Колко пари ще спечели Русия от операцията в Сирия?

 

Иван Сафонов, Руски дневник

vertoleti 030416Русия е похарчила за Военно-въздушната операция в Сирия $464 милиона, но може да спечели от нея много повече. Сумата на потенциалните експортни договори за доставка на въоръжение, изпробвано в Сирия, през идните години може да достигне $6-7 милиарда.

Операцията в Сирия на Въздушно-космическите сили (ВКС) на Руската федерация, продължила пет месеца и половина, е струвала на Москва над 33 млрд. рубли ($464 милиона). Това заяви президентът Владимир Путин.

Тези разходи обаче не изглеждат прекомерни на фона на очакваните дивиденти.Няколко военни източници разказаха пред „Денги“ („Пари“), че след началото на сирийската кампания Федералната служба по военно-техническо сътрудничество (ФСВТС) е получила не малко запитвания от страни, които са проявили интерес към продукцията на руски отбранителни предприятия, като повечето от тях са заявили, че искат да придобият авиационна техника.

„От една страната (в Сирия) ние показахме бойните възможностите на техниката, привлякохме вниманието на възложители, а от друга – изпробвахме над половината от наличния летателен състав при бойни условия“, каза източник на „Денги“, който е добре запознат с военно-техническото сътрудничество с чужди държави.

Договорите с Алжир се очаква да бъдат за близо $2 милиарда

През декември 2015 година от Алжир дойде заявка за 12 бомбардировача Су-32. Според Сергей Смирнов, директора на  Новосибирския авиационен завод „Чкалов“, преговорите по тази сделка са се водели близо 8 години, но с вял темп през цялото време. Успешната експлоатация на бомбардировача в Сирия обаче придала нов импулс на преговорите: според информация на „Денги“ първата ескадрила Су-32 ще струва на алжирските военни не по-малко от $500-600 милиона, а в бъдеще не е изключена и опцията за закупуване на още 6 до 12 машини.

Паралелно с това се очаква началото на преговорите за покупката на не по-малко от 10 изтребителя Су-35С. Твърдият договор за този брой машини се оценява на около $850-900 милиона.

Като успех може да се оцени сключеното споразумение за доставка на същата страна на близо 40 военни хеликоптера Ми-28Н, като първата партида вече е готова за изпращане. Трябва да отбележим, че ролята на сирийската операция в този случай не е толкова силна, защото по-рано тези машини за борба с „Ислямска държава“ вече бяха купени от Ирак. Във всеки случай обаче алжирският договор за Ми-28Н се оценява от експерти на $600-700 милиона.

От какво се интересуват Югоизточна Азия и Близкият Изток?

Изтребителите Су-35 пораждат освен това интерес в Индонезия, Виетнам и Пакистан. Всяка една от тези страни има опит в експлоатацията на съветски и руски самолети, но те искат значително да модернизират авиационния си парк.  В случая с Индонезия и Виетнам става дума за договори за над $1 милиард, като е възможно индонезийските военни да поискат кредит за финансирането на тази поръчка.

В случая с Пакистан ситуацията е малко по-сложна: освен тежката икономическа обстановка на потенциалната сделка пречат геополитическите аспекти, свързани с Индия. Събеседниците на „Денги“ коментират, че при най-благоприятния сценарий пакистанските военни могат да купят не повече от шест изтребителя. Дори обаче и една такава сделка ще се равнява на близо $500 милиона.

Има интерес към хеликоптерите Ка-52 „Алигатор“: по линията на „Рособоронэкспорт“ (единствената в Русия държавна компания, която има правото да бъде посредник при продажбата и покупката на оръжия и бойна техника – бел. ред.) с Египет бе сключен договор за 46 машини, които ще започнат да се доставят през 2017 година. Очаква се, че демонстрацията на техните бойни възможности в Сирия ще помогне да се намерят нови клиенти и то преди всичко в Близкия Изток.

Нагледен пример

Особен е случаят с танка Т-90, който, присъствайки в Сирия, издържа на удар от американски противотанков ракетен комплекс TOW. Този момент бе запечатан на видеоматериал, попаднал в интернет.

