Продължаваме участието си в Афганистан, включваме се в многонационална бригада в Румъния

Ofmedia.bg

1 110716Срещата на върха на НАТО във Варшава на 8 и 9 юли завърши така, както започна. Ключовите послания на генералния секретар Йенс Столтенберг, като „Силната защита и силният възпиращ ефект са основната задача на НАТО”, останаха до края. А по отношение на Русия? Отговорът на шефа на НАТО е „Отношенията ни с Русия се основават на силен възпиращ ефект в съчетание с диалог.” Какво още от заключителния документ, който има 137 точки, т.е. 137 теми и от изявленията на лидерите. Каква беше първата реакиця на Москва, очаквайки на 13 юли Съвета НАТО-Русия.

Otbrana.com

1.        НАТО остава непроменена общност, що се отнася до това, че се основава на свободата, мира, сигурността и споделените ценности, включително на свободата на личността, правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Най-голямата отговорност на Алианса е да защитава територията на страните-членки, както е посочено в чл. 5 на Вашингтонския договор. В същото време трябва да запази способностите си да реагира  извън своите граници и да работи с партньори и международни организации

2.        Идентифицирано е от къде идват заплахите за сигурността. Те идват от изток и от юг, от държавни и недържавни субекти; от въоръжените сили и от терористични организации, от кибер и хибридни атаки, от агресивните действия на Русия, от несигурността в Близкия изток и Северна Африка и от действията на т.нар. Ислямска държава, която поражда и вълната от бежанци. Най - общо – има дъга на несигурност по перифериятана НАТО.

3.        НАТО ще продължи да се бори с тероризма. Ще засили подкрепата си за антитерористичната коалиция в борбата срещу ДАЕШ, като ще осигури и въздушна платформа за радиолокационно наблюдение в подкрепа на съюзническите сили. Партньорите също така ще засилят обмена на информация и сътрудничеството със страните в конфликтните региони в Близкия изток и в Северна Африка.Що се отнася до Сирия, е необходим незабавен и истински политически преход, се посочва в документа.

4.        Поне 12 от 137-те точки се отнасят пряко до политиката на Русия. А почти всички останали – косвено. Действията на Русия са определни като агресивни, особено, що се отнася до Украйна. Има обвинения за нарушаване на правата на човека на Кримския полуостров и особено на татарите. Военните действия на Русия се определят като непрозрачни, което е една от причините да се иска актуализация на Виенския документ за ограничаване на конвенционалните оръжия. В същото време се посочва, че Алианса държи на политическия диалог с Русия и на Съвета НАТО- Русия.

5.        Политиката на отворени врати ще продължи. Изразява се задоволство, че скоро Черна гора ще стане 29-я член на НАТО. НАТО насърчава тези партньори, които се стремят да се присъединят към Алианса - Грузия, бившата югославска република Македония и Босна и Херцеговина. На следващите срещи на високо равнище НАТО ще отправи покана към Македония, веднага след като се намери  взаимно приемливо решение на спора за името. Като част от инициативата за партньорство ще бъдат предложени по-добри възможности за сътрудничество с  Австралия, Финландия, Грузия, Йордания и Швеция. НАТО ще продължи да подкрепя териториалната цялост и суверенитета на Армения, Азербайджан, Грузия и Република Молдова.

6.        Продължава политиката за повишаване на разходите за отбрана. Отбелязва се, че от 2009 г. за първи път това е станало през 2016 г. По-голямата част от съюзниците обаче са спрели падането на разходите за отбрана в реално изражение. Днес пет от тях отговарят на изискванията да отделят не по-малко от 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Десет покриват препоръките 20 на сто от техните бюджети за отбрана да се разходват за оборудване и превъоръжаване, включително за научни изследвания и развитие.

7.        В ход е подготовка на морска стратегия на НАТО. Ще продължи укрепването и разширяването на позициите на Алианса на море.

8.        По-активното участие на жените прави НАТО по-силен! Отчита се, че след последната среща в Уелс има напредък в това отношение.  Въпреки това, представителството на жените в НАТО, включително в ръководните му органни, е недостатъчно.

