Словения предупреди, че ще затвори границите си

 

Ofmedia.bg

beganzi 190116Ако Австрия и Германия въведат ограничения за прием на мигранти, Словения ще направи същото. Това се казва в съобщение на словенското правителство, което бе публикувано часове след изявлението на австрийския канцлер за временно спиране на Шенгенските споразумения от страна на Австрия, съобщава „Дума“.

"Съгласно Шенгенските правила Австрия може да въведе контрол по границите си, ако се е създала ситуация, която застрашава сигурността на държавата. Тази мярка обаче трябва да бъде оповестена на всички държави членки и на Европейската комисия", се казва още в съобщението от Любляна.

Ако Австрия въведе граничен контрол за страните членки от ЕС, за да има контрол на границата и бежанската вълна, Словения веднага ще въведе същите мерки, предупреждава правителството в Словения.

Любляна призовава за общоевропейско решение на мигрантската криза, но предупреждава, че ще вземе строги и решителни мерки, ако се стигне до заплаха за националните интереси и ако има едностранни действия от страна на други държави.

Припомняме, че австрийският канцлер Вернер Файман съобщи, че Австрия въвежда повсеместен контрол на границата си, ще контролира строго мигрантите и ще връща онези, които нямат право на убежище. Файман изтъкна, че действието на Шенгенското споразумение временно се прекратява.

Миналата седмица Норвегия удължи с 30 дни - до 14 февруари, въведения на 26 ноември контрол по границите с други страни от Шенгенската зона. Съседна Швеция, която също през ноември м.г. започна проверки на документите, въведе на 4 януари паспортен контрол, на който подлага всички пристигащи в страната с влакове, автобуси и морски фериботи. В отговор на това властите в Дания също възстановиха режима на граничен контрол с Германия, като започнаха избирателни проверки по пътищата и граничните пунктове. Датските и шведските мерки засега ще действат до февруари. По-рано граничния контрол върнаха Германия и Франция. Еврокомисията е била уведомена и от Малта за въвеждане на контрол по границите си, съобщи вчера говорител на ЕК.

Междувременно австрийският външен министър Себастиан Курц заяви, че Австрия и Германия може да окажат съдействие на Словения за охрана на външната граница на ЕС. "Много държави са доволни, че бежанците бързо попадат в централноевропейските държави, но за редица страни - Австрия, Германия и Швеция Ц това не е така. Ако няма общоевропейско решение, необходими са национални решения или мерки на отделни групи държави", подчерта Курц. "Налице е разбирането, че политиката на гостоприемство, на открити врати не е правилният отговор на кризата, необходимо е друго решение", добави той.

Според Курц изходът от положението е "да бъдат спрени бежанците на външните граници, което е идеалният вариант". "Ако това не заработи, то спирането да става на националните граници", добави австрийският първи дипломат. По думите му развой, който слага край на съществуването на Шенген, трябва да бъде избегнат.

Себастиан Курц съобщи, че на 20 януари правителството може да вземе решение за затягане на контрола по границите. Тогава ще се състои среща с ръководителите на провинциите.

Бойци на "Ислямска държава" са екзекутирали най-малко 250 души

 

Ofmedia.bg

ID 170116Бойци на "Ислямска държава" са екзекутирали най-малко 250 души при атаката срещу контролирани от правителствените сили зони в сирийския град Дейр аз Зур.

Първоначално беше съобщено за 35 убити сирийски войници и бойци от подкрепящите Башар Асад милиции.

Сега източник, близък до сирийското правителство, посочва, че хората на ИД са убили най-малко 250 души в града, в това число проправителствени бойци и техните семейства, съобщиха местни източници и неправителствена организация, цитирани от Ройтерс, Франс прес и БТА.
Сирийският Център за наблюдение на правата на човека пък посочва, че само сред силите на режима на Асад жертвите са най-малко 75.
Бойци на "Ислямска държава" отвлякоха най-малко 400 цивилни в Източна Сирия след нападение, при което загинаха поне 135 души, предаде ДПА.
Сирийският център за наблюдение на човешките права съобщи, че джихадистите са пленили хората в Багалия - контролирано от сирийското правителство предградие на Дейр аз Зур - и са ги отвели в контролирана от тях територия.

Президентът на Чехия призова към физическата ликвидация на ИД
Президентът на Чехия Милош Земан призова към физическата ликвидация на "Ислямска държава" и на нейните лидери, предаде ТАСС, цитирана от Агенция "Фокус".

"Ислямска държава" трябва да бъде ликвидирана, а лидерите му, които дават заповеди за убиването на невинни граждани, трябва да бъдат избити. Повтарям – именно избити“, подчерта чешкият президент.

Той призова към обединение на усилията на международната общност с въоръжените сили на Сирия в борбата срещу джихадистите.

