Детайли

Категория: Светът

Публикувана на 19 Март 2016

Посещения: 2292

ООН: Западът трябва да приеме 480 000 сирийски бежанци

Ofmedia.bg

Задъхващите се съседи на Сирия трябва да бъдат разтоварени чрез осигуряването на 480 хиляди места за сирийски бежанци през следващите няколко години. Това заяви в понеделник върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди, цитиран от ДПА.

"Трагедия с такива размери изисква солидарност, която да не се свежда само до финансиране", каза комисарят на петата годишнина от началото на сирийския конфликт.

Целият живот на 3,7 млн. сирийски деца е преминал във война

Наброяващите 898 000 сирийци, които кандидатстваха за убежище в Европа между март 2011 г. и декември 2015 г., предизвикаха политическа криза в Европа, тъй като много страни затвориха границите си или отказаха да приемат бежанците, отбелязва ДПА.

Същевременно Египет, Ирак, Йордания, Ливан, Турция и северноафриканските страни са приели 4,8 милиона сирийци.

Напрежението, под което това е поставило обществените услуги и финансите им, накара съседите на Сирия да затегнат режима по границите си, отбеляза Гранди.

В резултат хиляди хора в уязвимо положение са заклещени в Сирия, без да могат да я напуснат, каза той.

Петте години на война в Сирия в цифри

През февруари страните донори обещаха 5,9 милиарда долара помощ за сирийците, които търпят страдания в опустошената от войната страна, както и за тези, които са избягали от нея.

Но е необходимо още, заяви Гранди.

"Казано просто, имаме нужда повече страни да споделят товара, като приемат по-голям дял от бежанците от най-голямата криза с разселване на хора за последните около 30 години", добави той.

Над 100 000 мигранти влезли в Европа само от началото на 2016-а

Правителствата по света са обещали дотук 170 000 места за сирийци. Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) сега се надява този брой да се увеличи до поне 10 процента от сирийските бежанци, които в момента живеят в съседните страни, и свързва надеждите си с международната конференция по въпросите на разселването на бежанци на 30 март в Женева. ВКБООН иска страните да отворят легални канали за миграция така, че бежанците да не се налага повече да предприемат опасни пътувания, включващи плавания през Средиземно море и каналджии.

Целта от 480 000 места може да бъде постигната чрез осигуряването на места за постоянно разселване, заетост и визи за учащи, както и чрез събирания на семейства, каза пред ДПА говорителка на ВКБООН.

Детайли

Категория: Светът

Публикувана на 29 Февруари 2016

Посещения: 2157

Може ли прекратяването на огъня в Сирия да има обратен ефект?

Владимир Михеев, Руски дневник

Споразумението за примирие в Сирия, договорено от двамата основни играчи – Русия и САЩ, а според медиите и одобрено от режима в Дамаск и поне няколко фракции на опозицията – същата тази, която от повече от четири години се мъчи да свали Башар Асад, поражда три основни обществени нагласи.

Умерен оптимизъм сред дипломатите. Скептицизъм сред експертите по арабския свят. И цинизъм сред противниците, които се гледат през цевта на картечниците на бойното поле.

От една страна, военните завоевания на режима в Дамаск стесниха пространството за маневри на сирийската опозиция. Те ги оставиха без „стратегическа дълбочина“ за достойно оттегляне. Но притискането до стената на онези, смятани за истинска страна в преговорите, също не е опция, тъй като това би могло да принуди опозицията да се бие докрай.

От друга страна, операцията за деблокиране на Алепо не правеше кой знае какво разграничение между разнообразните паравоенни формации, принадлежащи или към умерения ислям, или към радикални ислямистки групировки, които от години държат в плен стратегическия град в северната част на някога единната страна. За режима на Башар Асад всяко забавяне на по-малко или повече безпроблемното обратно завоюване на загубените окупирани територии може да се превърне в пречка, която да забави хода на офанзивата и да даде глътка въздух на враговете му, а те да я използват за прегрупиране, превъоръжаване, попълване на амунициите и ответен удар.

Нещо повече – всяко прекратяване на огъня е само началото на поредица от събития; прелюдия към един дълъг процес. Това е нещо като въртележка, защото всяко едно условие и положение в окончателното споразумение трябва да бъде „поразгледано“, за да може да се оцени напредъкът до момента и да се определят начините за справяне с нововъзникналите предизвикателства.

