Детайли

Категория: В страната

Публикувана на 04 Май 2016

Посещения: 2608

Чествахме Априлската епопея

Ofmedia.bg

В цялата страна тези дни с различни прояви бе тържествено отбелязана 140-годишнина от Априлското въстание.

Клисура

С тържествена проверка-заря на 30 април в Клисура отбелязаха 140-та годишнина от Априлското въстание. Във възрожденското градче министърът на отбраната Николай Ненчев прие почетния строй на военнослужещи от 61-ва Стрямска механизирана бригада с командир бригаден генерал Груди Ангелов.

140 години дните в края на април са изпълнени с особено чувство - на преклонение, синовна признателност и скръб заради стотиците скъпи жертви, които даде Клисура и хилядите, които даде България в Априлската епопея. Това каза в словото си кметът на Карлово Емил Кабаиванов, цитиран от БТА. От 20 до 26 април, когато Клисура е свободна, клисурци бяха наясно, че тази свобода е за кратко, а те ще загинат, но бяха готови и се жертваха, добави кметът на Карлово. Днес, 140 години по-късно, трябва да се връщаме, да помним жертвите и да разказваме за тях на нашите деца, допълни той.

Тук сме с чувството на дълбока признателност и почит към героите, на които България дължи възкресението си. Към тези, които платиха с живота си една свята цел - свободата на Отечеството, посочи министър Ненчев. Тяхната храброст и готовност за саможертва няма да бъдат никога забравени, заяви той. И продължи: "Клисура плати най-високата цена. Черешовите топчета на Зли дол не спасиха града, но станаха част от най-ярките страници на нашата история и промениха съдбата на нашата Родина".

Днес България, Европейският съюз и Европа преживяват кризи, добави министърът и уточни, че те са изправени пред трудни решения и важни избори, но изрази увереност че ще успеем да минем през всички предизвикателства, следвайки завета на априлци. Според него сега е време техните изяви да бъдат отстоявани докрай, защото, по думите му "героите могат да бъдат само следвани”.

Честването завърши с празнични илюминации. Да почетат паметта на априлци в Клисура бяха още народни представители, висши военни, кметове на съседни общини и населени места. В знак на почит бяха поднесени венци пред паметника на априлци.

Панагюрище

Стотици жители и гости на Панагюрище се събраха на 1 май на историческия площад „20-ти април“, за да присъстват на националния митинг-заря, по случай честванията на 140 годишнината от избухването на Априлското въстание, съобщава pia-news.com. (Тържествената проверка - заря бе проведена с участието на военнослужещи от Четвърти артилерийски полк в Асеновград и на ученици от СУБ „В. Левски“ с командир подполковник от запаса Михаил Неделев. )

Официален гост на тържествата в Панагюрище бе председателят на Народното събрание г-жа Цецка Цачева. На честванията присъстваха още народни представители, висши военни, кметове и общественици.

В традиционното си слово кметът на Община Панагюрище Никола Белишки каза: „Клетвените думи и тежките послания, които ги имаше и в Кървавото писмо, и на знамето на Райна Княгиня, тези думи кънтели на Оборище и увековечени в Записките на Захари Стоянов, те никога няма да позволят на народната памет тази епопея да бъде превърната в мит.“и допълни „Тези, които наричат Април 1876 година „мит“, натрапват ни, че “турското робство” е “литературен термин”, че “присъствие”, “съвместно съжителство” – това са научни термини. Кой ще ги помни тях след 10 или 20 години?“

”Удобните” народът ги наказва със забрава, но имената на Райна Княгиня, на Георги Бенковски, на Павел Бобеков, на поп Грую Бански, на хилядите загинали за Отечеството и за Вярата – те никога няма да бъдат забравени. Те са ярко и перманентно записани в българската памет.“каза още панагюрският кмет.

В своето слово г-жа Цачева обясни, че историята помни имената на Бенковски и Райна Княгиня, на Копривщица, на Панагюрище, помни героизма и трагичния край на априлци, които през паметния април 1876 година се бориха за чиста и свята република, за свобода, равенство и братство, за да може днес, 140 години по-късно България да е свободна, независима и демократична държава.

