1 май – ден на трудовата (не) справедливост!

 

Симеон Кулиш, историк, член на Отечествен съюз-Варна

mai 280416Историята на празника се свързва с работническото движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват над 4 души.

Първият опит за честване на Първи май в България е от Типографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник в нашата страна през 1939 г.

⃰   ⃰   ⃰

Днес, 1 май се отбелязва като Ден на труда и на международната работническа солидарност. За България обаче има по-различно звучене този празник. Защо? Работниците в нашата страна са едни обикновени наемни труженици, жертви на едрия капитал. И дума не можа да става за каквато и да била солидарност помежду им, най-малкото защото такава липсва от исконният пазител и гарант на работника – Държавата, ако изобщо тя съществува в България. Работещите в нашата страна са чисто и просто една функция на пазара, който изобщо не се интересува от неговите потребности, още по-малко на неговите права. Но за какви права изобщо можем да говорим? Близо 2/3 от българите работят в обслужващата сфера, чийто монопол е в ръцете на частника, а останалите са държавни или общински служители, те пък в шуробаджанашката партийно-олигархичната задушливата прегръдка. Всеки пети младеж е без работа, мечтаещ час по-скоро да напусне родината си и да търси препитание в чужбина, принуждавайки се да прави компромиси и да служи безропотно на чужди господари и то за дребни подхвърлени стотинки, тъй като в неговата държава няма да получи и това. Но, ако е решил да бъде мазохист до край и верен на думи като „патриотизъм”, „чест”, „достойнство”, то той е обречен да търси с месеци някаква работа, в повечето случаи неквалифицирана и нископлатена.

Днес, ние сме лишени от най-основното свое право, това на достоен труд!

Липсата на работа, превръща хората в зверове, борещи се за оцеляване. Отчаянието поражда вземането на крайни, понякога необратими решения. Страхът е водещо чувство – страх от загуба на работното място, страх за собствената си сигурност, страх от смачкване от държавно-политическата машина.

Това положение в България може би се харесва или устройва някого, но не може и не трябва да бъде състояние на примиреност от страна на българския народ! Промяната е възможна и трябва да започне първо от самите нас, да я предадем на нашите роднини и наследници! „Съединението прави силата” не е просто надпис на входа на Народното събрание, а призив и принцип, който трябва да прилагаме, особено когато се намираме в трудност, а днес, ние сме в отчаяна трудност!

ЧЕСТИТ 1 МАЙ!

Дългът на България нараства главоломно!

 

Ofmedia.bg

pari 200416През последните две години дългът на България нарасна значително. Обезпокоително е, че не знаем за какво се взимат тези заеми и как ще ги връщаме, защото възможностите на страната ни да генерира приходи и да изплаща задълженията си са ограничени. 

Това заявиха в интервю за БГНЕС Георги Атанасов от Българския финансов форум и доцент д-р Виктор Йоцов, преподавател по „Финанси“ в Университета за национално и световно стопанство. 

Публикуваме пълния текст на интервюто с двамата финансисти. 
Георги Атанасов: Не ми се иска да се спирам на въпроси като: с колко процента нарасна външният дълг през последните години? Не, че не е важно. Все пак, доста хора вече коментираха цифрите. Друг сериозен, но все пак определено не от първостепенно значение ми се струва въпросът: доколко успешно са пласирани емисиите с облигации? Тази тема отваря „широко поле” за разсъждения за състоянието на международните финансови пазари, избор на подходящ момент за емитиране на дългови облигации, анализи и предположения за тенденциите в краткосрочен и дългосрочен план? За мен други въпроси са по-важни. Защо всъщност вземаме тези заеми? Имаме ли нужда, оправдано ли е поемането изобщо на задължения и как ще се изразходват получените средства? 
Виктор Йоцов: Тези въпроси са със сериозна относителна тежест. За тях има логично обяснение и от политическа, и от икономическа гледна точка. От една страна, ако при хлабава политическа коалиция се появят финансови проблеми, това неминуемо ще доведе до сътресения. Т.е. политическите мотиви са достатъчно сериозни за вземането на подобни финансови решения. Затова политиците гарантират стабилност с „хлабав бюджет”. Така управляващите „дишат” по-спокойно. Миналата година още през май или юни беше ясно, че е необходима ревизия на бюджета и в края на годината това бе направено без много шум. Доколкото си спомням, само няколко дни след изборите по един безпрецедентен начин. Очевидно е нежеланието да се стига отново до подобна ситуация. 
От икономическа гледна точка, такива големи задължения се предприемат, когато има големи падежи по стари задължения или, когато се финансират големи инфраструктурни проекти. Днес не е налице нито едното, нито другото. Нямаме големи дефицити - 6-7 милиарда за три години. Общо това е по-малко от половината заета сума. Логично е да попитаме за какво е предназначена останалата част от парите? 

