Виктор Орбан: България трябва да влезе в Шенген

Ofmedia.bg

orban 080116България трябва да влезе в Шенгенската зоната за свободно движение на ЕС, а Съюзът трябва да установи нова защитна линия по северната гранична линия на Гърция, заяви унгарският министър-председател Виктор Орбан в интервю за държавното радио на Унгария, цитиран от агенция Ройтерс.

Според него Македония трябва да получи финансова подкрепа и друга помощ, за да може да подсили защитните си сили срещу мигрантската вълна, предаде БГНЕС.

Орбан смята, че новата отбранителна линия е необходима, тъй като споразумението с Турция няма да е достатъчно, за да спре стотиците хиляди мигранти към Европа. "Смятам, че следващата линия на отбрана, която трябва да построим, се намира на северната граница на Гърция", каза Орбан и допълни, че по негово мнение сделката с Турция за ограничаване на мигрантския поток няма да е достатъчна. На север Гърция граничи с България и Македония.

През октомври ЕС предложи на Турция помощ от 3 млрд. евро, възможност за облекчено пътуване в съюза и подновяване на преговорите за членство в замяна на помощ за намаляване на броя мигранти в Европа. „Хубаво е, че (Турция) е обещала, че там ще има линия на защита, но ние трябва да построим сами със собствени средства една на северната граница с Гърция и да спрем - не да забавим, а да спрем миграцията", добави той.

Премиерът също така заяви, че Германия, която миналата година посрещна над един милион бежанци, наскоро се е обърнала към „здравия разум" с решението си да забави броя на идващите мигранти.

Самата Унгария беше сред първите държави в Европа, която издигна ограда по границата си за спиране на мигранти, идващи на нейна територия.

Първоначално бариерата предизвика критики от страна на другите европейски държави, но в последствие и страни като Словения и Австрия също поставиха гранични ограда, а други въведоха граничен контрол.

Хенри Кисинджър: Днес знанието се придобива от екрана, а не от хартия

 

Ofmedia.bg

henri 050115Мигрантската криза е събитие, което не се е случвало от хилядолетия, сегашната конфликтност в света е по-различна от Студената война, а интернет води до по-малко размисъл. За първи път в историята събитията се случват едновременно. Това означава, че хората знаят едновременно какво се случва във всяка част на света. А това ускорява процесите и ги прави по-сложни. Съществуват редица катаклизми в различни части на света. Но те не са с едни и същи характеристики, така че няма общ обединяващ принцип, чрез който могат да бъдат решени. В Близкия изток имате три или четири различни революции, които се случват едновременно. Има катаклизми срещу съществуващото състояние, сътресения сред различните религиозни групи, между различни етнически групи, както и разместване на пластовете отвъд националните граници. И има бунт срещу цялата система. И това е само един регион! Китай става все по-силен и по този начин на международната сцена се появява нова сила. И самите те са подложени на огромни промени. Русия търси своята идентичност в условията на една чужда за нея среда. Освен това има проблем и със западния свят. Днешна Европа е почти неузнаваема в сравнение с това, което беше преди 100 години. Тя се опитва да създаде ново единство, без обаче да е в състояние да му даде политически израз. Европа не е в състояние да прави дългосрочна политика. Така че всички тези елементи се преплитат. Тук виждам ново качество на сложност.

Близкият изток, „Ислямска държава“ и тероризмът

Нападението от 11 септември 2001 година е извършено от една ограничена група хора срещу една западна държава. Оттогава характерът на конфликта се промени. Същността на „Ислямска държава“ е различна от тази на „Ал Кайда“. ИД има териториална база и оттук действа, от една страна, като традиционна държава със своя администрация, а от друга, като религиозно движение във външните си амбиции, като идеологически субект, а не като държава.

Смятам, че не може да намерим дипломатическо решение на проблема с ИД. Докато съществува, ИД ще се плоди, ще твърди, че другите общества са незаконни и ще се опитва да създаде халифат в Близкия изток. Най-значимата дипломация ще бъде онази, която ще може да обедини застрашените общества и те да създават структура, която ще е по-трудно да бъде атакувана от ИД. Винаги съм вярвал, че за да има смислени преговори, трябва да има някаква обща структура на цели или ценности и тук аз не виждам място за ИД. Възможно ли е Западът да постигне някакво разбирателство с ислямския свят извън ИД? Ако ислямският свят приема легитимността на света като структура от държави, тогава аз мисля, да, трябва да се преговаря.