Твърде много въпросителни

Шансовете сделката за прекратяване на огъня да се превърне в трамплин за преходен политически процес в Сирия коментира пред „Руски дневник“ Григорий Косач, експерт по политиката в арабския свят и преподавател в Руския държавен университет по хуманитарни науки:

„Прегледах повечето ежедневници в Саудитска Арабия в деня след обявяването на примирието и малко след традиционната среща в понеделник на правителството, председателствана от крал Салман бин Абдулазиз ас Сауд. Никъде нямаше и дума за споразумението за прекратяване на огъня. Докато Саудитска Арабия и монархиите в Персийския залив не подпишат сделката, реалната ѝ стойност е обект на сериозно съмнение“.

Опашката да не командва кучето

В реч по случай Деня на защитника на Отечеството руският президент Владимир Путин заяви, че Русия трябва да убеди съюзниците си в региона да спазват примирието. Путин изрази надежда, че САЩ ще изпълнят своята част от договореностите, като повлияят на регионалните играчи, близки до тяхната външнополитическа орбита, да направят същото.

Това може би е правилната тактика. Но репутацията на САЩ на дългогодишен гарант на сигурността в Близкия Изток е сериозно подкопана – вече не е даденост, че сунитските кралства ще послушат Вашингтон, както го правеха преди.

Това не е единственото „минно поле“. Действащият сирийски президент Асад продължава да е притиснат в ъгъла и таи често самоубийствен гняв, което може да постави Москва в неудобно положение. По този въпрос Косач уцелва право в десетката: сирийският президент е труден клиент и е възможно в един момент „опашката да започне да командва кучето“.

Ако направим паралел с Бика от Багдад, както бе известен Саддам Хюсеин, изстрадалият владетел на Дамаск може да тръгне по свой собствен скрит дневен ред, въпреки че доста откровено е благодарен на Москва, че преобърна положението.

За момента отрицателните фактори изглежда надделяват над ползите. Би било два пъти по-хубаво, ако тази обезкуражаваща прогноза можеше да бъде отхвърлена като напразни размисли върху лоши поличби на чаша кафе някъде в Анкара или Рияд.

Детайли

Категория: Светът

Публикувана на 10 Март 2016

Посещения: 2206

Срещу Русия се води информационна война

Ofmedia.bg

Мария Захароваeдиректор на департамента по информация и печат в руското Министерство на външните работи за агресивните клишета, които западните медии налагат по адрес на Русия

Съгласна ли сте с твърдението, че Русия е в състояние на информационна война?

Струва ми се, че по-правилно е да говорим за информационна агресия. Война има тогава, когато се сражават две държави. Ние нито се сражаваме, нито сме започнали този конфликт. Само опровергаваме насочените срещу нас обвинения. На това отделяме доста внимание и време, защото всеки ден се сблъскваме с нови неща.

С други думи, Русия не напада, а само се защитава?

Аз отговарям за информацията във Външно министерство. Мога да ви уверя, че всяка информация, която публикуваме внимателно се проверява и се основава на факти. Или даваме цитат, или посочваме източника на информация. Никога не сме отправяли каквито и да било обвинения, без да имаме доказателства. Например, когато казахме, че турските власти купуват нефт от ИДИЛ, моментално приложихме получената от Министерството на отбраната информация. Изявления от типа „знаем нещо, но няма да ви го кажем“, не са наш патент. А пък нашите западни партньори прилагат този принцип буквално всеки ден. Вече свикнахме с голословните обвинения, от сорта на тези, че в Сирия Русия бомбардира не позиции на терористите, а граждански обекти и инфраструктура. И всички тези обвинения се отправят без никакви доказателства. Един единствен път на многочислените ни молби за някаква фактология те отговориха с една снимка. Но когато помолихме да ни дадат снимката да я проучим, ни отвърнаха, че можем да я гледаме само от техните ръце.

Току-що използвахте термина „западни партньори“. Можете ли да кажете кой именно особено остро атакува Русия в информационното пространство?

Това изобщо не е тайна. Съвсем открито заявяваме, че цялата антируска кампания се дирижира от Вашингтон. Там всеки ден се дават брифинги, на които на журналистите постоянно се повтаря: Русия атакува граждански обекти в Сирия. И искат, не искат, репортерите тиражират тази информация.

А „приятелите“ на Русия в Близкия Изток участват ли в тази кампания?

Кого имате предвид?