Георги Атанасов: Струва ми се, че този въпрос виси в пространството. Някак си пестеливо и без желание се подхвърлят едни не дотам последователни обяснения, а цялостен, убедителен и логичен отговор липсва. Отново остава впечатлението за недоизказани неща. За желание да се прикрият някакви нелицеприятни истини, които за пореден път се замитат под килима. За мен е малко странно, че фрагментирано, без логична причинно-следствена връзка се коментират някои възможни причини, които иначе се посочват от критици на властта. Подобно поведение не мисля, че укрепва доверието в правителството. 
Виктор Йоцов: Една от причините, които е логично управляващите да не засягат (защото не обичат да си признават грешките) е, че по времето на Симеон Дянков 3-4 милиарда от фискалния резерв бяха похарчени. Това бяха пари на здравната каса и фискалният резерв намаля значително. Затова сега една част от парите отиват да се попълни този резерв. Имаше периоди, в които резервът беше стигнал санитарен минимум, а това не беше никак успокояващо. В този ред на мисли, нормализирането на състоянието на фискалния резерв е позитивна стъпка. Въпросът отново е за сметка на кого? Кой плаща попълването на резерва? И кой трябва да понесе отговорност за разходване на средствата от него? Защото ако някой днес поправя предишни грешки, тези грешки също си имат изпълнител. А никой не споменава името му. Да не говорим за търсене на отговорност. 
Ти спомена, че като стане дума за външния ни дълг, има теми, които надълго и нашироко се обсъждат. Аз бих искал с две думи по тях да кажа следното. На пръв поглед има нещо хубаво – в момента лихвите на международните пазари са много ниски. Затова нямам притеснения за самите емисии. Те са пласирани при добри условия. Може би не при най-добрите възможни. Все пак тенденциите на тези пазари понякога бързо се променят. Да припомня, че в началото на 80-те години на миналия век лихвите също бяха ниски и тогава взехме доста дългове. След това нещата се обърнаха и през 1990 г. изпаднахме в неплатежоспособност и обявихме мораториум. 
Георги Атанасов: И сега задълженията ни растат. Все пак са несравнимо по-малки от задълженията на други страни от ЕС. Нашите възможности за генериране на приходи и изплащане на тези задължения също са несравнимо по-ограничени. Като съпоставим цифрите на БВП и задълженията ни с тези на други държави, неминуемо стигаме до извода, че сравненията с тях могат да бъдат доста подвеждащи. Освен това, в тези държави се подлага на професионален анализ всяка дори минимална промяна в бюджета на страната. При нас като на шега нещата се промениха за безпрецедентно кратък период. Без диалог. 
Виктор Йоцов: През последните две години буквално удвоихме задълженията си. Успокоително е наистина, че и при тези нива дългът ни е с ниски стойности в сравнение с този на други страни. По-важно е, че не знаем за какво се взема. Аз споменах за една от вероятните причини, както и защо тя е подминавана в измъчените „разяснения”. Другите вероятни причини са предстоящите стрес-тестове за банковата система. Съвсем пестеливо от МФ говорят за финансов буфер в подкрепа на банковата ни система. Това не звучи никак логично на фона на постоянно нарастващата печалба на трезорите и декларираната им свръхликвидност. Така е поне на книга. А ако при тези тестове се окаже, че се налага голяма капитализация? Говоря съвсем хипотетично. В каква друга посока може да има необходимост от финансова подкрепа за системата? За покриване на заема на Фонда за гарантиране на влоговете? Това означава, че в МФ и БНБ са наясно, че нищо или почти нищо няма да се осребри от вземанията на КТБ? 
Георги Атанасов: Тук вече навлизаме в болна за доста хора тема. Любопитен съм да чуя мнението на някои експерти, които подробно говорят за успешно пласирани емисии, за момента на емитиране, за тенденциите на международните финансови пазари. Не съм чул да коментират същите тези въпроси по отношение на управленските решения, свързани със случая КТБ. Финансовото състояние на държавата позволява ли волунтаристични упражнения, добре ли бе подбран момента за предизвикване на паника, навременна ли бе намесата на БНБ и прокуратурата? Освен заемът за ФГВ, за който ти спомена, покрай КТБ вероятно правителството има притеснения за появата и на други сериозни плащания. В края на миналата година срещу държавата ни бе заведено дело в Ню Йорк от страна на Оманския фонд. Далеч съм от мисълта, че в правова държава има голяма вероятност съдът да излезе с неадекватни, при това в наша полза, решения. В МФ вероятно имат колебания единствено за размера на възможните плащания? А това задължение е възможно да се появи в обозримо бъдеще и МФ е необходимо да го обезпечи. 
Виктор Йоцов: Има и други финансови притеснения. При неблагоприятно развитие на нещата по делото за АЕЦ „Белене“ например, може да се стигне до плащания за над милиард. Какво е общото между всички тези случаи? Не се търси отговорност от взелите неправилни управленски решения и сметката винаги се прехвърля на населението. В този ред на мисли е притеснително, че големи за нашите мащаби суми се харчат непрозрачно. По силата на някакви тайни политически договорки. 
Георги Атанасов: Това поведение от представители на висшата законодателна и изпълнителна власт има лош възпитателен ефект в страната. Действията на висшите управници стимулират онези на по-ниско и местно ниво да им подражават. Затова не е изненада на какви самодейни инициативи ставаме свидетели с „изобретяването” на допълнителни, скрити и тайни такси и налози. Изненада ли е, че това е една от основните причини, ориентираща огромна част от работоспособните ни сънародници да напускат страната?

