Белгия е в тридневен траур

 

Ofmedia.bg

teror 230316От днес Белгия е в тридневен траур след кървавите атентати вчера, при които след серия мощни взривове на международното летище в Брюксел и в метростанция "Малбек" загинаха 34 души, а 230 бяха ранени. Ислямска държава пое отговорността за терора.

От Външно министерство припомнят, че чрез жертвите няма българи.

Снощи десетки сънародници потърсиха помощ, която българските власти предложиха на всички, които не са успели да напуснат страната и няма къде да пренощуват.

През цялата нощ хиляди се тълпяха пред булевард „Анспах“ в Брюксел на мълчаливо бдение в памет на загиналите:

“Пред лицето на заплахата ще продължим твърдо, спокойно и с достойнство”, беше категоричен кралят на Белгия Филип, който заедно със семейството си вчера също беше евакуиран от двореца.

Според електронното издание на "Уолстрийт джърнъл" атентатите вчера са били изместени за по-ранна дата, заради ареста на Абдесалам, който беше арестуван преди дни. Той е сочен като единственият жив терорист от атентатите в Париж на през миналата година.

Според публикацията обаче "американски представители заявиха, че ако белгийските власти не са били арестувани Абдеслам, терористичните атаки в Брюксел са щели да доведат до по-голям брой жертви."

В медиите пък беше разпространена снимка и на третият от предпоагаемите атентатори в Брюксел, който все още се издирва.

Мигранти от Гърция се разграничиха от действията на терористите от Белгия.

В социалните мрежи се появиха снимки на малки сирийски деца, които позират с плакати с надпис "Съжаляваме за Брюксел".

Десетки обществени сгради и символи на различни страни светнаха снощи в цветовете на Белгия в знак на съпричастност.

Русия е втора в света по военна мощ след САЩ

 

Евгений Курсов, Руски дневник

voina 190316Русия има втората по мощ армия в света, според годишната класация, направена от Global Firepower, анализаторски уебсайт, който оценява военната мощ на различни страни.

Съединените щати оглавяват класацията, а Китай е на трета позиция в изследването, което не включва ядрените оръжия, а само конвенционалните.

И макар Русия да изпреварва САЩ по брой на танковете – 15 000 спрямо 8000, руските Въздушни сили са след американските по брой на машините – 3547 спрямо 13 444.

В друго изследване, направено преди това, което е финансов анализ на Credit Suisse, Русия също бе поставена на второ място в света на армиите. Също като Global Firepower, Credit Suisse класира световните армии според тяхната боеспособност, без да включва ядрените оръжия, но изключва и неконвенционалните оръжия. САЩ, Русия и Китай отново са посочени на първо, второ и трето място.

В края на 2015 година Агенцията за изследвания на Конгреса на САЩ също огласи доклад за развитието на пазара на конвенционални оръжия 2007-2014 година.

Според този доклад Русия и САЩ са основните доставчици на оръжие на развиващите се страни, заемайки първо или второ място според годината.

Общо САЩ са подписали споразумения за доставки на стойност $115 милиарда на военно оборудване за развиващите страни през този период (46,3 % от общата стойност на оръжейните доставки за тези страни), докато за Русия показателят е $41,7 милиарда (16,8 %).

Първите 11 световни сили

Държава Танкове Общо самолети Боеспособност на флота Отбранителен бюджет
1. САЩ 8800 13400 437 $581 000 000 000
2. Русия 15400 3500 352 $46 600 000 000
3. Китай 9200 3900 673 $155 600 000 000
4. Индия 6500 2000 200 $40 000 000 000
5. Обединено кралство 400 900 66 $55 000 000 000
6. Франция 400 1300 113 $35 000 000 000
7. Южна Корея 2400 1500 166 $33 200 000 000
8. Германия 400 700 81 $36 300 000 000
9. Япония 700 1600 131 $40 300 000 000
10. Турция 3800 1000 115 $18 185 000 000
11. Израел 4200 700 66 $15 600 000 000

 

Срещу Русия се води информационна война

 

zaharieva 040316Ofmedia.bg

Мария Захароваeдиректор на департамента по информация и печат в руското Министерство на външните работи за агресивните клишета, които западните медии налагат по адрес на Русия

Съгласна ли сте с твърдението, че Русия е в състояние на информационна война?

