Турските кюрди се готвят за нашествие към ЕС

 

Споразумението между Брюксел и Анкара, което предвижда отпадане на визите, създава условия хиляди да потърсят политическо убежище на Стария континент

сп. "Нюзуик"

turzi 170516Подписаното споразумение между Европа и Турция в средата на март за възпиране на притока на мигранти и бежанци е отговор на молитвите на Айля Агит. "Най-накрая имаме възможност да започнем нов живот в Германия", казва жената, която е напуснала дома си през миналия октомври заради бойни действия, които се водят в родното й място. Причината за това е, че е настъпил обрат. Агит не е бежанка от Сирия, тя е турска гражданка. Родният й град е Джизре и той се превърна в арена на улични битки между въоръжените кюрдски бунтовници и турската армия, при които загинаха почти 200 души. Сега тя и хиляди други вътрешно разселени турски кюрди планират да се присъединят към масовото преселение в Европа.

Според договора всички турски граждани ще могат да пътуват безвизово в ЕС, но няма да имат право да работят, в 26-те държави от Шенгенското пространство. Срещу това Турция се съгласи да приема всички бежанци, които влязат в Гърция незаконно след 20 март. За всеки приет от Турция мигрант ЕС обеща да взима по един сирийски бежанец от лагерите в югоизточната част на страната.

Европейците ще дадат и 6.5 млрд. евро,

за да помогнат на Анкара да се справи с около 2.7 млн. сирийски бежанци, които в момента се намират на турска територия. Споразумението обаче носи разочарование на хилядите сирийци, афганистанци, иракчани и др., които се натоварват в паянтови лодки от миналото лято, за да стигнат до Гърция.

За стотиците хиляди турци, напуснали домовете си заради задълбочаващата се гражданска война между кюрдските сепаратисти и силите за сигурност в неспокойната югоизточна част на Турция, споразумението дава зелена светлина да започнат нов живот някъде в Европа. "Преди изобщо нямахме надежда, че ще получим визи за Германия", споделя 43-годишната Агит, която се бори да оцелее в западналия истанбулски квартал "Байрампаша", докато работи като чистачка в предприятие, в което се произвеждат обувки, копия на известни западни марки. "Германският визов отдел иска да докажете приходите си чрез пари в банкова сметка", казва тя. От юни обаче няма да й трябва виза. Всичко, което ще е необходимо на Агит, която е вдовица и майка на пет деца, е самолетен билет и турски паспорт с биометрични данни. След като веднъж стъпи в ЕС, тя и всички турски кюрди като нея, които могат да докажат, че са жертви на политическо преследване или има заплаха за живота им, ако се върнат в родината, могат да кандидатстват за политическо убежище. Агит вероятно ще го получи, тъй като брат й е в затвора заради членството си в незаконна организация и полицията многократно е обискирала дома им. Благодарение на туристическата индустрия, която беше силно засегната от бомбените взривове в Анкара и Истанбул, турски чартърни авиокомпании предлагат еднопосочни билети до Европа за по-малко от 55 долара.

Турският премиер Ахмет Давутоглу, връщайки се от преговорите в Брюксел с лидерите на ЕС на 18 март, се похвали пред журналистите, че е постигнал т.нар. "сделка от Кайсери" - израз, с който в Турция традиционно използват за "хитра сделка". За да влезе в сила споразумението за безвизово пътуване на турци, страната трябва да приеме 36 закона по искане на ЕС, като сред тях е трудното от политическа гледна точка изискване Анкара да признае правителството в гръцката част на Кипър, с което са в изострени отношения от 1974 г. В ЕС също има вътрешна опозиция, особено от страна на Франция, Гърция и Австрия, чийто вътрешен министър Йохана Микл-Лайтнер предупреди, че с решението си да се връщат новите мигранти и бежанци от Гърция, ЕС рискува "да изхвърли зад борда своите ценности". Кенет Рот от "Хюман Райтс уоч" не приема споразумението, което според него означава "колективно експулсиране на хора, а това е забранено според Европейската конвенция за правата на човека". "Турция е по-вероятно да стане смъртоносен капан, а не място, където върнатите хора да бъдат подслонени", смята Рот и е изложил виждането си в писмо до ЕК.

