Детайли

Категория: Светът

Публикувана на 12 Юни 2016

Посещения: 2171

САЩ: Русия може да разбие НАТО за 60 часа

Ofmedia.bg

Великобритания и САЩ не са готови за война с Русия и това ще е така поне още една година. Това заяви Майкъл Карпинтър, заместник-министър на отбраната на САЩ, който отговаря за Русия, Украйна и Евразия, цитиран от „Дейли Стар“ (The Daily Star в петък (10 юни), съобщава http://bg.rbth.com/.

Според него „Голямата мечка“ има огромно географско предимство и преднина в подготовката за конфликта. НАТО отчаяно се опитва да увеличи силите си – но няма да са готови до края на 2017 година, посочва Карпинтър.

Той предупреждава, че алиансът няма да може да защити членовете си Естония, Латвия и Литва, които граничат с Русия.

НАТО планира да подсили района със седем нови бригади – включително бронетехника и въздушни сили.

Карпинтър каза пред американския сенат: „Убеден съм, че до края на 2017 г., когато ще имаме допълнителни сили на източния фланг на алианса, ще сме готови“.

Шокиращото предупреждение бе направено на фона на протичащите в момента военни учения на НАТО в Източна Европа – най-големите от края на студената война.

Деветнадесет членки на НАТО и още пет държави участват в 10-дневното учение, където ще се тренират и тестват реакциите им при заплахи по земя, море и въздух.

Детайли

Категория: Светът

Публикувана на 20 Май 2016

Посещения: 2161

Русия vs. Украйна: Евровизия преживя своето Ватерло

Брайън Макдоналд, Руски дневник

Руските официални лица побързаха да разкритикуват победата на Украйна в „Евровизия“ с песента за депортацията на кримските татари по време на управлението на Сталин. Резултатите от зрителския вот обаче показаха, че враждата между Русия и Украйна не се разпростира върху обикновените хора. Но открито политическия характер на песента-победител може да се окаже преломен момент за състезанието.

В много отношения политически натоварената песен на Джамала на тазгодишния конкурс на „Евровизия“ на 14 май не вещае нищо добро за бъдещето на това събитие. От създаването му през 1956 г. конкурсът целенасочено избягваше социалните коментари. Например в него никога не е имало босненски песни за геноцид или пък ирландски творения за британското потисничество. Не е имало и израелци, които да припяват за Холокоста или пък кипърци с послания срещу Турция.

И все пак, анализът на тазгодишното гласуване навежда на мисълта, че сегашното политическо недоверие между Киев и Москва до голяма степен се ограничава до елита в двете държави. Докато членовете на журито от отделните държави, избрани от държавните телевизии, не показаха взаимна обич, руската публика даде на Украйна 10 точки, като по този начин нареди Киев на второ място след Армения. Украинците пък дадоха на Русия максималните 12 точки.

Това е в разрез с медийните и правителствени изявления в Киев, които говорят за трайно отчуждаване между двете страни. Случилото се отслабва и някои хроники на бунтовническа русофобия в Украйна.

В крайна сметка тазгодишната „Евровизия“ се превърна в нещо като повторение на президентските избори в САЩ през 2000 година. Също като Ал Гор, Русия спечели народния вот. Въпреки това, Украйна стана Джордж Буш и победи с гласовете на делегатите. Липсваха единствено бюлетините.

Отново заедно

Присъединяването на Крим към Русия е съвсем прясно историческо събитие и съвсем естествено в тази ситуация етническият произход на победителката намери място в челните заглавия на медиите. Джамала е наполовина кримска татарка, наполовина арменка. Родена е в Киргизстан. Въпреки това, очевидно има самосъзнание на украинка. Песента ѝ „1944“, с която спечели „Евровизия“, разказва за ужасяващата депортация, организирана от един грузинец, контролирал държава, където Русия бе най-голямата съставна единица.