Сътресенията в Близкия изток няма да приключат, освен ако не се постигне нещо като Вестфалския договор, с който приключи 30-годишната война в Европа през 17 век. Най-накрая бе въведена държавна система, която в продължение на няколкостотин години се превърна в основата на международния ред. Дори и днес тя все още е основната концепция, върху която се гради международния ред. Може ли това да се случи? Да, но това няма да се случи чрез пряко договаряне с ИД.

Мирното напускане на сцената от страна на Башар Асад ще бъде един от компонентите на споразумението. Владимир Путин ще трябва да бъде компонент. Западът трябва да се примири, че без руското съгласие няма да се бъде постигнато споразумение. Мирната деескалация на този и други проблеми също няма да бъдат възможни без участието на Русия. САЩ трябва да имат нещо повече от виждането, че на Путин трябва да се даде урок, преди да има преговори с него.

В Сирия трябва да се ликвидира контрола на ИД върху териториите. Тази групировка няма да изчезне, но няма да има териториалната база, която да използва като заместител на държавността. Но след това трябва да има споразумение за териториите, които да не доведе до възпроизвеждане на кризата.

Мигрантската криза и бъдещето на ЕС

Мигрантската криза в Европа е много рядко историческо събитие, при което регионът не защитава границите си, а вместо това ги е отворил. Това не се е случвало няколко хилядолетия. Дилемата е, че има хуманитарна подбуда, когато човек вижда страданието на бежанците. Но има и исторически процес, който се случва. Когато съставът на населението се променя драматично и бързо в резултат на външни фактори, ще има исторически последици. Такова историческо събитие като миграцията ще има отражението върху обществата.

Изпитвам огромна симпатия към действията на канцлера. Като се има предвид германската история и хуманните й убеждения, тя не желае да е човекът, който ще откаже на хората да влизат в страната. Тя обаче също така знае, че в определен момент ще настъпи трансформация на социалните и политически структури. Това е неизбежно. Особено когато си имаш работа с групи от хора, които не възприемат базовите принципи на западните общества. Проявявам разбиране към нейната ситуация. Тя трябва да балансира между страданието на бежанците и дълготрайните последствия за народа й. Големият въпрос е можеш ли като германец сам да поемеш отговорността за затварянето на границите?

Не пренебрегвайте съществуващия ред

Ако по време на Студената война имахме конфронтация между държави, сега напрежението е на етническа и религиозна основа, а конфликтите са между държави и недържавни организации. Така че сегашното състояние на конфликтност в света има различен характер. Смятам, че във външната политика от съществено значение е да имате и двата елемента – на идеали и на реализъм. Вие не може да провеждате външна политика, без добър анализ на проблема, с който се опитвате да се справите, и на целите, които се опитвате да достигнете, а също ще трябва да стъпите на реализма. Но... трябва да бъдете убеден в етичните намерения, които преследвате. Ето защо аз съм нетърпим към хора, които казват, че трябва да бъдете чист реалист или чист идеалист. Не мисля, че това е възможно. Дори Бисмарк, който е трябвало да бъде чист реалист, е казвал: "Най-доброто, което един държавник може да направи, е да слуша внимателно стъпките на Бога в историята“. Значимостта на реда не бива повече да се подценява. Когато анализираме последиците от липсата на стабилност и анализираме наличието на оръжията, които се увеличават у всички страни, ние постоянно сме застрашени от катастрофа, която е немислима за предишните поколения. Има предвид по-специално ядреното и кибер оръжието.

Интернет

Една от основните промени на днешния свят е появата на интернет. Това означава, че днес знанието се придобива от екрана, а не от хартия. Така придобитите знания са по-мигновени, по-емоционални и по-малко насочени към размисъл. Когато четеш интернет, ти знаеш, че можеш отново и отново да получиш отговор, така че това е по-малък стимула да категоризираш, синтезираш и концептуализираш световните дела. Многобройните факти често изтласкват анализа. Освен това политическите ръководства имат повече причини да реагират на моментното настроение. И всичко това води до по-различни начини за справяне с проблеми в сравнение с практиката отпреди 20 години. Аз не казвам, че това е лошо, просто това е по-различно.