"Армията на президента Башар Асад воюва с "Ислямска държава" и именно заради това тя също се бори срещу тероризма", добави Земан.

Милош Земан сравни възможния съюз на международната общност с режима на Башар Асад срещу ИД със съюзническите отношения в антихитлеристката коалиция. "През 1941 г. Сталин също обедини усилията си със съюзниците за борба срещу общия враг", каза Земан.

В Европарламента предложиха руският език да стане официален в ЕС

 

Ofmedia.bg

rusia 140116Руският език трябва да стане официален език в Европейския съюз, заяви председателят на либералната фракция на ALDE в Европарламента Ги Верхофстат, пише RT, позовавайки се на вестник De Standaard.

„Аз не съм против руснаците. Аз обичам тази страна и жителите й. Считам, че трябва да по-лесно да издаваме визи на студентите, учените, бизнесмените и обикновените граждани. Аз внесох предложение за това руският език да бъде признат за официален език на Европейския съюз“, заяви политикът.

По думите му в балтийските страни живеят милиони рускоговорящи и за него европейската цивилизация се простира от Атлантическия океан до Волга.

Изданието отбелязва, че срещу предложението руският език да де превърне в официален в ЕС се е изказал само един представител на Латвия

„Вървим към голяма война“

Мария Ефимова, Руски дневник

flin 160116Бившият ръководител на разузнавателно управление на Министерството на отбраната на САЩ Майкъл Флин, който е оглавявал ведомството от 2012 до 2014 година, през декември бе в Москва. Известен впоследствие като критик на американското нахлуване в Ирак и на международната военна операция в Либия, Флин коментира за приложението „Власт“ на „Комерсант“ последиците от руската намеса в сирийския конфликт.

Според съобщение на телевизионния канал Al Jazeera вие сте първият високопоставен официален представител на САЩ, заявил публично, че САЩ, Турция и Саудитска Арабия помагат на групи вътре в Сирия, свързани с „Ал Кайда“, с оръжие с цел да бъде свален Башар Асад. Това ли сте казали?

Майкъл Флин: Не, определено не това съм казал. Имах предвид, че ние подкрепяме в Сирия толкова различни сили, които са против Асад, толкова различни групировки, че вече на практика е невъзможно да се разбере кой кой е и кой с кого си сътрудничи. Все по-сложният състав на воюващата сирийска опозиция затруднява крайно силно определянето на нейния облик.

Затова аз съм убеден, че сега, от гледна точка на интересите на САЩ, ние трябва отново да направим крачка назад и да преразгледаме стратегията си. Защото съществува потенциална възможност ние да подкрепяме, наред с всякакви сили, борещи се срещу Асад в Сирия, и тези сили, които са свързани с „Ислямска държава“ (забранена в Русия). Не можем да действаме по принципа „и на нашите, и на вашите“. Трябва много ясно да определим какво се опитваме да постигнем и с кого възнамеряваме да работим.

Заявихте, че властите в САЩ през 2012 година са затворили очи за доклад на оглавяваното от вас Разузнавателно управление на Пентагона за значително засилване на позициите на радикални сунитски салафитски групи сред сирийската опозиция. Защо се получи така?

М. Ф.: Това стана умишлено и бе направено по политически съображения. Проблемът бе в това, че разузнаването беше направено правилно, Разузнавателното управление съобщи на властите как в действително стоят нещата. И тъкмо това е главната функция, според мен, на разузнаването – да казва на властта истината. Ако аз казвам на президента истината, но на него не му харесва това, което чува, то това не е мой проблем. Моят проблем е да гарантирам адекватен отчет.

В този доклад, освен всякакви други неща, се посочваше, че положението в региона силно се е влошило. През 2013 година на територията на Ирак са били извършени 300 бомбени нападения. Ситуацията се влошаваше още повече. Решението да се излезе от Ирак в крайна сметка стана една от предпоставките за появата на „Ислямска държава“.

Една от причините САЩ дълго време да не се решат да доставят оръжие на сирийската опозиция бе това, че нямаше гаранции, че то няма да попадне в ръцете на радикално настроените. Оттогава ситуацията само се влошава. Защо все пак САЩ решиха да доставят оръжие през 2013 година? Не знам какво е изиграло решаваща роля. Зная само едно: трябва да спрем да инвестираме в конфликта.

Доставяйки оръжие на Сирия, ние разпалваме конфликта. Като тук става дума и за Русия. Ние трябва да влагаме в сигурността и за постигането на тази цел голяма роля трябва да играе и общността на арабските страни.

Какви са възможните последици от руската намеса в конфликта?

М. Ф.: От моя гледна точка руската намеса, във вида в който тя стана, моментално промени баланса и динамиката, които съществуваха до този момент. Много бих искал да поговоря по тази тема с президента Путин. Та какви последици и какъв ефект получи вече той? Видяхме инцидента със сваления от Турция руски военен самолет, а и организирания от „Ислямска държава“ взрив на борда на самолет с руски пътници, който отне живота на много хора. Твърде губещи последици за началото на намесата. И двете са неприемливи, но това са реалните последици.

