която е била проведена анкетата, се е състояла в 41% от привърженици на Демократическата партия и 26 % - на Републиканската".

Детайли

Категория: Светът

Публикувана на 23 Август 2016

Посещения: 2528

В Москва ще има „леко метро"

Анастасия Рупасова, Руски дневник

На 10 септември в руската столица ще се открие Московският централен пръстен (МЦП) – аналог на германския S-Bahn и „лондонското открито метро“. Новите вагони, които ще имат WiFi, ще могат да превозват до 400 000 души дневно, което ще позволи метрото в Москва да се облекчи с 15% и да се съкрати с 20 минути средното пътуване из града.

Идеята да се построи такава пръстеновидна железопътна линия не е нова. За първи път тя е лансирана от министъра на финансите на Руската империя Сергей Витте преди повече от сто години. На 7 ноември 1897 година Николай II възлага на специално съвещание да се започне изграждането на Малката пръстеновидна железопътна линия и през 1903 година това става факт.

Станциите по линията били проектирани в стил модерн: керемидите за покривите били купени от Варшава, а часовниците – от известната швейцарска фирма „Павел Буре“, в помещенията на станциите било прокарано електричество и монтирани холандски и руски печки.

Въпреки очакванията, пътническият превоз не потръгнал веднага. Високата цена на билетите значително свивала потока от пътуващи. Ценовата политика била преразгледана и до 1917 година МЦП превозвал из Москва работници и служещи.

Само че след 20-те години на миналия век, когато през районите, през които минавала линията, тръгнали трамваи и автобуси, движението на пътници по кръговия жп път било спряно. Той се използвал само за превоз на товари.

В съветско време много пъти се подемала идеята МЦП отново да стане един от видовете градски транспорт. Само че голямата натовареност с превози на товари и особеностите на съоръжението не позволявали лесно и бързо по линията да се пуснат пътнически вагони.

Едва през 2011 година проектът за включване на пръстеновидната железопътна линия в транспортната мрежа на столицата бил приет от градските власти. След като бъде изпълнен изцяло, МЦП ще може да се нарече пълноценен аналог на „лондонското открито метро“, на S-bahn в Германия, на Stadtbahn в Австрия, на RER във Франция, на Passante в Италия и на HEV в Унгария.

Какво да чакат московчани?

Влаковете „Ласточка“ (Лястовичка) бяха избрани за подвижния състав на МЦП. Те са изградени от компанията Siemens специално за руските железопътни линии. Същият модел беше използван по време на Олимпиадата в Сочи, както и в Подмосковието, по ленинградското и редица други направления. Дневно по линията ще се движат 130 двойки „Ласточка“. Вагоните са по-големи от използваните в метрото – те са по-широки, седящите места са по-малко, ще има тоалетни, климатици, екрани, пространство за детски колички и велосипеди.

Влаковете ще имат електрически контакти за зареждане на мобилни устройства и WiFi. Всеки влак ще има по 5 вагона и ще може да превозва 1250 пътници. Заплащането за пътуването по МЦП ще става със същите карти, които се използват и в метрото: Единна (еднократни пътувания) и Тройка (попълваща се карта).

По целия МЦП ще работят 31 станции. Всяка една от тях се планира да бъде свързана със спирките на наземния транспорт, а 17 – със станциите на метрото. Преходът при прехвърлянето от 11 станции към метрото ще става по закрити галерии: инженерите метростроители наричат това принципа на „сухите крака“. От 10 станции ще може пътуващите да се прехвърлят на крайградски електрички.

Столичните власти обещават, че прехвърлянето ще отнема не повече от 8 минути. В час пик влаковете ще се движат на интервал от 5-6 минути и от 10-15 минути през останалото време. Графикът на работа на МЦП е напълно аналогичен на разписанието на метрото: от 6 часа сутринта до 1 часа през нощта.

По прогнози, Московският централен пръстен трябва да намали натоварването на пръстеновидната линия на метрото (Колцевая) с 15% и с 40% да разтовари московските гари: на жителите на Подмосковието вече няма да им се налага да използват метрото, за да си стигат до домовете, а като седнат в МЦП. Това, по думите на авторите на проекта, ще намали с 20 минути времето на средностатистическото пътуване.

Тъй като за няколко милиона граждани МЦП ще стане най-близкият до дома транспорт, то само след една година столичните електрички ще могат да приемат до 400 000 души дневно. А за една година МЦП ще обслужва до 300 милиона пътници.