НАТО иска повече средства за отбрана и военно присъствие на изток и юг

България няма да се включи в инициативата на Румъния за обща флотилия с Турция, категорични са президентът, премиерът и министърът на отбраната. Те направиха изненадващи извънредни изявления след участието на Николай Ненчев в срещата на министрите на отбраната на НАТО, но която се обсъждаха основните моменти от дневния ред на предстоящата среща на върха на Алианса във Варшава.

Спирдон Спирдонов, Отбрана.com

2 1 160616От многонационалното учение в Полша „Анаконда – 16” през срещата на министрите на отбраната в Брюксел НАТО стартира по финалната права до най-висшия си форум във Варшава. По всичко личи, че предстоят решения, които засягат пряко източния и югоизточния фланг на Алианса и непосредствено България. На специална пресконференция по време на „Анаконда – 16”, което завършва на 17 юни, военният министър  на Полша Антони Мачеревич съобщи, че на форума ще пристигнат повече от 2 000 души от делегациите на страните от НАТО, както и от ООН, ЕС и Световната банка. Той прогнозира, че срещата има всички шансове да влезе в историята, променяйки чувствително в добра посока сигурността в Централна и Източна Европа.

На срещата на върха на Алианса в полската столица на 8 и 9 юли т.г. ще се вземе решение за създаване на

многонационална бригада с рамкова държава Румъния.

Това каза генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг на проведената (14 и 15 юни) двудневна среща на министрите на отбраната в Брюксел. То е част от усилията на съюзниците за засилване на отбранителния и възпиращ потенциал на НАТО. Той включва още развръщането на ротационен принцип на четири батальонни бойни групи в Естония, Латвия, Литва и Полша, както и засилено морско присъствие и провеждане на учения в региона на Черно море.  Според генералния секретар в Черноморския регион ще се търси доставяне на оборудване и боеприпаси и предварително позициониране. Това, каза той, е нашето ясно послание, че ако страна съюзник бъде нападната, Алианса ще отговори като едно цяло. Променената среда на сигурност в региона, вследствие на кризата в Украйна, налага да бъде поставен акцент върху стратегическото значение на Черноморския регион при формулирането и реализирането на политиките на ЕС и НАТО, бе посочено и на софийската среща на президентите на България и Румъния. И Росен Плевнелиев, и Клаус Йоханис приветстваха решението на САЩ да дислоцира военноморски части в Черно море в рамките на Европейската инициатива за гарантиране на сигурността на съюзниците в Европа.

2 2 160616България вече изрази

готовност да участва в многонационалната бригада,

която ще бъде в състав от 2500 до 5000 души. Ние, каза министърът на отбраната Николай Ненчев, ще се включим с до 400 военнослужещи. "Обсъдихме въпроси, свързани със сигурността на Югоизточна Европа, включително и разполагането на една рота на територията на Румъния. Към момента евентуално ние бихме могли да участваме с приблизително около 400 човека в обучение и общи тренировки на ротационен принцип. Ние се убедихме заедно с румънския колега, че е необходимо по-осезаемо присъствие от страна на НАТО в региона на Черно море. Имаме обща концепция и вероятно ще поставим този въпрос на срещата на върха във Варшава съвместно", обясни Николай Ненчев в рамките на министерската среща на Алианса в Брюксел, където той проведе разговор с румънския си колега Михня Моток. „България ще подкрепи създаването на щабна структура на НАТО, както и разполагането на многонационална бригада в Румъния. Очакваме да се вземе такова решение на Срещата на върха на НАТО във Варшава“, отбеляза президентът Росен Плевнелиев след срещата си в София на 15 юни с президента на Румъния Клаус Йоханис. Тогава държавният глава припомни изразената от министъра на отбраната Николай Ненчев позиция, че страната ни е готова да изпрати на ротационен принцип до 400 военнослужещи за подготовка и обучение. 