Новото споразумение има и друг сериозен недостатък. Турският закон

не признава за бежанци афганистанци и иракчани

и ЕС не може законно да изпрати гражданите на тези държави в Турция. Данни, предоставени от гръцкото правителство, показват, че афганистанците и иракчаните са били 41% от 125 000 души, пристигнали на гръцките острови от началото на годината. А докато политиците спорят, турските трафиканти на хора бързо се ориентираха в обстановката. Ако пътуването без визи за турците влезе в сила през юни, както е планирано, турските пътни документи ще станат почти безценни на черния пазар като европейските, но пък сдобиването с тях ще бъде доста по-лесно.

Мехмет, който е собственик на интернет кафене в истанбулския квартал "Аксарай", небрежно разглежда скрити реклами из сайтовете и страниците във "Фейсбук", предлагащи фалшиви и истински паспорти, в които са влизали клиентите му. Един от сайтовете предлага истински български паспорти за $8950, а турските могат да се намерят само за 2795 долара. Рискът смяната на самоличността на граждани от държави от Близкия изток да бъде разкрита е нисък, ако използват турски документи. "Лесно е за Ахмед от Мосул (в Ирак) да стане Ахмед от Диарбекир (в Турция)", шегува се Мехмет. Принтерите в кафенето му по цял ден печатат документи, които да бъдат приложени към бъдещите молби за убежище в Европа на клиентите му. Навсякъде в "Аксарай" има бюра за парични преводи и обменни бюра, които предлагат възможност за парични превод по сметки на трети лица, обяснява Омар, който работи в обменно бюро на турското пристанище Искендерун. Трафикантите получават парите веднага, след като клиентите им достигнат успешно в Гърция. Споразумението от март обаче значително намали търсенето на документи за преминаване по море от Турция към гръцките острови. Цените в интернет паднаха от около 725 долара преди споразумението до около 390 долара сега.

Тв кадрите на лошо отношение на турски полицаи, качени на лодките, превозващи бежанци, обаче плашат хората. Видео, заснето на остров Лесбос от активисти, защитаващи бежанците, на 20 март показва голям турски катер на бреговата охрана, който обикаля около надуваема лодка, чиято големина е една пета от тази на катера. Тя е натоварена с над 20 души, а катерът се опитва да я напълни с вода (въпреки това лодката успешно стига до брега). Турската брегова охрана също така открива стрелба по трафикантите на хора, докато се опитват да разтоварят пътниците на малък гръцки остров само часове след сключването на споразумението. "Турците получиха това, което поискаха от Европа. Така че сега стрелят по лодките", казва Абу Марик, инженер от иракския град Киркук. Той бяга със семейството си в Турция през ноември 2014 г. и работи като куриер в Истанбул от шест месеца. "Гръцкият маршрут сега е за глупаците. Но ще намерим друг път", сигурен е той. Някои мигранти и бежанци вероятно ще тръгнат по морския маршрут към Италия от Албания или Либия, въпреки че смъртните случаи миналата година по този маршрут са доста - един на всеки 20, според Международната организация по миграция. В същото време по пътя между Турция и Гърция загива един на 1000 души.

(Източник – в. «Сега»)

Репортаж от базата „Хмеймим“: Русия продължава да бори терористите в Сирия

 

Николай Литовкин, Руски дневник

1 110516Кореспондент на „Руски дневник“ посети базата на руските въоръжени сили в Сирия и разбра как върви войната срещу терористите от „Ислямска държава“ и „Джебхат ан-Нусра“ след извеждането на основните групировки на руските войски.

Животът на руската военна база „Хмеймим“ в Сирия кипи денонощно. Независимо от обявеното на 27 февруари примирие, войната срещу „Ислямска държава“ и „Джебхат ан-Нусра“ продължава.

Самолетът ни пристига във военната база в 8 ч. сутринта. По това време на плаца в пълно бойно снаряжение вече се намира личният състав на частите, които застъпват на бойно дежурство и изпълняват задачи в небето и на земята. Изключение правят само войниците и офицерите, които продължават да служат на постовете си от предишния ден и чакат новата смяна.