САЩ

Трябва да е ясно, че за голям период от време американското лидерство се взимаше за даденост, както в САЩ, така и в други страни по света. Сега сме в края на период, в който САЩ взеха участие в 5 войни, без да постигнат целите си – в Корея, където всичко беше неясно, Виетнам, Ирак, Афганистан и Либия. Това превърна американското военно участие в противоречива тема. За да бъдем честни, капацитетът на европейските правителства да изискват от гражданите неикономически жертви също се изчерпа сериозно в сравнение с миналото. Дори икономическите жертви не се постигат лесно. Когато живееш в свят, разтърсван от огромни катаклизми и демократичните народи са частично парализирани от собствените си вътрешни процеси, си изправен пред уникална ситуация.

Хенри Кисинджър е привърженик на реалната политика. Той е играл доминираща роля във външната политика на САЩ през 1969-1977 години. Бил е държавен секретар (1973-1977.) и съветник по въпросите на националната сигурност (1969-1975 г). Кисинджър е инициатор и изпълнител на политиката на разведряване между САЩ и СССР, на установяване на отношения между САЩ и Китай, подписва и Парижкия мирен договор, който слага край на Виетнамската война. Носител е на Нобеловата награда за мир. Анализът на Кисинджър, цитиран от БГНЕС, е част от обширно интервю, което той даде за вестник „Ханделсблат“.

Путин определи САЩ като заплаха за сигурността на Русия

 

Ofmedia.bg

putin 010115Новата стратегията за национална сигурност на Руската федерация назовава САЩ като част от заплахите за Русия.

САЩ се нареждат сред заплахите за националната сигурност на Русия за първи път, което е ясен знак за това как отношенията със Запада са се влошили през последните години, пише Asia Times, цитиран от Агенция "Фокус".
Документът озаглавен "За стратегията за национална сигурност на Руската федерация" беше подписан от президента на страната Владимир Путин в навечерието на Нова година.

Той замества версията от 2009 година, одобрена от предишния президент Дмитрий Медведев, в която не се споменаваше нито САЩ, нито НАТО.
"Укрепването на Русия се случва на фона на нови заплахи за националната сигурност, която има сложен и взаимосвързан характер", се казва в стратегията.
Според Кремъл в момента върху Русия се упражнява "политически, икономически, военен и информационен натиск", пише "Дневник".
Документът казва още, че Съединените щати и Европейският съюз са подкрепили "антикоституционен преврат в Украйна", който е довел до дълбоко разделение в украинското общество и до военен конфликт.
Атестацията е категорична, че разширяването на НАТО е заплаха за националната сигурност на Русия и твърди, че САЩ са разширили мрежата си от военно-биологични лаборатории в съседните на федерацията държави.

Този документ е основа за планирането на стратегията за националната сигурност за различните държавни институции на Русия. В него не се споменава Сирия.

Изненадващо почина началникът на руското военно разузнаване

 

Ofmedia.bg

razuznavane 040115Генерал Игор Сергун, началникът през последните 4 години на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на руската армия, почина на 58 години.

За това медиите научиха от съболезнователната телеграма, публикувана на сайта на президента Владимир Путин.

В текста се изразяват съболезнования за "скоропостижната му кончина". Засега няма друга информация каква може да е конкретната причина.

"Колегите и подчинените му го познаваха като истински боен офицер, опитен и компетентен командир, мъжествен и истински патриот", отбелязва Путин. "Те го уважаваха за неговия професионализъм, твърд характер, честност и порядъчност."

Сергун, бе още зам.-началник на руския Генщаб и ръководеше ГРУ от края на 2011 г., когато смени на поста генерал-полковник Александър Шляхтуров.

Той попадна сред първите санкционирани от Запада след анексирането през 2014 г. на Крим. Смята се, че отряди с командоси на ГРУ са били в авангарда по блокирането и превземането на украинските военни и административни обекти на полуострова. По-късно за служители на ГРУ имаше съобщения и в Източна Украйна.

Както е обичайно в Русия и други страни за подобни хора, много от подробностите от биографията им са засекретени. За Сергун се знае, че е роден на 28 март 1957г., в армията е от 1973г., а в разузнаването - от 1984г. През 1998г. е бил военен аташе на Русия в Албания. Възпитаник е на Московското суворовско военно училище, на Московското висше общовойсково командно училище "Върховен Съвет на РСФСР", на Военната академия на Съветската армия и на Военната академия на Генщаба на въоръжените сили на Руската федерация.

Преселението на народите в Европа е режисирано, но от кого и защо

 

Юри Михалков

beganci 301215Очевидно 2015-та година ще остане в историята на Евросъюза с мигрантската криза. А тази пък криза показа, че общността има тумор. Засега той като че ли е доброкачествен, но за да не стане злокачествен Съюзът ще трябва да си даде отговор на всички причини за кризата.