Струва ми се, че по-правилно е да говорим за информационна агресия. Война има тогава, когато се сражават две държави. Ние нито се сражаваме, нито сме започнали този конфликт. Само опровергаваме насочените срещу нас обвинения. На това отделяме доста внимание и време, защото всеки ден се сблъскваме с нови неща.

С други думи, Русия не напада, а само се защитава?

Аз отговарям за информацията във Външно министерство. Мога да ви уверя, че всяка информация, която публикуваме внимателно се проверява и се основава на факти. Или даваме цитат, или посочваме източника на информация. Никога не сме отправяли каквито и да било обвинения, без да имаме доказателства. Например, когато казахме, че турските власти купуват нефт от ИДИЛ, моментално приложихме получената от Министерството на отбраната информация. Изявления от типа „знаем нещо, но няма да ви го кажем“, не са наш патент. А пък нашите западни партньори прилагат този принцип буквално всеки ден. Вече свикнахме с голословните обвинения, от сорта на тези, че в Сирия Русия бомбардира не позиции на терористите, а граждански обекти и инфраструктура. И всички тези обвинения се отправят без никакви доказателства. Един единствен път на многочислените ни молби за някаква фактология те отговориха с една снимка. Но когато помолихме да ни дадат снимката да я проучим, ни отвърнаха, че можем да я гледаме само от техните ръце.

Току-що използвахте термина „западни партньори“. Можете ли да кажете кой именно особено остро атакува Русия в информационното пространство?

Това изобщо не е тайна. Съвсем открито заявяваме, че цялата антируска кампания се дирижира от Вашингтон. Там всеки ден се дават брифинги, на които на журналистите постоянно се повтаря: Русия атакува граждански обекти в Сирия. И искат, не искат, репортерите тиражират тази информация.

А „приятелите“ на Русия в Близкия Изток участват ли в тази кампания?

Кого имате предвид?

Турция, Саудитска Арабия…

Разбира се. Те вършат най-мръсната работа, използвайки откровени фалшификати. Например обвинението към Русия, че е бомбардирала две болници в Сирия. Това тръгна именно от турски първоизточник.

Вас също ви критикуват. Например за това, че използвате тролове. По този начин, казват критиците ви, няма как да убедите опонента в правотата си. Просто ще се харесате на и без това вярната си аудитория.

Става дума за оправдана практика. Има информация, която трябва да бъде сериозно коментирана. Но има и ситуации, при които по друг начин, освен с тролене, не можеш да отговориш.

Бихте ли обяснили по-конкретно какво имате предвид?

Например съобщенията от Великобритания по делото „Литвиненко“ също са част от информационната война, но ние се отнасяме сериозно към тях. Отговаряме аргументирано, с доказателста. Но когато британски колеги, заемащи високи позиции, твърдят, че Путин може да спре войната в Сирия само с едно телефонно позвъняване, как да отговориш на това? Да пуснеш официално опровержение? Пълна глупост би било. Това не са просто лъжливи твърдения. Това е нещо толкова долнопробно, че не би трябвало да излиза от устата на сериозни хора. Е, след като са паднали дотам, ще си получат и съответната реакция.

А защо изобщо се случва това?

До голяма степен е свързано с начина, по който аудиторията възприема информацията. Големите, дълбоките текстове, без значение на каква тема са посветени, не са актуални. Много по-популярни са туит съобщенията от 140 знака. Средностатистическият информационен потребител няма време да се потапя дълбоко в някой въпрос, защото е зает с други неща – учене, бизнес, изкуство. За неспециалиста е сложно да си спомни, че сирийската криза започна от подкрепата, която западните страни оказаха на Арабската пролет. А когато конфликтът премина в по-сериозната фаза, започнаха да предоставят оръжие на опозицята, така се роди тероризмът и така нататък. Обикновеният човек не помни това. За него е по-лесно да повярва, че сирийската криза може да бъде прекратена с едно позвъняване от Москва, защото това е проста и лесна за възприемане фраза.

Пък и тези фрази съответстват на клишетата, останали още от Студената война?