Самата Джамала признава, че „1944“ е нещо като протест срещу руското управление в Крим. Въпреки това, очевидно неприятелските ѝ чувства към Русия явно не са особено дълбоки, тъй като на Нова година през 2015 г. тя пя в руския черноморски курорт Сочи.

Всичко това може и да ви звучи твърде сложно, но причината е проста– историята в бившия СССР и Източния блок по принцип е доста объркана. А идеалите и пристрастията рядко са черно-бели. За кримските татари 1944 г. е съдбоносен момент, тъй като тогава Сталин разпръсква техните праотци.

У много поляци например 1944 г. извиква спомени за съветското безразличие по време на Варшавското въстание през същата година, когато Червената армия просто стояла и гледала как нацистите смазват бунта. Други поляци пък помнят 1944 г. с кланетата във Волин и Източна Галиция (днешна Западна Украйна), при които украинските националисти убили над 100 000 поляци. Техният водач – Степан Бандера, в момента се смята за национален герой от пост-майданския режим в Киев.

Различни вибрации

В същото време у един американец или британец 1944 г. предизвиква мисли за Битката за Нормандия. Французите свързват тази година с освобождението на Париж. Руснаците пък знаят, че през 1944 г. последните нацистки войници си отиват от съветската земя.

В Стокхолм, родното място на АББА, „Евровизия“ тази година може би срещна своя Ватерло. Сега, след като на политиката бе позволено да влезе в уравнението, конкурсът може да се самоизяде. Какво би попречило на Ирландия догодина да се включи с „бунтовническа песен“ в памет на глада по време на британското управление, което редица историци смятат за геноцид? Или пък кой може да има право на протест, ако Русия се появи в Киев с балада, посветена на пожара в Одеса през 2014 г. – който може да е бил организирано клане?

Джамала не бе изборът на публиката. Абсолютно ясно е, че представителите на различните европейски страни в журито я подкрепиха, за да покажат известна доза солидарност с Украйна. Едно време най-голямата грижа на „Евровизия“ бе снежнобелият костюм на Джони Логан да остане чист, а сега организаторите имат нова кутия на Пандора, с която трябва да се справят. Политиката внезапно влезе в играта.

Детайли

Категория: Светът

Публикувана на 10 Юни 2016

Посещения: 2149

Ердоган критикува остро Меркел

Ofmedia.bg

Днес темата за признаването от страна на германският парламент за геноцид масовото избиване на арменци през 1915 г. е основна тема и акцент в речите на турският президент Реджеп Тайип Ердоган.

След като критикува остро Ангела Меркел по-рано, сега Ердоган заяви, че обвиненията в арменски геноцид представляват "шантаж" и неговата страна никога няма да ги приеме, предаде агенция Франс прес.

"Темата в случая не са арменците. Арменският въпрос се използва навсякъде по света като практическо средство за шантаж срещу Турция", каза Ердоган в реч по телевизията.

"Позицията ни по арменския въпрос е ясна от началото. Никога няма да приемем обвиненията в геноцид", заяви Ердоган, реагирайки на решението на германския парламент, който в четвъртък почти единодушно прие резолюция, в която турското клане на арменците се признава за геноцид.

Той заяви още, че Анкара трябва да бъде третирана честно, когато трябва да бъдат решавани проблемите, в противен случай Турция ще престане да бъде "бариера" за Европа и ще остави ЕС сама да решава проблемите си, имайки предвид мигрантското споразумение, допълва ДПА.

Германия няма право на коментари за геноцид предвид собствената си история по време на Втората световна война и Намибия, заяви още той и изрази твърдението, че терористи съумяват да намерят убежище в Германия и по-общо взето в Европа.

Резолюцията, озаглавена "Спомен и възпоменание за геноцида над арменците и други християнски малцинства преди 101 години", бе приета с подкрепата на всички партии в парламента. По време на гласуването само един депутат бе против и един се въздържа.