За ролята на Германия, която търсеше работна ръка в мигрантите, вече е говорено достатъчно.

Кризата обаче навява размисли и за геополитически причини от по-планетарен мащаб. Евросъюзът вече призна, че Арабската пролет, последвалият конфликт в Сирия, както и в Ирак отпреди това са най-видимите причини. Но готов ли е Съюзът да признае, че сам е посеял тези причини – чрез износа на демокрация и собствени ценности в регион, където те просто не могат да виреят? Готов ли е открито да каже, че мигрантската криза е предизвикана и от собствената му политика? А тя в немалка степен е налагана от Вашингтон. В тази връзка ще бъде ли готов ли занапред да спре износа на ценностите си, да се ръководи от прагматични и собствени, а не от идеалистични, но чужди и разрушителни подбуди?

Бившият чешки президент Вацлав Клаус вижда и друга причина, която е доста страховита. Кризата с миграцията е изкуствено предизвикано преселение на народите, с цел да се ускори създаването на единно образувание на базата на Евросъюза, заяви той при представянето на книгата, посветена именно на кризата. „Миграционната криза е управлявана от елита на ЕС, заинтересован от премахването на националността на държавите и създаването на европейска супердържава. За целите на европейския мултикултурен елит е необходимо да се унищожат националните държави. За това пречат чехите, които желаят да останат чехи, французите, които искат да са французи, португалци, които искат да останат такива…Те разбраха, че ако европейското общество се разреди с мигранти, които нямат корени сред европейските народи, те ще получат шанс да осъществят изкуствен и фалшифициран процес на обединение на европейския континент”, убеден е Вацлав Клаус. Брюксел унищожава Европа, ЕС ликвидира националностите – какво ще кажете, страховито, нали! Където отиде идеята, че скелетът, силата на ЕС е в неговото многообразие? Дори и на съветските лидери Хрушчов и Брежнев не им е минавало на ум да претопят сателитите си и да създадат супердържавно образувание.

Вярно е, че Вацлав Краус е евроскептик, който се обявява срещу превръщането на ЕС в политически съюз, но е вярно също, че той е много трезв политик, който не витае в облаците от фактите, които знае. Пък и сходно мнение изрази и приемникът му Милош Земан, който в коледното си обръщение към нацията заяви, че миграционна криза е планирано нахлуване.

По-голямата част от бежанците са от Сирия, които започнаха да бягат от там още от началото на конфликта в страната през 2011 година и се заселиха в съседните Турция, Ливан и Йордания. Те обаче се юрнаха към Европа едва след 4 години-през 2015 година. Но имено пред настоящата година преговорите между САЩ и ЕС за трансатлантическо партньорство и зона за свободна търговия(TTIP)не просто навлязоха в решителна фаза, ами се натъкнаха на силна съпротива сред европейската общественост. Случайно ли е, че тези два процеса се преплетоха през 2015-та? Свидетели на бежанския поток са забелязали, че въоръжените с мобифони мигранти постоянно говорят по тях, не се лутат из страните, знаят къде да стигнат или да продължат? Очевидно те са насочвани – и не само по телефона. Вече се появиха разкрития, че в интернет подобно насочване се е извършвало от неправителствени организации, най-вече от САЩ и Великобритания. А това са държави, чиито политически върхушки искат ТTIP? В този смисъл мисълта, че бежанската криза е организирана, за да бъде притиснат ЕС и да кандиса заTTIP, не изглежда толкова импровизаторска или пък спекулативна.

От едно изявление на мултимилиардера Джордж Сорос може да разширим кръга на възможните глобални причини. В разгара на кризата той каза, че на Европа годишно й трябвали по 1 милион мигранти, които да бъдат настанявани „там, където поискат“. Според него в тази дейност трябва да с включат неправителствени организации, църквата и бизнесмени като спонсори. Да припомним, че самият Сорос финансира неправителствени организации и е бизнесмен спонсор. Друг път той сподели, че предпочитал мигрантите, а не границите. Очевидно той смята, че чрез ловката им пазарната употреба по-лесно ще се трупат по-големи печалби. И не е далеч от ума, че най-вероятно негови структури също подтикват и насочват мигрантите към Европа. Да речем, че това е сметката на един пазарен играч, но не е тайна, че Вашингтон използва Сорос за прокарване на своята политика. В същото време ЕС неведнъж е давал повод за горчивия извод, че е протекторат на американската геополитика. В този смисъл дали чрез Сорос, съответно и чрез мигрантската криза Америка не работи за превръщането на ЕС в онзи разноетнически котел, какъвто е самата тя? И така тя няма ли по-лесно да мениджира Евросъюза, който всъщност е неин проект, както твърдят познавачите на историята? Как да не се запиташ дали разводняването на Европа с мигранти и разноетническия котел на Америка са двете страни на една и съща геополитическа монета? И в случая не е толкова важно дали брюкселските еврократи действат самостоятелно по разводняването или идеята им за котела е подхвърлена от Вашингтон. Важното е друго – че Европа върви към самоубийство.

