Бойци на "Ислямска държава" са екзекутирали най-малко 250 души

 

Ofmedia.bg

ID 170116Бойци на "Ислямска държава" са екзекутирали най-малко 250 души при атаката срещу контролирани от правителствените сили зони в сирийския град Дейр аз Зур.

Първоначално беше съобщено за 35 убити сирийски войници и бойци от подкрепящите Башар Асад милиции.

Сега източник, близък до сирийското правителство, посочва, че хората на ИД са убили най-малко 250 души в града, в това число проправителствени бойци и техните семейства, съобщиха местни източници и неправителствена организация, цитирани от Ройтерс, Франс прес и БТА.
Сирийският Център за наблюдение на правата на човека пък посочва, че само сред силите на режима на Асад жертвите са най-малко 75.
Бойци на "Ислямска държава" отвлякоха най-малко 400 цивилни в Източна Сирия след нападение, при което загинаха поне 135 души, предаде ДПА.
Сирийският център за наблюдение на човешките права съобщи, че джихадистите са пленили хората в Багалия - контролирано от сирийското правителство предградие на Дейр аз Зур - и са ги отвели в контролирана от тях територия.

Президентът на Чехия призова към физическата ликвидация на ИД
Президентът на Чехия Милош Земан призова към физическата ликвидация на "Ислямска държава" и на нейните лидери, предаде ТАСС, цитирана от Агенция "Фокус".

"Ислямска държава" трябва да бъде ликвидирана, а лидерите му, които дават заповеди за убиването на невинни граждани, трябва да бъдат избити. Повтарям – именно избити“, подчерта чешкият президент.

Той призова към обединение на усилията на международната общност с въоръжените сили на Сирия в борбата срещу джихадистите.

"Армията на президента Башар Асад воюва с "Ислямска държава" и именно заради това тя също се бори срещу тероризма", добави Земан.

Милош Земан сравни възможния съюз на международната общност с режима на Башар Асад срещу ИД със съюзническите отношения в антихитлеристката коалиция. "През 1941 г. Сталин също обедини усилията си със съюзниците за борба срещу общия враг", каза Земан.

„Вървим към голяма война“

Мария Ефимова, Руски дневник

flin 160116Бившият ръководител на разузнавателно управление на Министерството на отбраната на САЩ Майкъл Флин, който е оглавявал ведомството от 2012 до 2014 година, през декември бе в Москва. Известен впоследствие като критик на американското нахлуване в Ирак и на международната военна операция в Либия, Флин коментира за приложението „Власт“ на „Комерсант“ последиците от руската намеса в сирийския конфликт.

Според съобщение на телевизионния канал Al Jazeera вие сте първият високопоставен официален представител на САЩ, заявил публично, че САЩ, Турция и Саудитска Арабия помагат на групи вътре в Сирия, свързани с „Ал Кайда“, с оръжие с цел да бъде свален Башар Асад. Това ли сте казали?

Майкъл Флин: Не, определено не това съм казал. Имах предвид, че ние подкрепяме в Сирия толкова различни сили, които са против Асад, толкова различни групировки, че вече на практика е невъзможно да се разбере кой кой е и кой с кого си сътрудничи. Все по-сложният състав на воюващата сирийска опозиция затруднява крайно силно определянето на нейния облик.

Затова аз съм убеден, че сега, от гледна точка на интересите на САЩ, ние трябва отново да направим крачка назад и да преразгледаме стратегията си. Защото съществува потенциална възможност ние да подкрепяме, наред с всякакви сили, борещи се срещу Асад в Сирия, и тези сили, които са свързани с „Ислямска държава“ (забранена в Русия). Не можем да действаме по принципа „и на нашите, и на вашите“. Трябва много ясно да определим какво се опитваме да постигнем и с кого възнамеряваме да работим.