Както посочи г-н Столтенберг една от задачите на тази бригада ще бъде да организира и улесни дейността на НАТО в региона. Впрочем на срещата в Брюксел, а и на предстоящия форум във Варшава, един от акцентите на решенията ще бъде „по-нататъшно подобряване на свободата на придвижване на силите на НАТО в Европа”. През миналия месец е проведено специално учение в това отношение, което е показало сериозен напредък. Над 400 военни превозни средства със съответния брой военнослужещи са транспортирани от Испания до Полша за четири дни. Смята се, че скоростта на движението на войските ще направи разликата при възникване на криза. Впрочем това беше и един от основните въпроси, който се отработи на многонационалното учение в Полша „Анаконда-16”, което потвърди и командващият американските Сухопътни войски в Европа генерал-лейтенант Бен Ходжис.

Аргументите на министрите, които очевидно ще бъдат в основата на решенията от Варшава, са, че мерките за

засилено предно присъствие на Алианса

са в отговор на заплахите пред евроатлантическата общност и имат за цел да гарантират сигурността на съюзниците от източния фланг. Що се отнася до Румъния и България, съюзниците се съгласиха да бъдат предприети съвкупност от мерки за допълнително укрепване на сигурността в региона, посочи министър Ненчев, т.е. трябва да очакваме засилено военно присъствие на наша територия. Тук може да прибавим и информацията, че България води преговори с Полша за осъществяване на съвместна охрана на въздушната ни граница, което бе официално потвърдено от външния ни министър Даниел Митов. От своя страна в Брюксел Николай Ненчев изрази задоволство от изпълнението на Плана за готовност за действие (RAP), като изтъкна значението на мерките по Air Policing за югоизточната част на територията на Алианса.

В дневния ред на срещата във Варшава ще влезе и въпросът за осигуряване на

стабилност отвъд границите на Алианса.

Очаква се постигане на споразумение за обучителна мисия в Ирак. Така ще се допълни подготовката на иракски офицери в Йордания. Освен това, ще се разширява присъствието на НАТО в Егейско море, известно още като Бяло море. Смята се, че досегашният опит е доста ефективен. Според Столтенберг НАТО ще работи, за да превърне в операция “Актив Индевър” в по-широка операция на морската сигурност. При трансформацията на “Актив Индевър” ще се има предвид и резолюцията на ООН, относно либийското оръжейното ембарго. Алиансът продължава наблюдението и със самолетите AWACS. Намеренията са НАТО да продължава да работи с партньори в Близкия изток и Северна Африка. Г-н Столтенберг посочва, че НАТО се ангажира да направи повече, за да подкрепи своите партньори, "защото, когато нашите съседи са стабилни, ние сме по-сигурни."

Основен въпрос на срещата на върха във Варшава ще бъде, разбира се, осигуряването на ресурсите.

Според генералния секретар, има малък напредък за първи път от много години. Прогнозите са, че през 2016 г. процентът от БВП за отбрана би могъл да бъде 1,5, което е увеличение с над 3 милиарда долара. Столтенберг обаче призовава съюзниците, като запазят набраната инерция, да направят повече. Защото, казва той, нашите разходи трябва да съответстват на предизвикателствата пред сигурността.

На срещата на върха един от основните въпроси ще бъде

посланието на НАТО към Русия.

Как, отговаря генералният секретар Йенс Столтенберг: „Нашето послание е, че НАТО ще продължи да предпазва и защитава всички съюзници срещу всякакви заплахи, идващи от всички посоки. И това е причината, поради която ние реализираме най-голямото укрепване на нашата колективна отбрана от края на Студената война. В тази среща на високо равнище ще вземем нови решения, особено във връзка с присъствие в източната част на Алианса с четири батальонни бойни групи, както и в Югоизточната част на Европа. В същото време нашето силно послание е, че не търсим конфронтация с Русия, не искаме нова Студена война. Ние ще продължим да се стремим към по-конструктивни отношения на сътрудничество с Русия и особено, когато напрежението е високо, както и сега, да съхраняваме каналите за политически диалог, както и военни контакти. Защото не трябва да се допускат инциденти и злополуки, като свалянето на самолета над Турция.”

Какво се случи в София след срещата в Брюксел?