Докато тече брифинг за журналистите, на който ни обясняват какво „може и не може“, военните подготвят изтребителите и бомбардировачите за излитане. Пред очите ми войници товарят две 500-килограмови осколочно-фугасни бомби в предната част на руския изтребител-бомбардировач Су-34С.

Както разказа за „Руски дневник“ говорителят на руското Министерство на отбраната генерал-майор Игор Конашенков, няколко звена на руската авиация се изпращат за изпълнение на бойни задачи в района на градовете Рака, Арак, както и в Дейр ез-Зор, който е обсаден от терористите.

„В предградията на Дейр ез-Зор текат тежки боеве и жителите на града са напълно откъснати от останалия свят. На всеки 10 дни в Дейр ез-Зор самолети на военно-транспортната авиация спускат платформи с хуманитарна помощ за населението. Обстановката в града е тежка“, сподели Конашенков.

Правителствените сили успяха да освободят от терористите един от сухопътните маршрути и сега на жителите там редовно се доставят продукти от първа необходимост. „Миналата седмица терористите се опитаха да осуетят доставките ни и нападнаха конвоя. Но ние успяхме да отразим настъплението и да запазим контрола върху маршрута“, допълни говорителят на руското военно министерство.

Генерал-майорът подчерта, че руските Военно-космически сили не нанасят удари в района на гр. Алепо.

От авиобазата „Хмеймим“ заедно с руските военни и подразделения на въоръжените сили на Сирия пристигаме в с. Каукаб (от арабски името се превежда като „планета“ – бел. ред.) в района на гр. Хама, разположено на десетина километра от фронтовата линия.

Предишния ден от това населено място е изтласкана основната част от терористите на „Джебхат ан-Нусра“. Останалите по-малки групировки са решили да се предадат и да се закълнат във вярност на действащото правителство в Сирия.

Жилищните домове и стените са осеяни с дупки от автоматична и картечна стрелба, а на места се виждат и следи от 122-мм оръжие. Независимо от целия ужас на войната, липсата на вода и ток, в селото цари радост – жителите се връщат по домовете си след освобождението на населеното място от терористите. Пред очите ни старейшините на селото подписват споразумение за вярност на законното правителство, а терористите от „Джебхат ан-Нусра“ предават оръжието си под конвой от сирийски войници.

Както разказа пред „Руски дневник“ един от сирийските офицери, терористите, които не са извършили тежки престъпления, могат да се завърнат към нормалния си живот: да започнат да обработват земя, да си построят дом и да се върнат при семействата си. Според него когато в това село пристигнали бойците от „Джебхат ан-Нусра“, повечето жители нямали избор – трябвало или да се лишат от живота си, или да се присъединят към редиците на терористите. Тази ситуация е повсеместна в страната, разкъсвана от гражданска война, затова правителството е взело решение да позволи на част от бившите терористи да започнат нов живот.

От 27 февруари към режима на прекратяване на огъня в Сирия са се присъединили вече 62 групировки от терористи с обща численост над 7000 души. Това е резултат от работата на руските офицери от Центъра за примирие в Сирия, които за последния месец и половина са успели да доведат на масата за преговори старейшините на 90 населени места от Сирия.

2 110516

3 110516

Държавният глава: Българската кандидатура за генерален секретар на ООН изисква национално отговорно усилие

 

Ofmedia.bg

bokova 240416Президентът Росен Плевнелиев разговаря в централата на ООН в Ню Йорк с генералния директор на ЮНЕСКО и кандидат на Република България за поста генерален секретар на Организацията на обединените нации.

По време на разговорите си с лидери от цял свят държавният глава е получил високи оценки за България и за работата на Ирина Бокова като генерален директор на ЮНЕСКО. „Това означава, че сме отворили много врати в най-важната международна институция на планетата. Името на България се споменава с добро и това е предпоставка да бъдем още по-амбициозни и да си поставяме по-високи цели“, коментира президентът Росен Плевнелиев. Двамата обмениха мнения по хода на кампанията за избор на нов генерален секретар на ООН. 