Заявихте, че властите в САЩ през 2012 година са затворили очи за доклад на оглавяваното от вас Разузнавателно управление на Пентагона за значително засилване на позициите на радикални сунитски салафитски групи сред сирийската опозиция. Защо се получи така?

М. Ф.: Това стана умишлено и бе направено по политически съображения. Проблемът бе в това, че разузнаването беше направено правилно, Разузнавателното управление съобщи на властите как в действително стоят нещата. И тъкмо това е главната функция, според мен, на разузнаването – да казва на властта истината. Ако аз казвам на президента истината, но на него не му харесва това, което чува, то това не е мой проблем. Моят проблем е да гарантирам адекватен отчет.

В този доклад, освен всякакви други неща, се посочваше, че положението в региона силно се е влошило. През 2013 година на територията на Ирак са били извършени 300 бомбени нападения. Ситуацията се влошаваше още повече. Решението да се излезе от Ирак в крайна сметка стана една от предпоставките за появата на „Ислямска държава“.

Една от причините САЩ дълго време да не се решат да доставят оръжие на сирийската опозиция бе това, че нямаше гаранции, че то няма да попадне в ръцете на радикално настроените. Оттогава ситуацията само се влошава. Защо все пак САЩ решиха да доставят оръжие през 2013 година? Не знам какво е изиграло решаваща роля. Зная само едно: трябва да спрем да инвестираме в конфликта.

Доставяйки оръжие на Сирия, ние разпалваме конфликта. Като тук става дума и за Русия. Ние трябва да влагаме в сигурността и за постигането на тази цел голяма роля трябва да играе и общността на арабските страни.

Какви са възможните последици от руската намеса в конфликта?

М. Ф.: От моя гледна точка руската намеса, във вида в който тя стана, моментално промени баланса и динамиката, които съществуваха до този момент. Много бих искал да поговоря по тази тема с президента Путин. Та какви последици и какъв ефект получи вече той? Видяхме инцидента със сваления от Турция руски военен самолет, а и организирания от „Ислямска държава“ взрив на борда на самолет с руски пътници, който отне живота на много хора. Твърде губещи последици за началото на намесата. И двете са неприемливи, но това са реалните последици.

Решението на президента Путин да се намеси в конфликта и да прави това, което той прави там, според мен е свързано с вътрешните проблеми на Русия. Петдесет хиляди руски граждани воюват в Сирия, отчасти защото Русия иска да бъде там, за да не са върнат тези хора в Чечения, Дагестан, Узбекистан или Москва. Мисля, че ние не сме признавали и не сме осъзнавали това, че президентът Путин се опитва да реши проблем, който реално вече е съществувал и част от чието решение се намира в Сирия и Ирак.

Главният проблем е в това как ние – имам предвид големите държави като Русия и Западът, ще съумеем да работим заедно. Това е големият въпрос. И не става дума за дипломатическите преговори, а за това как ще работим на бойното поле, на информационното поле, на цифровото  поле, което също е напълно реален факт.

Ние твърдо вярваме в това, че има взаимна заинтересованост да бъде унищожен този раков тумор на радикалните форми на исляма. Ако не го направим заедно, ще ни се наложи да действаме поотделно, а това е далеч по-трудно.

Още като млад офицер си имах правило: най-добрият план е планът, който ти оставя повече алтернативи за най-последния момент. Интересно ми е дали президентът Путин вярва, че има най-добрия план? Дали президентът Обама вярва в същото? Когато гледам какво стана, как се развиват събитията, виждам, че над нас е надвиснала огромна заплаха. Мисля, че не сме си оставили достатъчно варианти за избор.

И посоката, в която сега се движим, е разрастване на конфликта – това е голяма война. Колкото сме по-близо до това, толкова по-големи са рисковете, толкова по-висока е цената и толкова по-малък е изборът ни. Затова сега за нас е важно да работим заедно – САЩ и Русия, да решим можем ли заедно да си създадем повече възможности, за да стабилизираме ситуацията.

