Какво се случва между Русия и НАТО?

 

Екатерина Синелшчикова, Николай Литовкин, Руски дневник

breedlove 170416Главнокомандващият Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа Филип Бридлав обяви плановете на Алианса да разшири контингента си в шест държави в Източна Европа. Какво означава това за отношенията между Русия и НАТО – въпроси и отговори.

1. Какво се случи?

В НАТО заявиха за плановете да увеличат присъствието си в близост до западните граници на Русия. През февруари 2017 г. Пентагонът ще разположи допълнително в страните от Източна Европа 4500 американски войници, 250 танка, бойни машини „Брадли“ (Bradley) за пехотата, самоходни гаубици и друга техника.

2. Защо Москва се вълнува от подсилването на НАТО в Европа?

Разширяването на Северноатлантическия алианс е преди всичко нарушение на установения паритет в региона. Следователно това предизвиква безпокойство в Русия за нейната безопасност, става дума за придвижване на военна инфраструктура към границите ѝ.

3. Това е нова позиция на Москва или не?

Не, Москва нееднократно е предупреждавала, че каквито и да било опити на НАТО да укрепят източния си фланг я безпокоят и не могат да останат без отговор. В частност, такава позиция Москва изказа през октомври миналата година след изпитанията на системите ПРО (противоракетна отбрана) на САЩ в Европа. „Това не създава заплаха за нас? Разбира се, че създава! И променя цялата философия на международната безопасност“, заяви руският президент Владимир Путин.

4. С какво Москва вече отговори?

В отговор на разгърнатите системи ПРО в Европа през 2014 г. Русия отработи прехвърляне на ракетния комплекс „Искандер-М“ в Калининградска област (руски ексклав в ЕС). А през 2015 г. Русия окончателно напусна ДОВСЕ (Договор за конвенционалните въоръжени сили в Европа). Той беше подписан от 16 държави-членове на НАТО и 6 страни, които са бивши участници във Варшавския договор, като се разбраха за равно количество конвенционални оръжия.

Всъщност, Русия прекрати членството си в ДОВСЕ още през 2007 г., а следователно е прекратила и предаването на информация за преместването на свои войски, въоръжение и техника.

През 2010 г. Москва започна програма за превъоръжаване на армията си, която трябва да бъде изпълнена до 2022 г., независимо от кризата. Оръжейниците могат да разчитат на портфейл от 20 трлн. рубли.

5. Какво планира Русия?

Да вземе мерки, „в това число и чрез използване на военно-технически средства“. Това заяви постоянният представител на Русия в НАТО Александър Грушко, допълвайки, че плановете на Алианса да усилят присъствието си „не са оправдани от нищо“: общият бюджет на Алианса е около трилион долара, което представлява „51% от световните отбранителни разходи“.

Както разказа за „Руски дневник“ ръководителят на центъра за международна безопасност към РАН и експерт от Московския център „Карнеги“ Алексей Арбатов, в случай на реализация на проекта за противоракетна отбрана на САЩ в Източна Европа на основата на ракетите SM-3 Русия ще разгърне през 2018 г. оперативно-тактическия комплекс „Искандер-М“ в Калининградска област на постоянна основа.

Освен това през януари 2016 г. министърът на отбраната на РФ Сергей Шойгу вече анонсира създаването на две нови дивизии в Западния военен окръг (в мирно време дивизията наброява 13 000 души – бел. ред.) и една танкова армия (ударно подразделение, в състава на което ще бъдат около 500 танка и 300 БМП – бел. ред.)

6. До какво може да доведе това?

Както отбеляза Арбатов, САЩ започват през 2020 г. своята програма за модернизация на техническите и ядрените си сили и в същата година приключва действието на договора СНВ-3 за ограничаване на настъпателните средства. Тъй като нови преговори за подновяване на договора не се водят, то може да се очаква безконтролна надпревара във въоръжаването, смята експертът.

В този процес, според възможностите си, се включват и нови участници в лицето на Индия и Пакистан. Китай също увеличава арсенала си във всички диапазони. Северна Корея създаде повече от десет ядрени боеприпаси и тества средствата им за доставка, които в бъдеще могат да поразят цели в Москва или Вашингтон.