Необичайно в такива случаи последваха извънредни изявления на президента, премиера и министъра на отбраната. Целта, очевидно беше, да се изясни българската позиция. Както каза, държавният глава, за да няма спекулации. И защото няма нищо извънредно. Такъв брифинг действително беше необходим, защото срещата на върха на НАТО във Варшава е след броени дни, а все още не е известна българската позиция по очакваните решения. Сега поне президентът Росен Плевнелиев заяви, че не правим нищо извън приетата от парламента Програма за развитие на отбранителните способности до 2020 г. и Плана за развитие на Въоръжените сили до 2020 г. Всичко друго, посочи той, е противозаконно.

Държавният глава не отрече, че ще участваме с до 400 военнослужещи в многонационална бригада на НАТО в Румъния, но подчерта, че става въпрос за обучение на ротационен принцип. На същия принцип – учения, подготовка и координация, ще се подчинява инициативата за регионално сътрудничество в областта на морската отбрана, но в рамките на формата на НАТО, стана ясно от думите на президента.

Истината е, че няма яснота, истината е, че тепърва ще трябва много да се работи. Този извод на президента е колкото успокояващ, толкова и тревожен. От една страна Росен Плевнелиев твърди, че румънският му колега не говори за „флотилии, за нови кораби, обърнати срещу някого”. От друга страна отбелязва, че става дума за първия етап на тази регионална инициатива, т.е. за морски учения, а „след това ще видим как ще бъде развита“. Тревожното е, че и президентът не знае какво ще се случи. „Ще работим, ще видим каква е тази инициатива. Меморандум ли ще бъде, инициатива ли ще бъде, какво ще бъде, ще я има ли, няма ли да я има. Всичко това обаче в рамките на легитимните насоки, дадени към българските Въоръжени сили, програма и план за развитие до 2020 г.”

Всичко онова, което се случи в последните няколко дни, беше съгласувано както с президента, така и с министър-председателя, каза министър Ненчев. На срещата с румънския му колега е била представена инициативата на Румъния и Турция за изграждане на флотилия. Нещо, срещу което възразих и помолих, ако се разглежда този въпрос, той да се разглежда във формат политическо ръководство на НАТО, заяви министърът.

Флотилия, по начина, по който беше предложена, е отхвърлена и от държавния глава, от военния министър и от мен и на срещата с румънския премиер, и на срещата с румънския президент, каза министър-председателят Бойко Борисов. Според него България е доказала своята евроатлантическа ориентация. Ние, припомни той, имаме от 2006 г. договор и 5000 американски войници минават всяка година на подготовка у нас, като до 2500 могат да бъдат едновременно в базата в Ново село. Модернизирахме летищата в Безмер и Граф Игнатиево, непрекъснато у нас се провеждат съвместни тренировки, продължи Бойко Борисов, за да каже: „Оттук нататък има една граница”. Още от неговите думи: „И аз неслучайно като говорех за „ястреби“, има държави, които гонят своите интереси, гонят своите позиции, искат да са на гребена на вълната в даден момент, това си е тяхна работа. Аз съм изключително доволен и щастлив, че и държавният глава, и министърът на отбраната, говорих и с външния министър, сме категорични по тази тема.” Той прогнозира, че тема за кораби на НАТО да охраняват нашата граница може да възникне при мощна бежанска вълна, ако се зададе по море, след като затворят Егейско и Средиземно море. Надява се, обаче, да се справим с наши сили.

Какво ще прави по-нататък НАТО, ще се решава във Варшава. Всеки ангажимент от наша страна би трябвало да минава през санкцията на парламента. Обезпокоително е, че важни решения за националната отбрана и участието на България в съюзни формирования се чуват зад граница или при посещения на чужденци, макар и съюзници, казва председателят на Комисията по отбрана генерал от резерав Михо Михов.

Спирдон Спирдонов

Снимка НАТО

Край на спокойните времена в НАТО

 

Ofmedia.bg

nato 130616През юли Северноатлантическия алианс очаква срещата на върха във Варшава, която вероятно ще бъде най-важната след края на Студената война. Сред основните теми ще бъде общата стратегия на НАТО в Централна и Източна Европа.

Полша и прибалтийските страни се стремят към нови натовски бази на своя територия за сплашване на Русия, само че „старите“ членове залагат в Европа на друг подход, а плановете на САЩ, очевидно, основно не са свързани със Стария континент.