Дали САЩ имат дългосрочна стратегия за Сирия и региона като цяло?

М. Ф.: Тук мога да дам като отговор само собственото си виждане за проблема. Защото наистина не разбирам в какво се състои стратегията на САЩ днес: тя не е ясна и ѝ липсва последователност. Според мен стратегията трябва да има четири елемента: първо трябва да се постигне сигурност, след това да се стабилизира районът, после да се стимулира икономическото благоденствие в региона, като се привнесат нови идеи, нови технологии и нова система на образование. Да се даде на региона възможност достатъчно дълго време да се развива.

За да може това да стане факт, такава стратегия трябва да се въплъщава не само от САЩ и Запада, към нея трябва да бъдат привлечени регионални държави – Русия, Китай, Индия. Защото сегашната ситуация влияе на всички без изключение. Защото в краткосрочна перспектива ние не можем да вървим в същата посока, в която се движим. Това е нежиснеспособно.

Виктор Орбан: България трябва да влезе в Шенген

Ofmedia.bg

orban 080116България трябва да влезе в Шенгенската зоната за свободно движение на ЕС, а Съюзът трябва да установи нова защитна линия по северната гранична линия на Гърция, заяви унгарският министър-председател Виктор Орбан в интервю за държавното радио на Унгария, цитиран от агенция Ройтерс.

Според него Македония трябва да получи финансова подкрепа и друга помощ, за да може да подсили защитните си сили срещу мигрантската вълна, предаде БГНЕС.

Орбан смята, че новата отбранителна линия е необходима, тъй като споразумението с Турция няма да е достатъчно, за да спре стотиците хиляди мигранти към Европа. "Смятам, че следващата линия на отбрана, която трябва да построим, се намира на северната граница на Гърция", каза Орбан и допълни, че по негово мнение сделката с Турция за ограничаване на мигрантския поток няма да е достатъчна. На север Гърция граничи с България и Македония.

През октомври ЕС предложи на Турция помощ от 3 млрд. евро, възможност за облекчено пътуване в съюза и подновяване на преговорите за членство в замяна на помощ за намаляване на броя мигранти в Европа. „Хубаво е, че (Турция) е обещала, че там ще има линия на защита, но ние трябва да построим сами със собствени средства една на северната граница с Гърция и да спрем - не да забавим, а да спрем миграцията", добави той.

Премиерът също така заяви, че Германия, която миналата година посрещна над един милион бежанци, наскоро се е обърнала към „здравия разум" с решението си да забави броя на идващите мигранти.

Самата Унгария беше сред първите държави в Европа, която издигна ограда по границата си за спиране на мигранти, идващи на нейна територия.

Първоначално бариерата предизвика критики от страна на другите европейски държави, но в последствие и страни като Словения и Австрия също поставиха гранични ограда, а други въведоха граничен контрол.

В Европарламента предложиха руският език да стане официален в ЕС

 

Ofmedia.bg

rusia 140116Руският език трябва да стане официален език в Европейския съюз, заяви председателят на либералната фракция на ALDE в Европарламента Ги Верхофстат, пише RT, позовавайки се на вестник De Standaard.

„Аз не съм против руснаците. Аз обичам тази страна и жителите й. Считам, че трябва да по-лесно да издаваме визи на студентите, учените, бизнесмените и обикновените граждани. Аз внесох предложение за това руският език да бъде признат за официален език на Европейския съюз“, заяви политикът.

По думите му в балтийските страни живеят милиони рускоговорящи и за него европейската цивилизация се простира от Атлантическия океан до Волга.