Престъпните подбуди несъмнено също стоят зад преселническата криза. Според експертни оценки едно мигрантско място в лодка струва 3000-5000 долара, с една дървена лодка за бежанци може да се изкарат 380 000 евро печалби, а годишният доход на мигрантската контрабанда достига 15 млрд. долара. Не случайно зам.-генералният секретар на ООН Юрий Федотов, който ръководи управлението за борба с наркотиците и престъпността, заяви, че зад бежанската вълна „може да стои някакъв организиращ фактор, който трябва да бъде разкрит”.

Експерти например установили, че най-много туитове с лозунга „Добре дошли, бежанци!“ (в Германия) са публикували граждани на споменатите вече две държави – САЩ и Великобритания. Установено е също, че профилите на тези, които са си разменили най-популярните туитове, показват, че това са доста известни персони, пряко и непосредствено свързани с различни западни неправителствени организации. Дали не са свързани и със Сорос? На свой ред организациите спонсори несъмнено са от средите на попечители, учредители, ръководители от бившите спецслужби, големи финансисти и прочие. В свое изследване за бежанската криза, станало достояние у нас благодарение на “Поглед.инфо” руската икономистка, юристка, експертка по информационни технологии и авторка на редица книги Елена Ларина пише следното: „В света за последните десетилетия се създаде могъщ престъпен алианс и напълно легални групи, структури, организации, свързани с разузнавателни общности, финансисти, големи медии. Те имат връзки и с висши политически, включително управляващи, кръгове на Запад. Това е страховита, самодостатъчна, наднационална сила на злото, която може да съществува само в спекулативно-финансовата икономика, където пари се правят буквално от нищото. За нейното съществуване не е нужна наука, техника и реален инженерно-производствен прогрес. Източникът на нейните пари е хаосът. Затова те не просто проникват в истинската политика, икономика, социален живот, но разрушават и създават хаос в целия свят, в отделни негови региони и страни”. Случайна ли е фразата на Сорос, че мигрантите в Европа трябва отиват „там, където поискат“? Това не е ли рецепта хаоса, за който говори Елена Ларина? Очевидно е, че един анализ на причините за мигрантската криза ще трябва да включва и констатациите на Ларина и такива като нея.

Като цяло, ако Съюзът не стигне и на широко, и на дълбоко за причините за кризата, ако съответно не вземе контрамерки злокачественият тумор ще дойде от само себе си.

Тежък и горчив анализ ЕС трябва да направи и за собствената си реакция по кризата. На очи най-вече се набиват две неща – институционалната немощ на Съюза и раздорът сред членовете. Гърция не можеше или не искаше да регистрира всички влизащи бежанци и по този начин прехвърли решаването на проблема на следващата държава от маршрута. Съответно по същия начин действаше всяка следваща държава от маршрута. В същото време ЕС бездействаше през първата половина на година и реши да помага на Гърция чак някъде през есента.

Докато обвиняваната в южняшка небрежност Италия най-стриктно вземаше пръстовите отпечатъци от мигрантите, педантичната и образцова иначе Германия заряза тази процедура – макар да бе задължена, а и всички знаем как тя държи на реда. Направи го по нареждане на Меркел от периода, преди самата тя да хлопне вратата пред бежанците. “Правилата, които важат за Италия, трябва да важат и за Германия”, опълчи се на всесилната канцлерка италианският премиер Матео Ренци в интервю за “Файненшъл таймс”.

Освен това цяла група държави отхвърлят задължителния квотен принцип за приемането на 160 000 бежанци, които намериха убежище в Гърция и Италия, приели близо 1 млн. чужденци – това са Словакия, Чехия, Унгария, Полша и балтийските държави. Словакия дори заведе дело срещу Еврокомисията заради квотите. Поради всичко това решението за разпределението на мигрантите не може да се изпълни. До момента едва 184 мигранти от Гърция и Италия са пренасочени към други държави от ЕС.