След словото на г-жа Цечева започна същинската заря-проверка. Бяха прочетени имената на героите от Априлското въстание и бе поднесен Гирлянд на славата пред Вечния огън. Паметта на загиналите в Априлското въстание, бе почетена с едноминутно мълчание, под звуците на траурния марш. Последва химнът на Република България. Прекрасната заря в небето над площад „20-ти април“ бе кулминацията на тържественото отбелязване на 140 годишнината от избухването на Априлското въстание в Панагюрище.

Копривщица

С тържествена проверка-заря, в която участваха военнослужщи от 61-ва механизирана бригада на 2 май в Копривщица бе отелязана 140-годишнина от славното Априлско въстание. В честването се включиха президентът и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев, началникът на отбраната генерал Константин Попов, пловдивският митрополит Николай, командирът на 61-ва механизирана бригада бригаден генерал Груди Ангелов, офицери, сeржанти и войници, депутати, представители на централната и местната власт, ръководители на военно-патриотични организации и др.

Тържествата започнаха ще преди обяд. Гостите посрещаше кметът на Копривщица и заместник-председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва старшина от запаса Генчо Герданов. Над 130 самодейци от НД “Традиция” се включиха в мащабното и интересно пресъздаване на събитията от Априлското въстание в Копривщица, съобщава БГНЕС.

Мъже, жени, деца и старци с автентични български носии, униформи, оръжия и символи, пресъздадоха моменти от въстанието, което е потушено с кървава борба преди 140 години. Въпреки трагичния си край - над 30 000 избити, десетки селища и градове разорени – то е една от малкото, които постигат целта си – освобождението на България от османско иго.

Жителите и гостите на град Копривщица видяха пресъздаването на сбора на възрожденците от Тодор Каблешков, полагането на клетва и разпределението на работата на всеки от организаторите на въстанието. Въстаници и заптиета препускаха по калдъръмените пътища на възрожденския град, яхнали коне. Във възстановката разбира се бе почетен и първият изстрел, който дава началото на въстанието и става символ на възрожденския град.

Не бе пропуснат и топовният гръм на черешовото топче. Хората можеха да видят бойното знаме с надпис “Свобода или смърт”, което учителката Евлампия Великова носи. Пресъздадените събития продължиха с опита на заптиетата да потушат въстанието, пристигането от Пловдив на Неджеб ага, както и с прочутото "кърваво писмо" на Георги Бенковски. След началото на въстанието в града Бенковски пише това писмо на панагюрци, с което им съобщава, че то е започнало, и го подписва с кръв от убития на моста мюндюрин.

В празничното си слово президентът Росен Плевнелиев посочи: „Незабравим е приносът на Копривщица за израстването на народа ни през вековете. Израстване политическо, духовно и интелектуално. Славният български град се превърна в люлка на цяла плеяда революционери и интелектуалци, общественици и държавници. Неслучайно преди 140 години точно тук пламна първата искра на героичния бунт. В Копривщица е родното огнище и на легендарния Георги Бенковски, водачът на Хвърковатата чета, която, носена от устрема на вярата, разнесе пожара на въстанието из бунтовната и свещена българска земя.“

Детайли

Категория: В страната

Публикувана на 23 Април 2016

Посещения: 2296

Дългът на България нараства главоломно!

Ofmedia.bg

През последните две години дългът на България нарасна значително. Обезпокоително е, че не знаем за какво се взимат тези заеми и как ще ги връщаме, защото възможностите на страната ни да генерира приходи и да изплаща задълженията си са ограничени. 

Това заявиха в интервю за БГНЕС Георги Атанасов от Българския финансов форум и доцент д-р Виктор Йоцов, преподавател по „Финанси“ в Университета за национално и световно стопанство. 

