Детайли

Категория: Светът

Публикувана на 24 Февруари 2016

Посещения: 2153

НАТО в Егейско море: осем факта с особено значение

Николай Костов, БТА

Натовски кораби вече ще следят турския бряг. Те ще идентифицират плавателни съдове с бежанци и мигранти и ще информират за това турската брегова охрана и европейската агенция Фронтекс.

Какво следва от факта, че НАТО предприема действия в Егейско море. Критичните параметри, който трябва да има предвид, са следните:

1. НАТО ще събира сведения за региона. Ще разузнава, ще следи и ще надзирава северните и централни части на Егейско море. Операцията ще се извършва от Втора постоянна морска група от кораби на Алианса в Средиземно море. На практика тези кораби ще следят турския бряг, ще откриват плавателни съдове с бежанци и мигранти и ще предоставят сведения на турската брегова охрана и на агенцията Фронтекс. Натовските кораби няма да се намесват в управлението на инциденти. Те ще се намесват само в краен случай, тоест когато се извършват издирвателни и спасителни операции на бедстващи хора.

2. Гърция и Турция няма да участват в командването на операциите и няма да могат да предприемат действия в границите на териториалните води и на въздушното пространство на другата страна. За да бъдат избегнати проблеми, които биха могли да възникнат от хроничната конфронтация между двете страни, натовската операция има две особености:

а/ двете крайбрежни държави в Егейско море са извадени от функцията да поемат командването на операцията. В момента командването на Втората постоянна морска група от кораби е възложено на германците. От тях командването ще бъде поето след това от други натовски държави с изключение на Гърция и Турция.

б/ Гърция и Турция няма да имат право да извършват операции в териториалните води и във въздушното пространство на другата страна.

3. Проблемът с гръцкото въздушно пространство: докато на теория натовската операция предвижда зачитане на гръцкия суверенитет, в действителност има проблем със спора на двете страни за шестте и десетте морски мили между териториалните води и въздушното пространство От 1960 г. с решение на Военния комитет на НАТО за целите на Алианса морските и въздушни граници на държавите членки са идентифицирани. Това означава, че по време на натовска операция в Егейско море ще бъдат зачитани само шестте и десетте морски мили от гръцкото въздушно пространство.

4. Проблемът със зоната за издирване и спасяване: като се има предвид, че Турция оспорва границите на гръцката зона за издирване и спасяване, възможно е да възникнат проблеми в международните води в Егейско море. Тези проблеми могат да се сведат до това каква е отговорността на всяка от страните. Позитивното за Гърция е, че лицата, които ще бъдат спасявани, след това ще бъдат връщани в Турция.

5. Реална цел са патрулите в района между Гърция и Турция: от октомври 2015 г. Германия държи да бъде контролиран районът между Гърция и Турция с общи патрули на двете страни. Гърция реагира, смятайки с основание, че проблемът не бива да се решава в морето, а по турското крайбрежие. В противен случай на риск е изложен животът на мигранти и бежанци, а такава операция лесно може да прерасне в издирвателна и спасителна. С натовската операция патрулите в района ще се осъществяват не от Гърция и Турция, а от корабите на останалите натовски държави, които ще имат правото да оперират в териториалните води на двете съседни страни.

6. Изключването на Додеканезите от района, където ще се проведе операцията: макар че в текста изрично не се споменава това, се разбра, че районът, в който ще действа натовската група ще включва островите Лесбос, Хиос, Самос до остров Агатониси. Додеканезите остават извън операционното планиране, въпреки че 25 на сто от миграционните потоци стават в района около тези острови. Турция ще изисква изключването на Додеканезите по две причини:

а/ първата е, че след гръцко-турската криза на остров Имия / Кардак Турция не признава споразумението за делимитация, подписано през 1932 г. с Италия за Додеканезите. Ако тя приеме НАТО да извършва действия в района, това означава, че тя ще трябва или косвено да признае границите, или да бъде въвлечена в трайна конфронтация с Гърция за района на действие на корабите от бреговата охрана на всяка от страните.

