Русия и Западът трябва да взаимодействат помежду си относно Техеран и Рияд

 

Олег Егоров, Руски дневник

arabia 220116Конфликтът, който избухна между Саудитска Арабия и Иран в началото на годината, е опасен за целия Близък Изток и може да попречи на плана, съгласуван от Русия, САЩ и други държави за разрешаване на сирийската криза. Въпреки това, руските експертите смятат, че по-нататъшна ескалация е малко вероятна и че и двете страни биха могли да променят своите позиции.

Веднага след разпадането на дипломатическите отношения между Иран и Саудитска Арабия на 3 януари Москва изрази готовност да посредничи и да помогне те да бъдат възстановени.

Информационната агенция ТАСС цитира източник на руското Министерство на външните работи: „Ние винаги сме подкрепяли по-тесните връзки между Рияд и Техеран и с удоволствие бихме изиграли и посредническа роля, ако двете страни се нуждаят от това“.

Оттогава президентът Путин потвърди готовността на Русия да помогне за деескалация на конфликта, като изрази позицията си в интервю за германския „Билд“ (Bild).

Саудитска Арабия се противопоставя на медиацията

Предложението на Русия обаче е било отхвърлено: външният министър на Саудитска Арабия Адел ал Джубейр е подчертал, че страната му не се нуждае от посредници.

Григорий Косач, експерт по арабистика и професор в Руския държавен университет за хуманитарни науки, коментира ситуацията за „Руски дневник“: „Не можем да говорим за споразумения за посредничество, когато една от страните в конфликта решително отхвърля подобна намеса. Веднага, след като Русия предложи своята подкрепа, саудитците остро се противопоставиха“.

Друг специалист по Близкия Изток Владимир Ахмедов, старши научен сътрудник в Института по ориенталски науки в Москва, е съгласен, че не е възможно Русия да посредничи и вярва, че Москва е била права да подчертае своята неутралност. „Русия получава още един повод за контакти със САЩ: конфликтът ги поставя също в трудна позиция. От една страна, това е важно за Вашингтон, за да запази своята специална връзка с Рияд и неговите сателити, но, от друга страна, те също се интересуват от по-тесни връзки с Иран. Тук позициите ни съвпадат“, каза Ахмедов за „Руски дневник“.

Няма никакъв шанс за война

Руските експерти са уверени, че на практика няма шанс за пряк военен конфликт между двете страни.

Както посочи Григорий Косач, министърът на отбраната на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман вече заяви, че „война между Саудитска Арабия и Иран би била катастрофа за региона“.

Владимир Ахмедов отбелязва, че дори и невоенна ескалация на конфликта би била пагубна за двете страни. „В арабските държави от Персийския залив има шиитски малцинства, които биха могли да бъдат изложени на риск и обратното в Иран – арабското малцинство може да бъде под заплаха“.

Според професора Косач има възможности да се намали напрежението между двете страни: „Саудитската преса в момента постоянно пише, че Иран се движи към модериране на своята позиция и че се говори в иранското общество, че конфликт със Саудитска Арабия би бил грешка. Тези публикации косвено показват, че е вероятно Саудитска Арабия също да промени своята позиция“.

Сирийският проблем

Експерти смятат, че конфронтацията между тези ислямски сили усложнява подготовката за преговори между опозицията и правителството в Сирия, определени за 25 януари. И двете страни са участници в групата Международна подкрепа за Сирия (ISSG), която включва и Русия, САЩ и други държави и международни организации. „Саудитска Арабия понастоящем не желае да вижда Иран като участник в преговорите“, каза Григорий Косач за „Руски дневник“, като изрази загриженост, че противопоставянето между двете сили би могло напълно да осуети работата на ISSG.

Трудностите при подготовката за срещата не се ограничават до конфликта между саудитците и иранците. Саудитска Арабия настоява опозицията да се представлява по време на преговорите от делегацията, договорена на разговорите в Рияд на 10 декември. Представителите на сирийското правителство, според г-н Ахмедов, отказват да преговарят с тази делегация, тъй като тя включва бунтовници, които водят въоръжена съпротива срещу режима на Асад.