Българин ще стреля на 48 г. в Рио

 

Ofmedia.bg

milev 150416Българинът Емил Милев се класира за шестата си олимпиада, съобщава Sportal.bg. Той извоюва място в американския отбор по спортна тстрелба за игрите в Рио, след като пребори конкуренцията в бързата стрелба с пистолет на турнира във Форт Бенинг, Джорджия, с общ резултат от 1779 точки. Американските медии отделиха специално място за Милев, който следващия месец навършва 48 г. и е най-старият участник в квалификационния турнир. Той става и вторият в историята на американската спортна стрелба, който ще участва на шеста олимпиада. Първият подобед случай е Уилям Макмилън - участник на всички олимпиади между 1952-1976 г. 

Милев участва за България на олимпийските игри в Атланта, Барселона, Сидни и Атина, като от първата спечели сребърен медал, а в Сидни остава четвърти. На игрите в Лондон вече е в тима на САЩ. От години живее в Тампа, но не губи страстта си към спорта. Сега той ще атакува медал на игрите в Рио, а ако успее да спечели отличие, то ще е първо за САЩ в дисциплината след златния медал на легендарния Макмилън от 1960 г. 

"Не очаквах да направя толкова висок резултат. Това ме прави щастлив в навечерието на старта на сезона и олмипийските игри", коментира Милев. 

В негова полза е и историята, защото вече има случай един стрелец да спечели от 2 олимпиади с 20 години разлика между първия и втория. Това прави германецът Ралф Шуман, който взима сребърен медал в Сеул (1988) за Източна Германия и в Пекин (2008) за Германия.

Колко пари ще спечели Русия от операцията в Сирия?

 

Иван Сафонов, Руски дневник

vertoleti 030416Русия е похарчила за Военно-въздушната операция в Сирия $464 милиона, но може да спечели от нея много повече. Сумата на потенциалните експортни договори за доставка на въоръжение, изпробвано в Сирия, през идните години може да достигне $6-7 милиарда.

Операцията в Сирия на Въздушно-космическите сили (ВКС) на Руската федерация, продължила пет месеца и половина, е струвала на Москва над 33 млрд. рубли ($464 милиона). Това заяви президентът Владимир Путин.

Тези разходи обаче не изглеждат прекомерни на фона на очакваните дивиденти.Няколко военни източници разказаха пред „Денги“ („Пари“), че след началото на сирийската кампания Федералната служба по военно-техническо сътрудничество (ФСВТС) е получила не малко запитвания от страни, които са проявили интерес към продукцията на руски отбранителни предприятия, като повечето от тях са заявили, че искат да придобият авиационна техника.

„От една страната (в Сирия) ние показахме бойните възможностите на техниката, привлякохме вниманието на възложители, а от друга – изпробвахме над половината от наличния летателен състав при бойни условия“, каза източник на „Денги“, който е добре запознат с военно-техническото сътрудничество с чужди държави.

Договорите с Алжир се очаква да бъдат за близо $2 милиарда

През декември 2015 година от Алжир дойде заявка за 12 бомбардировача Су-32. Според Сергей Смирнов, директора на  Новосибирския авиационен завод „Чкалов“, преговорите по тази сделка са се водели близо 8 години, но с вял темп през цялото време. Успешната експлоатация на бомбардировача в Сирия обаче придала нов импулс на преговорите: според информация на „Денги“ първата ескадрила Су-32 ще струва на алжирските военни не по-малко от $500-600 милиона, а в бъдеще не е изключена и опцията за закупуване на още 6 до 12 машини.

Паралелно с това се очаква началото на преговорите за покупката на не по-малко от 10 изтребителя Су-35С. Твърдият договор за този брой машини се оценява на около $850-900 милиона.

Като успех може да се оцени сключеното споразумение за доставка на същата страна на близо 40 военни хеликоптера Ми-28Н, като първата партида вече е готова за изпращане. Трябва да отбележим, че ролята на сирийската операция в този случай не е толкова силна, защото по-рано тези машини за борба с „Ислямска държава“ вече бяха купени от Ирак. Във всеки случай обаче алжирският договор за Ми-28Н се оценява от експерти на $600-700 милиона.

От какво се интересуват Югоизточна Азия и Близкият Изток?

Изтребителите Су-35 пораждат освен това интерес в Индонезия, Виетнам и Пакистан. Всяка една от тези страни има опит в експлоатацията на съветски и руски самолети, но те искат значително да модернизират авиационния си парк.  В случая с Индонезия и Виетнам става дума за договори за над $1 милиард, като е възможно индонезийските военни да поискат кредит за финансирането на тази поръчка.