б/ Турция смята, че Додеканезите остават демилитаризирани съгласно Парижката конвенция от 1947 г. Навремето дори когато американски военни кораби посещаваха остров Родос, Турция протестираше пред САЩ. Ако сега Турция приеме присъствието на военни сили на НАТО, тя не би могла да има основание след края на операцията да повтори тези свои твърдения.

Слаба страна на решението е, че изключването на Додеканезите може просто да прехвърли миграционните потоци от Лесбос към южната част на Егейско море.

7. Консесусът в решенията на НАТО и по отношение на доктрината Лунс: във връзка с въпроса дали решението е добро или лошо, следва да се разбира, че решенията на Алианса се взимат само с консенсус. Би било трудно за Гърция или за Турция да прокарат свои виждания, които биха могли да предизвикат дисбаланси във вреда на другата страна. Наред с това от 1980 г. НАТО прилага доктрината Лунс /по името на генералния секретар на Алианса /1971-1984 г./ Според нея Алиансът не се намесва в двустранни спорове между страните членки. За това НАТО не включва в ученията си региони, за които съществува спор между Гърция и Турция по отношение на това дали те са демилитализирани. За реалностите на НАТО решението е относително балансирано, а проблемите управляеми.

За Гърция ще бъде изключително положително да бъде постигнато спиране на миграционните потоци. Ефикасността на натовската операция ще бъде оценена в зависимост от сътрудничеството на турските власти с натовските сили.

8. Турция не се е прицелила в Егейско море, а в Сирия: причината Турция да приеме натовската операция в Егейско море не личи да е свързана с гръцко-турските спорове. Турция се интересува да въвлече НАТО в Сирия /както се опита да го направи със сваления руски самолет/. В Егейско море тя просто демонстрира дух на сътрудничество, с цел подкрепа от европейските държави по нейния главен проблем: кюрдите в Сирия.

Детайли

Категория: Светът

Публикувана на 07 Февруари 2016

Посещения: 2204

"Ромъния либера": САЩ се връща от военна гледна точка на европейския континент

Ofmedia.bg

Британски експерти ще помагат на България да приложи на практика реформите в съдебната система в изпълнение на препоръките, включени в последния доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, пише днес в. "Ромъния либера", като се позовава на Аджерпрес, съобщава БТА. Новината бе съобщена от министъра на правосъдието Екатерина Захариева след разговори в Лондон в четвъртък с британския й колега Майкъл Гоув. Румънският вестник припомня, че в доклада на Комисия от 27 януари се посочваше, че постигането на конкретни резултати в борбата с корупцията на високо равнище и с организираната престъпност остава най-голямото предизвикателство за България и трябва да бъде главен приоритет за властите. "Ромъния либера" припомня основните заключения от доклада за България.

Някои румънски издания коментират днес речта от вторник на министъра на отбраната на САЩ Аштън Картър, който предложи четирикратно увеличаване на разходите за отбрана в Европа през 2017 г. от 789 милиона на 3,4 милиарда долара.

Румънският премиер Дачиан Чолош приветства намерението на САЩ да увеличат четири пъти бюджета за военните си сили в Европа, съобщава "Ромъния либера". Това решение потвърждава силния ангажимент на САЩ за европейската сигурност и е в синхрон с общите цели, които имаме за регионалната и националната сигурност, заяви вчера румънският премиер Дачиан Чолош. По думите му Румъния ще използва тази възможност чрез Стратегическото си партньорство със САЩ. Румънският премиер подчерта, че военните програми на Румъния, включително общите със САЩ, имат широка подкрепа в обществото и следва да бъдат развити на базата на политическия ангажимент за отделяне на два процента от брутния вътрешен продукт за разходи за сигурността през следващата година.

Румъния отговаря хаотично и неефикасно на руската заплаха, коментира в друг материал в. "Ромъния либера", който смята, че Букурещ няма адекватна стратегия за отговор на все по-агресивната Русия. Съобщението на американския министър на отбраната Аштън Картър за четирикратно увеличение на бюджета, предназначен за отбрана на страните от Източна Европа от руската заплаха, предизвика задоволство в Брюксел и в Букурещ, но това не трябва да маскира факта, че Румъния няма адекватна стратегия в това отношение, посочва вестникът.