Почетоха паметта на граничарите Асен Илиев, Стоил Косовски и Георги Стоименов

 

Ofmedia.bg

graniza 150416Община Любимец, съвместно със Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва гр. Свиленград, организира възпоменателна церемония по повод 64-та годишнина от загиналите в престрелка на държавната граница граничари Георги Стоименов, Стоил Косовски и Асен Илиев. Събитието се проведе на 2 април в центъра на с. Вълче поле, съобщават от Общината. Поводът бе уважен от офицери и сержанти от резерва, водени от генерал-майор от запаса Стефан Ангелов. Участваха още заместник-областният управител на Хасково г-н Валентин Ангелов, Иво Антонов – и.д. директор на Дирекция «Социална политика» към Министерството на отбраната, настоящи и бивши служители на Гранична полиция, интернет-форума „Граничарите на България“, кметът на община Ивайловград г-жа Диана Овчарова, и граждани.

По покана на организаторите на церемонията присъства и генерал-майор от запаса Нонка Матова - световен шампион по спортна стрелба и председател на Тракийското дружество в гр. Пловдив. Друг специален гост бе подполковник от запаса Георги Нанков – първият началник на заставата в с. Вълче поле след разстрела на момчетата.

Кметът на община Любимец Анастас Анастасов, който е и подполковник от резерва, изнесе слово по повод годишнината от събитието. В него той отправи благодарност към работата на сега действащия състав на Гранична полиция.