Колкото и парадоксално да изглежда, но членовете на НАТО всъщност трябва да бъдат благодарни на Русия за нейната нарастваща експанзивност през последните години. Ако я нямаше, вероятно те както преди щяха да тънат в блажената и наивна илюзия на „вечната сигурност", която доведе до значителни съкращения на военните бюджети и на армиите, а също и до ограничения за Военнопромишления комплекс (което нанася вреди на икономиката като цяло). Събитията в Украйна заедно със стремителното разрастване на Ислямска държава (вероятно) послужиха за „будилник“, който принуди Европа отново да се загрижи за принципните въпроси на отбраната и сигурността.

Само че заедно с това на повърхността излиза и това, което много хора дълго време не искаха да признаят и за което предупреждаваше, например, известният анализатор Джордж Фридман в своите книги „Следващите 100 години“ и „Европа под заплаха“. Интересите на различните европейски страни се отличават едни от други и от интересите на САЩ. А значи, разбираемо, се отличават и техните реакции на актуалните заплахи. Фридман ясно каза, че Европейският съюз де факто вече се е разпаднал, и НАТО вече фактически не функционира. И това, което е разбираемо, ще бъде отчитано в американската военна стратегия.

Полша и прибалтийските републики искат да видят на своя територия нови големи бази, само че страните от Западна Европа повече или по-малко открито застават срещу това. Американците в известна степен са по-лоялни, но и Пентагонът не се готви да строи в Полша някакъв вид „нов Рамщайн“, т.е. голяма постоянна база, сравнима с вече съществуващите в Западна Европа. Вместо това „старите“ членове на НАТО предлагат концепция на честа ротация на сили на алианса и мащабни военни учения.

Това, в края на краищата, е крачка в правилната посока, доколкото страните от НАТО действително се нуждаят от повишаване на оперативната готовност на армията. Руските операции в Украйна и Сирия ясно показаха, че руската армия в това отношение е направила голям скок напред. Представите за това, че въоръжените сили на Руската федерация са някакъв негъвкав остарял колос, бяха опровергани. За това основната заслуга принадлежи на министъра на отбраната Сергей Шойгу, който въведе на практика мащабни „внезапни проверки на боеготовността“, както на армейски език наричат тези мащабни учения.

Дълги години Сергей Шойгу оглавяваше Министерството на извънредните ситуации (МИС), което се превърна от второстепенно ведомство в един от крайъгълните камъни на управлението. Именно поради това впоследствие Владимир Путин назначи този, без съмнение талантлив човек, на поста шеф на Министерство на отбраната, за да измени, като „кризисен мениджър“, руската армия, доколкото войната в Грузия през 2008 г. извади наяве редица недостатъци. Шойгу се захвана много решително с поставената задача, и неговите усилия дадоха забележими резултати.

Неслучайно остава впечатлението, че и на армиите на някои европейски страни не би им попречило, ако с тях се беше захванал някакъв „натовски Шойгу“. Руснаците сега спокойно се справят с внезапни военни учения с участието на десетки хиляди военни, а за алианса подобни неща се явяват нещо необичайно, и без участието на американците ученията в Европа щяха да изглеждат по-скоро смешни на фона на руските. По време на Студената война всичко беше различно: разходите за отбрана се разпределяха между Съединените щати и Европа средно 50:50, само че сега западноевропейските страни берат горчивите плодове на своите необмислени бюджетни съкращения.

И чешкият генерал Петр Павел, който сега се явява председател на Военния комитет на НАТО, постоянно говори за това, че Западът просто е длъжен да се научи да провежда мащабни военни учения. Да се пищи поради факта, че Русия ги провежда толкова често, и че това са „агресивни“ и „тревожни“ действия, няма смисъл. Такава е днешната международна обстановка и алиансът е длъжен да реагира на това адекватно, а не оплаквайки се от това, че съперникът изведнъж е започнал да играе „не според правилата“.