Ахмедов също признава, че разговорите са под заплаха, но се надява, че Русия и Западът ще успеят да упражнят достатъчно натиск върху регионалните играчи: „В интерес на Русия, САЩ и Европа е преговорите да се проведат и има всички шансове заедно да успеят да повлияят върху участниците. Ако не, ще бъде доказано, че световната общност е напълно безсилна“.

Словения предупреди, че ще затвори границите си

 

Ofmedia.bg

beganzi 190116Ако Австрия и Германия въведат ограничения за прием на мигранти, Словения ще направи същото. Това се казва в съобщение на словенското правителство, което бе публикувано часове след изявлението на австрийския канцлер за временно спиране на Шенгенските споразумения от страна на Австрия, съобщава „Дума“.

"Съгласно Шенгенските правила Австрия може да въведе контрол по границите си, ако се е създала ситуация, която застрашава сигурността на държавата. Тази мярка обаче трябва да бъде оповестена на всички държави членки и на Европейската комисия", се казва още в съобщението от Любляна.

Ако Австрия въведе граничен контрол за страните членки от ЕС, за да има контрол на границата и бежанската вълна, Словения веднага ще въведе същите мерки, предупреждава правителството в Словения.

Любляна призовава за общоевропейско решение на мигрантската криза, но предупреждава, че ще вземе строги и решителни мерки, ако се стигне до заплаха за националните интереси и ако има едностранни действия от страна на други държави.

Припомняме, че австрийският канцлер Вернер Файман съобщи, че Австрия въвежда повсеместен контрол на границата си, ще контролира строго мигрантите и ще връща онези, които нямат право на убежище. Файман изтъкна, че действието на Шенгенското споразумение временно се прекратява.

Миналата седмица Норвегия удължи с 30 дни - до 14 февруари, въведения на 26 ноември контрол по границите с други страни от Шенгенската зона. Съседна Швеция, която също през ноември м.г. започна проверки на документите, въведе на 4 януари паспортен контрол, на който подлага всички пристигащи в страната с влакове, автобуси и морски фериботи. В отговор на това властите в Дания също възстановиха режима на граничен контрол с Германия, като започнаха избирателни проверки по пътищата и граничните пунктове. Датските и шведските мерки засега ще действат до февруари. По-рано граничния контрол върнаха Германия и Франция. Еврокомисията е била уведомена и от Малта за въвеждане на контрол по границите си, съобщи вчера говорител на ЕК.

Междувременно австрийският външен министър Себастиан Курц заяви, че Австрия и Германия може да окажат съдействие на Словения за охрана на външната граница на ЕС. "Много държави са доволни, че бежанците бързо попадат в централноевропейските държави, но за редица страни - Австрия, Германия и Швеция Ц това не е така. Ако няма общоевропейско решение, необходими са национални решения или мерки на отделни групи държави", подчерта Курц. "Налице е разбирането, че политиката на гостоприемство, на открити врати не е правилният отговор на кризата, необходимо е друго решение", добави той.

Според Курц изходът от положението е "да бъдат спрени бежанците на външните граници, което е идеалният вариант". "Ако това не заработи, то спирането да става на националните граници", добави австрийският първи дипломат. По думите му развой, който слага край на съществуването на Шенген, трябва да бъде избегнат.

Себастиан Курц съобщи, че на 20 януари правителството може да вземе решение за затягане на контрола по границите. Тогава ще се състои среща с ръководителите на провинциите.

„Вървим към голяма война“

Мария Ефимова, Руски дневник

flin 160116Бившият ръководител на разузнавателно управление на Министерството на отбраната на САЩ Майкъл Флин, който е оглавявал ведомството от 2012 до 2014 година, през декември бе в Москва. Известен впоследствие като критик на американското нахлуване в Ирак и на международната военна операция в Либия, Флин коментира за приложението „Власт“ на „Комерсант“ последиците от руската намеса в сирийския конфликт.

Според съобщение на телевизионния канал Al Jazeera вие сте първият високопоставен официален представител на САЩ, заявил публично, че САЩ, Турция и Саудитска Арабия помагат на групи вътре в Сирия, свързани с „Ал Кайда“, с оръжие с цел да бъде свален Башар Асад. Това ли сте казали?

Майкъл Флин: Не, определено не това съм казал. Имах предвид, че ние подкрепяме в Сирия толкова различни сили, които са против Асад, толкова различни групировки, че вече на практика е невъзможно да се разбере кой кой е и кой с кого си сътрудничи. Все по-сложният състав на воюващата сирийска опозиция затруднява крайно силно определянето на нейния облик.