Публикуваме пълния текст на интервюто с двамата финансисти. 
Георги Атанасов: Не ми се иска да се спирам на въпроси като: с колко процента нарасна външният дълг през последните години? Не, че не е важно. Все пак, доста хора вече коментираха цифрите. Друг сериозен, но все пак определено не от първостепенно значение ми се струва въпросът: доколко успешно са пласирани емисиите с облигации? Тази тема отваря „широко поле” за разсъждения за състоянието на международните финансови пазари, избор на подходящ момент за емитиране на дългови облигации, анализи и предположения за тенденциите в краткосрочен и дългосрочен план? За мен други въпроси са по-важни. Защо всъщност вземаме тези заеми? Имаме ли нужда, оправдано ли е поемането изобщо на задължения и как ще се изразходват получените средства? 
Виктор Йоцов: Тези въпроси са със сериозна относителна тежест. За тях има логично обяснение и от политическа, и от икономическа гледна точка. От една страна, ако при хлабава политическа коалиция се появят финансови проблеми, това неминуемо ще доведе до сътресения. Т.е. политическите мотиви са достатъчно сериозни за вземането на подобни финансови решения. Затова политиците гарантират стабилност с „хлабав бюджет”. Така управляващите „дишат” по-спокойно. Миналата година още през май или юни беше ясно, че е необходима ревизия на бюджета и в края на годината това бе направено без много шум. Доколкото си спомням, само няколко дни след изборите по един безпрецедентен начин. Очевидно е нежеланието да се стига отново до подобна ситуация. 
От икономическа гледна точка, такива големи задължения се предприемат, когато има големи падежи по стари задължения или, когато се финансират големи инфраструктурни проекти. Днес не е налице нито едното, нито другото. Нямаме големи дефицити - 6-7 милиарда за три години. Общо това е по-малко от половината заета сума. Логично е да попитаме за какво е предназначена останалата част от парите? 

Георги Атанасов: Струва ми се, че този въпрос виси в пространството. Някак си пестеливо и без желание се подхвърлят едни не дотам последователни обяснения, а цялостен, убедителен и логичен отговор липсва. Отново остава впечатлението за недоизказани неща. За желание да се прикрият някакви нелицеприятни истини, които за пореден път се замитат под килима. За мен е малко странно, че фрагментирано, без логична причинно-следствена връзка се коментират някои възможни причини, които иначе се посочват от критици на властта. Подобно поведение не мисля, че укрепва доверието в правителството. 
Виктор Йоцов: Една от причините, които е логично управляващите да не засягат (защото не обичат да си признават грешките) е, че по времето на Симеон Дянков 3-4 милиарда от фискалния резерв бяха похарчени. Това бяха пари на здравната каса и фискалният резерв намаля значително. Затова сега една част от парите отиват да се попълни този резерв. Имаше периоди, в които резервът беше стигнал санитарен минимум, а това не беше никак успокояващо. В този ред на мисли, нормализирането на състоянието на фискалния резерв е позитивна стъпка. Въпросът отново е за сметка на кого? Кой плаща попълването на резерва? И кой трябва да понесе отговорност за разходване на средствата от него? Защото ако някой днес поправя предишни грешки, тези грешки също си имат изпълнител. А никой не споменава името му. Да не говорим за търсене на отговорност. 
Ти спомена, че като стане дума за външния ни дълг, има теми, които надълго и нашироко се обсъждат. Аз бих искал с две думи по тях да кажа следното. На пръв поглед има нещо хубаво – в момента лихвите на международните пазари са много ниски. Затова нямам притеснения за самите емисии. Те са пласирани при добри условия. Може би не при най-добрите възможни. Все пак тенденциите на тези пазари понякога бързо се променят. Да припомня, че в началото на 80-те години на миналия век лихвите също бяха ниски и тогава взехме доста дългове. След това нещата се обърнаха и през 1990 г. изпаднахме в неплатежоспособност и обявихме мораториум. 
Георги Атанасов: И сега задълженията ни растат. Все пак са несравнимо по-малки от задълженията на други страни от ЕС. Нашите възможности за генериране на приходи и изплащане на тези задължения също са несравнимо по-ограничени. Като съпоставим цифрите на БВП и задълженията ни с тези на други държави, неминуемо стигаме до извода, че сравненията с тях могат да бъдат доста подвеждащи. Освен това, в тези държави се подлага на професионален анализ всяка дори минимална промяна в бюджета на страната. При нас като на шега нещата се промениха за безпрецедентно кратък период. Без диалог. 
Виктор Йоцов: През последните две години буквално удвоихме задълженията си. Успокоително е наистина, че и при тези нива дългът ни е с ниски стойности в сравнение с този на други страни. По-важно е, че не знаем за какво се взема. Аз споменах за една от вероятните причини, както и защо тя е подминавана в измъчените „разяснения”. Другите вероятни причини са предстоящите стрес-тестове за банковата система. Съвсем пестеливо от МФ говорят за финансов буфер в подкрепа на банковата ни система. Това не звучи никак логично на фона на постоянно нарастващата печалба на трезорите и декларираната им свръхликвидност. Така е поне на книга. А ако при тези тестове се окаже, че се налага голяма капитализация? Говоря съвсем хипотетично. В каква друга посока може да има необходимост от финансова подкрепа за системата? За покриване на заема на Фонда за гарантиране на влоговете? Това означава, че в МФ и БНБ са наясно, че нищо или почти нищо няма да се осребри от вземанията на КТБ? 
Георги Атанасов: Тук вече навлизаме в болна за доста хора тема. Любопитен съм да чуя мнението на някои експерти, които подробно говорят за успешно пласирани емисии, за момента на емитиране, за тенденциите на международните финансови пазари. Не съм чул да коментират същите тези въпроси по отношение на управленските решения, свързани със случая КТБ. Финансовото състояние на държавата позволява ли волунтаристични упражнения, добре ли бе подбран момента за предизвикване на паника, навременна ли бе намесата на БНБ и прокуратурата? Освен заемът за ФГВ, за който ти спомена, покрай КТБ вероятно правителството има притеснения за появата и на други сериозни плащания. В края на миналата година срещу държавата ни бе заведено дело в Ню Йорк от страна на Оманския фонд. Далеч съм от мисълта, че в правова държава има голяма вероятност съдът да излезе с неадекватни, при това в наша полза, решения. В МФ вероятно имат колебания единствено за размера на възможните плащания? А това задължение е възможно да се появи в обозримо бъдеще и МФ е необходимо да го обезпечи. 
Виктор Йоцов: Има и други финансови притеснения. При неблагоприятно развитие на нещата по делото за АЕЦ „Белене“ например, може да се стигне до плащания за над милиард. Какво е общото между всички тези случаи? Не се търси отговорност от взелите неправилни управленски решения и сметката винаги се прехвърля на населението. В този ред на мисли е притеснително, че големи за нашите мащаби суми се харчат непрозрачно. По силата на някакви тайни политически договорки. 
Георги Атанасов: Това поведение от представители на висшата законодателна и изпълнителна власт има лош възпитателен ефект в страната. Действията на висшите управници стимулират онези на по-ниско и местно ниво да им подражават. Затова не е изненада на какви самодейни инициативи ставаме свидетели с „изобретяването” на допълнителни, скрити и тайни такси и налози. Изненада ли е, че това е една от основните причини, ориентираща огромна част от работоспособните ни сънародници да напускат страната?