Генерал Павел също се изказа против строителството на нови големи бази, които в случай на война биха станали първата привлекателна цел. Силите на НАТО трябва „да се прехвърлят“ в Централна и Източна Европа, но вместо за „постоянно“ присъствие, като правило, се говори за „настойчиво“. Разликата се състои в това, че силите на алианса трябва периодично да се преместват от база в база, да провеждат учения и да поддържат висока бойна готовност. Именно тази цел, в края на краищата, преследват и преминаването на американските Dragoon, по-скоро техните краткосрочни престои у нас.

Разбира се, престоят на сили на алианса представлява известна тежест за приемащата страна, тъй като нейната военна инфраструктура трябва да се справя с поддръжката на съюзниците. По такъв начин преминаванията на Dragoon и за нас са учения, доколкото ни позволяват да проверим именно тези аспекти и да извадят налице недостатъците. И за чест на Чешката република трябва да се каже, че засега тя минава през тези изпитания много добре. Същото се отнася, например, и за участието на чешки военни в натовските учения в Полша.

Така се връщаме към това, което именно поляци, литовци, латвийци и естонци вероятно очакват от базите и войниците на НАТО. Целта, естествено, е сплашването на Русия, за което днес открито се говори даже от представители на алианса. Само че страните от Западна Европа не проявяват особено желание да предприемат тази крачка. Що се отнася до САЩ, то ситуацията е малко по-различна, но е необходимо да се помни, че Америка (както и всяка държава) се ръководи преди всичко от собствените си геополитически интереси, които, разбираемо, могат да съвпадат с желанията на Европа, а може и да не съвпадат.

За това говори и планът за строителство на американски военни бази, информацията за който изтече през декември миналата година от Пентагона. САЩ се готвят да използват мрежа от бази, сърцевината на която ще бъдат четири големи центрове в Испания, Джибути, Ирак и Афганистан, около които ще функционират множество малки бази или „спици“. Всъщност базата в Ирак се строи край Ербил и никой не е питал Багдад за мнение. Това навежда на мисълта, че САЩ вече вероятно са се съгласили с бъдеща независимост на Иракски Кюрдистан.

Така или иначе е ясно, че американците не планират постоянното разполагане в Централна и Източна Европа на голям по численост контингент. Тази мрежа от бази е създадена така, че да прави възможно провеждането на операции в Африка и Близкия изток. Така трябва да бъде възприемана и системата за противоракетна отбрана в Румъния (явно една от „спиците“) , която е предназначена да противостои на заплахата от ирански ракети. Поради това Полша и Прибалтика остава да се надяват най-много на разполагането на своя територия на някакви други „спици“.

Независимо за какво става дума – бази, учения или други военни аспекти – от всякаква гледна точка е ясно, че Европа трябва да харчи за своята отбрана и сигурност много повече. Независимо кой следващата година ще се окаже в Белия дом, вече е ясно, че Европа не може „автоматично“ да разчита на САЩ, които, както винаги, охотно осигуряват всичко, за което Европа не иска да харчи пари.

Вероятно поляците, независимо от тяхното желание да имат постоянна американска база, разбират, че ЕС се приближава към края си. Това се потвърждава в частност и от мащабните проекти за превъоръжаване, които инициираха нашите северни съседи (Полша – бел. ред.). Разбира се американците и занапред се готвят да си сътрудничат със съюзниците, само че предполагат, че тези съюзници ще имат и собствени съществени военни сили. Уместно това обобщи вече споменатият Джордж Фридман, казвайки, че американците вече се умориха от това, те да имат военна сила, докато европейците имат мнение.

Населението и БВП на Европа са по-големи от тези на САЩ, така че нейният реален военен принос в НАТО трябва да бъде най-малкото съпоставим с този на САЩ. Само че в сравнение със Съединените щати при Европа има сериозен недостатък – неспособността на договаряне и това не може да бъде променено дори и от забележителни проекти – като ЕС. Само да възникне кризисна ситуация и да трябва да се решават принципни въпроси, се реализира елементарен факт: различните страни и народи имат различни интереси.

