Обама се страхува от свободна Европа

 

Ofmedia.bg

obama 280416Американският президент се чуди как така Русия не разбира ползите от силно НАТО, единна Европа и трансатлантическо сътрудничество между ЕС и САЩ. Верно са много странни тия руснаци – отказват да играят една натрапена им игра. Още повече, че за огромно съжаление на Обама, правилата й все по-малко се харесват и на самите европейци, пише Пьотр Акопов в анализ за „Взгляд“, публикуван в сряда (27 април).

Поводът е визитата на Обама в Хановер, където американският президент се опита да форсира преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ (TTIP), т.нар. „икономическо НАТО“, на среща с лидерите на Германия, Франция, Великобритания и Италия.

Турнето на Обама в двете ключови европейски страни – Германия и Великобритания, се възприема като прощално предвид наближаващия край на мандата му.

Може да се каже, че Обама не оправда европейските надежди – „беше месия, а се превърна в разочарование“, „ човек на тържествените думи, от които не следват дела“. Така го описва „Шпигел“ в статия, озаглавена „Барак Обама – последният президент на Запада“:

„Американското общество в социален и политически план остава разделено. Социалното неравенство придоби гротескни черти. Политическата система е в ръцете на капитала и неговите лобисти. Политическата карта е замъглена от политическа слепота, от която лъха ненавист. Общественото мнение е завладяно от извратена смесица от безотговорност, жажда за лесна печалба и религиозен фанатизъм. Новият месия днес се казва Доналд Тръмп.

По европейските мерки всичко това изглежда чуждо: друга политическа култура. Не нашата. Ние все по-често гледаме Америка със същите очи, с които наблюдаваме Русия, Китай и Индия, с чувството, че сме различни. Барак Обама беше последният президент на Запада. Тези, които идват след него, ще бъдат президенти само на Съединените американски щати. А самата Америка се превърна в чужда страна“, се казва в публикацията на „Шпигел“.

Според „Взгляд“ това все още значи, че Европа се е освободила от атлантическата опека, но е сериозна заявка за прозрение. „При Обама Щатите станаха по-малко агресивни, поне на фона на Буш, но именно при Обама европейците получиха нагледно потвърждение за това, че САЩ ги използват в свой интерес и строго контролират всичките им действия“, отбелязва авторът. Той отново се позовава на статията в „Шпигел“, за да припомни, че през лятото на 2013 г. няколко правителства затвориха въздушното си пространство за самолета на боливийския президент заради подозренията на САЩ, че на борда му се намира Едуард Сноудън. Именно разобличенията на Сноудън показаха до каква степен англосаксонците не вярват дори на тези, които иначе наричат свои близки съюзници – в това число и на Германия, продължава авторът на „Взгляд“. Според него тъкмо с предоставянето на убежище на Сноудън започна конфронтацията между Москва и Вашингтон, а Украйна бе само продължението. Борбата за Украйна между Русия и САЩ е най-яркият нагледен пример за подчинената и несамостоятелна роля на Европа. Щатите не само използваха моркова на евроинтеграцията за откъсването на Украйна от руска орбита, но и заставиха европейците да платят за собствения им конфликт с Русия, анализира Пьотр Акопов.

След Крим на Русия й бе изграден образът на враг на Европа – защото това бе в интерес на атлантиците. Така по-лесно щеше да се скрепи атлантическото единство – а то спешно се нуждае от това. Още повече когато на дневен ред стои въпросът за създаването на Трансатлантическото партньорство – „икономическото НАТО“. Именно за него агитираше Обама в Хановер при срещите си с европейските лидери, именно то беше главната цел на европейската му обиколка. Защото, независимо от важността на темата за предстоящия референдум за излизането на Великобритания от ЕС, реална опасност от „Брекзит“ няма. Докато Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство взе да боксува – а Обама много би искал до края на мандата му продължаващите вече трета година преговори да приключат. По отношение на преговорите за „икономическото НАТО“ конфронтацията с Русия играе ролята едновременно и на ножа, и на хляба. Макар и завоалирано, посланието се свежда до следното: „европейци, дайте да обединим усилията и пазарите си пред заплахата от руската мечка. Ето, Америка ще ви помогне, тъй като вие сами не сте в състояние да се защитите от източните варвари“, пише авторът.

В публичните си изявления, разбира се, Обама говори друго. Така например по мигрантския проблем той акцентира върху надигащата се вълна от национализъм в Европа, която рискува да отслаби Европа и е в интерес „на личности като господин Путин“, припомня изданието.