Прав сте. Тези клишета съществуват до ден днешен. Аз работих няколко години в Ню Йорк, още когато отношенията между САЩ и Русия бяха нормални. Още тогава си измислих следната формулровка –  policy of zero good news from Russia (политика на отсъствието на добри новини за Русия). Включваш телевизора и нищо позитивно за Русия не научаваш: нито, че се строи, нито за важните изложби, нито за филмите, научните открития и така нататък. Вместо това има съобщения, че в Русия нещо се е взривило, има някакви страховити престъпления или се разгаря корупционен скандал. Даже терористичните действия биват представяни като резултат от неправилните действия на властите. Вижте, терористичните атаки, извършени на територията на САЩ, Франция, Великобритания, предизвикват огромно съчувствие към тези държави и към гражданите им. А новините за терористични актове срещу наши граждани се представят така, че да не предизвикват съчувствие към жертвите. А вината за трагедията се стоварва върху руската държава. За първи път се сблъсках с това, когато четях статии в основните американски вестници, посветени на поредната годишнина от трагедията в Беслан. Именно тогава ми паднаха розовите очила. Окончателно разбрах, че ставащото в Русия не се отразява обективно. Беслан е една от най-ужасните трагедии в най-новата история, съпоставима само с това, което са вършили нацистите. Но дори и тази ужасяваща трагедия беше представена като пряк резултат от неправилната политика на руските власти. Само че при други терористични актове виждаме, че американските средства за масова информация могат да проявяват състрадание и да карат хората да съпреживяват. Могат да разказват затрогващи истории за загиналите обикновени хора. Защо тогава всичко, свързано с нашата страна, се представя в такъв изопачен вид?

А според Вас кой от участниците в преговорите за Сирия действа най-конструктивно?

Чудесен въпрос към представител на Русия /смее се/! Няма как да не кажа, че ние правим всичко възможно, за да бъдем максимално конструктивни.

Това е ясно. А от тези, с които се налага да преговаряте?

Напоследък нашите американски колеги правят всичко възможно, за да се движим напред. Като цяло позицията на САЩ стана много по-конструктивна, отколкото преди. Мантрата „най-напред Асад да си отиде, а останалото ще го обсъждаме после“, остана в миналото.

Източник: pogled.info и Lenta.ru

ООН: Западът трябва да приеме 480 000 сирийски бежанци

 

Ofmedia.bg

beganzi 150316Задъхващите се съседи на Сирия трябва да бъдат разтоварени чрез осигуряването на 480 хиляди места за сирийски бежанци през следващите няколко години. Това заяви в понеделник върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди, цитиран от ДПА.

"Трагедия с такива размери изисква солидарност, която да не се свежда само до финансиране", каза комисарят на петата годишнина от началото на сирийския конфликт.

Целият живот на 3,7 млн. сирийски деца е преминал във война

Наброяващите 898 000 сирийци, които кандидатстваха за убежище в Европа между март 2011 г. и декември 2015 г., предизвикаха политическа криза в Европа, тъй като много страни затвориха границите си или отказаха да приемат бежанците, отбелязва ДПА.

Същевременно Египет, Ирак, Йордания, Ливан, Турция и северноафриканските страни са приели 4,8 милиона сирийци.

Напрежението, под което това е поставило обществените услуги и финансите им, накара съседите на Сирия да затегнат режима по границите си, отбеляза Гранди.

В резултат хиляди хора в уязвимо положение са заклещени в Сирия, без да могат да я напуснат, каза той.

Петте години на война в Сирия в цифри

През февруари страните донори обещаха 5,9 милиарда долара помощ за сирийците, които търпят страдания в опустошената от войната страна, както и за тези, които са избягали от нея.

Но е необходимо още, заяви Гранди.

"Казано просто, имаме нужда повече страни да споделят товара, като приемат по-голям дял от бежанците от най-голямата криза с разселване на хора за последните около 30 години", добави той.

Над 100 000 мигранти влезли в Европа само от началото на 2016-а

Правителствата по света са обещали дотук 170 000 места за сирийци. Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) сега се надява този брой да се увеличи до поне 10 процента от сирийските бежанци, които в момента живеят в съседните страни, и свързва надеждите си с международната конференция по въпросите на разселването на бежанци на 30 март в Женева. ВКБООН иска страните да отворят легални канали за миграция така, че бежанците да не се налага повече да предприемат опасни пътувания, включващи плавания през Средиземно море и каналджии.

