Може ли прекратяването на огъня в Сирия да има обратен ефект?

 

Владимир Михеев, Руски дневник

asad 280216Споразумението за примирие в Сирия, договорено от двамата основни играчи – Русия и САЩ, а според медиите и одобрено от режима в Дамаск и поне няколко фракции на опозицията – същата тази, която от повече от четири години се мъчи да свали Башар Асад, поражда три основни обществени нагласи.

Умерен оптимизъм сред дипломатите. Скептицизъм сред експертите по арабския свят. И цинизъм сред противниците, които се гледат през цевта на картечниците на бойното поле.

От една страна, военните завоевания на режима в Дамаск стесниха пространството за маневри на сирийската опозиция. Те ги оставиха без „стратегическа дълбочина“ за достойно оттегляне. Но притискането до стената на онези, смятани за истинска страна в преговорите, също не е опция, тъй като това би могло да принуди опозицията да се бие докрай.

От друга страна, операцията за деблокиране на Алепо не правеше кой знае какво разграничение между разнообразните паравоенни формации, принадлежащи или към умерения ислям, или към радикални ислямистки групировки, които от години държат в плен стратегическия град в северната част на някога единната страна. За режима на Башар Асад всяко забавяне на по-малко или повече безпроблемното обратно завоюване на загубените окупирани територии може да се превърне в пречка, която да забави хода на офанзивата и да даде глътка въздух на враговете му, а те да я използват за прегрупиране, превъоръжаване, попълване на амунициите и ответен удар.

Нещо повече – всяко прекратяване на огъня е само началото на поредица от събития; прелюдия към един дълъг процес. Това е нещо като въртележка, защото всяко едно условие и положение в окончателното споразумение трябва да бъде „поразгледано“, за да може да се оцени напредъкът до момента и да се определят начините за справяне с нововъзникналите предизвикателства.

Твърде много въпросителни

Шансовете сделката за прекратяване на огъня да се превърне в трамплин за преходен политически процес в Сирия коментира пред „Руски дневник“ Григорий Косач, експерт по политиката в арабския свят и преподавател в Руския държавен университет по хуманитарни науки:

„Прегледах повечето ежедневници в Саудитска Арабия в деня след обявяването на примирието и малко след традиционната среща в понеделник на правителството, председателствана от крал Салман бин Абдулазиз ас Сауд. Никъде нямаше и дума за споразумението за прекратяване на огъня. Докато Саудитска Арабия и монархиите в Персийския залив не подпишат сделката, реалната ѝ стойност е обект на сериозно съмнение“.

Опашката да не командва кучето

В реч по случай Деня на защитника на Отечеството руският президент Владимир Путин заяви, че Русия трябва да убеди съюзниците си в региона да спазват примирието. Путин изрази надежда, че САЩ ще изпълнят своята част от договореностите, като повлияят на регионалните играчи, близки до тяхната външнополитическа орбита, да направят същото.

Това може би е правилната тактика. Но репутацията на САЩ на дългогодишен гарант на сигурността в Близкия Изток е сериозно подкопана – вече не е даденост, че сунитските кралства ще послушат Вашингтон, както го правеха преди.

Това не е единственото „минно поле“. Действащият сирийски президент Асад продължава да е притиснат в ъгъла и таи често самоубийствен гняв, което може да постави Москва в неудобно положение. По този въпрос Косач уцелва право в десетката: сирийският президент е труден клиент и е възможно в един момент „опашката да започне да командва кучето“.

Ако направим паралел с Бика от Багдад, както бе известен Саддам Хюсеин, изстрадалият владетел на Дамаск може да тръгне по свой собствен скрит дневен ред, въпреки че доста откровено е благодарен на Москва, че преобърна положението.

За момента отрицателните фактори изглежда надделяват над ползите. Би било два пъти по-хубаво, ако тази обезкуражаваща прогноза можеше да бъде отхвърлена като напразни размисли върху лоши поличби на чаша кафе някъде в Анкара или Рияд.

7 въпроса за споразумението за прекратяване на огъня в Сирия

 

Алексей Тимофейчев, Руски дневник

putin obama 260216

Президентите на Русия и САЩ на 22 февруари съгласуваха план за прекратяване на огъня в Сирия. За какво се договориха лидерите на двете страни и ще проработи ли споразумението – „Руски дневник“ разказва.

1. Кого засягат договореностите между Путин и Обама?