Турция, Саудитска Арабия…

Разбира се. Те вършат най-мръсната работа, използвайки откровени фалшификати. Например обвинението към Русия, че е бомбардирала две болници в Сирия. Това тръгна именно от турски първоизточник.

Вас също ви критикуват. Например за това, че използвате тролове. По този начин, казват критиците ви, няма как да убедите опонента в правотата си. Просто ще се харесате на и без това вярната си аудитория.

Става дума за оправдана практика. Има информация, която трябва да бъде сериозно коментирана. Но има и ситуации, при които по друг начин, освен с тролене, не можеш да отговориш.

Бихте ли обяснили по-конкретно какво имате предвид?

Например съобщенията от Великобритания по делото „Литвиненко“ също са част от информационната война, но ние се отнасяме сериозно към тях. Отговаряме аргументирано, с доказателста. Но когато британски колеги, заемащи високи позиции, твърдят, че Путин може да спре войната в Сирия само с едно телефонно позвъняване, как да отговориш на това? Да пуснеш официално опровержение? Пълна глупост би било. Това не са просто лъжливи твърдения. Това е нещо толкова долнопробно, че не би трябвало да излиза от устата на сериозни хора. Е, след като са паднали дотам, ще си получат и съответната реакция.

А защо изобщо се случва това?

До голяма степен е свързано с начина, по който аудиторията възприема информацията. Големите, дълбоките текстове, без значение на каква тема са посветени, не са актуални. Много по-популярни са туит съобщенията от 140 знака. Средностатистическият информационен потребител няма време да се потапя дълбоко в някой въпрос, защото е зает с други неща – учене, бизнес, изкуство. За неспециалиста е сложно да си спомни, че сирийската криза започна от подкрепата, която западните страни оказаха на Арабската пролет. А когато конфликтът премина в по-сериозната фаза, започнаха да предоставят оръжие на опозицята, така се роди тероризмът и така нататък. Обикновеният човек не помни това. За него е по-лесно да повярва, че сирийската криза може да бъде прекратена с едно позвъняване от Москва, защото това е проста и лесна за възприемане фраза.

Пък и тези фрази съответстват на клишетата, останали още от Студената война?

Прав сте. Тези клишета съществуват до ден днешен. Аз работих няколко години в Ню Йорк, още когато отношенията между САЩ и Русия бяха нормални. Още тогава си измислих следната формулровка –  policy of zero good news from Russia (политика на отсъствието на добри новини за Русия). Включваш телевизора и нищо позитивно за Русия не научаваш: нито, че се строи, нито за важните изложби, нито за филмите, научните открития и така нататък. Вместо това има съобщения, че в Русия нещо се е взривило, има някакви страховити престъпления или се разгаря корупционен скандал. Даже терористичните действия биват представяни като резултат от неправилните действия на властите. Вижте, терористичните атаки, извършени на територията на САЩ, Франция, Великобритания, предизвикват огромно съчувствие към тези държави и към гражданите им. А новините за терористични актове срещу наши граждани се представят така, че да не предизвикват съчувствие към жертвите. А вината за трагедията се стоварва върху руската държава. За първи път се сблъсках с това, когато четях статии в основните американски вестници, посветени на поредната годишнина от трагедията в Беслан. Именно тогава ми паднаха розовите очила. Окончателно разбрах, че ставащото в Русия не се отразява обективно. Беслан е една от най-ужасните трагедии в най-новата история, съпоставима само с това, което са вършили нацистите. Но дори и тази ужасяваща трагедия беше представена като пряк резултат от неправилната политика на руските власти. Само че при други терористични актове виждаме, че американските средства за масова информация могат да проявяват състрадание и да карат хората да съпреживяват. Могат да разказват затрогващи истории за загиналите обикновени хора. Защо тогава всичко, свързано с нашата страна, се представя в такъв изопачен вид?

А според Вас кой от участниците в преговорите за Сирия действа най-конструктивно?

Чудесен въпрос към представител на Русия /смее се/! Няма как да не кажа, че ние правим всичко възможно, за да бъдем максимално конструктивни.

Това е ясно. А от тези, с които се налага да преговаряте?

Напоследък нашите американски колеги правят всичко възможно, за да се движим напред. Като цяло позицията на САЩ стана много по-конструктивна, отколкото преди. Мантрата „най-напред Асад да си отиде, а останалото ще го обсъждаме после“, остана в миналото.