Целта от 480 000 места може да бъде постигната чрез осигуряването на места за постоянно разселване, заетост и визи за учащи, както и чрез събирания на семейства, каза пред ДПА говорителка на ВКБООН.

Може ли прекратяването на огъня в Сирия да има обратен ефект?

 

Владимир Михеев, Руски дневник

asad 280216Споразумението за примирие в Сирия, договорено от двамата основни играчи – Русия и САЩ, а според медиите и одобрено от режима в Дамаск и поне няколко фракции на опозицията – същата тази, която от повече от четири години се мъчи да свали Башар Асад, поражда три основни обществени нагласи.

Умерен оптимизъм сред дипломатите. Скептицизъм сред експертите по арабския свят. И цинизъм сред противниците, които се гледат през цевта на картечниците на бойното поле.

От една страна, военните завоевания на режима в Дамаск стесниха пространството за маневри на сирийската опозиция. Те ги оставиха без „стратегическа дълбочина“ за достойно оттегляне. Но притискането до стената на онези, смятани за истинска страна в преговорите, също не е опция, тъй като това би могло да принуди опозицията да се бие докрай.

От друга страна, операцията за деблокиране на Алепо не правеше кой знае какво разграничение между разнообразните паравоенни формации, принадлежащи или към умерения ислям, или към радикални ислямистки групировки, които от години държат в плен стратегическия град в северната част на някога единната страна. За режима на Башар Асад всяко забавяне на по-малко или повече безпроблемното обратно завоюване на загубените окупирани територии може да се превърне в пречка, която да забави хода на офанзивата и да даде глътка въздух на враговете му, а те да я използват за прегрупиране, превъоръжаване, попълване на амунициите и ответен удар.

Нещо повече – всяко прекратяване на огъня е само началото на поредица от събития; прелюдия към един дълъг процес. Това е нещо като въртележка, защото всяко едно условие и положение в окончателното споразумение трябва да бъде „поразгледано“, за да може да се оцени напредъкът до момента и да се определят начините за справяне с нововъзникналите предизвикателства.

Твърде много въпросителни

Шансовете сделката за прекратяване на огъня да се превърне в трамплин за преходен политически процес в Сирия коментира пред „Руски дневник“ Григорий Косач, експерт по политиката в арабския свят и преподавател в Руския държавен университет по хуманитарни науки:

„Прегледах повечето ежедневници в Саудитска Арабия в деня след обявяването на примирието и малко след традиционната среща в понеделник на правителството, председателствана от крал Салман бин Абдулазиз ас Сауд. Никъде нямаше и дума за споразумението за прекратяване на огъня. Докато Саудитска Арабия и монархиите в Персийския залив не подпишат сделката, реалната ѝ стойност е обект на сериозно съмнение“.

Опашката да не командва кучето

В реч по случай Деня на защитника на Отечеството руският президент Владимир Путин заяви, че Русия трябва да убеди съюзниците си в региона да спазват примирието. Путин изрази надежда, че САЩ ще изпълнят своята част от договореностите, като повлияят на регионалните играчи, близки до тяхната външнополитическа орбита, да направят същото.

Това може би е правилната тактика. Но репутацията на САЩ на дългогодишен гарант на сигурността в Близкия Изток е сериозно подкопана – вече не е даденост, че сунитските кралства ще послушат Вашингтон, както го правеха преди.

Това не е единственото „минно поле“. Действащият сирийски президент Асад продължава да е притиснат в ъгъла и таи често самоубийствен гняв, което може да постави Москва в неудобно положение. По този въпрос Косач уцелва право в десетката: сирийският президент е труден клиент и е възможно в един момент „опашката да започне да командва кучето“.

Ако направим паралел с Бика от Багдад, както бе известен Саддам Хюсеин, изстрадалият владетел на Дамаск може да тръгне по свой собствен скрит дневен ред, въпреки че доста откровено е благодарен на Москва, че преобърна положението.

За момента отрицателните фактори изглежда надделяват над ползите. Би било два пъти по-хубаво, ако тази обезкуражаваща прогноза можеше да бъде отхвърлена като напразни размисли върху лоши поличби на чаша кафе някъде в Анкара или Рияд.