Армения твърди, че 1,5 милиона арменци са били избити систематично в Османската империя през Първата световна война, отбелязва АФП.

Голям брой историци и над 20 страни, сред които Франция, Италия и Русия, са признали тези кланета за геноцид. Турция твърди, че между 300 000 и 500 000 арменци, но и също толкова турци, са станали жертва на гражданска война, но и на глад.

Детайли

Категория: Светът

Публикувана на 20 Май 2016

Посещения: 2207

Турските кюрди се готвят за нашествие към ЕС

Споразумението между Брюксел и Анкара, което предвижда отпадане на визите, създава условия хиляди да потърсят политическо убежище на Стария континент

сп. "Нюзуик"

Подписаното споразумение между Европа и Турция в средата на март за възпиране на притока на мигранти и бежанци е отговор на молитвите на Айля Агит. "Най-накрая имаме възможност да започнем нов живот в Германия", казва жената, която е напуснала дома си през миналия октомври заради бойни действия, които се водят в родното й място. Причината за това е, че е настъпил обрат. Агит не е бежанка от Сирия, тя е турска гражданка. Родният й град е Джизре и той се превърна в арена на улични битки между въоръжените кюрдски бунтовници и турската армия, при които загинаха почти 200 души. Сега тя и хиляди други вътрешно разселени турски кюрди планират да се присъединят към масовото преселение в Европа.

Според договора всички турски граждани ще могат да пътуват безвизово в ЕС, но няма да имат право да работят, в 26-те държави от Шенгенското пространство. Срещу това Турция се съгласи да приема всички бежанци, които влязат в Гърция незаконно след 20 март. За всеки приет от Турция мигрант ЕС обеща да взима по един сирийски бежанец от лагерите в югоизточната част на страната.

Европейците ще дадат и 6.5 млрд. евро,

за да помогнат на Анкара да се справи с около 2.7 млн. сирийски бежанци, които в момента се намират на турска територия. Споразумението обаче носи разочарование на хилядите сирийци, афганистанци, иракчани и др., които се натоварват в паянтови лодки от миналото лято, за да стигнат до Гърция.

За стотиците хиляди турци, напуснали домовете си заради задълбочаващата се гражданска война между кюрдските сепаратисти и силите за сигурност в неспокойната югоизточна част на Турция, споразумението дава зелена светлина да започнат нов живот някъде в Европа. "Преди изобщо нямахме надежда, че ще получим визи за Германия", споделя 43-годишната Агит, която се бори да оцелее в западналия истанбулски квартал "Байрампаша", докато работи като чистачка в предприятие, в което се произвеждат обувки, копия на известни западни марки. "Германският визов отдел иска да докажете приходите си чрез пари в банкова сметка", казва тя. От юни обаче няма да й трябва виза. Всичко, което ще е необходимо на Агит, която е вдовица и майка на пет деца, е самолетен билет и турски паспорт с биометрични данни. След като веднъж стъпи в ЕС, тя и всички турски кюрди като нея, които могат да докажат, че са жертви на политическо преследване или има заплаха за живота им, ако се върнат в родината, могат да кандидатстват за политическо убежище. Агит вероятно ще го получи, тъй като брат й е в затвора заради членството си в незаконна организация и полицията многократно е обискирала дома им. Благодарение на туристическата индустрия, която беше силно засегната от бомбените взривове в Анкара и Истанбул, турски чартърни авиокомпании предлагат еднопосочни билети до Европа за по-малко от 55 долара.