Този пример сега ще се използва при преговорите с клиенти, казва топ мениджърът на едно от предприятията от отбранителния комплекс. Сред тези клиенти са Ирак, Иран, други страни от Персийския залив, а също и от ОНД.

Използването на комплексите за противовъздушна отбрана (ПВО) С-400 в Сирия рязко засили интереса към този продукт на армията на Саудитска Арабия, а освен това активизира преговорите по този повод с Индия. Във всеки от тези случи може да става дума за $2-3 милиарда в зависимост от броя на пусковите установки.

Заместник-директорът на Центъра за анализ на стратегиите и технологиите Константин Макиенко отбелязва действителното нарастване на интереса към руската продукция, но подчертава, че „засега това не се е проявило под формата на твърди договори“. Още сега трябва да започне сключването на договори: като се има предвид производственият цикъл на продукцията, окончателната равносметка ще бъде направена след не по-рано от две до четири години, допълва експертът.

Не позволявайте на Путин да унищожи НАТО

Джеймс Б. Фоли*

putin 020416Времената са решителни за Организацията на Северноатлантическия договор и нейните членки. Справедливо рекламирана като най-успешния военен съюз в историята - възпряла съветската агресия и надделяла в Студената война - днес НАТО е изправена срещу надигаща се Русия по границите си и метастазираща терористична заплаха, направлявана отвън и отгледана вътре. Руският натиск върху периметъра на НАТО, комбиниран с терористичния ад по улиците на Париж, Анкара, Истанбул и Брюксел, представляват огромно предизвикателство към алианса, чиито военни способности и решимост бяха доста отслабени през последните две десетилетия.

По тази причина генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пристига във Вашингтон идната седмица със сериозни проблеми за обсъждане, но никой от тях не е по-спешен от необходимостта от подкрепата и гаранцията за страните членки от Балтийско до Черно море, които са най-близо и се чувстват най-неудобно от Путинска Русия. Столтенберг ще обсъди с американските представители мерките, които пактът може да приеме на предстоящата си среща през юли във Варшава, за да се противопостави на нарастващите заплахи от Русия. Както твърдо настоя полският външен министър Витолд Вашчиковски наскоро в интервю: "Ние искаме да бъдем защитени точно сега."

Владимир Путин е пределно откровен в своята стратегическа цел - да намали историческите загуби, претърпени от СССР в края на Студената война, и да възстанови статута и престижа на Русия като велика сила и равностоен конкурент на САЩ. Тази амбиция има дълбоки последици за цяла Европа. Независимите днес страни, съставлявали някога част от СССР - най-вече днешните балтийски членки на НАТО Латвия, Литва и Естония - са изправени пред потенциално бъдеще на отслабен суверенитет и постоянен риск от агресия, както е видно от руското нахлуване в Грузия през 2008 г., анексирането на Крим през 2014 г. и продължаващата военна кампания в Източна Украйна. Тези държави в историческата буферна зона на Централна и Източна Европа, бивши съветски сателити във Варшавския договор, а днес пълноправни членки на НАТО, са изправени пред безкрайната перспектива от тормоз и унижение - нещо, което Вашчиковски описа като "агресивен съсед, който открито обявява прекрояването на границите на Европа". най-накрая, ако отдавнашната членка на НАТО Турция - пазач на стратегическия югоизточен фланг на алианса, е изправена пред нарастващо руско военно струпване край границата си със съседна Армения и същевременно е притисната от руската военна намеса край границата си със Сирия.

Наистина може да се твърди, че крайното намерение на Путин е поне да постигне старата съветска цел да разбие НАТО и да изтласка САЩ от Европа веднъж завинаги. Той очевидно вярва, че разширяването на НАТО след края на Студената война вкара в пакта слаби и уязвими държави, които не могат лесно да бъдат защитени и че решимостта на НАТО да ги защити е сама по себе си слаба. Той разглежда намаляването на американското военно присъствие в Европа и стремителното орязване на разходите за отбрана от страна на повечето европейски съюзници като показател за понижени способности. Той сее безпорядък, като насочва бежанци къв Европа чрез безлазсъдни бомбардировки срещу цивилни в Сирия. Показвайки НАТО като кух кладенец чрез комбинация от агресия и унижение, той иска за създаде в резултат на това нова система за сиурност в Европа с Русия начело.