Същевременно държавният глава определи избора за нов генерален секретар на световната организация като „най-трудната битка, която ни предстои“. Президентът и правителството са част от национално отговорно усилие. Ще работим последователно за осъществяването на тази кауза, посочи държавният глава.

От своя страна, българският кандидат за генерален секретар на ООН Ирина Бокова изрази благодарност за подкрепата. „За всеки кандидат най-голяма чест е да бъде заедно с държавния глава на своята страна. Подкрепата на държавата е залог за успех. Тази подкрепа е налице и с идеите за работата ни занапред, които обменихме, можем да постигнем успех“, изрази увереност Ирина Бокова.

Обама се страхува от свободна Европа

 

Ofmedia.bg

obama 280416Американският президент се чуди как така Русия не разбира ползите от силно НАТО, единна Европа и трансатлантическо сътрудничество между ЕС и САЩ. Верно са много странни тия руснаци – отказват да играят една натрапена им игра. Още повече, че за огромно съжаление на Обама, правилата й все по-малко се харесват и на самите европейци, пише Пьотр Акопов в анализ за „Взгляд“, публикуван в сряда (27 април).

Поводът е визитата на Обама в Хановер, където американският президент се опита да форсира преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ (TTIP), т.нар. „икономическо НАТО“, на среща с лидерите на Германия, Франция, Великобритания и Италия.

Турнето на Обама в двете ключови европейски страни – Германия и Великобритания, се възприема като прощално предвид наближаващия край на мандата му.

Може да се каже, че Обама не оправда европейските надежди – „беше месия, а се превърна в разочарование“, „ човек на тържествените думи, от които не следват дела“. Така го описва „Шпигел“ в статия, озаглавена „Барак Обама – последният президент на Запада“:

„Американското общество в социален и политически план остава разделено. Социалното неравенство придоби гротескни черти. Политическата система е в ръцете на капитала и неговите лобисти. Политическата карта е замъглена от политическа слепота, от която лъха ненавист. Общественото мнение е завладяно от извратена смесица от безотговорност, жажда за лесна печалба и религиозен фанатизъм. Новият месия днес се казва Доналд Тръмп.

По европейските мерки всичко това изглежда чуждо: друга политическа култура. Не нашата. Ние все по-често гледаме Америка със същите очи, с които наблюдаваме Русия, Китай и Индия, с чувството, че сме различни. Барак Обама беше последният президент на Запада. Тези, които идват след него, ще бъдат президенти само на Съединените американски щати. А самата Америка се превърна в чужда страна“, се казва в публикацията на „Шпигел“.

Според „Взгляд“ това все още значи, че Европа се е освободила от атлантическата опека, но е сериозна заявка за прозрение. „При Обама Щатите станаха по-малко агресивни, поне на фона на Буш, но именно при Обама европейците получиха нагледно потвърждение за това, че САЩ ги използват в свой интерес и строго контролират всичките им действия“, отбелязва авторът. Той отново се позовава на статията в „Шпигел“, за да припомни, че през лятото на 2013 г. няколко правителства затвориха въздушното си пространство за самолета на боливийския президент заради подозренията на САЩ, че на борда му се намира Едуард Сноудън. Именно разобличенията на Сноудън показаха до каква степен англосаксонците не вярват дори на тези, които иначе наричат свои близки съюзници – в това число и на Германия, продължава авторът на „Взгляд“. Според него тъкмо с предоставянето на убежище на Сноудън започна конфронтацията между Москва и Вашингтон, а Украйна бе само продължението. Борбата за Украйна между Русия и САЩ е най-яркият нагледен пример за подчинената и несамостоятелна роля на Европа. Щатите не само използваха моркова на евроинтеграцията за откъсването на Украйна от руска орбита, но и заставиха европейците да платят за собствения им конфликт с Русия, анализира Пьотр Акопов.