Затова аз съм убеден, че сега, от гледна точка на интересите на САЩ, ние трябва отново да направим крачка назад и да преразгледаме стратегията си. Защото съществува потенциална възможност ние да подкрепяме, наред с всякакви сили, борещи се срещу Асад в Сирия, и тези сили, които са свързани с „Ислямска държава“ (забранена в Русия). Не можем да действаме по принципа „и на нашите, и на вашите“. Трябва много ясно да определим какво се опитваме да постигнем и с кого възнамеряваме да работим.

Заявихте, че властите в САЩ през 2012 година са затворили очи за доклад на оглавяваното от вас Разузнавателно управление на Пентагона за значително засилване на позициите на радикални сунитски салафитски групи сред сирийската опозиция. Защо се получи така?

М. Ф.: Това стана умишлено и бе направено по политически съображения. Проблемът бе в това, че разузнаването беше направено правилно, Разузнавателното управление съобщи на властите как в действително стоят нещата. И тъкмо това е главната функция, според мен, на разузнаването – да казва на властта истината. Ако аз казвам на президента истината, но на него не му харесва това, което чува, то това не е мой проблем. Моят проблем е да гарантирам адекватен отчет.

В този доклад, освен всякакви други неща, се посочваше, че положението в региона силно се е влошило. През 2013 година на територията на Ирак са били извършени 300 бомбени нападения. Ситуацията се влошаваше още повече. Решението да се излезе от Ирак в крайна сметка стана една от предпоставките за появата на „Ислямска държава“.

Една от причините САЩ дълго време да не се решат да доставят оръжие на сирийската опозиция бе това, че нямаше гаранции, че то няма да попадне в ръцете на радикално настроените. Оттогава ситуацията само се влошава. Защо все пак САЩ решиха да доставят оръжие през 2013 година? Не знам какво е изиграло решаваща роля. Зная само едно: трябва да спрем да инвестираме в конфликта.

Доставяйки оръжие на Сирия, ние разпалваме конфликта. Като тук става дума и за Русия. Ние трябва да влагаме в сигурността и за постигането на тази цел голяма роля трябва да играе и общността на арабските страни.

Какви са възможните последици от руската намеса в конфликта?

М. Ф.: От моя гледна точка руската намеса, във вида в който тя стана, моментално промени баланса и динамиката, които съществуваха до този момент. Много бих искал да поговоря по тази тема с президента Путин. Та какви последици и какъв ефект получи вече той? Видяхме инцидента със сваления от Турция руски военен самолет, а и организирания от „Ислямска държава“ взрив на борда на самолет с руски пътници, който отне живота на много хора. Твърде губещи последици за началото на намесата. И двете са неприемливи, но това са реалните последици.

Решението на президента Путин да се намеси в конфликта и да прави това, което той прави там, според мен е свързано с вътрешните проблеми на Русия. Петдесет хиляди руски граждани воюват в Сирия, отчасти защото Русия иска да бъде там, за да не са върнат тези хора в Чечения, Дагестан, Узбекистан или Москва. Мисля, че ние не сме признавали и не сме осъзнавали това, че президентът Путин се опитва да реши проблем, който реално вече е съществувал и част от чието решение се намира в Сирия и Ирак.

Главният проблем е в това как ние – имам предвид големите държави като Русия и Западът, ще съумеем да работим заедно. Това е големият въпрос. И не става дума за дипломатическите преговори, а за това как ще работим на бойното поле, на информационното поле, на цифровото  поле, което също е напълно реален факт.

Ние твърдо вярваме в това, че има взаимна заинтересованост да бъде унищожен този раков тумор на радикалните форми на исляма. Ако не го направим заедно, ще ни се наложи да действаме поотделно, а това е далеч по-трудно.

Още като млад офицер си имах правило: най-добрият план е планът, който ти оставя повече алтернативи за най-последния момент. Интересно ми е дали президентът Путин вярва, че има най-добрия план? Дали президентът Обама вярва в същото? Когато гледам какво стана, как се развиват събитията, виждам, че над нас е надвиснала огромна заплаха. Мисля, че не сме си оставили достатъчно варианти за избор.