Детайли

Категория: В страната

Публикувана на 30 Април 2016

Посещения: 2780

1 май – ден на трудовата (не) справедливост!

Симеон Кулиш, историк, член на Отечествен съюз-Варна

Историята на празника се свързва с работническото движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват над 4 души.

Първият опит за честване на Първи май в България е от Типографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник в нашата страна през 1939 г.

⃰   ⃰   ⃰

Днес, 1 май се отбелязва като Ден на труда и на международната работническа солидарност. За България обаче има по-различно звучене този празник. Защо? Работниците в нашата страна са едни обикновени наемни труженици, жертви на едрия капитал. И дума не можа да става за каквато и да била солидарност помежду им, най-малкото защото такава липсва от исконният пазител и гарант на работника – Държавата, ако изобщо тя съществува в България. Работещите в нашата страна са чисто и просто една функция на пазара, който изобщо не се интересува от неговите потребности, още по-малко на неговите права. Но за какви права изобщо можем да говорим? Близо 2/3 от българите работят в обслужващата сфера, чийто монопол е в ръцете на частника, а останалите са държавни или общински служители, те пък в шуробаджанашката партийно-олигархичната задушливата прегръдка. Всеки пети младеж е без работа, мечтаещ час по-скоро да напусне родината си и да търси препитание в чужбина, принуждавайки се да прави компромиси и да служи безропотно на чужди господари и то за дребни подхвърлени стотинки, тъй като в неговата държава няма да получи и това. Но, ако е решил да бъде мазохист до край и верен на думи като „патриотизъм”, „чест”, „достойнство”, то той е обречен да търси с месеци някаква работа, в повечето случаи неквалифицирана и нископлатена.

Днес, ние сме лишени от най-основното свое право, това на достоен труд!