Поради това американците ще си сътрудничат с тези, у които виждат истинско желание да го направят, а също така и забелязват съвпадащи си интереси. Мнозинството „стари“ страни в НАТО не показват нито първото, нито второто, поради което следва да се очаква, че в кулоарите на варшавската среща на върха представителите на САЩ ще критикуват повече от всичко именно тях. Ние можем само да се надяваме, че уроците от ставащото ще извлекат и чешките политици, и че те няма да се откажат от обещанията да поддържат армията на Чешката република. Старите спокойни времена безвъзвратно си отидоха и този, който търси помощ от съюзниците, е длъжен да докаже чрез конкретни действия, че заслужава тази помощ и сам прави нещо за своята отбрана.

------------

Лукаш Визингр, Echo24, Чехия

Прага / Чехия

Източник: БГНЕС

САЩ: Русия може да разбие НАТО за 60 часа

 

Ofmedia.bg

01 100616Великобритания и САЩ не са готови за война с Русия и това ще е така поне още една година. Това заяви Майкъл Карпинтър, заместник-министър на отбраната на САЩ, който отговаря за Русия, Украйна и Евразия, цитиран от „Дейли Стар“ (The Daily Star в петък (10 юни), съобщава http://bg.rbth.com/.

Според него „Голямата мечка“ има огромно географско предимство и преднина в подготовката за конфликта. НАТО отчаяно се опитва да увеличи силите си – но няма да са готови до края на 2017 година, посочва Карпинтър.

Той предупреждава, че алиансът няма да може да защити членовете си Естония, Латвия и Литва, които граничат с Русия.

НАТО планира да подсили района със седем нови бригади – включително бронетехника и въздушни сили.

Карпинтър каза пред американския сенат: „Убеден съм, че до края на 2017 г., когато ще имаме допълнителни сили на източния фланг на алианса, ще сме готови“.

Шокиращото предупреждение бе направено на фона на протичащите в момента военни учения на НАТО в Източна Европа – най-големите от края на студената война.

Деветнадесет членки на НАТО и още пет държави участват в 10-дневното учение, където ще се тренират и тестват реакциите им при заплахи по земя, море и въздух.

„Анаконда-16” е прелюдия към срещата на върха на НАТО във Варшава

Според полското министерство на отбраната многонационалнато учение е проект, който има за цел да засили полската сигурност и по този начин сигурността на Източна Европа. Как реагира Русия?

 

Спирдон Спирдонов

4 223 120616Продължава „Анаконда-16”, което е най-голямото от 1989 г. насам учение на полската армия. Варшава уточнява, че в „Анаконда – 16” участват над 31 000 военнослужещи, като от тях повече от 12 000 са поляци, около 2 900 специализирани машини на сухопътните войски, над 100 самолета и хеликоптери и 12 кораба. То се провежда на полигоните, в тренировъчните центрове и авиобазите на Въоръжените сили на Република Полша. 

„Анаконда 16“ е двустепенно учение - на оперативно и на тактическо ниво, с реални действия на местността, за подготовка и интегриране на националната система за командване и управление и военните структури в съюзна, съвместна и многонационална среда. Целта е да се тренират съюзнически и коалиционни сили при планиране и провеждане на операции в отговор на предприетите мерки за сигурност. Според полското министерство на отбраната „Анаконда – 16” е проект, който има за цел да засили полската сигурност и по този начин сигурността на Източна Европа.

Това учение е симптоматично и във връзка с предстоящата среща на върха на НАТО във Варшава на 8 и 9 юли. На специална пресконференция в четвъртък военният министър Мачеревич съобщи, че на форума ще пристигнат повече от 2 000 души от делегациите на страните от НАТО, както и от ООН, ЕС и Световната банка. Той прогнозира, че срещата има всички шансове да влезе в историята, променяйки чувствително в добра посока сигурността в Централна и Източна Европа.

В учението тренират и резервисти. Само в понтонния батальон, който построи мост на р. Одер, е имало 53 военнослужещи от резерва на полската армия. Според командира на полка полковник Марек те участват с голямо желание в учението. Сценарият предвижда активно участие на Силите за териториална отбрана, което ще позволи да се приложат на практика взаимодействието, както с действащите войски, така и с местната администрация.