Споразумението предвижда прекратяване на огъня между правителствените сили и техните съюзници от една страна и бойните отряди на опозицията от друга. Както отбеляза руският президент Владимир Путин, прекратяването на бойните действия няма да обхване екстремистите от „Ислямска държава“ (ИД) и „Джебхат ан-Нусра“, както и други организации, признати за терористични от Съвета за сигурност на ООН.

2. Кога ще влезе в сила прекратяването на огъня?

Споразумението за прекратяване на огъня трябва да влезе в сила на 27 февруари. До обяд на 26 февруари представители на групировките, участващи в сирийския конфликт, трябва да „потвърдят пред Русия или пред американските партньори своята ангажираност с прекратяването на огъня“. След това ще бъде създадена карта, на която ще се нанесат територии, завзети от т. нар. групировки. Тези райони ще бъдат обхванати от режима на прекратяване на огъня.

3. Кой ще следи за изпълнението на споразумението?

С това ще се занимава създадената под егидата на ООН Целева група за прекратяване на огъня. Нейни съпредседатели са Русия и САЩ. С цел обмен на информация между Москва и Вашингтон се предвижда да се създаде специална гореща линия и „при необходимост“ – работна група.

В същото време в руската база „Хеймим“ вече е създаден Координационен център по примирието между страните. Както съобщиха от руското Министерство на отбраната, опозиционерите, които са решили да прекратят бойните действия, могат да се обръщат към Центъра, където ще им помогнат да се свържат със сирийските власти.

4. Как се отнесоха към споразумението страните в конфликта?

Създаденият в Рияд от представители на сирийската опозиция Висш комитет по преговорите заяви на 22 февруари, че „приема международните усилия за прекратяване на бойните действия“. В същото време, обаче, членовете му обвързаха изпълнението му с редица искания, основното от което е Русия и силите на сирийския президент Башар Асад да спрат бомбардировките.

На свой ред, в разговор с Путин на 24 февруари Асад заяви, че сирийските власти са готови да „съдействат за установяване на примирието“. Асад и Путин подчертаха важността на „безкомпромисната борба“ с ИД, „Джебхат ан-Нусра“ и други терористични групировки.

5. Какво пречи да бъдат изпълнени договореностите?

Трудности възникват при опитите да се раздели умерената опозиция от радикалистите, обясни пред „Руски дневник“ директорът на Центъра за изучаване на страните от Близкия Изток и Централна Азия Семьон Багдасаров. Например бойците от „Джебхат ан-Нусра“, която е филиал на „Ал Кайда“, воюват в тясно сътрудничество с някои бригади на опозиционната Сирийска свободна армия и е невъзможно тези формирования да бъдат отделени едно от друго, посочва експертът.

Самите сирийски опозиционери намират само един изход от това положение – те настояват армията на Асад и руската авиация да престанат да нанасят удари по признатите от ООН за терористи „Джебхат ан-Нусра“.

6. Какви са шансовете за успех?

Шансовете за изпълнение на споразумението са по-големи от всички предишни договорености, свързани със Сирия, смята Александър Шумилин, директор на Центъра за анализ на близкоизточните конфликти към Института за САЩ и Канада. Според него залог за това е подкрепата на лидерите на САЩ и Русия.

7. САЩ имат план „Б“?

Този оптимизъм не се споделя от главите на Пентагона и ЦРУ. Те не вярват, че Русия ще съдейства за прекратяването на огъня и вече се обърнаха към Барак Обама с предложение за всеки случай да се изработи план „Б“. Последният предвижда доставка на по-мощно въоръжение за опонентите на Асад и евентуално въвеждане на санкции срещу Русия по примера на рестрикциите, действащи срещу Москва заради конфликта в Украйна.

Руски експерти смятат, че подобно развитие на събитията е напълно реално, но в същото време отбелязват безполезността на подобен ход. Според Багдасаров може да се предположи, че подобен план вече има, а доставките за опозиционерите вече текат. Експертът припомня съобщенията, че сирийската опозиция е получила американски противотанкови ракети.

НАТО в Егейско море: осем факта с особено значение

 

Николай Костов, БТА

korabi 150216Натовски кораби вече ще следят турския бряг. Те ще идентифицират плавателни съдове с бежанци и мигранти и ще информират за това турската брегова охрана и европейската агенция Фронтекс.