Липсата на работа, превръща хората в зверове, борещи се за оцеляване. Отчаянието поражда вземането на крайни, понякога необратими решения. Страхът е водещо чувство – страх от загуба на работното място, страх за собствената си сигурност, страх от смачкване от държавно-политическата машина.

Това положение в България може би се харесва или устройва някого, но не може и не трябва да бъде състояние на примиреност от страна на българския народ! Промяната е възможна и трябва да започне първо от самите нас, да я предадем на нашите роднини и наследници! „Съединението прави силата” не е просто надпис на входа на Народното събрание, а призив и принцип, който трябва да прилагаме, особено когато се намираме в трудност, а днес, ние сме в отчаяна трудност!

ЧЕСТИТ 1 МАЙ!

Детайли

Категория: В страната

Публикувана на 16 Април 2016

Посещения: 2837

Поклон пред героизма на воините от полка на полковник Борис Дрангов

Ofmedia.bg

Днес в село Дрангово, община Петрич, се проведе ритуал по полагане на венци и цветя в знак на признателност по повод 100 - годишнината от освещаването на Чешма-паметник „Дрангова чешма” на загиналите войни от 5-тимакедонски полк с командир полковник Борис Дрангов, съобщават от Otbrana.com. В родолюбивото събитие участваха личният състав на военно формирование 26 400- Благоевград и Представителният духов оркестър на Сухопътните войски. Почетният караул с началник капитан Николай Щурков бе поздравен от началника на отбраната генерал-лейтенант Константин Попов, който по-късно в словото си припомни свръхчовешкия подвиг на българските воини от полка на полковник Борис Дрангов. Негово високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим отслужи заупокойна панахида за загиналите от 5-тимакедонски полк. Положени бяха цвеят и пред бюст-паметника на полковник Борис Дрангов

Честването уважиха още заместник-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев, евродепутатът Ангел Джамбазки, народните представители от 43-то Народно събрание – Даниела Савеклиева, Димитър Танев и Атанас Стоянов, областният управител на Благоевград – Бисер Михайлов, началникът на ВА „Георги С. Раковски” генерал-майор Тодор Дочев, началникът на Щаба на Сухопътните войски бригаден генерал Валери Цолов, началникът на НВУ „Васил Левски” бригаден генерал Пламен Богданов, началникът на гарнизона в Благоевград подполковник Иван Иванов, кметът на община Петрич Димитър Бръчков, кметове на населени места от община Петрич, Райна Дрангова, внучката на полковник Борис Дрангов, председателят на СОСЗР генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов, председателят на Съюза на ветераните от войните доц. д-р Иван Сечанов, председателят на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите младши лейтенант от запаса Петър Велчев, председателят на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ капитан далечно плаване Атанас Илев, председателят на БЧК Христо Григоров, директорът на ОД на МВР старши комисар Росен Танушев, директорът на РСПБЗН – Благоевград комисар Георги Пармаков, общественици, ученици и много граждани.

(Още актуални и архивни снимки на - https://www.facebook.com/profile.php?id=100000531543349)

***

Историята
Водосветът на Дранговата чешма преди 100 години е направен по идея и предложение на майор Христо Танушев командир на 2-ра дружина на 5-ти пехотен Македонски полк, припомня Агенция Фокус. В края на месец януари 1916 г. Македонската дивизия се настанява в северното подножие на планината Беласица. 5-ти Македонски полк устройва бивак в гънките на хълмистото плато над село Митиново, източно от град Петрич. Пребиваването на полка тук е ознаменувано с два бележити случая – раздаване наградите на живите герои и обезсмъртяване славно загиналите за родната земя юнаци от полка. Посред малката котловина, край бивака, са построени в каре дружините на полка. Сред тях величаво се издига фигурата на полковия командир. Той държи лист в ръка и чете с висок глас, ясно – отчетливо тия думи: 