„Това обвинение не е ново – нещо повече, то е сред най-популярните тези на проатлантическата пропаганда. В завършения си вид тя звучи така: „Путин започна военната операция в Сирия, за да увеличи потока от бежанци в Европа и така да подкопае позициите на управляващите партии, подкрепящи удължаването на санкциите срещу Русия, както и да отслаби атлантическата солидарност“, пише „Взгляд“.

Обама също обвини Путин, че използва европейските проблеми в свой интерес. Нещо повече – тръгна да обяснява, че тези интереси са „неправилни“, продължава авторът. На въпроса дали Путин се стреми да разцепи Европа, президентът на САЩ заяви: „Г-н Путин обикновено разглежда НАТО, ЕС и трансатлантическото единство като заплаха за руската мощ. Мисля, че той греши. Показвал съм му, че в крайна сметка силна и обединена Европа, работеща със силна и ориентирана към външния свят Русия е една правилна рецепта. Но засега не успявам да го убедя напълно“.

„Тук Обама по съвършено естествен за англосаксонците начин смесва Европа и НАТО – понятно защо. За САЩ и атлантиците не съществува отделна, самостоятелна Европа. Именно затова Обама настоява толкова за сключването на Трансатлантическото партньорство – за да бетонира геополитическото и военно подчинение на Европа спрямо Съединените щати и съвместното им икономическо „сътрудничество“ при условия, изгодни за транснационалния капитал, чийто инструмент понастоящем се явяват САЩ“, пише авторът. И продължава:

„Такъв „съсед“ на Русия не й трябва, дори само поради факта, че с подобно гигантско чудовище трудно могат да се градят равноправни отношения. И съвсем естествено е Путин да се опитва да забави процеса на окрупняване на Запада. Нищо лично – чиста геополитика. По същия начин, по който атлантистите се протипоставят на Евразия, стремейки се да не допуснат създаването на съюз между Русия и Китай, така и ние подкрепяме процеса по еманципация на Европа от англосанконското господство“.

Според него „цялата „вина“ на Русия пред атлантиците се състои в това, че тя действително е заинтересована от връщането на независимостта на Европа.

„Изхождайки от историческия си опит, за нас е важно Европа да не се превърне в марионетка в ръцете на сили, претендиращи за глобално господство. А англосаксонските стратези дори не крият плановете си за тотално подчинение на всички под тяхно ръководство. Ние предлагаме на Европа евразийския път на развитие – и в Стария свят има немалко привърженици на тази идея. По същия начин, по който САЩ и Великобритания говорят за евроатлантическо единство – и в Европа идеята среща много привърженици. Бедата е там, обаче, че Европа е чисто и просто окупирана от англосаксонците, както във военно-разузнавателно, така и във финансово, кадрово и идеологическо отношение“, смята авторът на публикацията.

Според него дълбинните процеси, които протичат сега в Европа, дават повод за оптимизъм, че в средносрочна перспектива европейците все пак ще съумеят да се преборят за своята самостоятелност.

Източник: Поглед.инфо

Държавният глава: Българската кандидатура за генерален секретар на ООН изисква национално отговорно усилие

 

Ofmedia.bg

bokova 240416Президентът Росен Плевнелиев разговаря в централата на ООН в Ню Йорк с генералния директор на ЮНЕСКО и кандидат на Република България за поста генерален секретар на Организацията на обединените нации.

По време на разговорите си с лидери от цял свят държавният глава е получил високи оценки за България и за работата на Ирина Бокова като генерален директор на ЮНЕСКО. „Това означава, че сме отворили много врати в най-важната международна институция на планетата. Името на България се споменава с добро и това е предпоставка да бъдем още по-амбициозни и да си поставяме по-високи цели“, коментира президентът Росен Плевнелиев. Двамата обмениха мнения по хода на кампанията за избор на нов генерален секретар на ООН. 

Същевременно държавният глава определи избора за нов генерален секретар на световната организация като „най-трудната битка, която ни предстои“. Президентът и правителството са част от национално отговорно усилие. Ще работим последователно за осъществяването на тази кауза, посочи държавният глава.

От своя страна, българският кандидат за генерален секретар на ООН Ирина Бокова изрази благодарност за подкрепата. „За всеки кандидат най-голяма чест е да бъде заедно с държавния глава на своята страна. Подкрепата на държавата е залог за успех. Тази подкрепа е налице и с идеите за работата ни занапред, които обменихме, можем да постигнем успех“, изрази увереност Ирина Бокова.