Изданието отбелязва, че срещу предложението руският език да де превърне в официален в ЕС се е изказал само един представител на Латвия

Хенри Кисинджър: Днес знанието се придобива от екрана, а не от хартия

 

Ofmedia.bg

henri 050115Мигрантската криза е събитие, което не се е случвало от хилядолетия, сегашната конфликтност в света е по-различна от Студената война, а интернет води до по-малко размисъл. За първи път в историята събитията се случват едновременно. Това означава, че хората знаят едновременно какво се случва във всяка част на света. А това ускорява процесите и ги прави по-сложни. Съществуват редица катаклизми в различни части на света. Но те не са с едни и същи характеристики, така че няма общ обединяващ принцип, чрез който могат да бъдат решени. В Близкия изток имате три или четири различни революции, които се случват едновременно. Има катаклизми срещу съществуващото състояние, сътресения сред различните религиозни групи, между различни етнически групи, както и разместване на пластовете отвъд националните граници. И има бунт срещу цялата система. И това е само един регион! Китай става все по-силен и по този начин на международната сцена се появява нова сила. И самите те са подложени на огромни промени. Русия търси своята идентичност в условията на една чужда за нея среда. Освен това има проблем и със западния свят. Днешна Европа е почти неузнаваема в сравнение с това, което беше преди 100 години. Тя се опитва да създаде ново единство, без обаче да е в състояние да му даде политически израз. Европа не е в състояние да прави дългосрочна политика. Така че всички тези елементи се преплитат. Тук виждам ново качество на сложност.

Близкият изток, „Ислямска държава“ и тероризмът

Нападението от 11 септември 2001 година е извършено от една ограничена група хора срещу една западна държава. Оттогава характерът на конфликта се промени. Същността на „Ислямска държава“ е различна от тази на „Ал Кайда“. ИД има териториална база и оттук действа, от една страна, като традиционна държава със своя администрация, а от друга, като религиозно движение във външните си амбиции, като идеологически субект, а не като държава.

Смятам, че не може да намерим дипломатическо решение на проблема с ИД. Докато съществува, ИД ще се плоди, ще твърди, че другите общества са незаконни и ще се опитва да създаде халифат в Близкия изток. Най-значимата дипломация ще бъде онази, която ще може да обедини застрашените общества и те да създават структура, която ще е по-трудно да бъде атакувана от ИД. Винаги съм вярвал, че за да има смислени преговори, трябва да има някаква обща структура на цели или ценности и тук аз не виждам място за ИД. Възможно ли е Западът да постигне някакво разбирателство с ислямския свят извън ИД? Ако ислямският свят приема легитимността на света като структура от държави, тогава аз мисля, да, трябва да се преговаря.

Сътресенията в Близкия изток няма да приключат, освен ако не се постигне нещо като Вестфалския договор, с който приключи 30-годишната война в Европа през 17 век. Най-накрая бе въведена държавна система, която в продължение на няколкостотин години се превърна в основата на международния ред. Дори и днес тя все още е основната концепция, върху която се гради международния ред. Може ли това да се случи? Да, но това няма да се случи чрез пряко договаряне с ИД.

Мирното напускане на сцената от страна на Башар Асад ще бъде един от компонентите на споразумението. Владимир Путин ще трябва да бъде компонент. Западът трябва да се примири, че без руското съгласие няма да се бъде постигнато споразумение. Мирната деескалация на този и други проблеми също няма да бъдат възможни без участието на Русия. САЩ трябва да имат нещо повече от виждането, че на Путин трябва да се даде урок, преди да има преговори с него.

В Сирия трябва да се ликвидира контрола на ИД върху териториите. Тази групировка няма да изчезне, но няма да има териториалната база, която да използва като заместител на държавността. Но след това трябва да има споразумение за териториите, които да не доведе до възпроизвеждане на кризата.

Мигрантската криза и бъдещето на ЕС

Мигрантската криза в Европа е много рядко историческо събитие, при което регионът не защитава границите си, а вместо това ги е отворил. Това не се е случвало няколко хилядолетия. Дилемата е, че има хуманитарна подбуда, когато човек вижда страданието на бежанците. Но има и исторически процес, който се случва. Когато съставът на населението се променя драматично и бързо в резултат на външни фактори, ще има исторически последици. Такова историческо събитие като миграцията ще има отражението върху обществата.