Какво следва от факта, че НАТО предприема действия в Егейско море. Критичните параметри, който трябва да има предвид, са следните:

1. НАТО ще събира сведения за региона. Ще разузнава, ще следи и ще надзирава северните и централни части на Егейско море. Операцията ще се извършва от Втора постоянна морска група от кораби на Алианса в Средиземно море. На практика тези кораби ще следят турския бряг, ще откриват плавателни съдове с бежанци и мигранти и ще предоставят сведения на турската брегова охрана и на агенцията Фронтекс. Натовските кораби няма да се намесват в управлението на инциденти. Те ще се намесват само в краен случай, тоест когато се извършват издирвателни и спасителни операции на бедстващи хора.

2. Гърция и Турция няма да участват в командването на операциите и няма да могат да предприемат действия в границите на териториалните води и на въздушното пространство на другата страна. За да бъдат избегнати проблеми, които биха могли да възникнат от хроничната конфронтация между двете страни, натовската операция има две особености:

а/ двете крайбрежни държави в Егейско море са извадени от функцията да поемат командването на операцията. В момента командването на Втората постоянна морска група от кораби е възложено на германците. От тях командването ще бъде поето след това от други натовски държави с изключение на Гърция и Турция.

б/ Гърция и Турция няма да имат право да извършват операции в териториалните води и във въздушното пространство на другата страна.

3. Проблемът с гръцкото въздушно пространство: докато на теория натовската операция предвижда зачитане на гръцкия суверенитет, в действителност има проблем със спора на двете страни за шестте и десетте морски мили между териториалните води и въздушното пространство От 1960 г. с решение на Военния комитет на НАТО за целите на Алианса морските и въздушни граници на държавите членки са идентифицирани. Това означава, че по време на натовска операция в Егейско море ще бъдат зачитани само шестте и десетте морски мили от гръцкото въздушно пространство.

4. Проблемът със зоната за издирване и спасяване: като се има предвид, че Турция оспорва границите на гръцката зона за издирване и спасяване, възможно е да възникнат проблеми в международните води в Егейско море. Тези проблеми могат да се сведат до това каква е отговорността на всяка от страните. Позитивното за Гърция е, че лицата, които ще бъдат спасявани, след това ще бъдат връщани в Турция.

5. Реална цел са патрулите в района между Гърция и Турция: от октомври 2015 г. Германия държи да бъде контролиран районът между Гърция и Турция с общи патрули на двете страни. Гърция реагира, смятайки с основание, че проблемът не бива да се решава в морето, а по турското крайбрежие. В противен случай на риск е изложен животът на мигранти и бежанци, а такава операция лесно може да прерасне в издирвателна и спасителна. С натовската операция патрулите в района ще се осъществяват не от Гърция и Турция, а от корабите на останалите натовски държави, които ще имат правото да оперират в териториалните води на двете съседни страни.

6. Изключването на Додеканезите от района, където ще се проведе операцията: макар че в текста изрично не се споменава това, се разбра, че районът, в който ще действа натовската група ще включва островите Лесбос, Хиос, Самос до остров Агатониси. Додеканезите остават извън операционното планиране, въпреки че 25 на сто от миграционните потоци стават в района около тези острови. Турция ще изисква изключването на Додеканезите по две причини:

а/ първата е, че след гръцко-турската криза на остров Имия / Кардак Турция не признава споразумението за делимитация, подписано през 1932 г. с Италия за Додеканезите. Ако тя приеме НАТО да извършва действия в района, това означава, че тя ще трябва или косвено да признае границите, или да бъде въвлечена в трайна конфронтация с Гърция за района на действие на корабите от бреговата охрана на всяка от страните.

б/ Турция смята, че Додеканезите остават демилитаризирани съгласно Парижката конвенция от 1947 г. Навремето дори когато американски военни кораби посещаваха остров Родос, Турция протестираше пред САЩ. Ако сега Турция приеме присъствието на военни сили на НАТО, тя не би могла да има основание след края на операцията да повтори тези свои твърдения.

Слаба страна на решението е, че изключването на Додеканезите може просто да прехвърли миграционните потоци от Лесбос към южната част на Егейско море.

7. Консесусът в решенията на НАТО и по отношение на доктрината Лунс: във връзка с въпроса дали решението е добро или лошо, следва да се разбира, че решенията на Алианса се взимат само с консенсус. Би било трудно за Гърция или за Турция да прокарат свои виждания, които биха могли да предизвикат дисбаланси във вреда на другата страна. Наред с това от 1980 г. НАТО прилага доктрината Лунс /по името на генералния секретар на Алианса /1971-1984 г./ Според нея Алиансът не се намесва в двустранни спорове между страните членки. За това НАТО не включва в ученията си региони, за които съществува спор между Гърция и Турция по отношение на това дали те са демилитализирани. За реалностите на НАТО решението е относително балансирано, а проблемите управляеми.