Всичко това подчертава какъв е залогът за НАТО днес, като над всичко е необходимостта от засилване на доверието във възпиращата му сила. Може да има и е имало честни разногласия в мненията колко да бъде подкрепена една независима страна, предмет на руска агресия, като Украйна, на която Русия гледа като на един вид васална държава и към която САЩ и техните европейски съюзници нямат договорни задължения. Критици и от двете страни убедително твърдят, че физическа подкрепа за Украйна е била безполезна, провокативна или и двете. Но когато става въпрос за каквато и да е потенциална руска заплаха за членки на НАТО, не може да има нито дебати, нито каквато и да било двусмисленост.

Американската сигурност и таз на всички наши съюзници в пакта зависи изцяло от надеждността на гаранциите за сигурност, съдържащи се в Член 5 на НАТО – уверението, че алиансът колективно ще прибегне до защитата на една страна членка, заплашена или обект на атака.И членките на НАТО, и потенциалният агресор трябва да повярват, че алиансът притежава волята, способностите и желанието да отговори на официалното искане за взаимна защита. Наистина възприятието, че това е така, може да бъде достатъчен на първо място да разубеди евентуалния агресор. Това е най-важният урок от успеха на НАТО в Студената война – надеждно възпиране може днес да предотврати един конфликт да се случи и унижението да успее.

Ясно е какво конкретно трябва да направи алиансът, за да укрепи фланговете си и възпиращата си сила в Балтика, Централна и Източна Европа. Това ще включва човешка сила и материал – обучение, учения и засилването на военното присъствие на НАТО и способностите й в тези региони в такава степен, че да бъде твърдо вкоренена увереността в желанието и възможностите на алианса да защитава членките си. Никъде другаде това не е толкова важно, колкото в балтийските страни, но със сигурност Полша и съседите й също търсят осезателни гаранции.

От друга страна Турция – съюзник с впечатляващо намерение за самозащита, е отделна категория. Може да се каже, че нейната стратегическа важност за НАТО и Запада днес е по-важна, отколкото през Студената война, предвид ролята й на врата към бързо разпадащия се Близък изток плюс историческата й вражда с Русия.

Русия агресивно разширява влиянието си около границите на Турция – със Сирия на юг, в Крим и Украйна на север и най-отскоро – с Армения на изток. Само през последната година руската армия разположи модерни дронове, бойни хеликоптери и балистични ракети в Армения. Малко известен е фактът, че Армения прие радушно близо петхиляден руски военен контингент и че на територията й има две руски военни бази – като едната е на няколко километра от границата с Турция. Предвид хаоса в Сирия, пред който е изправена Турция, и потенциално дестабилизиращия ефект от конфликта в самата Турция, както се видя от последните ужасяващи атентати в Анкара и Истанбул, ясно е, че Русия цели чрез натиска от обкръжаването да унижи, ако не и да сплаши Турция и да подчини външната й политика на своята воля.

За щастие, Турция не е съюзник, който се нуждае от по-големи военни ангажименти на НАТО. Сътрудничеството й специално със САЩ е блестящо, което е видно от споразумението, позволяващо на американски самолети, излитащи от военновъздушната база „Инджирлик” в Южна Турция, да удрят обекти на „Даеш” („Ислямска държава” – б.р.) в Сирия. Това, от което Турция има нужда в сегашните обстоятелства, е просто потвърждаване на солидарността на фона на страшните заплахи, срещу които тя се бори, и оценка на несекващата й стратегическа важност за НАТО и нашата взаимна сигурност.