Решението на президента Путин да се намеси в конфликта и да прави това, което той прави там, според мен е свързано с вътрешните проблеми на Русия. Петдесет хиляди руски граждани воюват в Сирия, отчасти защото Русия иска да бъде там, за да не са върнат тези хора в Чечения, Дагестан, Узбекистан или Москва. Мисля, че ние не сме признавали и не сме осъзнавали това, че президентът Путин се опитва да реши проблем, който реално вече е съществувал и част от чието решение се намира в Сирия и Ирак.

Главният проблем е в това как ние – имам предвид големите държави като Русия и Западът, ще съумеем да работим заедно. Това е големият въпрос. И не става дума за дипломатическите преговори, а за това как ще работим на бойното поле, на информационното поле, на цифровото  поле, което също е напълно реален факт.

Ние твърдо вярваме в това, че има взаимна заинтересованост да бъде унищожен този раков тумор на радикалните форми на исляма. Ако не го направим заедно, ще ни се наложи да действаме поотделно, а това е далеч по-трудно.

Още като млад офицер си имах правило: най-добрият план е планът, който ти оставя повече алтернативи за най-последния момент. Интересно ми е дали президентът Путин вярва, че има най-добрия план? Дали президентът Обама вярва в същото? Когато гледам какво стана, как се развиват събитията, виждам, че над нас е надвиснала огромна заплаха. Мисля, че не сме си оставили достатъчно варианти за избор.

И посоката, в която сега се движим, е разрастване на конфликта – това е голяма война. Колкото сме по-близо до това, толкова по-големи са рисковете, толкова по-висока е цената и толкова по-малък е изборът ни. Затова сега за нас е важно да работим заедно – САЩ и Русия, да решим можем ли заедно да си създадем повече възможности, за да стабилизираме ситуацията.

Дали САЩ имат дългосрочна стратегия за Сирия и региона като цяло?

М. Ф.: Тук мога да дам като отговор само собственото си виждане за проблема. Защото наистина не разбирам в какво се състои стратегията на САЩ днес: тя не е ясна и ѝ липсва последователност. Според мен стратегията трябва да има четири елемента: първо трябва да се постигне сигурност, след това да се стабилизира районът, после да се стимулира икономическото благоденствие в региона, като се привнесат нови идеи, нови технологии и нова система на образование. Да се даде на региона възможност достатъчно дълго време да се развива.

За да може това да стане факт, такава стратегия трябва да се въплъщава не само от САЩ и Запада, към нея трябва да бъдат привлечени регионални държави – Русия, Китай, Индия. Защото сегашната ситуация влияе на всички без изключение. Защото в краткосрочна перспектива ние не можем да вървим в същата посока, в която се движим. Това е нежиснеспособно.

Виктор Орбан: България трябва да влезе в Шенген

Ofmedia.bg

orban 080116България трябва да влезе в Шенгенската зоната за свободно движение на ЕС, а Съюзът трябва да установи нова защитна линия по северната гранична линия на Гърция, заяви унгарският министър-председател Виктор Орбан в интервю за държавното радио на Унгария, цитиран от агенция Ройтерс.

Според него Македония трябва да получи финансова подкрепа и друга помощ, за да може да подсили защитните си сили срещу мигрантската вълна, предаде БГНЕС.

Орбан смята, че новата отбранителна линия е необходима, тъй като споразумението с Турция няма да е достатъчно, за да спре стотиците хиляди мигранти към Европа. "Смятам, че следващата линия на отбрана, която трябва да построим, се намира на северната граница на Гърция", каза Орбан и допълни, че по негово мнение сделката с Турция за ограничаване на мигрантския поток няма да е достатъчна. На север Гърция граничи с България и Македония.

През октомври ЕС предложи на Турция помощ от 3 млрд. евро, възможност за облекчено пътуване в съюза и подновяване на преговорите за членство в замяна на помощ за намаляване на броя мигранти в Европа. „Хубаво е, че (Турция) е обещала, че там ще има линия на защита, но ние трябва да построим сами със собствени средства една на северната граница с Гърция и да спрем - не да забавим, а да спрем миграцията", добави той.

Премиерът също така заяви, че Германия, която миналата година посрещна над един милион бежанци, наскоро се е обърнала към „здравия разум" с решението си да забави броя на идващите мигранти.

Самата Унгария беше сред първите държави в Европа, която издигна ограда по границата си за спиране на мигранти, идващи на нейна територия.

Първоначално бариерата предизвика критики от страна на другите европейски държави, но в последствие и страни като Словения и Австрия също поставиха гранични ограда, а други въведоха граничен контрол.