Българин ще стреля на 48 г. в Рио

 

Ofmedia.bg

milev 150416Българинът Емил Милев се класира за шестата си олимпиада, съобщава Sportal.bg. Той извоюва място в американския отбор по спортна тстрелба за игрите в Рио, след като пребори конкуренцията в бързата стрелба с пистолет на турнира във Форт Бенинг, Джорджия, с общ резултат от 1779 точки. Американските медии отделиха специално място за Милев, който следващия месец навършва 48 г. и е най-старият участник в квалификационния турнир. Той става и вторият в историята на американската спортна стрелба, който ще участва на шеста олимпиада. Първият подобед случай е Уилям Макмилън - участник на всички олимпиади между 1952-1976 г. 

Милев участва за България на олимпийските игри в Атланта, Барселона, Сидни и Атина, като от първата спечели сребърен медал, а в Сидни остава четвърти. На игрите в Лондон вече е в тима на САЩ. От години живее в Тампа, но не губи страстта си към спорта. Сега той ще атакува медал на игрите в Рио, а ако успее да спечели отличие, то ще е първо за САЩ в дисциплината след златния медал на легендарния Макмилън от 1960 г. 

"Не очаквах да направя толкова висок резултат. Това ме прави щастлив в навечерието на старта на сезона и олмипийските игри", коментира Милев. 

В негова полза е и историята, защото вече има случай един стрелец да спечели от 2 олимпиади с 20 години разлика между първия и втория. Това прави германецът Ралф Шуман, който взима сребърен медал в Сеул (1988) за Източна Германия и в Пекин (2008) за Германия.

Какво се случва между Русия и НАТО?

 

Екатерина Синелшчикова, Николай Литовкин, Руски дневник

breedlove 170416Главнокомандващият Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа Филип Бридлав обяви плановете на Алианса да разшири контингента си в шест държави в Източна Европа. Какво означава това за отношенията между Русия и НАТО – въпроси и отговори.

1. Какво се случи?

В НАТО заявиха за плановете да увеличат присъствието си в близост до западните граници на Русия. През февруари 2017 г. Пентагонът ще разположи допълнително в страните от Източна Европа 4500 американски войници, 250 танка, бойни машини „Брадли“ (Bradley) за пехотата, самоходни гаубици и друга техника.

2. Защо Москва се вълнува от подсилването на НАТО в Европа?

Разширяването на Северноатлантическия алианс е преди всичко нарушение на установения паритет в региона. Следователно това предизвиква безпокойство в Русия за нейната безопасност, става дума за придвижване на военна инфраструктура към границите ѝ.

3. Това е нова позиция на Москва или не?

Не, Москва нееднократно е предупреждавала, че каквито и да било опити на НАТО да укрепят източния си фланг я безпокоят и не могат да останат без отговор. В частност, такава позиция Москва изказа през октомври миналата година след изпитанията на системите ПРО (противоракетна отбрана) на САЩ в Европа. „Това не създава заплаха за нас? Разбира се, че създава! И променя цялата философия на международната безопасност“, заяви руският президент Владимир Путин.

4. С какво Москва вече отговори?

В отговор на разгърнатите системи ПРО в Европа през 2014 г. Русия отработи прехвърляне на ракетния комплекс „Искандер-М“ в Калининградска област (руски ексклав в ЕС). А през 2015 г. Русия окончателно напусна ДОВСЕ (Договор за конвенционалните въоръжени сили в Европа). Той беше подписан от 16 държави-членове на НАТО и 6 страни, които са бивши участници във Варшавския договор, като се разбраха за равно количество конвенционални оръжия.

Всъщност, Русия прекрати членството си в ДОВСЕ още през 2007 г., а следователно е прекратила и предаването на информация за преместването на свои войски, въоръжение и техника.

През 2010 г. Москва започна програма за превъоръжаване на армията си, която трябва да бъде изпълнена до 2022 г., независимо от кризата. Оръжейниците могат да разчитат на портфейл от 20 трлн. рубли.

5. Какво планира Русия?

Да вземе мерки, „в това число и чрез използване на военно-технически средства“. Това заяви постоянният представител на Русия в НАТО Александър Грушко, допълвайки, че плановете на Алианса да усилят присъствието си „не са оправдани от нищо“: общият бюджет на Алианса е около трилион долара, което представлява „51% от световните отбранителни разходи“.