След Крим на Русия й бе изграден образът на враг на Европа – защото това бе в интерес на атлантиците. Така по-лесно щеше да се скрепи атлантическото единство – а то спешно се нуждае от това. Още повече когато на дневен ред стои въпросът за създаването на Трансатлантическото партньорство – „икономическото НАТО“. Именно за него агитираше Обама в Хановер при срещите си с европейските лидери, именно то беше главната цел на европейската му обиколка. Защото, независимо от важността на темата за предстоящия референдум за излизането на Великобритания от ЕС, реална опасност от „Брекзит“ няма. Докато Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство взе да боксува – а Обама много би искал до края на мандата му продължаващите вече трета година преговори да приключат. По отношение на преговорите за „икономическото НАТО“ конфронтацията с Русия играе ролята едновременно и на ножа, и на хляба. Макар и завоалирано, посланието се свежда до следното: „европейци, дайте да обединим усилията и пазарите си пред заплахата от руската мечка. Ето, Америка ще ви помогне, тъй като вие сами не сте в състояние да се защитите от източните варвари“, пише авторът.

В публичните си изявления, разбира се, Обама говори друго. Така например по мигрантския проблем той акцентира върху надигащата се вълна от национализъм в Европа, която рискува да отслаби Европа и е в интерес „на личности като господин Путин“, припомня изданието.

„Това обвинение не е ново – нещо повече, то е сред най-популярните тези на проатлантическата пропаганда. В завършения си вид тя звучи така: „Путин започна военната операция в Сирия, за да увеличи потока от бежанци в Европа и така да подкопае позициите на управляващите партии, подкрепящи удължаването на санкциите срещу Русия, както и да отслаби атлантическата солидарност“, пише „Взгляд“.

Обама също обвини Путин, че използва европейските проблеми в свой интерес. Нещо повече – тръгна да обяснява, че тези интереси са „неправилни“, продължава авторът. На въпроса дали Путин се стреми да разцепи Европа, президентът на САЩ заяви: „Г-н Путин обикновено разглежда НАТО, ЕС и трансатлантическото единство като заплаха за руската мощ. Мисля, че той греши. Показвал съм му, че в крайна сметка силна и обединена Европа, работеща със силна и ориентирана към външния свят Русия е една правилна рецепта. Но засега не успявам да го убедя напълно“.

„Тук Обама по съвършено естествен за англосаксонците начин смесва Европа и НАТО – понятно защо. За САЩ и атлантиците не съществува отделна, самостоятелна Европа. Именно затова Обама настоява толкова за сключването на Трансатлантическото партньорство – за да бетонира геополитическото и военно подчинение на Европа спрямо Съединените щати и съвместното им икономическо „сътрудничество“ при условия, изгодни за транснационалния капитал, чийто инструмент понастоящем се явяват САЩ“, пише авторът. И продължава:

„Такъв „съсед“ на Русия не й трябва, дори само поради факта, че с подобно гигантско чудовище трудно могат да се градят равноправни отношения. И съвсем естествено е Путин да се опитва да забави процеса на окрупняване на Запада. Нищо лично – чиста геополитика. По същия начин, по който атлантистите се протипоставят на Евразия, стремейки се да не допуснат създаването на съюз между Русия и Китай, така и ние подкрепяме процеса по еманципация на Европа от англосанконското господство“.

Според него „цялата „вина“ на Русия пред атлантиците се състои в това, че тя действително е заинтересована от връщането на независимостта на Европа.

„Изхождайки от историческия си опит, за нас е важно Европа да не се превърне в марионетка в ръцете на сили, претендиращи за глобално господство. А англосаксонските стратези дори не крият плановете си за тотално подчинение на всички под тяхно ръководство. Ние предлагаме на Европа евразийския път на развитие – и в Стария свят има немалко привърженици на тази идея. По същия начин, по който САЩ и Великобритания говорят за евроатлантическо единство – и в Европа идеята среща много привърженици. Бедата е там, обаче, че Европа е чисто и просто окупирана от англосаксонците, както във военно-разузнавателно, така и във финансово, кадрово и идеологическо отношение“, смята авторът на публикацията.

Според него дълбинните процеси, които протичат сега в Европа, дават повод за оптимизъм, че в средносрочна перспектива европейците все пак ще съумеят да се преборят за своята самостоятелност.

Източник: Поглед.инфо

Какво се случва между Русия и НАТО?