Турският премиер Ахмет Давутоглу, връщайки се от преговорите в Брюксел с лидерите на ЕС на 18 март, се похвали пред журналистите, че е постигнал т.нар. "сделка от Кайсери" - израз, с който в Турция традиционно използват за "хитра сделка". За да влезе в сила споразумението за безвизово пътуване на турци, страната трябва да приеме 36 закона по искане на ЕС, като сред тях е трудното от политическа гледна точка изискване Анкара да признае правителството в гръцката част на Кипър, с което са в изострени отношения от 1974 г. В ЕС също има вътрешна опозиция, особено от страна на Франция, Гърция и Австрия, чийто вътрешен министър Йохана Микл-Лайтнер предупреди, че с решението си да се връщат новите мигранти и бежанци от Гърция, ЕС рискува "да изхвърли зад борда своите ценности". Кенет Рот от "Хюман Райтс уоч" не приема споразумението, което според него означава "колективно експулсиране на хора, а това е забранено според Европейската конвенция за правата на човека". "Турция е по-вероятно да стане смъртоносен капан, а не място, където върнатите хора да бъдат подслонени", смята Рот и е изложил виждането си в писмо до ЕК.

Новото споразумение има и друг сериозен недостатък. Турският закон

не признава за бежанци афганистанци и иракчани

и ЕС не може законно да изпрати гражданите на тези държави в Турция. Данни, предоставени от гръцкото правителство, показват, че афганистанците и иракчаните са били 41% от 125 000 души, пристигнали на гръцките острови от началото на годината. А докато политиците спорят, турските трафиканти на хора бързо се ориентираха в обстановката. Ако пътуването без визи за турците влезе в сила през юни, както е планирано, турските пътни документи ще станат почти безценни на черния пазар като европейските, но пък сдобиването с тях ще бъде доста по-лесно.

Мехмет, който е собственик на интернет кафене в истанбулския квартал "Аксарай", небрежно разглежда скрити реклами из сайтовете и страниците във "Фейсбук", предлагащи фалшиви и истински паспорти, в които са влизали клиентите му. Един от сайтовете предлага истински български паспорти за $8950, а турските могат да се намерят само за 2795 долара. Рискът смяната на самоличността на граждани от държави от Близкия изток да бъде разкрита е нисък, ако използват турски документи. "Лесно е за Ахмед от Мосул (в Ирак) да стане Ахмед от Диарбекир (в Турция)", шегува се Мехмет. Принтерите в кафенето му по цял ден печатат документи, които да бъдат приложени към бъдещите молби за убежище в Европа на клиентите му. Навсякъде в "Аксарай" има бюра за парични преводи и обменни бюра, които предлагат възможност за парични превод по сметки на трети лица, обяснява Омар, който работи в обменно бюро на турското пристанище Искендерун. Трафикантите получават парите веднага, след като клиентите им достигнат успешно в Гърция. Споразумението от март обаче значително намали търсенето на документи за преминаване по море от Турция към гръцките острови. Цените в интернет паднаха от около 725 долара преди споразумението до около 390 долара сега.

Тв кадрите на лошо отношение на турски полицаи, качени на лодките, превозващи бежанци, обаче плашат хората. Видео, заснето на остров Лесбос от активисти, защитаващи бежанците, на 20 март показва голям турски катер на бреговата охрана, който обикаля около надуваема лодка, чиято големина е една пета от тази на катера. Тя е натоварена с над 20 души, а катерът се опитва да я напълни с вода (въпреки това лодката успешно стига до брега). Турската брегова охрана също така открива стрелба по трафикантите на хора, докато се опитват да разтоварят пътниците на малък гръцки остров само часове след сключването на споразумението. "Турците получиха това, което поискаха от Европа. Така че сега стрелят по лодките", казва Абу Марик, инженер от иракския град Киркук. Той бяга със семейството си в Турция през ноември 2014 г. и работи като куриер в Истанбул от шест месеца. "Гръцкият маршрут сега е за глупаците. Но ще намерим друг път", сигурен е той. Някои мигранти и бежанци вероятно ще тръгнат по морския маршрут към Италия от Албания или Либия, въпреки че смъртните случаи миналата година по този маршрут са доста - един на всеки 20, според Международната организация по миграция. В същото време по пътя между Турция и Гърция загива един на 1000 души.

(Източник – в. «Сега»)