„Велика България е плод на велики жертви. Надлъж и на шир тя оросена с кръвта, покрита е с костите, осветена е с теглилата на десетки хиляди несравнени български юнаци. 
Верен на дълга и нашия роден полк даде драгоценни животи, за да даде общата ни благополука, за да издигне обединената ни държава. Из нашите мъжествени и стройни редове излязоха 98 юнака убити и 180 ранени. Първи между загиналите с честно падналите на бойните полета. Тяхната кръв, свещена за всеки българин, остана на родната земя като навеки писан завет да живеем, да се бием и да умираме достойно за България! Мир на честния им прах! Вечна памет на пламенните им сърца, на благородната и самоотвержената им душа. След падналите творци на народното величие живите български орли, част от които сте вие, сега свободни и горди деца Македонски. Всички бяхте честни войници, железни юнаци, достойни българи! Но всички не можах да отлича. Всички не мога да наградя. Представени от храбрите ви ротни командири или избрани от самите вас с сърце препълнено от радост награждавам с кръстове тия безтрепетни лъвове, които никога не казваха стой и всякога – първи в грозния бой. Награждавам с червени нашивки тия достойни представители на българската вярност и упоритост. Едва оздравели от тежки рани те долетяха в своите роти готови за нови битки и победи. Връщайки се те ни думат: до сетния издих за родния край! Заслужени български синове! Вий сте красота и гордост на родната войска, надежда и упора на отечествената земя! Във ваше име възторжено поздравявам всички храбри и верни войници от полка. Наградата задължава да ти порасне името – да ти пораснат грижите.Това е вярно. Но аз съм уверен, че вие избраници на полка, всякога ще бъдете образ на неудържимо юначество, желязна твърдост, непоколебимо постоянство. За юнаците и верните – сърдечно, неудържимо българско ура! 
Пожелали юнаците от 5-ти Македонски полк да увековечат паметта на падналите в борбата с враговете техни другари. Не потърсили някъде градски площад, да издигнат величав – скъп паметник; но съзидали почти без средства и сгодно градиво, далеч от заселище край шосе – чешма – да служи на пътника. Практично-гениално съчетание на паметното с полезното – първо по рода си у нас! Не сме много богат народ; не можем да пилеем средства за скъпи паметници , пригодени само да се гледат. Ала преживяваме събития, които трябва да увековечим. Твърде навременен пример ни дават юнаците от 5-ти Македонски полк – чешма – паметник. Тя е построена край старинен друм, който някога по Струмишка долина за Рупелска Клисура – на място на старата Юрушна чешма – 6 километра източно от град Петрич. Тръгнете ли за тоя град Рупел преди да прехвърлите Митиновското плоскогорие, погледът ви се спира на група вековни брястове от дясно край шосето, а под тях виждате стълба на чешмата – паметник – до 3 метра висок. Върху квадратна мраморна плоча над чучура лъщи надпис: „1916 г. На падналите юнаци.От 5-ти пехотен Македонски полк.” 
Идея за съграждане на паметника-чешма дал командира на 2-ра дружина майор Танушев; сръчни и опитни войници я осъществяват. 
На 16 април 1916 г. – 10 часа преди пладне войниците от полка, на чело на командира си, подполковник Дрангов, построени в каре около паметника, посрещат началника на дивизията генерал Златарев. Музиката засвирва тържествен марш; войниците вземат за почест и полковото знаме се развява под вековните брястове. Полковият свещеник, подпомогнат от войнишки хор, извърши службата – освети се тържествено паметника-чешма. След молебена генералът изтръгна чепа и чучура на чешмата и буйно се разляха бистри водни струи. Притекоха те, за да загасват жаждата на жадните, както червените струи кръв на падналите в полето на честа юнаци напоиха робската земя, за да израсне, за да изгрее свободата в многострадална Македония. „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”. Започна речта си към войниците генералът. И между другото каза: „ В тоя стих поетът на говори за смъртта – краят на кратковременния човешки живот, а намеква за спомена, що остава да живее в поколенията. Умира онзи, колко богат и да би бил, що не е допринесъл нищо за благото на родината си; но тоя, който е сложил костите си за своите неволни братя – той не умира, а живее в паметта на поколенията. Кога българският войник падне на бойното поле, той не умира. За това свидетелства осветеният днес паметник. Тая света идея е ръководила вашето полково началство - да го съгради. Ще мине пътник, уморен и жаден, ще се напие от тоя източник и ще каже: Бог да прости! Ето как ще помнят вашите другари, паднали в боя с врага… Нека кажем и ние; Вечна им памет! 
И ако по стечение на обстоятелствата Върховният ни Вожд ни повика – нека сме готови и ние да умре за защитата на нашата родина, както сложиха костите падналите герои”, заповед номер 84 от 16 април 1916 г. на 5-ти пехотен Македонски полк – бивак на 6 километра източно от град Петрич.