 

Екатерина Синелшчикова, Николай Литовкин, Руски дневник

breedlove 170416Главнокомандващият Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа Филип Бридлав обяви плановете на Алианса да разшири контингента си в шест държави в Източна Европа. Какво означава това за отношенията между Русия и НАТО – въпроси и отговори.

1. Какво се случи?

В НАТО заявиха за плановете да увеличат присъствието си в близост до западните граници на Русия. През февруари 2017 г. Пентагонът ще разположи допълнително в страните от Източна Европа 4500 американски войници, 250 танка, бойни машини „Брадли“ (Bradley) за пехотата, самоходни гаубици и друга техника.

2. Защо Москва се вълнува от подсилването на НАТО в Европа?

Разширяването на Северноатлантическия алианс е преди всичко нарушение на установения паритет в региона. Следователно това предизвиква безпокойство в Русия за нейната безопасност, става дума за придвижване на военна инфраструктура към границите ѝ.

3. Това е нова позиция на Москва или не?

Не, Москва нееднократно е предупреждавала, че каквито и да било опити на НАТО да укрепят източния си фланг я безпокоят и не могат да останат без отговор. В частност, такава позиция Москва изказа през октомври миналата година след изпитанията на системите ПРО (противоракетна отбрана) на САЩ в Европа. „Това не създава заплаха за нас? Разбира се, че създава! И променя цялата философия на международната безопасност“, заяви руският президент Владимир Путин.

4. С какво Москва вече отговори?

В отговор на разгърнатите системи ПРО в Европа през 2014 г. Русия отработи прехвърляне на ракетния комплекс „Искандер-М“ в Калининградска област (руски ексклав в ЕС). А през 2015 г. Русия окончателно напусна ДОВСЕ (Договор за конвенционалните въоръжени сили в Европа). Той беше подписан от 16 държави-членове на НАТО и 6 страни, които са бивши участници във Варшавския договор, като се разбраха за равно количество конвенционални оръжия.

Всъщност, Русия прекрати членството си в ДОВСЕ още през 2007 г., а следователно е прекратила и предаването на информация за преместването на свои войски, въоръжение и техника.

През 2010 г. Москва започна програма за превъоръжаване на армията си, която трябва да бъде изпълнена до 2022 г., независимо от кризата. Оръжейниците могат да разчитат на портфейл от 20 трлн. рубли.

5. Какво планира Русия?

Да вземе мерки, „в това число и чрез използване на военно-технически средства“. Това заяви постоянният представител на Русия в НАТО Александър Грушко, допълвайки, че плановете на Алианса да усилят присъствието си „не са оправдани от нищо“: общият бюджет на Алианса е около трилион долара, което представлява „51% от световните отбранителни разходи“.

Както разказа за „Руски дневник“ ръководителят на центъра за международна безопасност към РАН и експерт от Московския център „Карнеги“ Алексей Арбатов, в случай на реализация на проекта за противоракетна отбрана на САЩ в Източна Европа на основата на ракетите SM-3 Русия ще разгърне през 2018 г. оперативно-тактическия комплекс „Искандер-М“ в Калининградска област на постоянна основа.

Освен това през януари 2016 г. министърът на отбраната на РФ Сергей Шойгу вече анонсира създаването на две нови дивизии в Западния военен окръг (в мирно време дивизията наброява 13 000 души – бел. ред.) и една танкова армия (ударно подразделение, в състава на което ще бъдат около 500 танка и 300 БМП – бел. ред.)

6. До какво може да доведе това?

Както отбеляза Арбатов, САЩ започват през 2020 г. своята програма за модернизация на техническите и ядрените си сили и в същата година приключва действието на договора СНВ-3 за ограничаване на настъпателните средства. Тъй като нови преговори за подновяване на договора не се водят, то може да се очаква безконтролна надпревара във въоръжаването, смята експертът.

В този процес, според възможностите си, се включват и нови участници в лицето на Индия и Пакистан. Китай също увеличава арсенала си във всички диапазони. Северна Корея създаде повече от десет ядрени боеприпаси и тества средствата им за доставка, които в бъдеще могат да поразят цели в Москва или Вашингтон.