За Гърция ще бъде изключително положително да бъде постигнато спиране на миграционните потоци. Ефикасността на натовската операция ще бъде оценена в зависимост от сътрудничеството на турските власти с натовските сили.

8. Турция не се е прицелила в Егейско море, а в Сирия: причината Турция да приеме натовската операция в Егейско море не личи да е свързана с гръцко-турските спорове. Турция се интересува да въвлече НАТО в Сирия /както се опита да го направи със сваления руски самолет/. В Егейско море тя просто демонстрира дух на сътрудничество, с цел подкрепа от европейските държави по нейния главен проблем: кюрдите в Сирия.

Русия: България е най-доброто място за туризъм

Ofmedia.bg

more 250216Страната ни бе посочена на първо място сред дестинациите, които са подходящи за руснаците през тази година, по време на среща в Руската Дума

"България е на първо място сред дестинациите, подходящи да приемат руския туристопоток през 2016 г." Това каза Олег Сафонов, ръководител на Федералната агенция по туризъм на Русия при представянето на страната ни по време на изслушване в Държавната Дума, съобщиха от Министерството на туризма в Москва.

Министърът на туризмаНиколина Ангелкова е била единственият представителна държава от региона, която е представила атрактивните туристически дестинации у нас, става ясно още от съобщението. Подобно изслушване на наш министър не е имало от 27 години. 

Руските представители са подчертали в московския парламент, че мерките, които взима българското правителствода привлича руски туристи,

са видими и дават все по-добри резултати.

Пред депутатите Ангелкова е изтъкнала, че в рамките на 1 година са направени доста неща: "За този период бяха постигнати редица

облекчения за пътуванията за руски туристи.

Руските граждани до 16-годишна възраст, които идват на детски и организиран туризъм в България, ще получават безплатни визи, различни облекчения са предвидени и за собственици на имоти в България и лица, които са пребивавали в страната ни предишни години“, подчерта Николина Ангелкова. 

Преливането на туристи към България в такъв мащаб се дължи и на влошаването на руско-турските отношения, след като турски изтребители свалиха руски самолет през ноември. Тогава руснаците бяха призовани да не почиват в Турция.

Новата тридесетгодишна война

Ofmedia.bg

irak 090216Само за няколко години на войни, терор и държавен разпад броят на християните в Ирак и Сирия е намалял три пъти

В Близкия изток се създава религиозно чисто пространство за разлика от ЕС, който все повече се мултикултурализира

Доскоро се приемаше като либерално некоректно да се говори за християнофобия и преследване на християни. Либералните адепти на „европейските ценности” заклеймяваха само ислямофобията. На 9 юли 2015 г. папа Франциск обаче каза, че в „тази трета световна война, която преживяваме днес (…), се извършва една от формите на геноцид и това трябва да спре”. После при посещението си в САЩ заяви, че броят на убиваните мъченически християни днес е по-голям от този по времето на Римската империя. През декември 2015-а Хилъри Клинтън като реакция на исканията на Доналд Тръмп да се спре влизането на мюсюлмански имигранти в САЩ говори за „набиращия скорост геноцид” над християните, който трябва да се прекрати. На 27 януари 2016 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие резолюция против геноцида срещу християните и другите религиозни малцинства в Близкия изток. Седмица по-късно на 4 февруари и Европарламентът прие резолюция за геноцида на ИДИЛ спрямо християните и други религиозни малцинства.

Проучване на „Пю рисърч център” показа, че в целия свят имаме рязко нарастване на преследвания, убийства, сплашване, репресии на религиозна основа. В една трета от общо близо 200 държави съществуват много високи религиозни противопоставяния, докато през 2007 г. това е било характерно за една пета от тях. Около една пета от държавите в света са били обект на религиозен тероризъм или религиозно насилие през 2012 г. Най-потиснатата религиозна група в света са християните, които са в различна степен преследвани в 151 държави.

От 1910 до 2010 г. процентът на християните в Близкия изток е намалял от 14 на 4. В Ливан, единствената страна в региона, където християните имат някаква власт в политиката, процентът им спрямо цялото население е намалял от 78 на 34. Родено в Близкия изток, 2000 години по-късно християнството там може да изчезне. Не успяха изцяло да го унищожат нито Римската империя, нито халифатът, нито Османската империя.