Проучване на румънски и американски експерти за Центъра за европейски политически анализи изважда наяве тежките липси в румънското стратегическо мислене в отношенията с Изтока, както и пълната липса на реакция в някои ключови сфери, като информационната война, посочва "Ромъния либера". "След седем години, през които администрацията на Обама се оттегли постепенно от световните дела, започвайки от Европа, речта от вторник на шефа на Пентагона сигнализира за връщане на САЩ от военна гледна точка на европейския континент, което за Румъния е добра новина", коментира "Ромъния либера".

Командните центрове на НАТО в Източна Европа ще бъдат напълно действащи до лятото, пише в. "Гъндул". Шестте Щабни елемента за интегриране на силите на НАТО в България, Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния следва да станат напълно оперативни преди срещата на високо равнище във Варшава през юли 2016 г., посочва "Гъндул", като се позовава на Алианса. Тези единици са част от план за действие за най-голямото укрепване на колективната отбрана на НАТО от края на Втората световна война след кризата в Украйна, припомня изданието.

Детайли

Категория: Светът

Публикувана на 24 Февруари 2016

Посещения: 2225

Новата тридесетгодишна война

Ofmedia.bg

Само за няколко години на войни, терор и държавен разпад броят на християните в Ирак и Сирия е намалял три пъти

В Близкия изток се създава религиозно чисто пространство за разлика от ЕС, който все повече се мултикултурализира

Доскоро се приемаше като либерално некоректно да се говори за християнофобия и преследване на християни. Либералните адепти на „европейските ценности” заклеймяваха само ислямофобията. На 9 юли 2015 г. папа Франциск обаче каза, че в „тази трета световна война, която преживяваме днес (…), се извършва една от формите на геноцид и това трябва да спре”. После при посещението си в САЩ заяви, че броят на убиваните мъченически християни днес е по-голям от този по времето на Римската империя. През декември 2015-а Хилъри Клинтън като реакция на исканията на Доналд Тръмп да се спре влизането на мюсюлмански имигранти в САЩ говори за „набиращия скорост геноцид” над християните, който трябва да се прекрати. На 27 януари 2016 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие резолюция против геноцида срещу християните и другите религиозни малцинства в Близкия изток. Седмица по-късно на 4 февруари и Европарламентът прие резолюция за геноцида на ИДИЛ спрямо християните и други религиозни малцинства.

Проучване на „Пю рисърч център” показа, че в целия свят имаме рязко нарастване на преследвания, убийства, сплашване, репресии на религиозна основа. В една трета от общо близо 200 държави съществуват много високи религиозни противопоставяния, докато през 2007 г. това е било характерно за една пета от тях. Около една пета от държавите в света са били обект на религиозен тероризъм или религиозно насилие през 2012 г. Най-потиснатата религиозна група в света са християните, които са в различна степен преследвани в 151 държави.

От 1910 до 2010 г. процентът на християните в Близкия изток е намалял от 14 на 4. В Ливан, единствената страна в региона, където християните имат някаква власт в политиката, процентът им спрямо цялото население е намалял от 78 на 34. Родено в Близкия изток, 2000 години по-късно християнството там може да изчезне. Не успяха изцяло да го унищожат нито Римската империя, нито халифатът, нито Османската империя.

В Ирак преследването на християни започва скоро след американската инвазия в 2003 г., когато те са около 1,5 млн. души. Днес в резултат на процесите на разпад и на религиозните войни са останали около 500 000. През 2014 г. ИДИЛ завладя няколкото най-големи християнски града там и започна да убива онези християни, които отказват да приемат исляма. Унищожи най-стария манастир в страната и гробницата на пророк Йона, почитан и от християни, и от евреи, и от мюсюлмани.

Според неправителствената организация Alliance Defending Freedom броят на християните в Сирия през последните години е намалял от 1,25 млн. на 500 000. Нахлувайки в християнските региони, ислямските джихадисти слагат червени знаци на домовете на религиозните малцинства, което означава, че ще бъдат унищожени. Така християните изчезват в Близкия изток, като същевременно в Европа се увеличават мюсюлманите. В Близкия изток се създава религиозно чисто пространство за разлика от ЕС, който в нарастваща степен семултикултурализира .