Генерал Филип Брийдлав – върховният командващ силите на НАТО, не би могъл да определи предизвикателството по-ясно, когато при скорошно явяване пред Конгреса нарече Русия "съществена заплаха за САЩ и нашите европейски съюзници и партньори”.„ Чрез заплахи и коткане, чрез тактиката „разделяй и владей” Путин се стреми да разруши доверието и сплотеността в аланса. НАТО успешно се противопостави на този подход през Студената война и с решителното американско лидерство трябва да сме в състояние да му се противопоставим отново.

Според ген. Филип Брийдлав Русия е съществена заплаха за САЩ и съюзниците им.

Но в новото уравнение има нови измерения, които правят предизвикателство особено трудно. Едно от тях е свързано с нарастващите съмнения за доверието към САЩ по света и по-специално за ангажимента на САЩ към Европа – тревоги, от които Путин с готовност се възползва. Другото ново измерение е самият Путин, по-специално възприятието, че той е по-безразсъден от всеки руски или съветски лидер от Хрушчов насам. Предвид показаното от него при агресиите в Грузия и Украйна и абсолютната бруталност на военните му кампании в Чечня и Сирия е ясно че най-важната стъпка, която САЩ могат да предприемат за поддържането на сигурността в Европа, е да подкрепят и дадат гаранции на всяка страна членка на НАТО, предмет на руски натиск. Да застанем на страната на нашите съюзници е най-сигурният начин да възпрем агресията и да гарантираме мира. Това е урок от Стуената война, който не трябва никога да забравяме.

* Авторът е бивш зам.-шеф на администрацията на генералния секретар на НАТО. Сега е международен консултант. Препечатваме коментара му от сп. „Тайм”.

Белгия е в тридневен траур

 

Ofmedia.bg

teror 230316От днес Белгия е в тридневен траур след кървавите атентати вчера, при които след серия мощни взривове на международното летище в Брюксел и в метростанция "Малбек" загинаха 34 души, а 230 бяха ранени. Ислямска държава пое отговорността за терора.

От Външно министерство припомнят, че чрез жертвите няма българи.

Снощи десетки сънародници потърсиха помощ, която българските власти предложиха на всички, които не са успели да напуснат страната и няма къде да пренощуват.

През цялата нощ хиляди се тълпяха пред булевард „Анспах“ в Брюксел на мълчаливо бдение в памет на загиналите:

“Пред лицето на заплахата ще продължим твърдо, спокойно и с достойнство”, беше категоричен кралят на Белгия Филип, който заедно със семейството си вчера също беше евакуиран от двореца.

Според електронното издание на "Уолстрийт джърнъл" атентатите вчера са били изместени за по-ранна дата, заради ареста на Абдесалам, който беше арестуван преди дни. Той е сочен като единственият жив терорист от атентатите в Париж на през миналата година.

Според публикацията обаче "американски представители заявиха, че ако белгийските власти не са били арестувани Абдеслам, терористичните атаки в Брюксел са щели да доведат до по-голям брой жертви."

В медиите пък беше разпространена снимка и на третият от предпоагаемите атентатори в Брюксел, който все още се издирва.

Мигранти от Гърция се разграничиха от действията на терористите от Белгия.

В социалните мрежи се появиха снимки на малки сирийски деца, които позират с плакати с надпис "Съжаляваме за Брюксел".

Десетки обществени сгради и символи на различни страни светнаха снощи в цветовете на Белгия в знак на съпричастност.

В Прилеп почетохме паметта на загиналите български воини

 

Спирдон Спирдонов

prilep 1 280316Българска делегация посети Прилеп, Република Македония. Визитата бе в рамките на програмата на Националния комитет за отбелязване на 100-годишнината от Първата световна война, чийто председател е министърът на отбраната Николай Ненчев.