След официалната церемония всички паднаха на колене и с едноминутно мълчание почетоха паметта на младите момчета. Всеки един от присъстващите положи цветя пред паметника, построен в тяхна чест през 1982 г. в центъра на селото и отдаде заслужена почит.

Поклон пред героизма на воините от полка на полковник Борис Дрангов

 

Ofmedia.bg

1 160416Днес в село Дрангово, община Петрич, се проведе ритуал по полагане на венци и цветя в знак на признателност по повод 100 - годишнината от освещаването на Чешма-паметник „Дрангова чешма” на загиналите войни от 5-тимакедонски полк с командир полковник Борис Дрангов, съобщават от Otbrana.com. В родолюбивото събитие участваха личният състав на военно формирование 26 400- Благоевград и Представителният духов оркестър на Сухопътните войски. Почетният караул с началник капитан Николай Щурков бе поздравен от началника на отбраната генерал-лейтенант Константин Попов, който по-късно в словото си припомни свръхчовешкия подвиг на българските воини от полка на полковник Борис Дрангов. Негово високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим отслужи заупокойна панахида за загиналите от 5-тимакедонски полк. Положени бяха цвеят и пред бюст-паметника на полковник Борис Дрангов

Честването уважиха още заместник-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев, евродепутатът Ангел Джамбазки, народните представители от 43-то Народно събрание – Даниела Савеклиева, Димитър Танев и Атанас Стоянов, областният управител на Благоевград – Бисер Михайлов, началникът на ВА „Георги С. Раковски” генерал-майор Тодор Дочев, началникът на Щаба на Сухопътните войски бригаден генерал Валери Цолов, началникът на НВУ „Васил Левски” бригаден генерал Пламен Богданов, началникът на гарнизона в Благоевград подполковник Иван Иванов, кметът на община Петрич Димитър Бръчков, кметове на населени места от община Петрич, Райна Дрангова, внучката на полковник Борис Дрангов, председателят на СОСЗР генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов, председателят на Съюза на ветераните от войните доц. д-р Иван Сечанов, председателят на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите младши лейтенант от запаса Петър Велчев, председателят на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ капитан далечно плаване Атанас Илев, председателят на БЧК Христо Григоров, директорът на ОД на МВР старши комисар Росен Танушев, директорът на РСПБЗН – Благоевград комисар Георги Пармаков, общественици, ученици и много граждани.

(Още актуални и архивни снимки на - https://www.facebook.com/profile.php?id=100000531543349)

***

Историята
Водосветът на Дранговата чешма преди 100 години е направен по идея и предложение на майор Христо Танушев командир на 2-ра дружина на 5-ти пехотен Македонски полк, припомня Агенция Фокус. В края на месец януари 1916 г. Македонската дивизия се настанява в северното подножие на планината Беласица. 5-ти Македонски полк устройва бивак в гънките на хълмистото плато над село Митиново, източно от град Петрич. Пребиваването на полка тук е ознаменувано с два бележити случая – раздаване наградите на живите герои и обезсмъртяване славно загиналите за родната земя юнаци от полка. Посред малката котловина, край бивака, са построени в каре дружините на полка. Сред тях величаво се издига фигурата на полковия командир. Той държи лист в ръка и чете с висок глас, ясно – отчетливо тия думи: 