Въоръжените сили на Република България са представени в многонационалното учение с 284 военнослужещи и 55 единици техника. От състава на Сухопътните войски в него участват 234 военнослужещи с техника, щатно оръжие, снаряжение, бойни припаси и екипировка, разположени на учебен полигон „Дравско Поморские”. Те са от състава на военни формирования 34 750 – Карлово, 32 990 – Пловдив, 46 690 – Пловдив и 42 600 – Мусачево. От Военновъздушните сили участват 26 военнослужещи от военни формирования 22 800 - София и 28 000 - Граф Игнатиево. От тях 7 са летателен състав, и 19 - инженерно-технически и логистичен състав, със снаряжение, екипировка и инженерно-техническо имущество и два самолета МиГ-29. Българските военнослужещи и техника ще бъдат дислоцирани в 22-ра авиобаза в Малборк, Полша. От служба „Военна полиция“ са включени общо 24 военнослужещи от РС „Военна полиция”, София, с 4 бронирани автомобили тип „Sand Cat”, щатно оръжие, снаряжение и екипировка. В учението участват като наблюдатели и двама военнослужещи от дирекция „Операции и подготовка“.

Как реагира Русия?

В началото на 2016 г. Министерството на отбраната на РФ обяви за формирането на три нови дивизии и една танкова армия по западно направление. В мирно време всяка дивизия ще наброява до 13 000 военнослужещи. Мотострелковите части ще получат най-новите машини БМП-3, БМП-4, а също така самоходни оръдия от типа „Коалиция“. Танковата армия ще наброява от порядъка на 800 единици бронирана техника. Тя ще разполага с машини от класа на Т-72Б3 и Т-90. Амортизираните единици техника ще бъдат подменени в рамките на програмата за превъоръжаване на армията до 2020 г. В замяна ще постъпят най-новите танкове Т-14 на база на платформата „Армата“. Според руската преса започва предислокация и на дев мотострелкови бригади.

Както отбелязва генерал-полковник Ивашов, разгръщането на войски вкарва страните в нов стадий на „студената война“. „В наши дни трябва да се избягва агресивната риторика, насочена един към друг. Европейците не искат война – тя се бленува от транснационалните корпорации, които извличат печалби от военните конфликти. Ние трябва да изграждаме съвместна система за колективна безопасност, а не да се заплашваме един друг с новото си въоръжение“, подчертава експертът.

10 123 120616

13 50 120616

Ердоган критикува остро Меркел

Ofmedia.bg

erdogan 040616Днес темата за признаването от страна на германският парламент за геноцид масовото избиване на арменци през 1915 г. е основна тема и акцент в речите на турският президент Реджеп Тайип Ердоган.

След като критикува остро Ангела Меркел по-рано, сега Ердоган заяви, че обвиненията в арменски геноцид представляват "шантаж" и неговата страна никога няма да ги приеме, предаде агенция Франс прес.

"Темата в случая не са арменците. Арменският въпрос се използва навсякъде по света като практическо средство за шантаж срещу Турция", каза Ердоган в реч по телевизията.

"Позицията ни по арменския въпрос е ясна от началото. Никога няма да приемем обвиненията в геноцид", заяви Ердоган, реагирайки на решението на германския парламент, който в четвъртък почти единодушно прие резолюция, в която турското клане на арменците се признава за геноцид.

Той заяви още, че Анкара трябва да бъде третирана честно, когато трябва да бъдат решавани проблемите, в противен случай Турция ще престане да бъде "бариера" за Европа и ще остави ЕС сама да решава проблемите си, имайки предвид мигрантското споразумение, допълва ДПА.

Германия няма право на коментари за геноцид предвид собствената си история по време на Втората световна война и Намибия, заяви още той и изрази твърдението, че терористи съумяват да намерят убежище в Германия и по-общо взето в Европа.

Резолюцията, озаглавена "Спомен и възпоменание за геноцида над арменците и други християнски малцинства преди 101 години", бе приета с подкрепата на всички партии в парламента. По време на гласуването само един депутат бе против и един се въздържа.

Армения твърди, че 1,5 милиона арменци са били избити систематично в Османската империя през Първата световна война, отбелязва АФП.

Голям брой историци и над 20 страни, сред които Франция, Италия и Русия, са признали тези кланета за геноцид. Турция твърди, че между 300 000 и 500 000 арменци, но и също толкова турци, са станали жертва на гражданска война, но и на глад.