9.        За да са адекватни позициите на Алианса в отговор на променящите се опасности, реформата в разузнаването на НАТО трябва да бъде непрекъснат и динамичен процес. Във връзка с това се въвежда и нов помощник-генерален секретар на НАТО по разузнаването.

10.    Установява се засилено предно военно присъствие. От началото на 2017 г. ще се формират многонационалните батальони в Естония, Латвия, Литва и Полша. Те трябва да демонстрират солидарността сред страните на НАТО. Тези батальони ще работят съвместно с националните сили. Те ще бъдат изградени на принципа на рамковата държава, т.е. за Латвия - Канада, за Литва – Германия, за Естония – Великобритания и за Полша – САЩ. На югоизток рамковата държава е Румъния за създаване на многонационална бригада. България ще участва с един баатльон до 400 военнослужещи на ротационен принцип. Приветства се засилването на военното въздушно и морско присъствие в нашия регион.  

11.    До октомври т.г. НАТО ще разработи предложение до страните членки от Черноморския басейн по отношение на предното присъствие на Алианса в региона. Предложението трябва да адресира притесненията на страни членки, свързани с нарушения баланс в средата на сигурност след анексирането на Крим от Руската федерация. Не става въпрос за двустранни или тристранни инициативи, а за открити за всички държави членки инициативи под егидата на НАТО за съвместна подготовка и учения, за координация и за съгласуване на действията. В никакъв случай не става дума за каквито и да било флотилии, такива няма, няма и да има, подчерта президентът Росен Плевнелиев.

12.    България ще продължи участието си в мисията на НАТО в Афганистан "Решителна подкрепа" до края на 2016 г. и след това. Страната ни отчита както напредъка, така и оставащите предизвикателства пред партньорите в мисията.

13.    Лидерите от НАТО обявиха киберпространството като ново поле на активност на отбранителните дейности на съюзниците от Алианса, равноправно на действията по въздух, море и земя. България ще трябва да ускори приемането на Стратегията си за киберотбрана, да надгради киберсигурността на своите институции и това трябва да се случи координирано и с ЕС, като партньор в рамките на съвместната работа с НАТО в сферата на киберзащитата.

14.    Като голям успех от Срещата на върха във Варшава се откроява подписването на Съвместната декларация за партньорство между НАТО и ЕС, която поставя на ново равнище отношенията между двете организации. ЕС и НАТО са изправени пред сходни предизвикателства и ще подсилят съвместния си капацитет и координация за справяне с тях. Сътрудничеството включва ранно идентифициране и анализ на хибридните заплахи, по-добър обмен на разузнавателна и на друга информация, както и засилено партньорство в сферата на киберсигурността.

(Източник: Otbrana.com)

 ***

Как реагира Русия?

„На предстоящото заседание на Съвета Русия-НАТО на 13 юли ще очакваме от Алианса разяснения на плановете му за разширение“, се казва в официалното съобщение на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от „Взгляд“ в неделя (10 юли), съобщава Руски дневник.

„Руската страна внимателно изучава решенията на състоялата се на 8 и 9 юли среща на върха на НАТО във Варшава“, се казва в документа.

Захарова отбелязва, че Москва очаква подробни разяснения от представители на Алианса за натовските усилвания по всички „азимути“ в хода на срещата на 13 юли, когато ще разговарят постоянните представители в Съвета Русия-НАТО.

Говорителката на Министерството на външните работи на Русия посочва, че първичният анализ на случилото се във Варшава показва, че „НАТО продължава да съществува в някакво военно-политическо огледало“.

„Въпреки обективните интереси за поддържане на мира и стабилността в Европа, необходимостта от впрягане на всички потенциални отговорни международни играчи за противодействие на реални, а не измислени предизвикателства на действителността, Алиансът концентрира усилията си за „сдържане“ на несъществуваща „заплаха от Изток“, казва Захарова.

„Изразителният дисбаланс в укрепването на натовските флангове на изток, на фона на безпрецедентната по своите мащаби терористична опасност по южното направление, свидетелства за все по-очевидното откъсване на политиците от блока от действително насъщните потребности за защита и обезпечаване на безопасността на гражданите на държавите-членки на НАТО“, добавя в официалното си изявление Мария Захарова.