В случая с Пакистан ситуацията е малко по-сложна: освен тежката икономическа обстановка на потенциалната сделка пречат геополитическите аспекти, свързани с Индия. Събеседниците на „Денги“ коментират, че при най-благоприятния сценарий пакистанските военни могат да купят не повече от шест изтребителя. Дори обаче и една такава сделка ще се равнява на близо $500 милиона.

Има интерес към хеликоптерите Ка-52 „Алигатор“: по линията на „Рособоронэкспорт“ (единствената в Русия държавна компания, която има правото да бъде посредник при продажбата и покупката на оръжия и бойна техника – бел. ред.) с Египет бе сключен договор за 46 машини, които ще започнат да се доставят през 2017 година. Очаква се, че демонстрацията на техните бойни възможности в Сирия ще помогне да се намерят нови клиенти и то преди всичко в Близкия Изток.

Нагледен пример

Особен е случаят с танка Т-90, който, присъствайки в Сирия, издържа на удар от американски противотанков ракетен комплекс TOW. Този момент бе запечатан на видеоматериал, попаднал в интернет.

Този пример сега ще се използва при преговорите с клиенти, казва топ мениджърът на едно от предприятията от отбранителния комплекс. Сред тези клиенти са Ирак, Иран, други страни от Персийския залив, а също и от ОНД.

Използването на комплексите за противовъздушна отбрана (ПВО) С-400 в Сирия рязко засили интереса към този продукт на армията на Саудитска Арабия, а освен това активизира преговорите по този повод с Индия. Във всеки от тези случи може да става дума за $2-3 милиарда в зависимост от броя на пусковите установки.

Заместник-директорът на Центъра за анализ на стратегиите и технологиите Константин Макиенко отбелязва действителното нарастване на интереса към руската продукция, но подчертава, че „засега това не се е проявило под формата на твърди договори“. Още сега трябва да започне сключването на договори: като се има предвид производственият цикъл на продукцията, окончателната равносметка ще бъде направена след не по-рано от две до четири години, допълва експертът.

Холандският референдум за Украйна разтърси ЕС

 

Ofmedia.bg

holandia 150416Хага обмисля дали да отзове подписа си, или да ратифицира асоциирането с Киев, след като холандците го отхвърлиха на допитването, комнтра в. «Сега».

Отрицателният резултат от референдума в Холандия за асоцииране между ЕС и Украйна предизвика сериозни сътресения не само в двете държави, но и в самия Евросъюз, съобщиха световните медии. Против споразумението се обявиха 62% от гласувалите на допитването холандци, докато 38 на сто са подкрепили това.

Избирателната активност на референдума е била 32.2%, с което се прескочи бариерата от 30%, необходима, за да може гласуването да бъде признато за валидно. Въпреки че референдумът е препоръчителен, той е от ключово значение за правителството на Холандия. То трябва да се обърне към парламента с предложение дали да остави споразумението за асоцииране в сила, незачитайки волеизявлението на народа, или да откаже да го ратифицира, което сериозно ще изостри отношенията между Хага и Брюксел, отбелязват медии и анализатори.

Споразумението между ЕС и Украйна за широки политически, търговски и отбранителни връзки е вече частично в сила, но трябва да бъде ратифицирано от всичките 28 страни - членки на ЕС, за да може всяка от неговите части да има пълна законова сила. Холандия е единствената страна, която не е направила това.

"При такава голяма преднина на отговора "не" смятам, че не можем да пристъпим към ратификация на споразумението", заяви холандският премиер Марк Рюте. "Тези резултати може да станат причина за европейска криза", предупреди председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. "Председателят е натъжен", заяви неговият говорител Маргаритис Схинас в отговор на въпрос как се чувства Юнкер след провала. "Сега първата задача на правителството на Холандия е да анализира резултата и да реши какво да предприеме", каза той. Украинският президент Петро Порошенко заяви, че страната му ще продължи сближаването си с ЕС. Той изрази съмнение по отношение на важността и ефекта на холандския референдум, който не е обвързващ, но заяви, че Киев ще се съобрази с него. "Ние очакваме решението на правителството и парламента в Холандия", добави още президентът. Британският премиер Дейвид Камерън изрази надеждата си холандският резултат да не окаже влияние върху предстоящия референдум за оставане на Великобритания в съюза през юни.