В Ирак преследването на християни започва скоро след американската инвазия в 2003 г., когато те са около 1,5 млн. души. Днес в резултат на процесите на разпад и на религиозните войни са останали около 500 000. През 2014 г. ИДИЛ завладя няколкото най-големи християнски града там и започна да убива онези християни, които отказват да приемат исляма. Унищожи най-стария манастир в страната и гробницата на пророк Йона, почитан и от християни, и от евреи, и от мюсюлмани.

Според неправителствената организация Alliance Defending Freedom броят на християните в Сирия през последните години е намалял от 1,25 млн. на 500 000. Нахлувайки в християнските региони, ислямските джихадисти слагат червени знаци на домовете на религиозните малцинства, което означава, че ще бъдат унищожени. Така християните изчезват в Близкия изток, като същевременно в Европа се увеличават мюсюлманите. В Близкия изток се създава религиозно чисто пространство за разлика от ЕС, който в нарастваща степен семултикултурализира .

„Боко харам” в Африка според доклада „Глобален индекс на тероризма 2015” убива даже в по-големи мащаби от ИДИЛ. Атакува християнските райони, влиза от къща в къща и иска от всеки да приеме исляма. Този, който откаже, е убиван на място.

Християните и другите малцинства са вземани за заложници, разпъвани на кръст, насилствено ислямизирани, избивани, поробвани, прогонвани от техните домове, жените и момичетата са пращани в сексуално робство. И това прави не само ИДИЛ. Те не са много по-добре при уж неговия противник Саудитска Арабия, който предложи да построи 200 джамии в Германия и е финансирал вече стотици джамии, фондации и групировки в целия свят, обучил е и куп нашенски ръководители на исляма. Там е забранено публично да се изповядва християнството и всички граждани са длъжни да бъдат мюсюлмани. Забранено е влизането в страната на християнски свещеници и разпространението на християнска литература. Ако граждани на Саудитска Арабия приемат християнството или някоя друга религия, се наказват със смърт и религиозната полиция следи стриктно за това. Оттам звучат фетви с призиви да се унищожат всички църкви на Арабския полуостров.

В България гореща тема е външната намеса в разпространението на исляма у нас както във версията на неоосманистка Турция, така и в по-радикалните салафитски версии, каквито имаме в пазарджишкото циганско гето. Учителите в трите ислямски средни училища в страната, издържани от Турция, признават, че децата отиват там, защото някой им плаща пансиона и храната. Циганите в Пазарджик най-напред бяха евангелисти, но след това се оказа, че повече пари се получават, ако си салафит. И станаха салафити. Някой отвън плаща, за да станеш мюсюлманин или да учиш исляма, и бедните родители на бедните деца в едно все по-неравно, създаващо гета общество, се обръщат към исляма. Ако само 15 хиляди са приелите исляма в Пазарджик, то може би мащабите на ислямизация у нас днес са по-големи, отколкото когато и да е било през последните два века. Съжителството между етнически българи и български турци бе най-силно по времето на социализма поради това, че и едните, и другите бяха възпитавани в светски дух, който ги обединяваше, а не ги разделяше. Възходът на религията днес, и то в резултат на различни външни намеси, носи със себе си опасности, които тепърва ще тресат обществото ни.

В началото на своето развитие между 1618 и 1648 г. капитализмът трансформира противоречията на първоначалното натрупване на капитала в 30-годишна религиозна война в Европа, в която са избити по различни оценки между 5 и 10 милиона души. Сега май става същото. Броят на загиналите поради религиозни различия и във външно религиозни конфликти през последните три десетилетия е по-голям, отколкото във всеки друг период от 1648 г. насам. При днешния глобализиран неолиберален капитализъм лявото одесня и се превърна в част от системното статукво, неспособно да се противопостави и коригира нарастващите социално-икономически противоречия, както по време на социалната държава до 70-те години на ХХ век. Бедността, несправедливостта, сегрегацията, неравенството, експлоатацията и военните окупации на капиталистическия Запад приемат при това положение религиозни форми на съпротива. Социално-икономическите противоречия на неолибералното натрупване на капитала се трансформират в религиозни конфликти от рода на тези в края на Средновековието. В ход е нов възход на религиите и суеверията и нова 30-годишна религиозна война в света, в която умират и могат да умрат повече хора, отколкото в онази първата, преди четири века.

(Материалът е от в. „Труд”)