„Велика България е плод на велики жертви. Надлъж и на шир тя оросена с кръвта, покрита е с костите, осветена е с теглилата на десетки хиляди несравнени български юнаци. 
Верен на дълга и нашия роден полк даде драгоценни животи, за да даде общата ни благополука, за да издигне обединената ни държава. Из нашите мъжествени и стройни редове излязоха 98 юнака убити и 180 ранени. Първи между загиналите с честно падналите на бойните полета. Тяхната кръв, свещена за всеки българин, остана на родната земя като навеки писан завет да живеем, да се бием и да умираме достойно за България! Мир на честния им прах! Вечна памет на пламенните им сърца, на благородната и самоотвержената им душа. След падналите творци на народното величие живите български орли, част от които сте вие, сега свободни и горди деца Македонски. Всички бяхте честни войници, железни юнаци, достойни българи! Но всички не можах да отлича. Всички не мога да наградя. Представени от храбрите ви ротни командири или избрани от самите вас с сърце препълнено от радост награждавам с кръстове тия безтрепетни лъвове, които никога не казваха стой и всякога – първи в грозния бой. Награждавам с червени нашивки тия достойни представители на българската вярност и упоритост. Едва оздравели от тежки рани те долетяха в своите роти готови за нови битки и победи. Връщайки се те ни думат: до сетния издих за родния край! Заслужени български синове! Вий сте красота и гордост на родната войска, надежда и упора на отечествената земя! Във ваше име възторжено поздравявам всички храбри и верни войници от полка. Наградата задължава да ти порасне името – да ти пораснат грижите.Това е вярно. Но аз съм уверен, че вие избраници на полка, всякога ще бъдете образ на неудържимо юначество, желязна твърдост, непоколебимо постоянство. За юнаците и верните – сърдечно, неудържимо българско ура! 
Пожелали юнаците от 5-ти Македонски полк да увековечат паметта на падналите в борбата с враговете техни другари. Не потърсили някъде градски площад, да издигнат величав – скъп паметник; но съзидали почти без средства и сгодно градиво, далеч от заселище край шосе – чешма – да служи на пътника. Практично-гениално съчетание на паметното с полезното – първо по рода си у нас! Не сме много богат народ; не можем да пилеем средства за скъпи паметници , пригодени само да се гледат. Ала преживяваме събития, които трябва да увековечим. Твърде навременен пример ни дават юнаците от 5-ти Македонски полк – чешма – паметник. Тя е построена край старинен друм, който някога по Струмишка долина за Рупелска Клисура – на място на старата Юрушна чешма – 6 километра източно от град Петрич. Тръгнете ли за тоя град Рупел преди да прехвърлите Митиновското плоскогорие, погледът ви се спира на група вековни брястове от дясно край шосето, а под тях виждате стълба на чешмата – паметник – до 3 метра висок. Върху квадратна мраморна плоча над чучура лъщи надпис: „1916 г. На падналите юнаци.От 5-ти пехотен Македонски полк.” 
Идея за съграждане на паметника-чешма дал командира на 2-ра дружина майор Танушев; сръчни и опитни войници я осъществяват. 
На 16 април 1916 г. – 10 часа преди пладне войниците от полка, на чело на командира си, подполковник Дрангов, построени в каре около паметника, посрещат началника на дивизията генерал Златарев. Музиката засвирва тържествен марш; войниците вземат за почест и полковото знаме се развява под вековните брястове. Полковият свещеник, подпомогнат от войнишки хор, извърши службата – освети се тържествено паметника-чешма. След молебена генералът изтръгна чепа и чучура на чешмата и буйно се разляха бистри водни струи. Притекоха те, за да загасват жаждата на жадните, както червените струи кръв на падналите в полето на честа юнаци напоиха робската земя, за да израсне, за да изгрее свободата в многострадална Македония. „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”. Започна речта си към войниците генералът. И между другото каза: „ В тоя стих поетът на говори за смъртта – краят на кратковременния човешки живот, а намеква за спомена, що остава да живее в поколенията. Умира онзи, колко богат и да би бил, що не е допринесъл нищо за благото на родината си; но тоя, който е сложил костите си за своите неволни братя – той не умира, а живее в паметта на поколенията. Кога българският войник падне на бойното поле, той не умира. За това свидетелства осветеният днес паметник. Тая света идея е ръководила вашето полково началство - да го съгради. Ще мине пътник, уморен и жаден, ще се напие от тоя източник и ще каже: Бог да прости! Ето как ще помнят вашите другари, паднали в боя с врага… Нека кажем и ние; Вечна им памет! 
И ако по стечение на обстоятелствата Върховният ни Вожд ни повика – нека сме готови и ние да умре за защитата на нашата родина, както сложиха костите падналите герои”, заповед номер 84 от 16 април 1916 г. на 5-ти пехотен Македонски полк – бивак на 6 километра източно от град Петрич.