Да не говорим, че направо плашеща е мудността и тромавостта на ЕС. Всички казват колко опасна е мигрантската криза, но цяла година Съюзът не можеше да изработи единен подход към нея. Дори на последната си среща на върха в средата на този месец общността отложи с половин година създаването на нова агенция за охрана на външните граници. С мудността си Европейският съюз не заприличва на Съветския съюз?

Да, ЕС все пак взе най-неотложни мерки, но чак през есента. Въпросът обаче е защо това не стана един сезон по-рано – в началото на лятото. Да не говорим, че ЕС би трябвало да има потенциала (политически, финансов, дипломатически, експертен) за адекватна реакция с още един сезон по-рано – или през пролетта. Или за адекватна реакция в аванс, както се полага на една общност с претенции да бъде глобална сила. Симптоми за кризата имаше още през 2014 година, когато в Европа бяха влезли 626 000 бежанци. Имаше и предупреждения, че общността ще бъде залята от бежанска вълна.

Наистина, близо половин година бежанският потоп съвпадаше с тежката финансова криза с Гърция, но нима една 500-милионна общност не може да излъчи елит, който да реагира правилно на повече от една криза?

Изобщо ЕС още не е намерил равновесното положение между две основополагащи свои ценности – солидарността и самозащитата, между отвореността и контрола по границите. Заплаха от дезинтеграция, от разпада на Шенгенската зона и на самия Евросъюз не е отминала. Очевидно на ЕС му предстои да направи болезнена равносметка от кризата, но една от рецептите вече е посочена от унгарския премиер Виктор Орбан – да промени основополагащите си договори, за да се справи с миграционните проблеми и да намери баланса между изповядваните ценности и приоритети. Без това туморът едва ли би останал доброкачествен.

А къде сме ние? Този въпрос от социологичните анкети от близкото минало звучи уместно след всичко казано дотук. Мигрантската криза е един от много редките случаи, в които страната ни се оказа пощадена от едно наднационално или глобално явление – поне засега. Миналия век не ни бяха подминали нито двете световни войни, нито световните икономически кризи, нито Студената война, докато сега глобализмът ни подминава и това определено е добре за нас. Вярно, че в началото и в края на годината ние стояхме на противоположни полюси по кризата. Годината започна с тревогата, че страната ще бъде залята от бежанци. Тогава се говореше също, че след 1 март рязко ще се засили бежанската вълна. Дойде обаче 1 март, после и 1 първи април и липсата на вълна не се оказа първоаприлска шега.

Но бежанският поток само временно е минал покрай нас. По оценки на ООН около 60 млн. мигранти са готови всеки могат да се изсипят в богатите страни, а потенциалът на бежанската вълна стига и до 200 млн. несретници от Африка и Азия. Една трета от тези числа да се задействат, застрашени ще се окажат и Европа, и още повече България. София ще работи преди всичко за себе си, ако заговори с остър тон и рязка критичност срещу липсата на единство, срещу тромавостта и институционалната немощ на общността, ако не пести болезнени оценки в името на криворазбраната евроинтеграция.

И в същото време ще трябва да е настроена за действия на своя глава, ако се наложи. Тоест ще трябва да се отърси от сателитния си манталитет, който ни е имплантирала историята. В този смисъл нашите управляващи едва ли ще бъдат полезни за собствената си страна, ако само козируват на Брюксел. Вижте какво се получи с Виктор Орбан – ако първоначално той бе възприеман като шовинист и еврофоб заради предупрежденията му, че бежанците и мигрантите застрашават християнска Европа, сега вече оценките му се възприемат като зрялост и далновидност.

По бежанската криза в Европа се заформи ситуация, каквато я има на политическата сцена във всяка една демократична държава на континента – имаме управляващия Брюксел, имаме и опозиция в лицето на няколко държави – Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Италия, някои от скандинавските и дори от балтийските държави. Ако желаем да останем българи, както чехите искат да бъдат чехи, ако не искаме да бъдем претопени в котела на еврократско-американските замисли, очевидно ще трябва да минаваме в лагера на опозицията. Наистина, да минем към антиквотните държави едва ли ще е уместно, защото квотите реално не са заплаха. Но кризата има, а и неизбежно ще има други аспекти и акценти и по тях не трябва да се страхуваме открито да подкрепим един Орбан или един Земан. Или сами открито да критикуваме Меркел и Брюксел. В противен случай има риск да подготвяме българското самоубийство.

(Анализът е пхубликуван в агенция КРОСС)