„Боко харам” в Африка според доклада „Глобален индекс на тероризма 2015” убива даже в по-големи мащаби от ИДИЛ. Атакува християнските райони, влиза от къща в къща и иска от всеки да приеме исляма. Този, който откаже, е убиван на място.

Християните и другите малцинства са вземани за заложници, разпъвани на кръст, насилствено ислямизирани, избивани, поробвани, прогонвани от техните домове, жените и момичетата са пращани в сексуално робство. И това прави не само ИДИЛ. Те не са много по-добре при уж неговия противник Саудитска Арабия, който предложи да построи 200 джамии в Германия и е финансирал вече стотици джамии, фондации и групировки в целия свят, обучил е и куп нашенски ръководители на исляма. Там е забранено публично да се изповядва християнството и всички граждани са длъжни да бъдат мюсюлмани. Забранено е влизането в страната на християнски свещеници и разпространението на християнска литература. Ако граждани на Саудитска Арабия приемат християнството или някоя друга религия, се наказват със смърт и религиозната полиция следи стриктно за това. Оттам звучат фетви с призиви да се унищожат всички църкви на Арабския полуостров.

В България гореща тема е външната намеса в разпространението на исляма у нас както във версията на неоосманистка Турция, така и в по-радикалните салафитски версии, каквито имаме в пазарджишкото циганско гето. Учителите в трите ислямски средни училища в страната, издържани от Турция, признават, че децата отиват там, защото някой им плаща пансиона и храната. Циганите в Пазарджик най-напред бяха евангелисти, но след това се оказа, че повече пари се получават, ако си салафит. И станаха салафити. Някой отвън плаща, за да станеш мюсюлманин или да учиш исляма, и бедните родители на бедните деца в едно все по-неравно, създаващо гета общество, се обръщат към исляма. Ако само 15 хиляди са приелите исляма в Пазарджик, то може би мащабите на ислямизация у нас днес са по-големи, отколкото когато и да е било през последните два века. Съжителството между етнически българи и български турци бе най-силно по времето на социализма поради това, че и едните, и другите бяха възпитавани в светски дух, който ги обединяваше, а не ги разделяше. Възходът на религията днес, и то в резултат на различни външни намеси, носи със себе си опасности, които тепърва ще тресат обществото ни.

В началото на своето развитие между 1618 и 1648 г. капитализмът трансформира противоречията на първоначалното натрупване на капитала в 30-годишна религиозна война в Европа, в която са избити по различни оценки между 5 и 10 милиона души. Сега май става същото. Броят на загиналите поради религиозни различия и във външно религиозни конфликти през последните три десетилетия е по-голям, отколкото във всеки друг период от 1648 г. насам. При днешния глобализиран неолиберален капитализъм лявото одесня и се превърна в част от системното статукво, неспособно да се противопостави и коригира нарастващите социално-икономически противоречия, както по време на социалната държава до 70-те години на ХХ век. Бедността, несправедливостта, сегрегацията, неравенството, експлоатацията и военните окупации на капиталистическия Запад приемат при това положение религиозни форми на съпротива. Социално-икономическите противоречия на неолибералното натрупване на капитала се трансформират в религиозни конфликти от рода на тези в края на Средновековието. В ход е нов възход на религиите и суеверията и нова 30-годишна религиозна война в света, в която умират и могат да умрат повече хора, отколкото в онази първата, преди четири века.

(Материалът е от в. „Труд”)

Детайли

Категория: Светът

Публикувана на 04 Февруари 2016

Посещения: 2110

Битката за Белия дом

Дойче веле

С първичните избори борбата за президентския пост в САЩ навлиза в гореща фаза. Те са от решаващо значение за кандидатите. Нищо не е изключено, включително провал или победа на Тръмп - Инес Пол информира от Вашингтон.