ПОСЛЕДСТВИЯ

Лидерът на антиислямската холандска Партия на свободата Герт Вилдерс заяви, че резултатът е "началото на края на ЕС". Според анализатори, кампанията за референдума е била доминирана от въпроси извън връзките с Украйна. От началото на кампанията редица активисти твърдяха, че това е шанс за гласоподавателите да изразят недоволството си от ЕС като цяло. Привържениците на споразумението изразиха недоволство от опитите на евроскептиците да отклонят дебатите, които трябваше да са за отношенията между ЕС, Русия и Украйна.

Не позволявайте на Путин да унищожи НАТО

Джеймс Б. Фоли*

putin 020416Времената са решителни за Организацията на Северноатлантическия договор и нейните членки. Справедливо рекламирана като най-успешния военен съюз в историята - възпряла съветската агресия и надделяла в Студената война - днес НАТО е изправена срещу надигаща се Русия по границите си и метастазираща терористична заплаха, направлявана отвън и отгледана вътре. Руският натиск върху периметъра на НАТО, комбиниран с терористичния ад по улиците на Париж, Анкара, Истанбул и Брюксел, представляват огромно предизвикателство към алианса, чиито военни способности и решимост бяха доста отслабени през последните две десетилетия.

По тази причина генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пристига във Вашингтон идната седмица със сериозни проблеми за обсъждане, но никой от тях не е по-спешен от необходимостта от подкрепата и гаранцията за страните членки от Балтийско до Черно море, които са най-близо и се чувстват най-неудобно от Путинска Русия. Столтенберг ще обсъди с американските представители мерките, които пактът може да приеме на предстоящата си среща през юли във Варшава, за да се противопостави на нарастващите заплахи от Русия. Както твърдо настоя полският външен министър Витолд Вашчиковски наскоро в интервю: "Ние искаме да бъдем защитени точно сега."

Владимир Путин е пределно откровен в своята стратегическа цел - да намали историческите загуби, претърпени от СССР в края на Студената война, и да възстанови статута и престижа на Русия като велика сила и равностоен конкурент на САЩ. Тази амбиция има дълбоки последици за цяла Европа. Независимите днес страни, съставлявали някога част от СССР - най-вече днешните балтийски членки на НАТО Латвия, Литва и Естония - са изправени пред потенциално бъдеще на отслабен суверенитет и постоянен риск от агресия, както е видно от руското нахлуване в Грузия през 2008 г., анексирането на Крим през 2014 г. и продължаващата военна кампания в Източна Украйна. Тези държави в историческата буферна зона на Централна и Източна Европа, бивши съветски сателити във Варшавския договор, а днес пълноправни членки на НАТО, са изправени пред безкрайната перспектива от тормоз и унижение - нещо, което Вашчиковски описа като "агресивен съсед, който открито обявява прекрояването на границите на Европа". най-накрая, ако отдавнашната членка на НАТО Турция - пазач на стратегическия югоизточен фланг на алианса, е изправена пред нарастващо руско военно струпване край границата си със съседна Армения и същевременно е притисната от руската военна намеса край границата си със Сирия.

Наистина може да се твърди, че крайното намерение на Путин е поне да постигне старата съветска цел да разбие НАТО и да изтласка САЩ от Европа веднъж завинаги. Той очевидно вярва, че разширяването на НАТО след края на Студената война вкара в пакта слаби и уязвими държави, които не могат лесно да бъдат защитени и че решимостта на НАТО да ги защити е сама по себе си слаба. Той разглежда намаляването на американското военно присъствие в Европа и стремителното орязване на разходите за отбрана от страна на повечето европейски съюзници като показател за понижени способности. Той сее безпорядък, като насочва бежанци къв Европа чрез безлазсъдни бомбардировки срещу цивилни в Сирия. Показвайки НАТО като кух кладенец чрез комбинация от агресия и унижение, той иска за създаде в резултат на това нова система за сиурност в Европа с Русия начело.

Всичко това подчертава какъв е залогът за НАТО днес, като над всичко е необходимостта от засилване на доверието във възпиращата му сила. Може да има и е имало честни разногласия в мненията колко да бъде подкрепена една независима страна, предмет на руска агресия, като Украйна, на която Русия гледа като на един вид васална държава и към която САЩ и техните европейски съюзници нямат договорни задължения. Критици и от двете страни убедително твърдят, че физическа подкрепа за Украйна е била безполезна, провокативна или и двете. Но когато става въпрос за каквато и да е потенциална руска заплаха за членки на НАТО, не може да има нито дебати, нито каквато и да било двусмисленост.