Източник: pogled.info и Lenta.ru

Детайли

Категория: Светът

Публикувана на 26 Февруари 2016

Посещения: 4208

7 въпроса за споразумението за прекратяване на огъня в Сирия

Алексей Тимофейчев, Руски дневник

Президентите на Русия и САЩ на 22 февруари съгласуваха план за прекратяване на огъня в Сирия. За какво се договориха лидерите на двете страни и ще проработи ли споразумението – „Руски дневник“ разказва.

1. Кого засягат договореностите между Путин и Обама?

Споразумението предвижда прекратяване на огъня между правителствените сили и техните съюзници от една страна и бойните отряди на опозицията от друга. Както отбеляза руският президент Владимир Путин, прекратяването на бойните действия няма да обхване екстремистите от „Ислямска държава“ (ИД) и „Джебхат ан-Нусра“, както и други организации, признати за терористични от Съвета за сигурност на ООН.

2. Кога ще влезе в сила прекратяването на огъня?

Споразумението за прекратяване на огъня трябва да влезе в сила на 27 февруари. До обяд на 26 февруари представители на групировките, участващи в сирийския конфликт, трябва да „потвърдят пред Русия или пред американските партньори своята ангажираност с прекратяването на огъня“. След това ще бъде създадена карта, на която ще се нанесат територии, завзети от т. нар. групировки. Тези райони ще бъдат обхванати от режима на прекратяване на огъня.

3. Кой ще следи за изпълнението на споразумението?

С това ще се занимава създадената под егидата на ООН Целева група за прекратяване на огъня. Нейни съпредседатели са Русия и САЩ. С цел обмен на информация между Москва и Вашингтон се предвижда да се създаде специална гореща линия и „при необходимост“ – работна група.

В същото време в руската база „Хеймим“ вече е създаден Координационен център по примирието между страните. Както съобщиха от руското Министерство на отбраната, опозиционерите, които са решили да прекратят бойните действия, могат да се обръщат към Центъра, където ще им помогнат да се свържат със сирийските власти.

4. Как се отнесоха към споразумението страните в конфликта?

Създаденият в Рияд от представители на сирийската опозиция Висш комитет по преговорите заяви на 22 февруари, че „приема международните усилия за прекратяване на бойните действия“. В същото време, обаче, членовете му обвързаха изпълнението му с редица искания, основното от което е Русия и силите на сирийския президент Башар Асад да спрат бомбардировките.

На свой ред, в разговор с Путин на 24 февруари Асад заяви, че сирийските власти са готови да „съдействат за установяване на примирието“. Асад и Путин подчертаха важността на „безкомпромисната борба“ с ИД, „Джебхат ан-Нусра“ и други терористични групировки.

5. Какво пречи да бъдат изпълнени договореностите?

Трудности възникват при опитите да се раздели умерената опозиция от радикалистите, обясни пред „Руски дневник“ директорът на Центъра за изучаване на страните от Близкия Изток и Централна Азия Семьон Багдасаров. Например бойците от „Джебхат ан-Нусра“, която е филиал на „Ал Кайда“, воюват в тясно сътрудничество с някои бригади на опозиционната Сирийска свободна армия и е невъзможно тези формирования да бъдат отделени едно от друго, посочва експертът.

Самите сирийски опозиционери намират само един изход от това положение – те настояват армията на Асад и руската авиация да престанат да нанасят удари по признатите от ООН за терористи „Джебхат ан-Нусра“.

6. Какви са шансовете за успех?

Шансовете за изпълнение на споразумението са по-големи от всички предишни договорености, свързани със Сирия, смята Александър Шумилин, директор на Центъра за анализ на близкоизточните конфликти към Института за САЩ и Канада. Според него залог за това е подкрепата на лидерите на САЩ и Русия.

7. САЩ имат план „Б“?

Този оптимизъм не се споделя от главите на Пентагона и ЦРУ. Те не вярват, че Русия ще съдейства за прекратяването на огъня и вече се обърнаха към Барак Обама с предложение за всеки случай да се изработи план „Б“. Последният предвижда доставка на по-мощно въоръжение за опонентите на Асад и евентуално въвеждане на санкции срещу Русия по примера на рестрикциите, действащи срещу Москва заради конфликта в Украйна.

Руски експерти смятат, че подобно развитие на събитията е напълно реално, но в същото време отбелязват безполезността на подобен ход. Според Багдасаров може да се предположи, че подобен план вече има, а доставките за опозиционерите вече текат. Експертът припомня съобщенията, че сирийската опозиция е получила американски противотанкови ракети.