Почти никой в Америка не знае точно как протичат първичните избори и не може да направи разлика между политическите клики и правилата на републиканците и демократите. Всеки американец обаче знае, че предварителните избори в Айова и Ню Хемпшир са от решаващо значение за бъдещето на мъжете и жените, които ще бъдат издигнати от съответната партия като кандидати за президентския пост. Хората, които не са израснали в тази система, трудно могат да разберат защо именно първичните избори в Айова са от толкова голямо значение.

В този малък щат живее едва един процент от общото население на Америка. Тук има четири пъти повече свине, отколкото жители и тук се отглежда всяка пета американска царевица. И точно в Айова на 1 февруари започва най-горещата фаза на номинациите за президентския кандидат.

Малки предварителни избори от голямо значение

Почти философски въпрос е защо тези първи предварителни избори играят толкова голяма роля. Дали защото често са набелязвали тенденцията за изхода от цялостната предизборна кампания? Или са толкова важни, защото участниците в тях вземат насериозно решението на избирателите, които ще определят облика на кампанията през идните месеци? Сигурно отговорът на този въпрос е от голямо значение само за философите. За кандидатите обаче е в сила друго нещо. Те знаят, че който не успее още в началото да спечели червени точки, трудно може да навакса. И ако не спечелят номинацията в нито един от тези два щата, могат да се простят с по-нататъшната борба. Защо обаче е така?

Да спечелиш избирателите

В тези предварителни избори кандитатите трябва да докажат, че действително са избираеми. Трябва да докажат, че не само са в състояние да съберат милиони долари и да спечелят важни поддръжници, а и че са в състояние да спечелят избирателите. Те трябва да покажат, че могат да спечелят хората на своя страна, а не да разчитат само на анкетите. Трябва да докажат, че са в състояние да изпълнят очакванията, които са събудили.

Шоуто на Тръмп не минава навсякъде

Тези очаквания изглеждат различно при отделните кандидати. Да започнем с Доналд Тръмп. От шест месеца той се радва на невъобразимо медийно внимание. Напук на всички коментатори и независимо от изцепките си, Доналд Тръмп доминира заглавните страници на пресата. Ако се вярва на анкетите, хората го обичат, защото той заема позицията на независим аутсайдер. Не е корумпиран и на него може да се вярва. И преди всичко е човек, който знае как да печели. Именно това може да се превърне в препъникамък за Доналд Тръмп в Айова. Хората тук са фермери и вярват в Бога, а не на самодоволни и глупави вицове. Твърде възможно е те да не харесат шоуто на Тръмп.

Може да не харесат и неговия ход да привлече Сара Пейлин на своя страна, за да спечели гласовете на религиозната работническа класа. И тогава? Какво прави човек, който залага само на нюха си към победа? Хвърля кърпата? Доналд Тръмп е способен на такъв ход. А неговите вътрешнопартийни противници ще използват ситуацията. Републиканският истаблишмънт го мрази толкова много, че дори бившият кмет на Ню Йорк и милиардер Майкъл Блумбърг не изключва възможността да се кандидатира, при положение че Тръмп спечели номинацията на републиканците, а Бърни Сандърс - тази на демократите.

Демократите

Бърни Сандърс е провокацията от другата страна на барикадата. Само допреди няколко седмици изглеждаше невъзможно този непознат самопровъзгласил се социалист да получи някакъв шанс срещу империята на политическите клики, начело с Хилари Клинтън. Ако се вярва на анкетите обаче, това е възможно. Какво ще означава за Хилари Клинтън, ако Бърни Сандърс спечели първичните избори в Айова? Тоест ако му са удаде да повтори успеха на Обама от 2008 година? За губещия остава само големият въпрос - може ли в крайна сметка да успее, когато се стигне дотам, избирателите да решават, а не партийният апарат? Тези съмнения са отрова за кредиторите, за поддръжниците и в крайна сметка за тези, които не са решили за кого да гласуват. В историята има много случаи, когато при съмнения хората жертват убежденията си, за да застанат на страната на победителите.

Рядко началото на изборната борба в Америка е било заредено с толкова напрежение. И никога досега Америка не е била толкова разединена. Бърни Сандърс от едната страна, и Доналд Тръмп от другата, са олицетворение на тези крайности.