2 1604163 1604164 160416

Правителството към парламента: Не всичко е наред в армията

 

Спирдон Спирдонов, Otbrana.com

armiа 040416Тринадесет извода за състоянието на отбраната трябва да извадят народните представители от междупартийните и вътрешно-коалиционните препирни, ако действително мислят за спокойствието на гражданите. Ето един от 13-те: „Има риск да бъде поставено под въпрос доверието към Република България като надежден съюзник.”

На депутатите ще се наложи да четат внимателно Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2015 г., който правителството прие и внася за обсъждане и гласуване в Народното събрание. И то не толкова за успокояващите данни колко повече учения са проведени, а заради 13-те извода, които не само подсказват, но направо казват къде са пробойните.

Първи извод: Продължава финансовият недостиг

В доклада е записано, че българските въоръжени сили изпълниха успешно задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, но, забележете, с редица затруднения, свързани с продължителния финансов недостиг и състоянието на въоръжението и бойната техника.

Втори извод: Подпомагане на населението, но без специално оборудване

Ръкопляскаме на успешното и ефективно подпомагане на населението при бедствия и извънредни ситуации. Трябва да знаем обаче, че не е решен въпросът със специалното оборудване, резервните части и материалните средства за формированията за овладяване и/или преодоляване на последствия от бедствия.

Трети извод: Предвидените средства по Програма 2020 да се подават ритмично

Правителството казва в прав текст на Народното събрание, че е много важно е да се осигуряват ритмично предвидените в гласуваната от него Програма 2020 средства за отбрана, включително и отпускането на допълнителни средства от централния бюджет за реализацията на модернизационни проекти и окомплектоване с личен състав. За тази година разчетът е, че с предвижданите допълнително от централния бюджет 160 млн. лв., с което разходите за отбрана да достигнат до 1,35% от БВП, могат да стартират спешни проекти за модернизация.

Четвърти извод: За проектите – значителни допълнителни средства

Предвид променената среда за сигурност се засилва значението на придобиването на нов тип боен самолет за Военновъздушните сили, нови бойни машини за Сухопътни войски, модернизация на съществуващите и придобиване на нови кораби за Военноморските сили и др. За ВВС и ВМС министрите взеха решение. За Сухопътни войски бариерата „Министерски съвет” все още не е вдигната. Когато гласуват бюджетите, депутатите трябва да знаят, че за пълното реализиране на проектите ще са необходими значителни допълнителни средства и през следващите години.

Пети извод: Споразумението с Полша за МиГ-29 е само временно решение

Според правителството Споразумението с Република Полша за осигуряване на логистична поддръжка и ремонт на авиационни двигатели за самолети МиГ-29 води до намаляване на зависимостта от доставчици на въоръжение и техника от страни извън НАТО и ЕС, което е една от целите на програмата на правителството. По този начин страната ни ще разполага с повече изправни самолети МиГ-29. Но тук идва и признанието: „Това обаче е само временно решение, което по никакъв начин не замества необходимостта от спешно стартиране на проект за придобиване на нов тип боен самолет.”

Шести извод: ВВС трябва да имат самостоятелни способности

Едно изречение в доклада, което дава надежди за родните ВВС: „Провеждането на съвместна мисия по охрана на въздушното пространство на страната със сили и средства на съюзни държави не снема отговорността от държавата да поддържа и развива самостоятелни способности на Военновъздушните сили за защита на въздушния суверенитет.” Така че депутатите не бива да се успокояват с промяната, която направиха в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Те решиха охраната на въздушното пространство на България да се осъществява от Българската армия, самостоятелно или съвместно с въоръжени сили на съюзнически държави. Със защитата обаче ВВС трябва да се справят самостоятелно. А това означава да бъдат развивани в правилната посока.