И посоката, в която сега се движим, е разрастване на конфликта – това е голяма война. Колкото сме по-близо до това, толкова по-големи са рисковете, толкова по-висока е цената и толкова по-малък е изборът ни. Затова сега за нас е важно да работим заедно – САЩ и Русия, да решим можем ли заедно да си създадем повече възможности, за да стабилизираме ситуацията.

Дали САЩ имат дългосрочна стратегия за Сирия и региона като цяло?

М. Ф.: Тук мога да дам като отговор само собственото си виждане за проблема. Защото наистина не разбирам в какво се състои стратегията на САЩ днес: тя не е ясна и ѝ липсва последователност. Според мен стратегията трябва да има четири елемента: първо трябва да се постигне сигурност, след това да се стабилизира районът, после да се стимулира икономическото благоденствие в региона, като се привнесат нови идеи, нови технологии и нова система на образование. Да се даде на региона възможност достатъчно дълго време да се развива.

За да може това да стане факт, такава стратегия трябва да се въплъщава не само от САЩ и Запада, към нея трябва да бъдат привлечени регионални държави – Русия, Китай, Индия. Защото сегашната ситуация влияе на всички без изключение. Защото в краткосрочна перспектива ние не можем да вървим в същата посока, в която се движим. Това е нежиснеспособно.

Бойци на "Ислямска държава" са екзекутирали най-малко 250 души

 

Ofmedia.bg

ID 170116Бойци на "Ислямска държава" са екзекутирали най-малко 250 души при атаката срещу контролирани от правителствените сили зони в сирийския град Дейр аз Зур.

Първоначално беше съобщено за 35 убити сирийски войници и бойци от подкрепящите Башар Асад милиции.

Сега източник, близък до сирийското правителство, посочва, че хората на ИД са убили най-малко 250 души в града, в това число проправителствени бойци и техните семейства, съобщиха местни източници и неправителствена организация, цитирани от Ройтерс, Франс прес и БТА.
Сирийският Център за наблюдение на правата на човека пък посочва, че само сред силите на режима на Асад жертвите са най-малко 75.
Бойци на "Ислямска държава" отвлякоха най-малко 400 цивилни в Източна Сирия след нападение, при което загинаха поне 135 души, предаде ДПА.
Сирийският център за наблюдение на човешките права съобщи, че джихадистите са пленили хората в Багалия - контролирано от сирийското правителство предградие на Дейр аз Зур - и са ги отвели в контролирана от тях територия.

Президентът на Чехия призова към физическата ликвидация на ИД
Президентът на Чехия Милош Земан призова към физическата ликвидация на "Ислямска държава" и на нейните лидери, предаде ТАСС, цитирана от Агенция "Фокус".

"Ислямска държава" трябва да бъде ликвидирана, а лидерите му, които дават заповеди за убиването на невинни граждани, трябва да бъдат избити. Повтарям – именно избити“, подчерта чешкият президент.

Той призова към обединение на усилията на международната общност с въоръжените сили на Сирия в борбата срещу джихадистите.

"Армията на президента Башар Асад воюва с "Ислямска държава" и именно заради това тя също се бори срещу тероризма", добави Земан.

Милош Земан сравни възможния съюз на международната общност с режима на Башар Асад срещу ИД със съюзническите отношения в антихитлеристката коалиция. "През 1941 г. Сталин също обедини усилията си със съюзниците за борба срещу общия враг", каза Земан.

В Европарламента предложиха руският език да стане официален в ЕС

 

Ofmedia.bg

rusia 140116Руският език трябва да стане официален език в Европейския съюз, заяви председателят на либералната фракция на ALDE в Европарламента Ги Верхофстат, пише RT, позовавайки се на вестник De Standaard.

„Аз не съм против руснаците. Аз обичам тази страна и жителите й. Считам, че трябва да по-лесно да издаваме визи на студентите, учените, бизнесмените и обикновените граждани. Аз внесох предложение за това руският език да бъде признат за официален език на Европейския съюз“, заяви политикът.

По думите му в балтийските страни живеят милиони рускоговорящи и за него европейската цивилизация се простира от Атлантическия океан до Волга.

Изданието отбелязва, че срещу предложението руският език да де превърне в официален в ЕС се е изказал само един представител на Латвия