Както разказа за „Руски дневник“ ръководителят на центъра за международна безопасност към РАН и експерт от Московския център „Карнеги“ Алексей Арбатов, в случай на реализация на проекта за противоракетна отбрана на САЩ в Източна Европа на основата на ракетите SM-3 Русия ще разгърне през 2018 г. оперативно-тактическия комплекс „Искандер-М“ в Калининградска област на постоянна основа.

Освен това през януари 2016 г. министърът на отбраната на РФ Сергей Шойгу вече анонсира създаването на две нови дивизии в Западния военен окръг (в мирно време дивизията наброява 13 000 души – бел. ред.) и една танкова армия (ударно подразделение, в състава на което ще бъдат около 500 танка и 300 БМП – бел. ред.)

6. До какво може да доведе това?

Както отбеляза Арбатов, САЩ започват през 2020 г. своята програма за модернизация на техническите и ядрените си сили и в същата година приключва действието на договора СНВ-3 за ограничаване на настъпателните средства. Тъй като нови преговори за подновяване на договора не се водят, то може да се очаква безконтролна надпревара във въоръжаването, смята експертът.

В този процес, според възможностите си, се включват и нови участници в лицето на Индия и Пакистан. Китай също увеличава арсенала си във всички диапазони. Северна Корея създаде повече от десет ядрени боеприпаси и тества средствата им за доставка, които в бъдеще могат да поразят цели в Москва или Вашингтон.

Холандският референдум за Украйна разтърси ЕС

 

Ofmedia.bg

holandia 150416Хага обмисля дали да отзове подписа си, или да ратифицира асоциирането с Киев, след като холандците го отхвърлиха на допитването, комнтра в. «Сега».

Отрицателният резултат от референдума в Холандия за асоцииране между ЕС и Украйна предизвика сериозни сътресения не само в двете държави, но и в самия Евросъюз, съобщиха световните медии. Против споразумението се обявиха 62% от гласувалите на допитването холандци, докато 38 на сто са подкрепили това.

Избирателната активност на референдума е била 32.2%, с което се прескочи бариерата от 30%, необходима, за да може гласуването да бъде признато за валидно. Въпреки че референдумът е препоръчителен, той е от ключово значение за правителството на Холандия. То трябва да се обърне към парламента с предложение дали да остави споразумението за асоцииране в сила, незачитайки волеизявлението на народа, или да откаже да го ратифицира, което сериозно ще изостри отношенията между Хага и Брюксел, отбелязват медии и анализатори.

Споразумението между ЕС и Украйна за широки политически, търговски и отбранителни връзки е вече частично в сила, но трябва да бъде ратифицирано от всичките 28 страни - членки на ЕС, за да може всяка от неговите части да има пълна законова сила. Холандия е единствената страна, която не е направила това.

"При такава голяма преднина на отговора "не" смятам, че не можем да пристъпим към ратификация на споразумението", заяви холандският премиер Марк Рюте. "Тези резултати може да станат причина за европейска криза", предупреди председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. "Председателят е натъжен", заяви неговият говорител Маргаритис Схинас в отговор на въпрос как се чувства Юнкер след провала. "Сега първата задача на правителството на Холандия е да анализира резултата и да реши какво да предприеме", каза той. Украинският президент Петро Порошенко заяви, че страната му ще продължи сближаването си с ЕС. Той изрази съмнение по отношение на важността и ефекта на холандския референдум, който не е обвързващ, но заяви, че Киев ще се съобрази с него. "Ние очакваме решението на правителството и парламента в Холандия", добави още президентът. Британският премиер Дейвид Камерън изрази надеждата си холандският резултат да не окаже влияние върху предстоящия референдум за оставане на Великобритания в съюза през юни.

ПОСЛЕДСТВИЯ

Лидерът на антиислямската холандска Партия на свободата Герт Вилдерс заяви, че резултатът е "началото на края на ЕС". Според анализатори, кампанията за референдума е била доминирана от въпроси извън връзките с Украйна. От началото на кампанията редица активисти твърдяха, че това е шанс за гласоподавателите да изразят недоволството си от ЕС като цяло. Привържениците на споразумението изразиха недоволство от опитите на евроскептиците да отклонят дебатите, които трябваше да са за отношенията между ЕС, Русия и Украйна.