Изпитвам огромна симпатия към действията на канцлера. Като се има предвид германската история и хуманните й убеждения, тя не желае да е човекът, който ще откаже на хората да влизат в страната. Тя обаче също така знае, че в определен момент ще настъпи трансформация на социалните и политически структури. Това е неизбежно. Особено когато си имаш работа с групи от хора, които не възприемат базовите принципи на западните общества. Проявявам разбиране към нейната ситуация. Тя трябва да балансира между страданието на бежанците и дълготрайните последствия за народа й. Големият въпрос е можеш ли като германец сам да поемеш отговорността за затварянето на границите?

Не пренебрегвайте съществуващия ред

Ако по време на Студената война имахме конфронтация между държави, сега напрежението е на етническа и религиозна основа, а конфликтите са между държави и недържавни организации. Така че сегашното състояние на конфликтност в света има различен характер. Смятам, че във външната политика от съществено значение е да имате и двата елемента – на идеали и на реализъм. Вие не може да провеждате външна политика, без добър анализ на проблема, с който се опитвате да се справите, и на целите, които се опитвате да достигнете, а също ще трябва да стъпите на реализма. Но... трябва да бъдете убеден в етичните намерения, които преследвате. Ето защо аз съм нетърпим към хора, които казват, че трябва да бъдете чист реалист или чист идеалист. Не мисля, че това е възможно. Дори Бисмарк, който е трябвало да бъде чист реалист, е казвал: "Най-доброто, което един държавник може да направи, е да слуша внимателно стъпките на Бога в историята“. Значимостта на реда не бива повече да се подценява. Когато анализираме последиците от липсата на стабилност и анализираме наличието на оръжията, които се увеличават у всички страни, ние постоянно сме застрашени от катастрофа, която е немислима за предишните поколения. Има предвид по-специално ядреното и кибер оръжието.

Интернет

Една от основните промени на днешния свят е появата на интернет. Това означава, че днес знанието се придобива от екрана, а не от хартия. Така придобитите знания са по-мигновени, по-емоционални и по-малко насочени към размисъл. Когато четеш интернет, ти знаеш, че можеш отново и отново да получиш отговор, така че това е по-малък стимула да категоризираш, синтезираш и концептуализираш световните дела. Многобройните факти често изтласкват анализа. Освен това политическите ръководства имат повече причини да реагират на моментното настроение. И всичко това води до по-различни начини за справяне с проблеми в сравнение с практиката отпреди 20 години. Аз не казвам, че това е лошо, просто това е по-различно.

САЩ

Трябва да е ясно, че за голям период от време американското лидерство се взимаше за даденост, както в САЩ, така и в други страни по света. Сега сме в края на период, в който САЩ взеха участие в 5 войни, без да постигнат целите си – в Корея, където всичко беше неясно, Виетнам, Ирак, Афганистан и Либия. Това превърна американското военно участие в противоречива тема. За да бъдем честни, капацитетът на европейските правителства да изискват от гражданите неикономически жертви също се изчерпа сериозно в сравнение с миналото. Дори икономическите жертви не се постигат лесно. Когато живееш в свят, разтърсван от огромни катаклизми и демократичните народи са частично парализирани от собствените си вътрешни процеси, си изправен пред уникална ситуация.

Хенри Кисинджър е привърженик на реалната политика. Той е играл доминираща роля във външната политика на САЩ през 1969-1977 години. Бил е държавен секретар (1973-1977.) и съветник по въпросите на националната сигурност (1969-1975 г). Кисинджър е инициатор и изпълнител на политиката на разведряване между САЩ и СССР, на установяване на отношения между САЩ и Китай, подписва и Парижкия мирен договор, който слага край на Виетнамската война. Носител е на Нобеловата награда за мир. Анализът на Кисинджър, цитиран от БГНЕС, е част от обширно интервю, което той даде за вестник „Ханделсблат“.