Проведена бе панихида в памет на полковник Стефан Илиев – командир на 15-и Ломски полк, геройски загинал на Червената стена край Битоля на 26 март 1917 г., чиято правнучка Емилия Кожухарова също бе в делегацията и говори  за живота на своя прадядо.  Панихидата бе отслужена в църквата „Св. Благовещение“, гр. Прилеп, където е бил погребан полк. Илиев.  Бяха положени венци от МО, военно-патиротичните съюзи и посолството ни в Скопие на мястото в двора на църквата, където са били гробът и паметникът на българския герой, но по-късно варварски разрушени и изтрити от земята. Да не забравяме историята си, но да мислим за доброто на двете държави – България и Македония, призоваха в своите слова светникът на министъра на отбраната Николай Васлев и и.д. директор на дирекция „Социална политика“ Иво Антонов.

В състава на делегацията бяха съветникът на министъра на отбраната Николай Василев, и.д. директор на дирекция „Социална политика” Иво Антонов, главният експерт в дирекцията подполковник от резерва Манол Тенчев, военният ни аташе в Скопие полковник Илиян Кръстев и други представители на посолството,  генералният консул на България в Битоля Теодор Русинов, председателят на СОСЗР генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов, председателят на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ капитан далечно плаване Атанас Илев, полковник от запаса Петър Пандурски и майор от запаса Атанас Хаджиев от ръководството на Съюза на ветераните от войните и др. Сред домакините и гостите  бяха още Лазар Младенов, председател на Български Културен Клуб – Скопие, други членове на сдружението, българи от България и Македония. Делегацията посети и германско-българското военно гробище в Прилеп, чието възстановяване е открито през 2009 г. 

Белоградчишкото запасно подофицерско дружество “Полк. Ст. Илиев“ издава възпоменателна книга със заглавие „Биографични бележки за полковник Илиев Стефан Илиев – командир на 15-и пехотен Ломски полк (убит на 26 март 1917 г. при Червената стена.“  Първото  издание на книгата, отпечатана през 1930 г. в печатницата на Стамен Каменов в Белоградчик, е последвано от второ издание две години по- късно.

Снимки Димитър Бебенов

prilep 2 280316

prilep 3 280316

Русия е втора в света по военна мощ след САЩ

 

Евгений Курсов, Руски дневник

voina 190316Русия има втората по мощ армия в света, според годишната класация, направена от Global Firepower, анализаторски уебсайт, който оценява военната мощ на различни страни.

Съединените щати оглавяват класацията, а Китай е на трета позиция в изследването, което не включва ядрените оръжия, а само конвенционалните.

И макар Русия да изпреварва САЩ по брой на танковете – 15 000 спрямо 8000, руските Въздушни сили са след американските по брой на машините – 3547 спрямо 13 444.

В друго изследване, направено преди това, което е финансов анализ на Credit Suisse, Русия също бе поставена на второ място в света на армиите. Също като Global Firepower, Credit Suisse класира световните армии според тяхната боеспособност, без да включва ядрените оръжия, но изключва и неконвенционалните оръжия. САЩ, Русия и Китай отново са посочени на първо, второ и трето място.

В края на 2015 година Агенцията за изследвания на Конгреса на САЩ също огласи доклад за развитието на пазара на конвенционални оръжия 2007-2014 година.

Според този доклад Русия и САЩ са основните доставчици на оръжие на развиващите се страни, заемайки първо или второ място според годината.

Общо САЩ са подписали споразумения за доставки на стойност $115 милиарда на военно оборудване за развиващите страни през този период (46,3 % от общата стойност на оръжейните доставки за тези страни), докато за Русия показателят е $41,7 милиарда (16,8 %).

Първите 11 световни сили

Държава Танкове Общо самолети Боеспособност на флота Отбранителен бюджет
1. САЩ 8800 13400 437 $581 000 000 000
2. Русия 15400 3500 352 $46 600 000 000
3. Китай 9200 3900 673 $155 600 000 000
4. Индия 6500 2000 200 $40 000 000 000
5. Обединено кралство 400 900 66 $55 000 000 000
6. Франция 400 1300 113 $35 000 000 000
7. Южна Корея 2400 1500 166 $33 200 000 000
8. Германия 400 700 81 $36 300 000 000
9. Япония 700 1600 131 $40 300 000 000
10. Турция 3800 1000 115 $18 185 000 000
11. Израел 4200 700 66 $15 600 000 000