Американската сигурност и таз на всички наши съюзници в пакта зависи изцяло от надеждността на гаранциите за сигурност, съдържащи се в Член 5 на НАТО – уверението, че алиансът колективно ще прибегне до защитата на една страна членка, заплашена или обект на атака.И членките на НАТО, и потенциалният агресор трябва да повярват, че алиансът притежава волята, способностите и желанието да отговори на официалното искане за взаимна защита. Наистина възприятието, че това е така, може да бъде достатъчен на първо място да разубеди евентуалния агресор. Това е най-важният урок от успеха на НАТО в Студената война – надеждно възпиране може днес да предотврати един конфликт да се случи и унижението да успее.

Ясно е какво конкретно трябва да направи алиансът, за да укрепи фланговете си и възпиращата си сила в Балтика, Централна и Източна Европа. Това ще включва човешка сила и материал – обучение, учения и засилването на военното присъствие на НАТО и способностите й в тези региони в такава степен, че да бъде твърдо вкоренена увереността в желанието и възможностите на алианса да защитава членките си. Никъде другаде това не е толкова важно, колкото в балтийските страни, но със сигурност Полша и съседите й също търсят осезателни гаранции.

От друга страна Турция – съюзник с впечатляващо намерение за самозащита, е отделна категория. Може да се каже, че нейната стратегическа важност за НАТО и Запада днес е по-важна, отколкото през Студената война, предвид ролята й на врата към бързо разпадащия се Близък изток плюс историческата й вражда с Русия.

Русия агресивно разширява влиянието си около границите на Турция – със Сирия на юг, в Крим и Украйна на север и най-отскоро – с Армения на изток. Само през последната година руската армия разположи модерни дронове, бойни хеликоптери и балистични ракети в Армения. Малко известен е фактът, че Армения прие радушно близо петхиляден руски военен контингент и че на територията й има две руски военни бази – като едната е на няколко километра от границата с Турция. Предвид хаоса в Сирия, пред който е изправена Турция, и потенциално дестабилизиращия ефект от конфликта в самата Турция, както се видя от последните ужасяващи атентати в Анкара и Истанбул, ясно е, че Русия цели чрез натиска от обкръжаването да унижи, ако не и да сплаши Турция и да подчини външната й политика на своята воля.

За щастие, Турция не е съюзник, който се нуждае от по-големи военни ангажименти на НАТО. Сътрудничеството й специално със САЩ е блестящо, което е видно от споразумението, позволяващо на американски самолети, излитащи от военновъздушната база „Инджирлик” в Южна Турция, да удрят обекти на „Даеш” („Ислямска държава” – б.р.) в Сирия. Това, от което Турция има нужда в сегашните обстоятелства, е просто потвърждаване на солидарността на фона на страшните заплахи, срещу които тя се бори, и оценка на несекващата й стратегическа важност за НАТО и нашата взаимна сигурност.

Генерал Филип Брийдлав – върховният командващ силите на НАТО, не би могъл да определи предизвикателството по-ясно, когато при скорошно явяване пред Конгреса нарече Русия "съществена заплаха за САЩ и нашите европейски съюзници и партньори”.„ Чрез заплахи и коткане, чрез тактиката „разделяй и владей” Путин се стреми да разруши доверието и сплотеността в аланса. НАТО успешно се противопостави на този подход през Студената война и с решителното американско лидерство трябва да сме в състояние да му се противопоставим отново.

Според ген. Филип Брийдлав Русия е съществена заплаха за САЩ и съюзниците им.

Но в новото уравнение има нови измерения, които правят предизвикателство особено трудно. Едно от тях е свързано с нарастващите съмнения за доверието към САЩ по света и по-специално за ангажимента на САЩ към Европа – тревоги, от които Путин с готовност се възползва. Другото ново измерение е самият Путин, по-специално възприятието, че той е по-безразсъден от всеки руски или съветски лидер от Хрушчов насам. Предвид показаното от него при агресиите в Грузия и Украйна и абсолютната бруталност на военните му кампании в Чечня и Сирия е ясно че най-важната стъпка, която САЩ могат да предприемат за поддържането на сигурността в Европа, е да подкрепят и дадат гаранции на всяка страна членка на НАТО, предмет на руски натиск. Да застанем на страната на нашите съюзници е най-сигурният начин да възпрем агресията и да гарантираме мира. Това е урок от Стуената война, който не трябва никога да забравяме.

* Авторът е бивш зам.-шеф на администрацията на генералния секретар на НАТО. Сега е международен консултант. Препечатваме коментара му от сп. „Тайм”.