Седми извод: Има риск да бъде поставено под въпрос доверието към Република България като надежден съюзник

Тук нещата са повече от притеснителни: „Недостигът на финансови и материални средства през предходните години оказва акумулиращо негативно влияние върху изпълнението на Целите за способностите 2013 на НАТО. Особено критично е положението с онези от тях, които са с настъпил или наближаващ срок за готовност. Изоставането в изпълнението на тези цели, както и закъснението в изграждането и подготовката на декларираните формирования поставя под въпрос доверието към Република България като надежден съюзник.” Самокритиката трябва не само да се оцени, но и да предизвика съответните решения.

Осми извод: Нефективен учебен процес

„Ограничените финансови средства влияят негативно на поддържането на техниката в изправност и на ефективното провеждане на мероприятията от ежедневния учебен процес във военните формирования.” Имаше времена, когато за неизправна техника се налагаха сурови наказания.

Девети извод: Проблеми с обществените поръчки

„Допълнителни затруднения има и във връзка с процедури за обществени поръчки, както и при управлението и разпореждането със собствеността.” Свидетели сме на спиране на обществени поръчки, проверки на Инспектората на МО, очаквани проверки на Сметната палата, дори министърът на отбраната бе извикан в петък във Военна окръжна прокуратура в София. При такава обстановка не може да няма нарушаване на ритъма на работа.

Десети извод: Рискове от съхранението на боеприпаси на фирми

„Забавянето на утилизацията на боеприпасите и несвоевременното извозване на закупените боеприпаси от фирмите – купувачи създават рискове по тяхното съхранение, не се освобождават своевременно складовите площи, необходими за съхранение на други боеприпаси и се увеличават разходите на военните формирования за осъществяване процеса по съхранението им.” Това е проблем с многогодишна история. Дали надвисналата опасност от терористични актове, няма да ускори вземането на адекванти решения?

Единадесети извод: Текучеството пречи на изпълнението на задачите

„Хората в отбраната остават най-важният компонент на отбранителните способности. Формирането и реализацията на целенасочена социална политика е наложително условие за повишаване на интереса към военната професия и за поддържане на достатъчни нива на окомплектованост на Българските въоръжени сили. Процентът на комплектованост с личен състав дава възможност за изпълнение на задачите по трите мисии на въоръжените сили, но със затруднение, поради дефицит на определени способности. Намаленият личен състав и неокомплектоваността, текучеството и загубата на подготвени специалисти, допълнителното натоварване на състава със задачи по осигуряване на ежедневни и специфични дейности, генерират рискове за неефективно изпълнение на основни задачи.” Въпросът е – ще има ли някога политическа воля за повишаване социалния статус на военнослужещите, а не само за ограничаване и намаляване на социалните им права, както се прави в последно време.

Дванадесети извод: Необходимо е междуинституционално противодействие на хибридните заплахи

„Предвид новата среда за сигурност, нараства значението и необходимостта от подобряване на механизмите за взаимодействие между институциите от целия сектор за сигурност, разработване на координирани политики и стратегическа концептуална рамка за противодействие на хибридните предизвикателства.” Засега този въпрос се решава само на конференции и кръгли маси. И то най-вече в сферата на отбраната.

Тринадесети извод: Не сме готови за ефективна киберотбрана

„Продължаващата липса на национален орган по киберсигурност и национални регламентиращи документи в тази област значително затрудняват прилагането на политиките за сигурност на НАТО и ЕС за изграждане на национални способности за киберотбрана и за повишаването на съюзните.” Този извод, не само, че е 13-ти, може да се превърне в камъчето, което да обърне колата. Само това предупреждение е достатъчно, за да се вземат бързи решения.